№ 34
гр. Кюстендил, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20241500500572 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от *** ООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***********, чрез пълномощника адв. Р. Б.
от АК – Благоевград, насочена срещу Решение № 364 от 08.04.2024 г., постановено от
РС – Кюстендил по гр.д. № 1858/2023 г. по описа на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е осъдил
***ООД да заплати на Т. К. сумата от 2175 евро или левовата им равностойност в
размер на 4253,93 лева, представляващи командировъчни суми за периода от
01.03.2022 год. до 31.03.2022 год. в чужбина, ведно със мораторна лихва върху
главницата, считано от 01.04.2022г. до 30.08.2023 год. в размер 339.38 евро или
левовата им равностойност в размерна 663,77 лева, както и законната лихва върху
главницата,считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Въззивното дружество обжалва първоинстанционното решение в цялост с доводи
за неговата неправилност. Поддържа, че валиден трудов договор по смисъла на КТ
между страните не е сключван, респ. отношенията между тях за процесния период
следва да бъдат уредени като при недействително трудово правоотношение.
Подчертава, че районният съд е приел съществуването на трудово правоотношение, по
силата на което ищецът полагал труд при работодателя като шофьор на тежкотоварен
автомобил, без ищецът да е предявил иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, в
резултат на което искът по чл. 215 КТ е уважен в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне
на предявения иск. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Т. К., чрез пълномощника му адв. А. П., с който се излага
становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват
изложените в нея доводи.
1
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните,
както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът счита, че въззивната жалба е допустима, тъй като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство с правен интерес от обжалване, подадена е в срок
и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че релевантната
фактическата обстановка, предвид предмета на обжалване, очертан във въззивната
жалба, се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Решението е
постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и при
напълно изяснена фактическа обстановка от районния съд, поради което въззивният
съд не намира за необходимо да я преповтаря изцяло, а препраща към нея, на
основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към
доводите на страните по въззивната жалба и отговора по последната.
По съществото на спора, като съобрази изложеното в жалбата, съдът намира
следното:
Районен съд - К. е бил сезиран с искове с правно основание чл.215 КТ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Констатира се изготвен от ответното дружество трудов договор от 26.10.2021 г.,
без подпис на ищеца със следните параметри: длъжност "шофьор на тежкотоварен
автомобил-12 и повече тона", с код по НКПД 83322005 в отдел *** ООД, месторабота:
К., трудово възнаграждение в размер на 650 лв., работно време – 8 часа, като същият
се сключва за неопределен срок, служителят ще получава допълнително
възнаграждение за приобит трудов стаж и професионален опит, възлизащо на 0, 6% за
всяка година, както и че има право на 20 работни дни основен платен годишен отпуск
и допълнителен такъв 5 дни.
Като доказателства са приети и представените справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 26.10.2021 г., от която е видно, че
има подадено уведомление за сключен договор с Т. К., а от справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 06.04.2022 г., подадено от ответното
дружество, се установява, че трудовият договор с ищеца е прекратен. Приложена е и
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца от 01.04.2022 г.
От приетите по делото и неоспорени заключения по назначените съдебно-
техническа и съдебно- счетоводна експертизи безспорно се установява, че
2
управляваният от ищеца автомобил е пребивал на територията на Б. и Н. в процесния
перид, същевременно по същото време /от 01.03 до 29.03.2022 г./ К. е бил
командирован в страни от ЕС съгласно заповед за командировка от 01.03.2022 г..
Липсват данни работодателят да е изпълнил задължението си за заплати дължимите
суми за командировъчни за процесния период съобразно цитираната заповед за
командировка в размер по 75 евро на ден /общо 2175 евро/.
От показанията на разпитания свидетел Б.З. се потвърждава, че ищецът е работил
като шофьор на камион в ответното дружество като е пътувал в Б. и Х., същевременно
за последния месец заплатата не му е била плащана.
Първостепенният съд е направил извод за основателност на исковите претенции,
като се позовал на константна съдебна практика на ВКС, и анализирайки събраните по
делото доказателства е приел, че страните са били обвързани от валидно трудово
правоотношение, въпреки липсата на подпис на ищеца върху трудовия договор, поради
което следва да му се заплатят дневните командировъчни за исковия период, ведно с
лихвата за забава.
С оглед заявеното от въззивника с въззивната жалба възражение за
недействителност на трудовия отговор, следва да се посочи, че в рамките на
първоинстанционното производство искът не е оспорван с такива доводи. Ответникът
не е подал писмен отговор по чл. 131 ГПК, а в подадената по хода на делото молба от
22.11.2023 г. от процесуалния му представител искът се оспорва с аргумент, че всички
дължими суми по трудовото правоотношение са изплатени на работника. На практика
ответникът сам е признал с подадената молба, че се касае за сключен трудов договор.
Касае се за признание на неизгоден за страната факт, който преценен при условията на
чл. 175 ГПК, ведно с всички събрани доказателства и установени обстоятелства, водят
до извода, че е сключен такъв трудов договор.
Независимо от това, следва да се добави, че неподписването на трудовия договор
от една от страните не води до неговата недействителност, тъй като този порок може
да се отстрани по всяко време. След като работодателят е декларирал възникването на
трудовото правоотношение пред ТД на НАП, то същият е можел да връчи препис от
трудовия договор на Т. К., и да го задължи да подпише договора, след като на
практика му е възложил изпълнението на работа според длъжността, посочена в
трудовия договор.
Създадената при ответното дружество документация /уведомления до НАП,
заповед за командировка, заповед за прекратяване на трудов договор, и др. / водят до
еднозначен извод за наличие на трудово правоотношение между страните в
обсъждания период, за който от страна на работодателя не е изпълнено задължението
за заплащане на дължимите суми за командировки, установени от вещото лице в
заключението на съдебно- счетоводната експертиза.
Решението е мотивирано. Първоинстанционният съд е изложил задълбочено
своите подробни съображения, поради които е достигнал до крайния извод за
основателност на предявените искове, като е обсъдил относимите към този извод
доказателства.
С оглед изложеното по-горе, въззивният съд намира наведените с жалбата от
въззивника оплаквания за неоснователни.
Въззивният съд достигна до фактически и правни изводи, които са идентични с
тези на първостепенния съд, поради което постановеното от него решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора – не се дължат разноски на въззивника. Такива се
следват на въззиваемата страна, която не е заявила искане за присъждане на разноски,
поради което разноски в нейна полза няма да бъдат присъдени.
По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд, на основание чл. 271,
3
ал. 1 във вр. с чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 364 от 08.04.2024 г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д. № 1858/2023 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4