Решение по дело №3/2021 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 29
Дата: 2 април 2021 г.
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20214440200003
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Червен бряг , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Елеонора П. Йотова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно
наказателно дело № 20214440200003 по описа за 2021 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от Д. Н. В., с ЕГН ********** от гр.
Червен бряг, обл. Плевен, ул. „П.Р...............“ № ........ против Наказателно постановление №
11-01-211/25.11.2020 г. на Директора на Агенция за Държавна Финансова Инспекция гр.
София /АДФИ/ - Г. М. Н., с което му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/ на основание чл. 247, ал. 1 от Закона за
обществените поръчки, за извършено нарушение по чл.2, ал.2 от Закона за обществените
поръчки (ЗОП, обн. ДВ, бр.13/16.02.1016 г., в сила от 15.04.2016 г.; изм. и доп. ДВ, бр.63 от
04.08.2017 г.). Изразява становище, че сочените като нарушения изисквания посочени в
документацията за обявяване на общствената поръчка не нарушават разпоредбата на чл.2 от
ЗОП и не поставят пречки пред евентуалните участници. Счита, че има съществени
нарушения на административно производствените правила, противоречие с материалните
разпоредби и несъответствие с целите на закона.
Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание не се явява лично.
Представлява се от адв. Т.Т. от ПлАК. Отбелязва, че посочените условия, гарантират
точното и компетентно изпълнение на поръчката, общо е за всички участници и няма как да
ограничи конкуренцията, още повече, че след като Решението, с което е открита
обществената поръчка е придобило стабилитет като индивидуален административен акт, не
е било обжалвано от потенциални участници в същата обществена поръчка. Наред с това
счита, че деянието не се отличава с обществена опасност, за да бъде квалифицирано като
административно нарушение, както и че в случая е следвало да бъде обсъдено
1
приложението на чл. 28 ЗАНН. На тази основа, моли за отмянана НП като
незаконосъобразно
Ответникът по жалбата – редовно призован не се явява, за него Гл.юк Милена Тихолова,
която изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното НП, като
излага подробни доводи за това.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за
установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активно легитимирано
лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност
на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
страните, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-01-211/29.05.2020 г. от страна
на А. Н. П. – Главен финансов инспектор от Трети отдел на Дирекция „Инспекционна
дейност“ при Агенция за държавната финансова инспекция гр. София и в присъствието на
С.И. .......... и наказаното лице. Съставен е за това, че на 30.05.2017 г. в гр. Червен бряг,
........... Д. Н. В. в качеството си на ............ и публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2,
т. 9 от Закона за обществените поръчки, с Решение № РД-09-314/30.05.2017 г. за откриване
процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП, с предмет:
„...........неринг – проектиране и изпълнение на СМР за подобряване на енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ на
територията на гр. Червен бряг, във връзка с Договор за БФП № BG16RFOP001-2.001-0178-
C01/10.10.2016 г.“, с което решение е одобрил обявлението и документацията за участие в
процедурата. Според актосъставителя в раздел IV „Критерии за подбор“ са били включени
условия за участие в процедурата към участниците, които представлявали ограничителни
условия, а именно: в раздел III.1.2. „Икономическо и финансово състояние“, всеки участник
в процедурата следва да притежава застраховка „Професионална отговорност на строителя“
по чл. 171 т. 1 от ЗУТ, което условие е преценено като ограничително за чуждестранните
икономически оператори поради това, че не е указано как се доказва този критерий от
чуждестранни лица – участници в процедурата. В раздел III.1.3 „Технически и
професионални възможности“, възложителя е посочил, че всеки участник трябва да
притежава екип от проектанти с пълна проектантска правоспособност съгласно чл. 230 от
ЗУТ и 10 от ЗКИИП“, което условие също е преценено като ограничително за
чуждестранните икономически оператори поради това, че, тъй като не е предвидена
възможност участници, които имат чуждестранни физически лица в състава си, да
2
представят еквивалентни документи, издадени от орган в друга държава. В раздел III.1.3
„Технически и професионални възможности“ възложителя е посочил, че всеки участник
следва да притежава в екипа си „Специалист за контрол по качеството или отговорник по
качеството“, като в обявлението било посочено следното изискване: „Специалист за контрол
или отговорник по качеството да притежава висше образование строителен ...........нер или
еквивалентна“, което било преценено също като ограничително условие, тъй като не е
налице подобно изискване от закона за образование за изпълнение на тази длъжност, а е
достатъчно притежаването на сертификат или удостоверение за преминат курс на обучение.
В раздел III.1.3 „Технически възможности“ възложителя е посочил изискването кандидатите
за участие в процедурата да прилагат сертификат „OHSAS 1800:2007 или еквивалент“,
който определя изисквания за внедрена система за здраве и безопасност на работа, което
от своя страна е преценено, като нарушение на чл. 59, ал. 3 от ЗОП, съгласно който
възложителят няма право да изисква от участниците други документи за доказване на
съответствието с поставените критерии за подбор, освен посочените в чл. 64 от ЗОП, където
са посочени документите, с които се доказват поставените изисквания, като горния
сертификат не е посочен.
Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП, за което е бил съставен
гореописания АУАН. Нарушителят не се е ползвал от правото на възражения при съставяне
на акта, такива не е представил и по реда и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като подробни
съображения е развил в жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция.
Описаната по - горе фактическа обстановка е възприета изцяло от
административно-наказващия орган, който преценил приложените към преписката
документи, а именно: Заповед № 535/29.07.2020 г. на министъра на финансите; АУАН № 11-
01- 211/29.05.2020 г.; Заповеди № ФК-10-33/07.01.2019 г. на директора на АДФИ- София;
Заверено копие на Заповед № ФК-216/07.02.2020 г. на директора на АДФИ – София;
Заверено копие на Заповед № ФК-10-250/14.02.2020 г. на директора на АДФИ – София;
Заверено копие на Заповед № ФК-298/25.02.2020 г. на директора на АДФИ – София;
Заверено копие на Заповед № ФК-10-........6/17.03.2020 г. на директора на АДФИ – София;
Заверено копие на Заповед № ФК-10-686 /19.05.2020 г. на директора на АДФИ – София;
Заверено копие на Справка за отговорните длъжностни лица при Община Червен бряг, изх.
11-00-25/24.01.2020 г.; Решение № РД -09-314/30.05.2017 г. за откриване на процедура за
възлагане на обществена поръчка, с предмет: „...........неринг – проектиране и изпълнение на
СМР за подобряване на енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, строени
по индустриален способ на територията на гр. Червен бряг, във връзка с Договор за БФП №
BG16RFOP001-2.001-0178-C01/10.10.2016 г.“; Обявление за поръчка № 11-00-95/30.05.2017
г.; документация за участие; Решение за определяне на изпълнител № РД-09- 24/17.01.2018
г.; Договор за № BG16RFOP001-2.001-0178-C01-S-001, с регистрационен № 98-00-
109/19.03.2018 г.; Договор за № BG16RFOP001-2. 001-0178-C01-S-003, с регистрационен №
98-00-191/25.04.2018 г.. На тази основа, Директора на Агенция за Държавна Финансова
Инспекция гр. София издал обжалваното Наказателно постановление, с което на
жалбоподателя Д. Н. В. е наложено административно наказание - глоба в размер на 10 000
3
лв. /десет хиляди лева/ на основание чл. 247, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, за
извършено нарушение по чл.2, ал.2 от с.з.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното
постановление – издадено, от компетентни лица /л.9 – 24 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от настоящата инстанция не установява нарушения от
процесуален характер при провеждането на административно-наказателното производство.
Ето защо Съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление се явява формално
законосъобразно. Във връзка с неговата правилност, бяха събрани гласни доказателствени
средства – показания на свидетелите А. Н. П. и С.И. .........., както и писмените доказателства
/л. 8 – 167 от делото/.
Съдът приема като непредубедени показанията на свидетелите А. Н. П. и С.И. ..........,
които на практика се свеждат до отбелязване на констатацията, направена както с АУАН,
така и с НП, а именно – че с Решение № РД -09-314/30.05.2017 г. за откриване на процедура
за възлагане на обществена поръчка, с предмет: „...........неринг – проектиране и изпълнение
на СМР за подобряване на енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради,
строени по индустриален способ на територията на гр. Червен бряг, във връзка с Договор за
БФП № BG16RFOP001-2.001-0178-C01/10.10.2016 г.“ ........... Д. Н. В. в качеството си на
............ и публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените
поръчки е одобрил обявлението и документацията за участие в процедурата, като в раздел
IV „Критерии за подбор“ са били включени условия за участие в процедурата към
участниците, които представлявали ограничителни условия, а именно: в раздел III.1.2.
„Икономическо и финансово състояние“, всеки участник в процедурата следва да притежава
застраховка „Професионална отговорност на строителя“ по чл. 171 т. 1 от ЗУТ, което
условие е преценено като ограничително за чуждестранните икономически оператори
поради това, че не е указано как се доказва този критерий от чуждестранни лица –
участници в процедурата. В раздел III.1.3 „Технически и професионални възможности“,
възложителя е посочил, че всеки участник трябва да притежава екип от проектанти с пълна
проектантска правоспособност съгласно чл. 230 от ЗУТ и 10 от ЗКИИП“, което условие
също е преценено като ограничително за чуждестранните икономически оператори поради
това, че, тъй като не е предвидена възможност участници, които имат чуждестранни
физически лица в състава си, да представят еквивалентни документи, издадени от орган в
друга държава. В раздел III.1.3 „Технически и професионални възможности“ възложителя е
посочил, че всеки участник следва да притежава в екипа си „Специалист за контрол по
качеството или отговорник по качеството“, като в обявлението било посочено следното
изискване: „Специалист за контрол или отговорник по качеството да притежава висше
образование строителен ...........нер или еквивалентна“, което било преценено също като
ограничително условие, тъй като не е налице подобно изискване от закона за образование за
изпълнение на тази длъжност, а е достатъчно притежаването на сертификат или
удостоверение за преминат курс на обучение. В раздел III.1.3 „Технически възможности“
възложителя е посочил изискването кандидатите за участие в процедурата да прилагат
сертификат „OHSAS 1800:2007 или еквивалент“, който определя изисквания за внедрена
4
система за здраве и безопасност на работа, което от своя страна е преценено, като
нарушение на чл. 59, ал. 3 от ЗОП, съгласно който възложителят няма право да изисква от
участниците други документи за доказване на съответствието с поставените критерии за
подбор, освен посочените в чл. 64 от ЗОП, където са посочени документите, с които се
доказват поставените изисквания, като горния сертификат не е посочен. Съдът намира, че
показанията на свидетелите не оставят впечатление за недобросъвестно и тенденциозно
излагане на относимите факти, ползват се с убедителност, поради което и следва да бъдат
кредитирани.
В действителност, в настоящия казус липсва спор по правнорелевантните факти и това не
е случайно – касае се за фактическа обстановка, следваща по безспорен начин от съставени
по случая официални документи, свързани с подготовката и изпълнението на обществената
поръчка. Отбелязаната вече неколкократно констатация, а именно – че с Решение № РД -09-
314/30.05.2017 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет:
„...........неринг – проектиране и изпълнение на СМР за подобряване на енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ на
територията на гр. Червен бряг, във връзка с Договор за БФП № BG16RFOP001-2.001-0178-
C01/10.10.2016 г.“ ........... Д. Н. В. в качеството си на ............ и публичен възложител по
смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки е одобрил обявлението и
документацията за участие в процедуратае одобрил обявлението и документацията за
участие в процедурата, като в в раздел IV „Критерии за подбор“ е включил условия за
участие в процедурата към участниците, както следва: в раздел III.1.2. „Икономическо и
финансово състояние“, всеки участник в процедурата следва да притежава застраховка
„Професионална отговорност на строителя“ по чл. 171 т. 1 от ЗУТ, което условие е
преценено като ограничително за чуждестранните икономически оператори поради това, че
не е указано как се доказва този критерий от чуждестранни лица – участници в процедурата.
В раздел III.1.3 „Технически и професионални възможности“, възложителя е посочил, че
всеки участник трябва да притежава екип от проектанти с пълна проектантска
правоспособност съгласно чл. 230 от ЗУТ и 10 от ЗКИИП“, което условие също е
преценено като ограничително за чуждестранните икономически оператори поради това, че,
тъй като не е предвидена възможност участници, които имат чуждестранни физически лица
в състава си, да представят еквивалентни документи, издадени от орган в друга държава. В
раздел III.1.3 „Технически и професионални възможности“ възложителя е посочил, че всеки
участник следва да притежава в екипа си „Специалист за контрол по качеството или
отговорник по качеството“, като в обявлението било посочено следното изискване:
„Специалист за контрол или отговорник по качеството да притежава висше образование
строителен ...........нер или еквивалентна“, което било преценено също като ограничително
условие, тъй като не е налице подобно изискване от закона за образование за изпълнение на
тази длъжност, а е достатъчно притежаването на сертификат или удостоверение за преминат
курс на обучение. В раздел III.1.3 „Технически възможности“ възложителя е посочил
изискването кандидатите за участие в процедурата да прилагат сертификат „OHSAS
1800:2007 или еквивалент“, който определя изисквания за внедрена система за здраве и
5
безопасност на работа, което от своя страна е преценено, като нарушение на чл. 59, ал. 3
от ЗОП, съгласно който възложителят няма право да изисква от участниците други
документи за доказване на съответствието с поставените критерии за подбор, освен
посочените в чл. 64 от ЗОП, където са посочени документите, с които се доказват
поставените изисквания, като горния сертификат не е посочен – се явява безспорно
установена от представените по делото писмени доказателства – документи на
коментираната обществената поръчка.
Спорът в настоящото производство касае единствено приложението на материалния
закон и се свежда до това: доколко при така безспорно изяснените факти, е налице
нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП.
Съобразно относимата към случая редакция на Закона за обществените поръчки /доп. ДВ.
бр.34 от 3 май 2016 г./, чл.2, ал.2 от ЗОП гласи: "При възлагането на обществени поръчки
възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или
изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието
на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета,
стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.". Правната
разпоредба има императивен характер и въвежда забрана за ограничаване на конкуренцията
чрез включване на условия или изисквания, които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка и които:
- дават необосновано предимство или
- необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки.
На първо място, поставя се въпроса дали в случая е налице включване на условия или
изисквания, които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или
обема на обществената поръчка - и Съдът счита, че отговорът на този въпрос е отрицателен.
Касае се за обществена поръчка изискваща безспорно специфични изисквания съобразени
с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка,
които следва да са съобразени от Възложителя, които всъщност му възлага и самия ЗОП в
посочената по–горе разпоредба. Няма нищо по-естествено, житейски и юридически разумно
обвързването на предмета на обществената поръчка с Договор за БФП да изиска
прецизиране на „Критерии за подбор“ на участниците, което следва да е в рамките и на
свързаните с предмета специални закони – ЗУТ и ЗКИИП.
По отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение, а именно, че в раздел
III.1.2. „Икономическо и финансово състояние“ е включил условие за участие в
процедурата, всеки участник да притежава застраховка „Професионална отговорност на
строителя“ по чл. 171, т. 1 от ЗУТ, което условие е преценено като ограничително за
чуждестранните икономически оператори поради това, че не е указано как се доказва този
критерий от чуждестранни лица – участници в процедурата. Настоящия съдебен състав не
споделя направения от АНО извод. Посочената правна норма на специалния закон /ЗУТ/
имащ отношение именно към предмета на обществената поръчка изрично посочва, че
„Проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна",
консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат
6
професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в
строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или
бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им.“, а алинея 2 на същия член
определя, че „Условията и редът за задължително застраховане на лицата по ал. 1,
включително застрахователното покритие, изключените рискове, минималните
застрахователни суми и премии, се определят с наредба на Министерския съвет.“.
Посочените разпоредби са императивни и в тях липсват хипотези, при които не следва да се
изпълняват. Що се отнася до липсата на яснота по отношение на чуждестранните лица,
какъв би бил критерия към тях, то напълно резонно и безпротиворечиво би било
представянето на застрахователна полица от застраховател, каквото е и изискването и към
националните участници в процедурата. Посочването като „критерий за подбор“ към
участниците в процедурата, спазване на специални по отношение изпълнение на предмета
на поръчката изисквания, не може и не трябва да се приемат, като ограничаващ на
конкуренцията. Спазването на нормативно заложени изисквания във всяка сфера на дейност
на обществения живот безспорно следва да се приеме, като правилен и законосъобразен
подход, а от тук следва извода и, че не може едно законосъобразно поведение да води до
необосновано ограничаване участието на стопански субекти в обществени поръчки.
По отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение, а именно: в раздел
III.1.3 „Технически и професионални възможности“, възложителя е посочил, че всеки
участник трябва да притежава екип от проектанти с пълна проектантска правоспособност
съгласно чл. 230 от ЗУТ и 10 от ЗКИИП“, което условие също е преценено като
ограничително за чуждестранните икономически оператори поради това, че, тъй като не е
предвидена възможност участници, които имат чуждестранни физически лица в състава си,
да представят еквивалентни документи, издадени от орган в друга държава. Настоящия
съдебен състав не споделя направения от АНО извод за незаконосъобразност на посоченото
изискване. Посочените правни норми на специалните закони /ЗУТ и ЗКИИП/,
регламентиращи държавните изисквания към лицата извършващи проектантски дейности и
имащи отношение именно към предмета на обществената поръчка изрично посочва, че
Устройствени планове и инвестиционни проекти по този закон се изработват от
проектанти – физически лица, които притежават съответната техническа и
проектантска правоспособност. Условията и редът за признаване на пълна проектантска
правоспособност се определят със закон.“, а именно ЗКИИП. В ал.5 на същата разпоредба е
уреден реда и начина именно за правоспособността на чуждестранни лица – „Чужденци и
граждани на държави - членки на Европейския съюз, или на други държави - страни по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, на които е призната
професионалната квалификация по реда на Закона за признаване на професионални
квалификации, могат да извършват дейностите по чл. 229, ал. 1 в обхвата на
квалификацията си при условията на Закона за камарите на архитектите и ...........нерите в
инвестиционното проектиране.“. Посочените разпоредби и тук са императивни и в тях
липсват хипотези, при които не следва да се изпълняват, още по-малко да се приемат за
ограничаващи конкуренцията. Lex specialis derogat generali - Когато специален закон урежда
7
детайлно обществени отношения, то той дерогира общия, т.е. изискванията на ЗУТ по
отношение проектантските дейност предмет на обществената поръчка се явява специален по
отношение забраната необосновано да се ограничава участието на стопански субекти в
обществените поръчки и изобщо конкуренцията.
По отношение на третото вменено на жалбоподателя нарушение, а именно: в раздел III.1.3
„Технически и професионални възможности“ е включил условие за участие в процедурата,
всеки участник да притежава в екипа си „Специалист за контрол или отговорник по
качеството, притежаващ висше образование строителен ...........нер или еквивалентна“, което
било преценено също като ограничително условие, тъй като не е налице подобно изискване
от закона за образование за изпълнение на тази длъжност, а е достатъчно притежаването на
сертификат или удостоверение за преминат курс на обучение. Последното обаче съвсем не
обосновава извод, че изискването Специалист за контрол или отговорник по качеството, да
притежава висше образование строителен ...........нер или еквивалентна е ограничително
условие, дискриминиращо евентуални участници, в каквато насока се развиват съображения
в АУАН и НП/. Нещо повече, подобно изискване, ще гарантира по-добър контрол върху
качеството на извършваните проектантски и ремонтни дейности, като отново следва да бъде
подчертано, че същите аргументи почиват на здравия разум, икономическата
целесъобразност и съвсем не на последно място – грижата за правилното и законосъоразно
разходване на обществените средства. Ето защо Съдът приема, че обсъжданото, поставено
от възложителя условие/изискване за притежаване на висока квалификация на Специалиста
за контрол или отговорник по качеството наемане е изцяло съобразено с и подчинено на,
предмета на обществената поръчка.
На следващо място, посоченото като нарушение изискване в раздел III.1.3 „Технически
възможности“кандидатите за участие в процедурата да прилагат сертификат „OHSAS
1800:2007 или еквивалент“, който определя изисквания за внедрена система за здраве и
безопасност на работа, е преценено, като нарушение на чл. 59, ал. 3 от ЗОП, съгласно
който възложителят няма право да изисква от участниците други документи за доказване на
съответствието с поставените критерии за подбор, освен посочените в чл. 64 от ЗОП, където
са посочени документите, с които се доказват поставените изисквания, като горния
сертификат не е посочен. Разпоредбата обаче на ал.3 от същата норма /чл.64 от ЗОП/ казва,
че „Когато възложителят изисква представяне на сертификати, които удостоверяват
съответствието на кандидата или участника със стандарти за управление на качеството,
включително такива за достъп на хора с увреждания, възложителят посочва системите за
управление на качеството чрез съответната серия европейски стандарти.“, т.е.
изискването на Закона е спазено – посочен е съответня европейски стандарт.
Докато чл.2, ал.2 от ЗОП забранява ограничаване на конкуренцията чрез включване на
условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано
ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки, то следва да се
постави въпроса: по какъв начин бива ограничена конкуренцията в настоящия случай - и
отговорът на този въпрос, според административнонаказващия орган, се свежда до
"...необоснованото ограничаване на участието на стопански субекти в обществената
8
поръчка, които са в състояние да изпълнят предмета на поръчката.". Този аргумент, обаче
няма как да бъде споделен.
Съдът в кръга на своите правомощия счита, че с обсъжданото условие в процесната
обществена поръчка, нито се създава необосновано предимство на определени участници,
нито - необосновано ограничава участието на стопански субекти в същата поръчка, а оттук -
и изводът за ограничване на конкуренцията, е явно неправилен. По същество, касае се за
гарантиране спазването на европейски стандарт за наличие на система за здраве и
безопасност на работа. Независимо от конкретния изпълнител, неговата форма,
организация, финансова мощ, това изискване е еднакво за всички потенциални кандидати и
осигуряването на безопасни условия на труд на работниците изпълняващи предмета на
обществената поръчка, не ограничава никой от тях нито де юре, нито – де факто, да се
съревновава в обществената поръчка. По какъв начин евентуалните кандидати биват
ограничени да участват в обществената поръчка от така поставеното условие на
възложителя? И/или кому се създава по описания начин, необосновано предимство в
конкурентното съревнование? Това са все въпроси, на които административното обвинение
не може да отговори, още по-малко – убедително, но причината за това е, че неговата теза за
нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП, се явява изначално несъстоятелна и необосновима.
От изложеното дотук следва, че ........... Д. Н. В. в качеството си на ............ и публичен
възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки не е извършил
нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП в издаденото от него Решение № РД-09-314/30.05.2017 г. за
откриване процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП,
с предмет: „...........неринг – проектиране и изпълнение на СМР за подобряване на енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ на
територията на гр. Червен бряг, във връзка с Договор за БФП № BG16RFOP001-2.001-0178-
C01/10.10.2016 г.“, с което решение е одобрил обявлението и документацията за участие в
процедурата. Възприетият от страна на актосъставителя и административнонаказващия
орган подход при тълкуване на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОП, почива върху прекомерен
формализъм, в резултат на който обаче се губи правилната юридическа преценка върху по-
широката картина на обществените отношения - а именно, че във вида, в който
обществената поръчка е обявена, същата не само не ограничава конкуренцията, но наред с
това е призвана да гарантира по-добър контрол върху разходването на обществените
средства и създаващи гаранции за качественото изпълнение на предмета на обществената
поръчка. Не на последно място, дори и при един подобен, неоправдано и неправилно
формалистичен подход да се стигне до извод за наличието на всички предпоставки на чл.2,
ал.2 от ЗОП, дори в този случай, извършеното от страна на ........... Д. Н. В. в качеството си
на ............ и публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените
поръчки няма как да се квалифицира като административно нарушение. А това е така,
защото деянието не само не е общественоопасно, а напротив – явява се обществено полезно,
насочено към адекватна здравна грижа към пациентите; на свой ред, гарантирането на
живота, здравето и адекватен контрол върху разходването на обществените средства,
гарантиращи качественото изпълнение на предмета на обществената поръчка, които извън
9
всяко съмнение, се ползват с предимство пред различните аспекти на правото на
конкуренция.
Крайният извод е, че жалбоподателят е административно наказан за нарушение, което не е
извършил; материалният закон се явява приложен неправилно, поради което –
Наказателното постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед
изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично
искане за присъждане на разноски в размер на 1100.00 лева, сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и
съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Следователно претенцията е основателна. По отношение на нейния размер е направено
възражение за прекомерност, което също се явява основателно, тъй като на основание чл.78,
ал.5, във вр. с чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за защита по административни дела с определен интерес
минималният размер на адвокатското възнаграждение за всяка инстанция е 830 лева и до
тази сума следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е Агенция за Държавна Финансова Инспекция
гр. София /АДФИ/ като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл.
43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния
административен съд.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-211/25.11.2020 г. на Директора на
Агенция за Държавна Финансова Инспекция гр. София /АДФИ/ - Г. М. Н., с което на Д. Н.
В., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „П.Р...............“ № ........ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/ на основание
чл. 247, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, за извършено нарушение по чл.2, ал.2 от
Закона за обществените поръчки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция за Държавна Финансова Инспекция да заплати на Д. Н. В., с ЕГН
10
********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „П.Р...............“ № ........ сумата от 830
(осемстотин и тридесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
административен съд по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
11