РЕШЕНИЕ
№ 3440
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330100296 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „В.-89” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Садово,
област Пловдив, УПИ ... Стопански двор, представлявано от у. М.С. Д., чрез пълномощник а.
А. П., е предявил против „Феникс Дистрибуторс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Юндола” № 8, представлявано от у. Ф.К. и Н. Х.,
искове за осъждане на ответника да му заплати на ищеца: сумата от 4 341, 60 лева с ДДС-
главница, представляваща цена на продадени стоки по фактура № **********/ 06.09.2019 г.,
както и сумата от 973, 24 лева- лихва за забава за периода 07.08.2019 г.- 27.10.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
10.01.2022 г. до окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди, че страните се намирали в търговски отношения по покупко-
продажба на стоки, в която връзка по повод на конкретна такава продажба се издала фактура
№ **********/ 06.09.2019 г. за сумата от 4 341, 60 лева с ДДС. Падежът отдавна бил
настъпил- 06.08.2019 г., но ответникът не предприемал действия по погасяване на
задължението си, въпреки отправените до него покани. По случая било инициирано и
производство по обезпечение на бъдещ иск, по което се образувало частно гр. дело № 2307/
2021 г. на РС- Асеновград, II с-в и се запорирали банковите сметки на ответника. С оглед
забавата, се претендира и мораторна лихва върху главницата по фактурата в размер на 973,
24 лева за периода 07.08.2019 г. (от падежа)- 27.10.2021 г. (до подаване на молбата за
1
обезпечение на бъдещия иск). В този смисъл се моли за осъждане на ответника да заплати
търсените суми, ведно с мораторната и законната лихви. Претендират се и разноски, както и
разноските по допуснатото предварително обезпечение на иска. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа исковете, като допълнително представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с
който счита иска за недопустим, поради погасяване на задължението и липса на правен
интерес. По същество претенцията се явявала и неоснователна, доколкото с протокол от
18.06.2020 г. по- голямата част от стоката по процесната фактура била върната, а останалата
била платена в брой с РКО от 21.12.2021 г. Тогава между страните се подписало и изрично
споразумение, с което окончателно се уредили отношенията им по този случай. В тази
връзка ответникът не бил дал повод за завеждане на делото, поради което моли да не му се
възлагат разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца. На свой ред също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си
поддържа отговора. Също представя писмена защита.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа страна следното:
С определение № 937/ 27.10.2021 г. постановено по частно гр. дело № 2307/ 2021 г. на
Районен съд- Асеновград, е допуснато обезпечение на бъдещ иск, като този бъдещ иск е
именно предявеният по настоящото дело. Като обезпечителна мярка за вземането на ищеца е
наложен запор върху банковите сметки на ответника.
Видно от фактура № **********/ 06.09.2019 г., на стойност 4 341, 60 лева с ДДС, ищецът
е продал на ответника следните стоки: натурално фъстъчено масло- 120 бр., фъстъчено
масло с какаов крем- 120 бр., фъстъчено масло с мед и зехтин- 120 бр., фъстъчено масло с
мед и кокос- 120 бр., фъстъчено масло с потрокалови корички- 120 бр., сусамов тахън- 216
бр., натурална бадемова паста- 60 бр. и натурална лешникова паста- 60 бр.
С протокол за върната стока от 18.06.2020 г. ответникът е върнал на ищеца следните
продукти, описани във фактурата: натурално фъстъчено масло- 4 бр., фъстъчено масло с
какаов крем- 91 бр., фъстъчено масло с мед и зехтин- 101 бр., фъстъчено масло с мед и
кокос- 87 бр., фъстъчено масло с потрокалови корички- 101 бр., сусамов тахън- 159 бр.,
натурална бадемова паста- 66 бр. и натурална лешникова паста- 58 бр., на обща стойност от
3 184, 20 лева. В тази връзка е издадено и кредитно известие № 30000001136/ 18.06.2020 г.
към фактурата за приспадане от същата на сумата от 3 184, 20 лева, съобразно протокола за
върнатата стока.
Със споразумение от 21.12.2021 г. между страните е прието, че на основание горния
протокол за върната стока същата на стойност от 3 184, 20 лева не се дължи, а остатъкът от
задължението по процесната фактура до 4 341, 60 лева, или сумата от 1 157, 40 лева са
платени с РКО от 21.12.2021 г., който също е приложен. Изрично е записано, че по този
начин страните са уредили окончателно отношенията си по въпросната фактура.
Представена е и електронна кореспонденция между страните.
Представени са писмени доказателства за решения на ОС на ищеца за изключване на
съдружници и освобождаване на у. Р. Д. (К.), поради действия против интересите на
2
дружеството, което е обжалвано от последната, както и невлязло в сила съдебно решение за
отмяна на решението на ОС за изключване на съдружника М. Д..
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца
(протокол от с.з. от 07.06.2022 г.). Св. Г. И. Д.- с. на едната у. на ищеца, посочва, че работи
като пълномощник в дружеството и функциите му били свързани с осъществяване на
контакт с търговски партньори, контрол на производството, като той имал и
организационни правомощия. С ответника имали дълготрайни търговски отношения, като
по- рано приготвяли продукти с техен етикет, но след 2019 г. им предоставили за продажба
стока с етикет на ищеца. В съответна фактура се описвали вид, брой и цена на стоката, а при
проблеми, се съставял приемо- предавателен протокол с опис на проблема, какъвто
документ с ответника нямали. Имало спор между у. на ищеца, който бил висящ в съда. За
процесната фактура имали разговори с управителя на ответника К., който твърдял, че имало
проблем с етикета на стоката, но не върнал тази стока веднага, а направил опит за това чак
през 2021 г., когато бил изтекъл срокът й на годност и тя вече не можело да бъде заменена с
друга.
Обяснения по реда на чл. 176 от ГПК дава и у. на ответника- Ф.К., който заявява, че до
процесната фактура не са имали проблем в отношенията си с ответника. Последната
доставка нямала баркодове, нямала и протокол, в който да е описан срок на годност. В
доставката имало много нови видове продукти, които не били познати на пазара и трудно се
продавали. стоката след разговори била върната на св. Д., срещу съставен протокол.
Сметките на ответника били запорирани. Имало процедура дори и при изтекъл срок на
годност стоката да се изпрати в Агенция по храните, от където да продължат срока на
годност. Новата като вид стока се заплащала при продажбата й, като такава била уговорката
и в конкретния случай. След блокиране на сметките се подписало споразумение за уреждане
на отношенията между страните с представител за ищеца- у. К.
Прието е и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е
посочило, че процесната фактура е осчетоводена от страните и включена в дневника им по
ДДС, като по нея ответникът е ползвал данъчен кредит, но плащане при ищеца липсва. При
ответника пък били налични кредитното известие и РКО, с които задължението се считало
за погасено. Кредитното известие било осчетоводено в дневника за покупки по ДДС на
ответника за м. януари 2022 г. Върнатата стока не била отразена в счетоводството на ищеца,
но била счетоводно отразена при ответника. Касовият апарат на ищеца бил дерегистриран
на 30.01.2020 г.
Прието е и допълнително заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по което
вещото лице е установило, че кредитното известие е издадено на база споразумението и
протокола за върната стока, като то следвало да е включено в дневника за покупки по ДДС
за м. декември 2021 г., но било отразено през следващия месец. Липсвал протокол за
бракувана стока. В устния си доклад експертът посочва, че фактурата е първичен документ,
а вторичните документи не се осчетоводявали. Счетоводствата на дружествата били водени
редовно, като ЗДДС давал възможност да се включват фактури и за една година назад, но за
осчетоводяването било от значение получаването на документа в счетоводството, а не
3
датата на издаването му.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Няма спор за това, че между страните са съществували търговски отношения, като част от
тях е и продажбата на стоки, обективирани в процесната фактура. Същата е двустранно
подписана от представители на двете дружества, с което се удостоверява и получаването на
стоката. Макар и да липсва изричен писмен договор, който в случая не е и задължителен
като форма за действителност, доколкото във фактурата стоките са описани по вид,
количество и стойност, а съконтрагентите са индивидуализирани в достатъчна степен с
фирма, адрес, ЕИК и представител, тя представлява доказателство за възникналото
правоотношение по продажбата на тези стоки. Отделно от това, доколкото и двете страни са
търговци, за ищеца е приложима нормата на чл. 55 от ТЗ, предвиждаща, че редовно
водените от него търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателство за установяване на сключени търговски сделки. При липсата на установяване
на противното, следва да се приеме, че договорът е бил реално сключен и надлежно отразен
счетоводно в дневниците по сметка и при двете страни.
Предвид обстоятелството, че липсва отделна уговорка за срока на плащане, следва да се
приеме общата постановка, че плащането на сумата по фактурата е трябвало да стане при
получаване на стоката, каквато е и нормата на чл. 327 ал. 1 от ТЗ. Съдът не приема за
доказано твърдението на управителя на ответника, че тъй като процесната доставка касаела
нов вид стоки, непознати за пазара, плащането следвало да става с реализацията на стоката,
т.е. когато ответникът я продаде. Ако подобна уговорка е съществувала, тя е следвало да
бъде отразена в документа за получаване на стоката, или поне такава да е била практиката в
отношенията между двете дружества, но подобно нещо не се установява от разпитания
пълномощник на ищеца. В тази връзка, при недоказаност на това твърдение, остава общото
положение за плащане или с издаване на фактура, или с предаване на стоката, като в случая
и двата момента съвпадат.
Спорният по делото въпрос е свързан с представеното с отговора споразумение относно
процесната фактура. Принципно със споразумение страните могат да уредят свои отношения
чрез взаимни отстъпки по начин, който е изгоден за всяка от тях. В конкретния случай това
споразумение има точно такава цел- то урежда отношенията по повод фактурата по следния
начин- част от сумата (1 157, 40 лева) се заплаща брой, за което е представен РКО, а другата
част от сумата (3 184 лева) не се дължи, защото е прието, че стоката е върната. За връщането
пък е представен писмен протокол, с описание на върнатите от ответника на ищеца стоки по
вид, количество и стойност, а отделно от това, за сумата е издадено и кредитно известие от
ищеца. Доставчикът оспорва истинността на тези документи, като ги счита за съставени за
целите на делото и твърди, че те не отразяват действителното фактическо положение. Част
от аргументите на ищеца за това са свързани с действия на управителя на „В. 89“ ООД- Р.
К., която е подписала за ищеца и трита документа (споразумение, РКО, кредитно известие)
и за която се твърди, че волеизявленията й не обвързали страната, предвид споровете между
управителите и съдружниците, които били висящи пред съда. Действително са представени
4
писмени доказателства за това, че решения на ОС на дружеството се атакуват, както и, че
има изключен съдружник, но първо- тези производства са още висящи и по тях няма влязло
в сила решение, а дори и такова да бъде постановено, то ще действа занапред, а не с обратна
сила. Второ- в търговски регистър както към момента на подписване на споразумението,
така и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, лицето Р.
С. К. е вписана като у., наред с другия у.- М. Д.. При това положение, за третите
добросъвестни лица, важат само вписаните обстоятелства (в този смисъл и нормите на чл. 7,
8 и 10 от ЗТР) и от тази гледна точка няма как да се приеме, че ответникът е знаел за
споровете между двете управителки и се е възползвал от влошените им отношения, като е
договарял с едната с цел да се увреди продавачът. От събраните гласни доказателства се
установява, че управителят на ответника е търсел контакт с представител на ищеца, като св.
Д. потвърждава, че са имали телефонни разговори по повод стоката, описана във фактурата,
че ответникът е искал връщането й, но му е било отказано, като в тази връзка е представена
и електронна кореспонденция. След като не са били уредени отношенията между страните,
ответникът се е свързал с у. К. за изготвяне на споразумение за уреждането им, предвид
обезпечението чрез запор на банковите сметки, което е блокирало дейността на
дружеството. В случая няма никаква недобросъвестност от страна на ответника, който е
преговарял с легитимен управител, надлежно вписан в търговския регистър, след като не е
успял да реши проблема си с пълномощника на дружеството. При това положение е
неправилно твърдението на ищеца, че действията на у. К. не обвързали юридическото лице
и в случая се прилагала нормата на чл. 301 от ТЗ. Този текст важи единствено при действия
на лице без представителна власт, докато в случая управителят е вписан в ТР и той има
същите представителни права, каквито има и другият вписан управител и до момента на
заличаването му действията се считат за у.К., валидно обвързват страната, а вътрешните
отношения и споровете между съдружниците по никакъв начин не могат да се отразят
неблагоприятно спрямо ответника, който е трето добросъвестно лице.
Досежно протокола за върната стока и възраженията на ищеца, следва да се посочи, че от
показанията на разпитания пълномощник на дружеството не става ясно кога, къде и как е
била върната продукцията. Лицето посочва, че през 2021 г. у. К. искал да върне стоката, но
свидетелят отказал да я приеме, а после се заявява, че не били видели и стоката.
Същевременно от електронната кореспонденция, която не е оспорена от ищеца, е видно, че
стоката е била върната преди дата 01.02.2021 г., когато е изпратен съответния имейл, в който
става дума за тази върната стока, както и, че ищецът не само, че не е видял стоката, но
описва и състоянието й. По отношение пък за срока на годност на стоката, за който говори
свидетелят и който бил изтекъл към момента на връщането на продуктите, следва да се
посочи, че по делото липсва каквато и да е документация за срок на годност на описаните
във фактурата стоки, за да се прецени дали е основателно съображението на представителя
на ищеца, който не е приел продукцията, защото била вече в негодно за употреба състояние.
В протокола за връщане на стоката не е посочено, че тя се връща поради изтекъл срок на
годност, като дори в споразумението, съставено на база този протокол, изрично е записано,
че продуктите са предадени без забележки, което отново опровергава показанията на св. Д..
5
В крайна сметка е без значение и защо се е наложило това връщане, при положение, че
страните в споразумението са постигнали съгласие за уреждане на отношенията си.
По отношение на счетоводното оформяне на кредитното известие, РКО и протокола за
връщане на стоката, по делото са приети две заключения на ССчЕ- основна и допълнителна,
като вещото лице застъпва становището си за редовно водено счетоводство и от двете
страни. Действително в протокола за връщане на стоката е посочена дата- 18.06.2020 г.,
която е и датата на издаване на кредитното известие, но от обясненията на управителя на
ответника се установи, че след като той е върнал част от стоката по фактурата обратно, не
му е било дадено такова кредитно известие и то било търсено много време. Едва с
подписване на споразумението от 21.12.2021 г. то вече реално е било известно на ответника
и именно тогава е следвало да се осчетоводи от него, като това е станало през следващия
месец и документът е включен в дневника за покупки по ДДС на дружеството за м. януари
2022 г. Забавата от няколко дни тук е незначителна, още повече, че изрично вещото лице
посочва, че корекции по ДДС могат да се правят до една година назад, като от значение за
този срок не е датата на издаване на съответния документ, а реалното му получаване от
данъчно задълженото лице. Именно в тази връзка следва да се приеме, че за ответника
възниква задължение да отрази счетоводно този документ, когато го е получил. Същият не е
издаден от него, за да му е бил известен, че съществува, като именно в този смисъл е и
представената електронна кореспонденция, в която ответникът към 01.02.2021 г. посочва, че
е върнал стоката, но чака издаване на въпросното кредитно известие, за да си плати
разликата. Не се доказва документът да му е бил изпратен преди подписване на
споразумението и най- ранната достоверна дата, на която следва да се приеме, че страната е
узнала за съществуването му, е тази на подписване на споразумението. Затова и в
счетоводството на купувача нещата са били отразени по този начин, което се оказва, че нито
е некоректно, нито пък е в противоречие със закона.
Относно доплащането на остатъчната сума с РКО- няма забрана за плащане в брой, още
повече, че ССчЕ установява липсата на касов апарат на ищеца от м. февруари 2020 г.
Оспорванията на ищеца, че ордерът бил с непълни реквизити, не означава, че не е доказано
плащане на сумата по него, а отделно в самия документ изрично е посочено основанието, на
което се прави плащането- споразумението от 21.12.2021 г. По какъв начин ищецът е
отразил счетоводно този документ е без значение за ответника, който платил и доказва
плащането си именно чрез този РКО, имащ характер на разписка за платената сума.
От горното следва, че главният иск се явява неоснователен, доколкото след договора
между страните, обективиран в процесната фактура, отношенията по повод продажбата
между търговците са били уредени по нов начин, чрез подписваното в последствие
споразумение, на база на което поради връщане на част от стоката дължимата сума е приета
за недължима, а разликата е била платена в брой. Действително е налице забава в
плащането, но пък изрично в споразумението е записано, че претенции по фактурата
страните нямат и отношенията им по този повод са окончателно уредени. Така по общо
съгласие на страните задължения по фактурата няма и в този смисъл това положение следва
да се закрепи в крайното решение на съда по повдигнатия спор.
6
По отношение на втория иск- за лихва за забава, извън горните съображения, доколкото
той е акцесорен и е пряко обусловен от резултата по главния иск, който се отхвърля, без да е
необходимо да се излагат повече съображения, той се явява неоснователен и също следва да
се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника
направените от него разноски в процеса, които се претендират, за тях е представен и списък
по чл. 80 от ГПК, а са налице и доказателства, че са действително заплатени- адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева Направените пък от ищеца разноски за държавна
такса, както и за възнаграждение на пълномощника му и депозит за вещо лице, както и
разноските по обезпечителното производство, си остават за сметка на страната, без да се
възлагат в тежест на другата. Неоснователно е и искането на ответника за присъждане на
разноски в приключилия обезпечителен процес. От една страна, няма доказателства какъв е
резултатът от обжалване на определението, с което е било допуснато обезпечението, за да се
присъждат такива в полза на длъжника. От друга- ако въобще са били дължими разноски, то
е следвало по тях да се произнесе въззивния съд в производството по разглеждане на
частната жалба, доколкото за длъжника не е приложима като основание т. 5 от ТР № 6/ 2012
г. на ОСГТК на ВКС, предвиждаща заплащане на разноските в обезпечителното
производство в зависимост от изхода на исковия процес.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.-89” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Садово, област Пловдив, УПИ ...- Стопански двор, представлявано от у. М.
С. Д., искове против „Феникс Дистрибуторс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, ул. „Юндола” № 8, представлявано от у. Ф.К. и Н. Х., за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 4 341, 60 (четири
хиляди триста четиридесет и един лева и шестдесет стотинки) лева с ДДС- главница,
представляваща цена на продадени стоки по фактура № **********/ 06.09.2019 г., както и
сумата от 973, 24 (деветстотин седемдесет и три лева и двадесет и четири стотинки) лева-
лихва за забава върху главницата за периода 07.08.2019 г.- 27.10.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 10.01.2022 г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „В.-89” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Садово, област Пловдив, УПИ ..- Стопански двор, представлявано от у. М. С. Д., да заплати
на „Феникс Дистрибуторс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Юндола” № 8, представлявано от у. Ф.К. и Н. Х., разноските по настоящото
дело- сумата в размер на 700 (седемстотин) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8