РЕШЕНИЕ
№ 697
гр. Кюстендил, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520101766 по описа за 2021 година
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление на дейността в гр. София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул.
„Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Б. И.Н., чрез юрк. А. Г., е предявило
срещу М. С. М., ЕГН: ********** от *********, иск да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 1337.05
/хиляда триста тридесет и седем нула пет/лева, от която: 1100.00 /хиляда и
сто/ лева главница по предоставен кредит, 217.80 /двеста и седемнадесет лева
и осемдесет стотинки/ лв. претендирА. със заявление по заповедното
производство договорна /възнаградителна/ лихва за периода 23.02.2020 год. -
18.01.2021 год. и 19.25 /деветнадесет лева и двадесет и пет стотинки/ лихва за
забава за периода от 18.01.2021 год. до 21.03.2021 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените в производството разноски, в т.ч. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
В срока за отговор особеният представител на ответника оспорва иска и
обстоятелствата на които се основава, прави възражение, че между страните
липсва валидно сключен договор, алтернативно не е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на
1
чл.235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
По делото е представено заверено копие от Договор за предоставяне на
кредит № 282269 от 24.01.2020г. (без положени в същия подписи на
страните), ведно с Общи условия към договорите за предоставяне на кредит
от „Изи Финанс“ ЕООД, от които е установимо, че между ответника и „Изи
Финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги чрез уебсайт
www.minizaem.bg или www.easyfinance.bg , възникнала договорна
обвързаност, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Представена е електронна кореспонденция между страните досежно
отпускане на заемната сума от 1200,00 лв. главница.
От приобщената Разписка за извършено плащане номер:
2000000202233588/24.01.2020г. е видно, че наредителят и ищец в
настоящиото е разпоредил паричен превод към EasyPay за получаване от М.
М. по Договор 282269 на сума от 584,45 лв.
Представени са 2 бр. дискове с аудиозаписи, които не са били предмет на
поставените на експертите в хода на процеса задачи.
Видно от приетата без възражение съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. А. Т. е, че със сума в размер на 619,51 лв. е погасен договор
за кредит № 263858/26.08.2019г., а остатъкът до заемната сума от 1200,00 лв.,
т.е. сума в размер на 580,49 лв., била получена от ответника в брой в офис на
Изипей“ АД с адрес: гр. Ихтиман, обл. София, ул. „Йордан Цонев“ № 23 на
24.01.2020г. в 14:23:50 часа, като паричният превод е нареден със системен
код № 2000000202233588 от регистрирания в електронната система на ePay
търговец „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД. По процесния договор ответникът М. е
извършил плащане на каса на Изипей на следните дати 22.06.2020г. в размер
на 100,00 лв. и на 11.07.2020г. в размер на 100,00 лв. С тази сума от общо
200,00 лв. задължението било погасено, както следва: 100,00 лв. главница,
39,60 лв. – договорна лихва и 60,40 лв. – неустойка.
За изясняване на делото от фактическа стрА. е допусната и назначена
съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. С. Т.. От заключението на
експерта се установява, че е изпълнена процедурата по кандидатстване за
договор за кредит № 282269/24.01.2020г. и № 263858/26.08.2019г. Уточнено е,
че информационната система на ищцовото дружество не допуска
съществуването на два кредита на един и същи кредитополучател, т.е.
едновременно с отпускането на сумата по кредит с № 282269 се погасява
задължението по стария кредит с номер 263858 като остава активен само
пърия посочен такъв. Установено е, че ответникът М. М. има регистриран
профил в информационната система на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД от
14.04.2015г. Същият, в хода на процедурата по кандидатестване, е
предоставил лични данни, в т.ч. три имена, ЕГН, лична карта номер, дата на
издаването й, адрес по местоживеене и др., като е прикачил към профила си и
своя снимка посредством приложението Viber. В хода на процедурата по
2
сключване на процесния договор на ответника е изпратен Email на посочена
от него електронна поща, а именно: ******** на 24.01.2020г. в 10:27 часа с
посочен от експерта текст, уведомяващ ответника за това, че е одобрен за
отпускане на процесния заем с посочени параметри за същия, както следва:
1200,00 лв. главница, обща сума за връщане 1457,40 лв., а в случай на
непредоставяне на обезпечение – 2027,40 лв. и дата на връщане „2021-01-
18г.“. Получени са прикачени файлове Оbshti uslovia. Pdf” и
“Preddogovorna.pdf”, а именно: Общи условия и Договор. На 24.01.2020г.
ищецът изпратил на ответника email, уведомяващ го за успешното
потвърждаване на договора. Вещото лице е установило още, че на телефонен
номер ********** е изпратен уникален код – 5074, за сключването на
процесния договор като е посочено и IP адрес на потвърждение:
149.62.202.90.
Приложено е и ч.гр.д. № 974/2021 г. на КРС, по което е издадена Заповед
№ 32/2021 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на заявителя, за сумите, предмет на настоящата искова молба. Същата е
връчена на длъжника в усл. на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на
уведомление, поради което и заповедният съд е дал указания по см. на чл.
415 от ГПК.
ОстА.лите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи
на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта:
С оглед преценката на съда за наличието на специалните предпоставки за
допустимост на претенцията, заявена по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК,
съдът констатира, че в производството по ч.гр.д. № 974/2021г. от описа на
КРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за сумите, предмет на настоящата искова молба. Заповедта била
връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на
уведомелние. Това препятства влизането й в сила, поради което и съдът е дал
указания на заявителя да установи вземането си по исков път, които
последният изпълнил в законоустановения за това срок, предявявайки
настоящите положителни установителни искове. При посоченото претенцията
за възприема за допустима.
3
По основателността:
Досежно правилата, относими към сключването на процесния договор са
относими нормите на ЗПФУР.
В тази връзка особеният представител на ответната стрА. е навел изрично
възражение за лиса на валидно сключен договор за кредит. Така релевираното
възражение съдът счита за неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирА.
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
По смисъла на § 1 от ДР на ЗПФУР, финансова услуга е всяка услуга по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за
комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
В случая процесният договор за кредит № 282269 от 24.01.2020 г. при ОУ
има характеристиката на договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства
(кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирА. от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора, страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - интернет платформа
www. minizaem. bg.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички
условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да
му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен
носител, достъпен за потребителя.
Съгласно изричните норми на чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР, при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния
документ и електронния подпис - ЗЕДЕП.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронно изявление е словесно
4
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.
Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано
(чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ). Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките
му.
Съгласно чл. 18, ал. 3 ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата стрА. и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях.
Тежестта на доказване в настоящия случай е на ищцовата стрА., която
следваше да докаже пълно и главно сключването на процесния договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 282269 от 24.01.2020 г., както и
изправността си по него, което дружеството успя да стори в процеса.
Така, в кориците на делото се съдържа заверено копие на
процесния договор, без положени в същия подписи на страните. Тук обаче
следва да се има предвид, че се касае за електронно изявление на
кредитополучателя по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ и писмената форма се
смята за спазена ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ),
като възпроизвеждането му върху хартиен носител не променя неговите
характеристики. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, която
препраща към чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, електронен подпис е
всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързА. с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство. А
разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис. По делото не се твърди, нито се
установява, че процесният договор за кредит е подписан с квалифициран
електронен подпис. Разпоредбата обаче допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен. В процесния случай, извод за постигането на
подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на чл. 4 а от договора за
кредит. По силата на посочената клауза, страните са приели, че ще признават
стойността на електронния подпис положен чрез сайта на доставчика на
услугата на саморъчен подпис в отношенията помежду им (правната сила на
5
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна
на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните -
Регламент (ЕС) № 910/2014).
На следващо място в производството е безспорно установено,
посредством изготвената и приета без възражение съдебно-техническа
експертиза, която освен това съдът намира за обективна и пълна, поради
което и кредитира, че на потребителя е предоставена преддоговорна
информация, съгласно изискванията на чл. 8 ЗПФУР, на електронната поща
на ответника в съответствие с чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. В заключението си
експшертът установява, че е изпълнена процедурата по кандидатстване за
договор за кредит № 282269/24.01.2020г. и № 263858/26.08.2019г. Уточнено е,
че информационната система на ищцовото дружество не допуска
съществуването на два кредита на един и същи кредитополучател, т.е.
едновременно с отпускането на сумата по кредит с № 282269 се погасява
задължението по стария кредит с номер 263858 като остава активен само
пърия посочен такъв. Установено е, че ответникът М. М. има регистриран
профил в информационната система на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД от
14.04.2015г. Същият, в хода на процедурата по кандидатестване, е
предоставил лични данни, в т.ч. три имена, ЕГН, лична карта номер, дата на
издаването й, адрес по местоживеене и др., като е прикачил към профила си и
своя снимка посредством приложението Viber. В хода на процедурата по
сключване на процесния договор на ответника е изпратен Email на посочена
от него електронна поща, а именно: ***********, която освен това съвпада ис
посочената такава в процесния договор на 24.01.2020г. в 10:27 часа с посочен
от експерта текст, уведомяващ ответника за това, че е одобрен за отпускане
на процесния заем с посочени параметри за същия, както следва: 1200,00 лв.
главница, обща сума за връщане 1457,40 лв., а в случай на непредоставяне на
обезпечение – 2027,40 лв. и дата на връщане „2021-01-18г.“. Получени са
прикачени файлове Оbshti uslovia. Pdf” и “Preddogovorna.pdf”, а именно:
Общи условия и Договор. На 24.01.2020г. ищецът изпратил на ответника
email, уведомяващ го за успешното потвърждаване на договора. Вещото лице
е установило още, че на телефонен номер ********** (същият посочен в
договора като такъв за контакт с ответника М.) е изпратен уникален код –
5074, за сключването на процесния договор като е посочено и IP адрес на
потвърждение: 149.62.202.90.
При всичко изложено настоящият състав намира да е възникнало валидно
облигационно отношение между страните по делото.
Отделно, за основателността на претенцията по главния иск ищецът
следваше да установи собствената си изправност по процесния договор. Така,
по своята правна природа договорът за потребителски кредит е договор за
заем, по смисъла на чл. 240 ЗЗД, той е реален такъв и за сключването му е
необходимо установяване, че заемната сума е реално усвоена. Последното,
ищцовото дружество също успя да докаже в процеса. Видно от приетата без
6
възражение съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. А. Т. е, че със
сума в размер на 619,51 лв. е погасен договор за кредит №
263858/26.08.2019г., а остатъкът до заемната сума от 1200,00 лв., т.е. сума в
размер на 580,49 лв., е получена от ответника в брой в офис на Изипей“ АД с
адрес: гр. Ихтиман, обл. София, ул. „Йордан Цонев“ № 23 на 24.01.2020г. в
14:23:50 часа, като паричният превод е нареден със системен код №
2000000202233588 от регистрирания в електронната система на ePay търговец
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД. В допълнение и експертът по приетата съдебно-
техническа експертиза е уточнил, че информационната система на ищцовото
дружество не допуска съществуването на два кредита на един и същи
кредитополучател, т.е. едновременно с отпускането на сумата по кредит с №
282269 се погасява задължението по стария кредит с номер 263858 като
остава активен само първия посочен такъв. Тоест, установи се безспорно по
делото, че сума в размер на 1200,00 лв. главница е била усвоена от
кредитополучателя, както следва: със сума от 619,51 лв. е погасен договор за
кредит № 263858/26.08.2019г., а остатъкът до заемната сума от 1200,00 лв.,
т.е. сума в размер на 580,49 лв., е получена от ответника в брой в офис на
Изипей“ АД.
Изложеното обосновава основателност на заявената главна претенция.
Досежно размера на иска за главница, съдът намира следното: установи се,
че усвоеният от кредитополучателя кредит възлиза на сума от 1200,00 лв.
(619,51 лв. + 580,49 лв.) като вещото лице Т. в хода на поставените й задачи, е
установило, че сума от 100,00 лв., платена от М. е отишла именно за
погасяване на главницата, поради което и дължимия размер на главната
претенция възлиза на 1100,00 лв., който е идентичен на претендирания такъв.
Поради това иска за главница съдът ще уважи в пълния му заявен размер.
Като последица от горното следва да се присъди и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 19.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
Само за пълнота съдът ще посочи, че горните му изводи остават
непроменени и при релевираното от ответната стрА. възражение за липса на
уведомяване на ответника за настъпила предсрочна изискуемост на
кредитното задължение. Това е така, доколкото ищецът не се позовава на
такава настъпила промяна в процесния договор, касателно темпоралния
аспект на същия. Понастоящем, а и към датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК, е настъпил крайният падеж на процесното задължение –
18.901.2021г.
По отношение на претенцията за договорна лихва от 217,80 лв. за периода
23.02.2020г. до 18.01.2021г.: по правната си характеристика същата
представлява възнаграждение, което длъжникът на пари или на заместими
вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. В случая
страните са уговорили, съгласно чл.2, ал.4, т.3, фиксиран годишен лихвен
процент от 40.15 %, при ГПР от 48.3 %. Тоест, страните са съгласували
7
размера на възнаградителната лихва предварително. Съдът приема, че тази
клауза не противоречи на разпоредбите на закона и добрите нрави. Бързите
кредити се отпускат в рамките на минути и лихвата е посочена, т.е.
кредитодателят е посочил възнаграждението, което следва да му бъде
заплатено срещу риска, който поема. Със сключването на договора
жалбоподателят се е съгласил с фиксираните в него условия. Същите обаче не
представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 145 от ЗЗП (каквато
преценка съдът извършва и ex officio), защото точно и ясно в договора и
общите условия е посочен размера на договорената възнаградителна лихва.
Страните са уговорили размера на последната от 40.15 %, при ГПР от 48.3%,
при което не е налице нарушение на изискването на чл.19, ал.4 ЗЗП. Няма
противоречие, нито заобикаляне на закона, защото съдържанието на тази
клауза е съобразено с нормите на ЗПФУР и ЗЗП, а освен това потребителят е
имал възможност в определения срок да се откаже от целия договор без да
плаща обезщетение, ако е считал, че е поставен в заблуждение.
Досежно размера на претенцията - посочено е, че общият размер на
задължението при представяне на обезпечение възлиза на 1457,40 лв. Тоест,
размерът на възнаградителната лихва възлиза на 257,40 лв. Експертът по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза обаче е установил погашение по
това перо от кредита в размер на 39,60 лв., поради което и дължимият остатък
възлиза на 217,80 лв. Такъв и размерът на претенцията, поради което съдът
ще уважи иска и в тази си акцесорна негова част в цялост.
На последно място, досежно претенцията за обезщетение за забва в
размер на 19,25 лв. за периода 18.01.2021г. до 21.03.2021г. съдът намира също
за основателна. Доказателствата по делото установиха настъил падеж и на
последната погасителна вноска, на 18.01.2021г., в който момент вземането на
кредитора е стА.ло изискуемо. А длъжникът изпада в забава от изискуемостта
на задължението при приложението на постулата “Dies interpellat pro homine“
или „Срокът кани вместо човека“. По размер претенцията също е
сонователна, което съдът установи посредством общодистъпния в интернет
калкулатор за пресмятане на законна лихва.
При посочените доводи претенцията се явява основателна в своята
цялост, поради което съдът ще я уважи.
За пълнота на изложението съдът намира за нужно да се произнесе по
релевираните от ответната стрА. доводи на нищожност на клаузи от
процесния договор, а именно – чл. 2, т. 4.1 и чл. 3 от същия. Последните
касаят постигната между страните уговорка за дължимост на неустойка в
случай на непредоставяне на обезпечение, както и тази касаеща общият
размер на длъжимата по кредита сума в резултат на непредоставеното
обезпечение. Съдът намира, така релевираното възражение за ирелевантно на
спора. Настоящият докладчик, доколкото е бил и докладчик по обазуваното
ч.гр.д. № 974/2021г. от описа на същия съд (като настоящото дело се явява
продължение на заповедното производство) в действителност вече е извъшил
8
подобна преценка, обективирА. в Разпореждане № 120/19.05.2021г.,
постановено по ч.гр.д. № 974/2021г. на КРС, като е приел клаузата от
договора, уреждаща дължимост на претенцията по чл. 92 от ЗЗД, за нищожна.
Поради това и е отхвърлил заявлението в частта, в която се претендира сума
за неустойка в размер на 509,60 лв. Така, последната не е предмет на
разглеждане в исковото производство, като преценката на съда за нищожност
на клаузата, не влияе на действителността на целия договор в светлината на
чл. 26, ал.4 от ЗЗД. В действителност, експертът по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза е установил, че от извършваните по кредита
погашения, сума в размер на 60,40 лв. е отишла за погасяване именно на
претенцията за неустойка. Предвид извода на съда за нищожност на клаузата,
уреждаща неустоечното задължение, настоящият състав намира, че сумата от
60,40 лв. е недължимо платена, но в интерес на длъжника (тук ответник) е да
установи това обстоятелство по съдебен ред, евентуално чрез иск за връщане
на даденото поради начална липса на основание, или друг предвиден от него
процесуален способ, но не и служено съдът да се произнася по дължимостта,
съотв. недължимостта й в рамките на настоящото прроизводство с оглед
съблюдаване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната
стрА. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените
разноски по настоящото производство. Т.к. стрА.та е била представлявА. от
юрисконсулт на основание чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК,
обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г., размерът на възнаграждението му следва да се
определи съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на
100,00 лв. Доказано е и заплащане на държавна такса в размер на 121,68 лв.
(л. 29 и 37), депозит за особен представител в размер на 300,00 лв. (л. 56),
депозити за СТЕ и ССчЕ (по 200,00 лв. за всяка – л. 80 и 81 от делото), както
и доплатени такива съотв. от 190,00 лв. и 100,00 лв. Заради това и с оглед
изхода на спора на ищеца се следват разноски в общ размер от общо 1211,68
лв.
Доколкото исковата претенция е свързА. с установяване на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното
производство по ч.гр.д. № 974/2021 г., вкл. и разноските за него, с оглед
изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК ответната стрА. следва да възстанови на ищеца
направените и в хода на заповедното производство разноски в размер на 64,32
лв. (36,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 28,32 лв. заплатена държавна
такса)
В хода на производството ответникът бе представляван от назначения
9
му на разноски на ищеца особен представител адв. А. Пешева - Пенева, който
съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава
възнаграждение за участието си по конкретно дело, вкойто смисъл съдът се е
разпоредил в о.с.з. от 21.09.2022 г.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
С. М., ЕГН: ********** от ********* дължи и следва да заплати на „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на
дейността в гр. София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17,
ап. 1, представлявано от Б. И.Н. сумата от 1337.05 /хиляда триста тридесет и
седем нула пет/лева, от която: 1100.00 /хиляда и сто/ лева главница по
предоставен кредит, 217.80 /двеста и седемнадесет лева и осемдесет стотинки/
лв. претендирА. със заявление по заповедното производство договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 23.02.2020 год. - 18.01.2021 год. и 19.25
/деветнадесет лева и двадесет и пет стотинки/ лихва за забава за периода от
18.01.2021 год. до 21.03.2021 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
974/2021 г. на КРС.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН: ********** от ********* да заплати на „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на
дейността в гр. София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17,
ап. 1, представлявано от Б. И.Н. сумата в размер на 1211,68 лв. (хиляда двеста
и единадесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща деловодни
разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 64,32 лв.
(шестдесет и четири лева и тридесет и две стотинки) - деловодни разноски,
направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 974/2021 г. на
КРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му на сткраните чрез връчване на
преписи.
10
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11