Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 4108 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД вр. с
чл.9 от ЗПК за съществуване на вземания по договор за потребителски кредит.
В исковата молба ищецът "БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България, гр. София, твърди, че с Договор за потребителски кредит №
PLUS-11141929 от 29.01.2015г. е отпуснал на ответницата М.П.М. *** паричен
кредит в размер 5000.00 лв. и закупуване на застраховка от 1680,00 лв.
Поддържа, че сумата, предмет на договора е изплатена от кредитора по начина,
уговорен в чл. 1 от договора, с което е изпълнил задължението си по него.
Ответницата е удостоверила усвояването на посочената сума с полагането на
подписа си в поле “Удостоверение на изпълнението” и въз основа на чл. 3 от
договора, за нея е възникнало задължението да погаси кредита на 60 месечни
вноски, всяка по 141.51 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата
по кредита, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите -
15.08% и годишния лихвен процент - 12.90%, посочени в параметрите по договора.
Посочва, че длъжницата е преустановила плащането на вноските по договора за
кредит на 20.09.2016г., като към тази дата е била погасила 18 месечни вноски.
Изтъква, че на основание чл.5 от договора, вземането му е станало изискуемо в
пълен размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, и ответницата е
следвало да изплати остатъка по кредита в размер 5159.32 лв., представляващ
оставащите 42 броя погасителни вноски към 20.10.2016г., към която дата е станал
изискуем в целия му размер. Твърди, че въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Поддържа,
че ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва от
270.35 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 20.10.2016г.
до 12.07.2019г. Посочва, че е изпратил покана за доброволно изпълнение до
длъжницата на адреса, който е декларирала в договора, в която
изрично е обявил вземането си за изискуемо и я поканил да го погаси. Изтъква, че е подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд - гр. Враца,
въз основа на което е образувано гражданско дело № 2985/2019 г. и е издадена
Заповед за изпълнение, която е връчена на длъжницата при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, последвали са указания към заявителя да предяви иск относно вземането
си, поради което, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, предявява настоящите
искове за установяване на вземанията си. Моли съда, след като установи
изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответницата, че има вземане от М.П.М. в размер 4212.15 лв. главница по
кредита, 947.17 лв. възнаградителна лихва по договора, 270.35 лв. законна лихва
за забава за периода от 20.10.2016г. до 12.07.2019г., ведно със законната лихва
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Моли също съда да му присъди разноските в заповедното производство и
разноските направени в хода на настоящото производство, вкл. юрисконсулстско
възнаграждение в размер 100 лева.
Ответницата М.П.М. ***,
в писмения отговор на исковата молба и в съдебно заседание, чрез назначения й
особен представител, оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни
и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, тъй като по делото липсват
доказателства за уведомяването й за настъпилата предсрочната изискуемост преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
като липсват и твърдения в тази насока, тъй като ищецът неправилно счита, че е
налице автоматично настъпване на предсрочната изискуемост. Поддържа също, че
сключения договор за заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради
неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - липсва
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 15.08 % /; не е ясно как стойностите на лихвения процент по заема /който
е фиксиран/ и годишното оскъпяване по заема се съотнасят към ГПР по договора,
което е предпоставка кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Счита, че не е ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи
или бъдещи, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на
задължения по споразумение за допълнителни услуги.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, намери за установено от фактическа страна,
следното:
След
служебна справка в електронната страница на Търговския регистър и от
представените от ищеца писмени доказателства - превод на български език на
извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018
г., издадено от Секретариат на Търговския съд в гр. Париж, Франция, Нотификация
за презгранично сливане, пълномощно и Доклад на съвета на директорите, се
установява, че на 31.01.2018 г. е осъществено презгранично сливане на основание
чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005
г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., регистрирано във
Франция акционерно дружество, със седалище в гр. Париж, и "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД – българско еднолично акционерно дружество със седалище
в гр. София. Считано от 24.04.2018 г. – преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
е със статут "заличен търговец" в ТР. Дружеството е преобразувано по
реда на чл. 265 от ТЗ чрез трансгранично вливане в едноличния собственик на
капитала му "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. Считано от 01.02.2018
г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С. А. упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР
клон на чуждестранния търговец, а именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А., клон България", ЕИК *********, поради което надлежна страна в
производството е чуждестранният търговец чрез клона си в България.
Видно от представения по делото Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-11141929 от 29.01.2015г.,
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София, в качеството на
кредитор, и ответницата М.П.М. ***, в качеството на кредитополучател, са
сключили договор за кредит при следните параметри и условия: размер на кредита за
потребителски цели - 5000, 00 лв.; застрахователна премия - 1680, 00 лв.; общ
размер на кредита - 5000, 00 лв.; такса ангажимент - 175, 00 лв.; брой
погасителни вноски - 60; месечна погасителна вноска - 141, 51 лв.; обща
стойност на плащанията - 8490, 50 лв.; годишен процент на разходите - 15, 08 %;
лихвен процент - 12, 90 лв. В обективирания в договора погасителен план са
посочени падежните дати на всяка от 60-те месечни погасителни вноски, първата
от които е с падеж 20.03.2015г., а последната - с падеж 20.02.2020г., размера
на вноската и размера на оставащата главница.
В чл.1 от приложените
условия по договора за кредит е отразено, че договорът за кредит влиза в сила
при подписване на настоящия документ от кредитополучателя и от оторизирано
лице, представител на кредитора, към датата на получаване на размера на заема
по банковата сметка на и предоставена от кредитополучателя. Съгласно чл.2 кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното
поле, срещу което кредиторът фиксира лихвеният процент за срока на договора,
при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове; таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Според
чл.3 предоставянето на посочената в предходното изречение сума съставлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски,
указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой
погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на кредитора. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора.
В чл.5 от договора за потребителски кредит е уговорено при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на
вземането (за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други
действия), извършени по преценка на кредитора.
Договорът
за кредит и условията по него са подписани от кредитополучателя и от
представител на кредитора на всяка страница.
Приложен е Сертификат №
PLUS-11141929 от 29.01.2015г., с който се удостоверява, че застрахователите
"Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват
да застраховат съгласно приложените Общи условия на застраховка "Закрила
на плащанията" кредитополучателя М.П.М.. В сертификата са посочени
застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на застраховката,
застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е подписан от ответницата
М.П.М. като застраховано лице и от кредитора /без да се посочва име/. Към
сертификата не са приложени посочените в него Общи условия за застраховка
"Защита на плащанията".
Представено е и писмо, с което
"Интернешънъл Асет Банк" АД уведомява М.П.М. за номера на банковата й
сметка, открита в банката. Писмото е заверено с "вярно с оригинала"
от ответницата на 29.01.2015г.
С исковата
молба ищецът е представил и извлечение по кредит PLUS-11141929, актуално към
01.10.2019г., в което са отразени дължимите суми по погасителния план,
получените плащания, разнесените плащания и плащания от длъжника, извършени
след обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Представена
е и последна покана (л.31) от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от
16.11.2017г. до М.П.М., в която се сочи, че поради преустановяване плащането на
вноските по договор PLUS-11141929 от 29.01.2015г. на 20.09.2016г., вземането на
кредитора е обявено за предсрочно изискуемо, тъй като ответницата е просрочила
две или повече месечни вноски. В поканата са посочени сумите, които ответницата
дължи към момента на поканата, които суми следва да бъдат изплатени в 7-дневен
срок от получаване на съобщението. С поканата е приложена и товарителница, от
която се установява, че на 21.11.2017г. М.П.М. е получила пратка от БНП Париба
със съдържание: покана - предсрочна изискуемост, изх. № PLUS-11141929.
Въз основа
на подадено на 26.07.2019г. от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр.
София, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-Враца
е образувано ч.гр.д. № 2985/2019 г. по описа на съда, по което съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение № 1842 от 29.07.2019г., по силата
на която ответницата в настоящото производство М.П.М. *** е осъдена да заплати
на заявителя-ищец "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр. София, сумите:
4212.15 лв., представляваща главница по договор за отпускане на потребителски заем
PLUS-11141929, сключен на 29.01.2015г.; 947.17 лв., представляваща
възнаградителна лихва по кредита за периода от 20.09.2016г. до 20.02.2020г.; 270.35
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.10.2016г. до 12.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 26.07.2019г. до окончателното им
изплащане, както и сумата 108, 59 лева разноски за платена държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по делото М.П.М. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в предвидения в
чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят-ищец е предявил иск против длъжника-ответник
по настоящото дело.
От страна
на ответницата не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатила на ищеца
претендираните суми, предмет на заповедта за изпълнение.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за потребителски кредит суми по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От
заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съда приема изцяло
като обективно, професионално и пълно, се установи, че с платежно нареждане от 30.01.2015г.
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е превел по банковата сметка на М.П.М.
в "Интернешънъл Асет Банк" АД сумата 4 825, 00 лв. с основание за
превод - съгласно договор PLUS-11141929. Според заключението към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК ответницата е извършила плащания по
кредита в общ размер 3 481, 68 лв., която сума ищецът е отнесъл за погасяване
на задълженията й, както следва: 1179, 85 лв. - главница, 863, 33 лв. -
възнаградителна лихва, 504, 00 лв. главница застраховка по кредита, 36, 00 лв.
такси за събиране, 898, 50 лв. законна лихва. С част от тази сума - 2 583, 18
лв. ответницата е погасила задълженията си по 18 погасителни вноски, последната
с падеж 19.08.2016г., след което е преустановила плащанията по кредита. За
периода от 09.03.2018г. до 28.12.2018г. ответницата е извършила отново
погасявания на кредита в общ размер 898,50 лв., с която сума са погасени
задължения за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
20.10.2016г. до 28.12.2018г. На 28.12.2018г. е извършено последно погасяване на
кредита в размер 298,50 лв., с което са погасени задължения за обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 20.10.2016г. до 28.12.2018г. Вещото
лице е изчислило размера на задълженията на кредитополучателя по договора за
кредит към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
26.07.2019г. при условие, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на
20.10.2016г. с включване в размера на задълженията на сумите за застрахователна
премия - общо 5
317,72 лв., по пера както следва: главница - 3
820, 15 лв., договорна лихва за периода от 20.09.2016г. до 20.02.2019г. - 947,
17 лв., застрахователна премия за периода от 20.09.2016г. до
20.02.2017г. - 392, 00 лв., обезщетение за забава за периода от 28.12.2018г. до
12.07.2019г. - 158, 40 лв. Вещото лице е изчислило и размера на задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит към датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда - 26.07.2019г. при условие, че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на 20.02.2017г. с изключване сумите за застрахователна премия
- общо 3 447, 39
лв., по пера както следва: главница - 3
269, 39 лв. и обезщетение за забава за периода от 28.12.2018г. до 12.07.2019г.
- 178, 00 лв. Според заключението размера на задълженията на кредитополучателя
по договора за кредит към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда - 26.07.2019г. и към датата на изготвяне на заключението при условие, че
не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, с включване в
размера на задълженията на сумите за застрахователна премия - общо 3 835,76 лв., по
пера както следва: главница за периода от 20.03.2017г. до 19.07.2019г. - 2 612,
22 лв., договорна лихва за периода от 20.03.2017г. до 26.07.2019г. - 681, 48
лв., застрахователна премия за периода от 20.02.2017г. до
20.10.2017г. - 252, 00 лв., обезщетение за забава за периода от 20.03.2017г. до
12.07.2019г. - 290, 06 лв. Вещото лице е изчислило и размера на задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит към датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда - 26.07.2019г. и към датата на изготвяне на заключението
при условие, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, с
изключване размера на задълженията на сумите за застрахователна премия - общо 2
794,83
лв., по пера както следва: главница за
периода от 20.09.2016г. до 19.07.2019г. - 2 136, 13 лв., договорна лихва за
периода от 20.09.2016г. до 26.07.2019г. - 473, 42 лв., обезщетение за забава за
периода от 28.12.2018г. до 12.07.2019г. - 185, 28 лв. Размерът на
неплатеното задължение за възнаградителната лихва по процесния договор за
потребителски кредит за претендиралия период - 20.09.2016г. - 20.02.2020г.
/посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ е 947,17 лв. Размерът
на обезщетението за забава върху незаплатената главница в размер на 3820.15 лв.
за претендирания период - 20.10.2016г. - 12.07.2019г., при условие, че е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 20.10.2016г. е 1056. 90 лв. Размерът
на неплатеното обезщетението за забава върху незаплатената главница в размер на
3820.15 лв. за претендирания период - 20.10.2016г. - 12.07.2019г., при условие,
че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 20.10.2016г. е 158, 40 лв. В
заключението и в приложените към него таблици вещото лице подробно и нагледно е
отразило задълженията по пера, сумите, падежите и периодите на начислените
лихви.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Предявени
са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с
правно основание:
1/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата 4212, 15 лв. главница;
2/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата 947, 17 лв. договорна лихва за периода от 20.09.2016г. до
12.07.2019г.;
3/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 270, 35 лв. обезщетение за забава
за периода от 20.10.2016г. до 12.07.2019г.
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). Целта на предявяването на установителен иск по чл.
422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане
срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и
решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за
издаването на изпълнителен лист.
За
уважаването на предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера
на претендираните от него вземания, т.е. наличието на валидно облигационно
отношение между страните по делото, произтичащо от договор за потребителски
кредит, съдържащ валидни уговорки за заплащане на главница, възнаградителна
лихва и лихва за забава, по който кредиторът е изпълнил задължението си реално
да предостави на кредитополучателя заемната сума в твърдения размер; възникнало
в полза на кредитора изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на
претендираните суми на соченото основание, размера на претендираните вземания
към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в срок.
С оглед
твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на кредита в негова
тежест е да установи факта на осъществяване на всички предпоставки по договора,
въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем и надлежното уведомяване на длъжника преди датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем.
С оглед оспорването от ответницата
на предявените искове в тежест на същата, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи
изпълнение на задълженията си по договора или да докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства.
От
съвкупната преценка на писмените доказателства съдът намира за установено
наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца "БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България и ответницата М.П.М.. Процесният договор
за кредит е двустранно подписан (съдържа подпис на ответницата на всяка
страница) и съдържа уговорки за всички съществени елементи на договора за
кредит, което налага извода, че е налице валидно възникнала облигационна връзка
между страните по договор за кредит.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а
Закона за кредитните институции /ЗКИ/ се установява, че посоченият в договора
кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна отпуснатият кредит на ответницата като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ и същата има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на
чл. 10 - чл. 12 ЗПК.
Разпоредбата
на чл. 21, ал.1 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е
нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП (чл.24).
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за отхвърляне на иска
/чл.7, ал.3 от ГПК (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.)/.
При
извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор за потребителски кредит, съдът намира, че същия не страда от
пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи на
изискванията на посочените разпоредби на ЗПК. Спазени са изискванията на чл.
10, ал. 1 ЗПК относно формата на договора, както и изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 1-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, поради което не са налице предпоставките на чл.
22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия договор. Доводите за
нищожност на отделни клаузи не са в състояние да обосноват недействителност на
целия договор по аргумент от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, поради което наведените от
ответната страна бланкетни оспорвания в тази насока са неоснователни.
С договора
за кредит е постигнато ясно и недвусмислено съгласие относно размера на
предоставения заем, като всички елементи на договора са представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт, който не е по малък от 12, посочени са също така
общият размер на плащанията, лихвеният процент по кредита и годишният процент
на разходите; в договора е обективиран и погасителен план, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Изискването на т. 9а на чл. 11, ал. 1 ЗПК в случая не намира приложение, тъй
като с договора не е уговорен референтен лихвен процент, приложим за договори с
променлива лихва, какъвто не е настоящия случай. Неоснователно е възражението
на ответната страна за неспазване на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора е
посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит.
Настоящият
състав на съда не констатира клаузи в договора за кредит, които да са
неравноправни, за да бъдат нищожни като накърняващи добрите нрави. Действителна
е клаузата от договора, касаеща размера на договорената възнаградителна лихва
от 12. 90%. Годишният лихвен процент /ГЛП/ е компонента, която се включва при
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/, чийто максимален размер е определен в чл.19, ал.4
от ЗПК. В тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се прави
на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не
надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. Към датата на
сключване на договора за потребителски кредит размерът на законната лихва е
10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс десет пункта отгоре. Видно
е, че определеният в договора размер на годишния процент на разходите /ГПР/ от 15.
08 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва, поради което поради
което посочената клауза не е нищожна поради противоречие със закона - чл. 19,
ал. 5 от ЗПК.
По същите
мотиви се налага изводът, че не е налице и някоя от хипотезите на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите, тъй като клаузите не създават възможност за
облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в
по–неравностойно имуществено положение.
Поначало
между страните не е спорно нито наличието на валидно облигационно правоотношение
помежду им, нито се оспорва дали кредиторът е изправна по договора страна,
включително и ответницата не оспорва задълженията си към него, описани в
исковата молба и предмет на издадената заповед за изпълнение. По делото се
установи, от заключението на вещото лице и от приложеното към него платежно
нареждане (л.106), и не е спорно, че кредитът е усвоен изцяло от ответницата-кредитополучател.
Това обстоятелство се подкрепя и от безспорния факт, че ответницата е започнала
изпълнение на задълженията си по сключения договор, като е издължила част от
тях, което би било нелогично и житейски неправдоподобно, ако не е получила
сумата, предмет на договора. С реалното получаване на сумата е осъществен
фактическият състав на договора за заем. Следователно кредиторът е изпълнил
своите задължения и се явява изправна страна по договора. Не се твърди от
ответната страна да е извършила погасяване на претендираната от ищеца в
настоящото производство сума. Налице е неизпълнение на сключения договор за кредит
по вина на кредитополучателя. В конкретния случай неизпълнението на договора е
във формата на частично неизпълнение - непрестиране на сумите за главница и договорна
възнаградителна лихва, посочени в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и в исковата молба.
По
изложените съображения следва да се приеме, че договорът за кредит е валидно
сключен и обвързващ за страните, както и че ответницата виновно не е изпълнила
договорните си задължения за заплащане на процесните суми.
Основният
спорен въпрос по делото е относно твърдяната от ищеца в заявлението и в
исковата молба предсрочна изискуемост на кредита.
Правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на
кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва
с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във
всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето
действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т. е. изявлението на кредитора
да е достигнало до длъжника и това да е установено по безспорен и несъмнен
начин. Според възприетото разрешение в т. 18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Дадените с тълкувателното решение задължителни указания намират
приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В този смисъл е постановеното
по чл. 290 от ГПК решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г., ІІ г. о.
на ВКС, което разглежда въпроса относно необходимостта за уведомяване на
длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост и по отношение на небанкови
институции.
В настоящото производство ищецът се позовава на настъпила
на 20.10.2016г. предсрочна изискуемост на кредита, поради неплащане на две
погасителни вноски. В чл.5, изр. второ от договора за
потребителски кредит е уговорено при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
От
заключението на вещото лице се установи, че след извършеното на 23.08.2016г.
плащане на 18-та погасителна вноска с падеж 19.08.2016г., ответницата е
преустановила плащанията по кредита, поради което, съгласно клаузата на чл.5, изр. второ от договора за потребителски кредит - при просрочване
на две месечни вноски (с падеж 20.09.2016г. и 20.10.2016г.), кредитора е упражнил
субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Видно от
представената по делото последна покана от 16.11.2017г. "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е уведомил надлежно кредитополучателя М.П.М. за
обявената предсрочна изискуемост на кредита.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че клаузата на чл.5, изр. второ от
договора е породила действие, тъй като по делото се доказа, че
волеизявлението на кредитната институция, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до знанието на длъжника. Предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което е установена изискуемостта на
претендираното вземане по договора за кредит на предявеното от ищеца основание
– предсрочна изискуемост.
В договора за кредит е отразена и
застрахователна премия в размер 1680, 00 лв., като в чл.2 от същия е уговорено размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ да
бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, както и
че посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“
и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна
погасителна вноска“.
Следва да се изтъкне, че нито в
исковата молба, нито в молбата от 22.05.2020г. ищецът не е навел твърдения за
задължения на ответницата за заплащане на застрахователна премия; няма
твърдения за сключен застрахователен договор, за страните по него, за
договорените клаузи, за задълженията на страните, разгледани във взаимна връзка
със сключения договор за потребителски кредит и т.н., поради което остава неясно
защо част от внесените от ответницата суми ищецът е отнесъл за погасяване на
застрахователна премия. По делото не са представени и надлежни доказателства за
сключен застрахователен договор, по силата на който ответницата да дължи
застрахователна премия, заплащана на застрахователя чрез кредитора
по договора за потребителски кредит - застрахователна полица или друг писмен
акт, каквото е изискването на чл.344, ал.1 от КЗ, като предвидената форма е
такава за действителност на договора. Приложеният към договора за кредит
Сертификат № PLUS-11141929 от 29.01.2015г. не представлява застрахователна
полица, нито може да бъде разглеждан като друг писмен документ, доказващ
сключването на застрахователен договор, тъй като не е подписан от представител
на посочените в него застрахователи "Кардиф Животозастраховане, Клон
България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България", респ. от
представител на застрахователния агент "Директ сървисис" ЕАД, а носи
само подписите на ответницата и на представител на кредитора по договора за
потребителски кредит. При това положение не може да се приеме, че е налице и
основание за отнасяне на преведената от ищеца сума от 504, 00 лв. за
застрахователна премия. При липсата на доказано основание за плащането на тази
сума, съдът намира, че същата следва да бъде отнесена към погасяването на останалите
задължения по кредита.
От
заключението на вещото лице се установи, че размерът на задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит към датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда - 26.07.2019г. при условие, че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на 20.02.2017г. с изключване сумите за застрахователна премия
- общо 3 447, 39
лв., по пера е както следва: главница - 3
269, 39 лв. и обезщетение за забава за периода от 28.12.2018г. до 12.07.2019г.
- 178, 00 лв.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявените установителни искове
с правно основание по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл.
240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК са
основателни и следва да бъдат уважени за сумите 3 269, 39 лв. главница, ведно
със законната лихва върху тази сума от момента на подаване на заявлението в
съда - 26.07.2019г., до окончателното й изплащане, и 178, 00 лв. обезщетение за
забава върху незаплатената главница за периода от 28.12.2018г. до 12.07.2019г.,
а за главницата за разликата от уважения размер на иска от 3 269, 39 лв. до
предявения размер от 4212,15 лв., за обезщетението за забава за разликата над
178, 00 лв. лева до пълния предявен размер от 270, 35 лева, както и за
договорна лихва за периода от 20.09.2016г. до 12.07.2019г. в размер 947, 17
лв., като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността
за разноските:
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ответницата се
представлява от особен представител, същият не е представил доказателства за
направени разноски и не е поискал присъждането на такива, поради което съдът не
следва да се произнася в тази насока.
От страна
на ищеца са представени доказателства за направата на разноски за държавна
такса в размер 159, 90 лв., за възнаграждение на вещо лице в размер 250,00 лева
и за възнаграждение на особен представител от 310,00 лв. и претендира
юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева. Общо разноските на ищеца в
исковото производство са 819,90 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 520,
57 лева, съобразно уважената част от претенциите в исковото производство.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 2985/2019г. на ВРС са направени разноски
от 108. 59 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, като
съобразно уважената част от претенциите на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер 100, 69 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.М., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
че съществува вземането на "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост-4" Бизнес
Парк София, сгр. 14, представляван от Димитър Димитров - зам. управител, по
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-11141929, сключен на 29.01.2015г.,
а именно: 3 269, 39 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума от
момента на подаване на заявлението в съда - 26.07.2019г., до окончателното й
изплащане, и 178, 00 лв. обезщетение за забава върху незаплатената главница за
периода от 28.12.2018г. до 12.07.2019г., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1842/29.07.2019 г. по ч.
гр. дело № 2985/2019 г. по описа на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за главницата за разликата от уважения размер на иска от 3 269, 39 лв. до
предявения размер от 4212,15 лв., за обезщетението за забава за разликата над
178, 00 лв. лева до пълния предявен размер от 270, 35 лева, както и за
договорна лихва за периода от 20.09.2016г. до 12.07.2019г. в размер 947, 17
лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА М.П.М.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. "Младост-4" Бизнес Парк София, сгр. 14, представляван от Димитър
Димитров - зам. управител, по съразмерност направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2985/2019 г. по описа на Врачански районен съд разноски
в размер 100, 69 лв., както и разноските в настоящото производство от 520, 57 лева.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: