№ 29
гр. Малко Търново, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря Мара М. Димова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело №
20212140100189 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба
депозирана от М. М. Б. от гр. ***,ЕГН **********, чрез пълномощника й
адвокат В. Гр. съдебен адрес : гр. * — адвокат В. Г. ,ПРОТИВ Община Малко
Търново гр. Малко Търново, обл.Бургаска ул.”Малкотърновска комуна ”№3
Булстат – ********* с която се иска от съда признаване по отношение на
ответника - Община Малко Търново, че ищеца е собственик на основание
давностно владение на следния недвижим имот : поземлен имот с
идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С*,
одобрени със Заповед № РД-18-701/09.10.2019 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот, от 25.11.2020 г.,
с адрес : с. С*, м. „ Край село - СРГ с площ 6446 кв.м, трайно предназначение
на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на
земята - осма, при граници : имоти с идентификатори 69328.102.167,
69328.102.169, 69328.102.177, 69328.102.178, 69328.102.209, 69328.102.154,
69328.102.166, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски .
В законоустановения срок ответника е депозирал писмен отговор в
който са изложили мотиви за неоснователност на иска.Претендират разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна следното:
1
Ищцата твърди,че е наследник на *, б.ж. на с. С*. Нейният дядо * е бил
собственик към момента на образуване на ТКЗС на следния недвижим имот :
дворно място, находящо се край село С*, с площ 6,5 дка, при съседи : път, * .
С оглед разпоредбите на ЗСПЗЗ и местонахождението на имота / извън
регулацията на с. С* / имотът е включен в картата на възстановената
собственост на землището на с. С* като земеделска земя - полска култура,
представляваща имот № * по картата на землището на с. С*, в местността „
Край село - СРГ с площ 6,448 дка, при граници : имот № 010306. 010308,
010309, 010311, 000891, 010299, 010298 . Понастоящем дворното място
представлявало поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. С*, одобрени със Заповед № Ру I,-18-
701/09.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение,
засягащо поземления имот, от 25.1 1.2020 г., с адрес : с. С*, м. „ Край село –
СРГ с площ 6446 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - нива, категория на земята - осма, при граници :
имоти е идентификатори 69328.102.167, 69328.102.169, 69328.102.177,
69328.102.178, 69328.102.209, 69328.102.154, 69328.102.166 .
Дворното място нейния наследодател * получава по наследство от своите
родители много преди образуване на ТКЗС, като до смъртта си през 1977 г.
заедно със сина си - нейния баща *, го владее спокойно и безпрепятствено .
През всички тези години той го обработва, в част от имота отглежда плодове
и зеленчуци, в друга част е посадил лозе и събира плодовете от последното, в
трета част е изградил кошара и отглежда в мястото животни, като в
последните години използва част от мястото и за добиване на сено за храна на
отглежданите животни . След смъртта му баща и продължава да владее
имота, като през 1978 г. тя получава този имот чрез неформално дарение от
него като зестра при сключване на брака и . След дарението тя заедно със
семейството си продължава да го обработва, в последните години частично, и
да събира плодовете от него до около 2013 година . До този момент дворното
място било оградено със стабилна телена ограда и бетонови колове, които
понастоящем са съборени от преминаващи покрай него животни, почти е
съборена и намиращата се в него кошара за отглежданите животни . Имотът е
владян от нейните наследодатели ог преди образуване на ТКЗС, като никога
не е бил внасян в ТКЗС, не е бил кооперативна собственост или собственост
на друга селскостопанска организация, никога не е бил отнеман, отчуждаван
или одържавяван, през всичките тези години е запазил статута си на частна
собственост и е владян в едни и същи реални граници винаги - първоначално
от родителите на нейния дядо Тодор Тончев, по - късно - от него самия и от
неговия син - нейния баща * . В тези му граници и площ имотът се владее от
нея от момента на неформалното дарение - 1978 година, до около 2013 г., а
присъединявайки владението на нейните праводатели - повече от осемдесет
години, като владението е спокойно, непрекъснато и неоспорвано от никого .
Винаги е владяла имота със съзнанието, че е нейн собствен и че го владее за
себе си .
2
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ след промяната й, обнародвана
в “ Държавен вестник “ - бр. 13 от 2007 г., след влизане в сила на плана за
земеразделяне земеделската земя, останала след възстановяването на правата
на собствениците, става общинска собственост, като на това основание
Община - Малко Търново се е снабдила с акт за общинска собственост и на
описания по - г ре имот . Твърди,че нейния имот никога не е бил земеделска
земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, той винаги е имал статут на дворно място,
макар и извън регулацията на с. С*, поради което не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и по отношение на него не може да бъде
приложена разпоредбата на чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ . Като имот, който не
подлежи на земеделска реституция по силата на ЗСПЗЗ, го придобила на
основание дългогодишното спокойно и непрекъснато давностно владение
десет години след отпадането през 1990 г. на забраната по чл. 29 от Закона за
собствеността на гражданите /отм./ за придобиване на недвижими имоти по
давност, т.е. към 2000 г. е придобила правото на собственост върху
процесния имот на посоченото по - горе оригинерно основание .
По същество на спора:
Предвид горното съдът намира,че имотът не е „ общинска земя по чл. 19
от ЗСПЗЗ “ . Процесният имот, въпреки че винаги е бил извън регулацията на
село С* и като такъв е бил включен в картата на възстановената собственост,
никога не е бил земеделска земя, а винаги е бил със статут на селищен имот,
на дворно място край село, като собствеността върху този имот е била
запазена изцяло от ищцата и нейните наследодатели през последните поне
петдесет години . Този имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС или
друга подобна организация, никога не е бил неправомерно отнет по реда на
чл. 12 от ЗСГ или по ЗТПС, не е бил безвъзмездно отстъпен в полза на ТКЗС,
ДЗС или държавата . Наследниците не са подавали заявление за
възстановяването на този имот като земеделски по реда на ЗСПЗЗ / стр. 3 на
основното заключение на приетата съдебно - техническа експертиза /. Съдът
намира,че досежно процесния имот не следва да се прилагат разпоредбите на
ЗСПЗЗ, тъй като той не представлява имот, който да попада в изброените в
чл. 10 от ЗСПЗЗ хипотези, и същият не е следвало да бъде включван в
списъка на земите по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ.
По отношение наличието на основание давностно владение на
недвижимия имот от страна на ищцата:
Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона . За да се
придобие право на собственост върху недвижим имот по давност, е
необходимо в полза на владелеца да е изтекла десетгодишна придобивна
давност, предвид на това, че е недобросъвестно - чл. 79 ал. 1 3С . Върху имота
владелецът следва да е установил фактическо владение, което владение' да е
спокойно, необезпокоявано, непрекъснато . В случая началото на владението
е още от преди образуване на ТКЗС, видно от свидетелските показания, като е
продължило повече от осемдесет години . Процесният имот е придобит на
3
основание дългогодишното спокойно и непрекъснато давностно владение най
- късно десет години след отпадането през 1990 г. на забраната по чл. 29 от
Закона за собствеността на гражданите /отм./ за придобиване на недвижими
имоти по давност, т.е. към 2000 г. ищцата е придобила правото на собственост
върху този имог на посоченото по горе оригинерно основание .
Наследодателят на ищцата е получил по наследство от своите родители
процесния имот много преди образуване на ТКЗС, не е внасял имота в ТКЗС
или други организации, като го е ползвал като дворно място до село до
смъртта си през 1977 г., владял го е спокойно и непрекъснато, обработвал го
е, в част от имота е отглеждал плодове и зеленчуци, в друга част с посадил
лозе и събира плодовете от последното, в трета част е изградил кошара и е
отглеждал в мястото животни, като в последните години е използвал част от
мястото и за добиване на сено за храна на отглежданите животни . След
смъртта му ищцата заедно с баща си продължава да владеят имота, като
мястото е било оградено 'със стабилна телена ограда и бетонови колове,
които понастоящем са съборени частично от преминаващи покрай него
животни . В тези му граници и площ имотът се владее от ищцата повече от
осемдесет години, присъединявайки владението на нейните праводатели, като
владението е спокойно, непрекъснато и неоспорвано от никого - всички в
селото знаят, че този имот е на ищцата и нейните праводатели . Всички тези
изложени в исковата молба обстоятелства се установиха от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели П* и В* . Показанията на двамата
свидетели са категорични, безпротиворечиви и подробни, като единият
свидетел / св. В* / е съсед на този имот . И двамата свидетели говориха
подробно за имота, описаха го с неговата площ, граници и местоположение .
Според тях всички имоти наоколо са били оставени след кооперирането за
ползване от техните собственици като дворни места и не са били отнети или
обобществени . Показанията на свидетелите се подкрепят и от двете
заключения на приетата по делото съдебно - техническа експертиза . Нещо
повече, вещото лице при обясненията си в съдебното заседание от 13.04.2022
г. говори за случайната си среща с жител на селото при извършването на
огледа на имота, който жител е потвърдил пред вещото лице, че процесният
имот е на ищцата по делото .
Поради което съдът намира,че исковата претенция следва да бъде уважена
като доказана .
При този изход на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 830лв. за експертиза, 50лв. д.т. и 1400лв.адвокатска защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Община Малко
Търново гр. Малко Търново, обл.Бургаска ул.”Малкотърновска комуна ”№3
Булстат – *********, ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на М. М. Б. от гр.
***,ЕГН **********, чрез пълномощника й адвокат В. Гр. съдебен адрес : гр.
* — адвокат В. Г.,че е собственик на основание давностно владение на
следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор * по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. С*, одобрени със Заповед № РД-18-
701/09.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение,
засягащо поземления имот, от 25.11.2020 г., с адрес : с. С*, м. „ Край село -
СРГ с площ 6446 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - нива, категория на земята - осма, при граници :
имоти с идентификатори 69328.102.167, 69328.102.169, 69328.102.177,
69328.102.178, 69328.102.209, 69328.102.154, 69328.102.166.
ОСЪЖДА Община Малко Търново гр. Малко Търново, обл.Бургаска
ул.”Малкотърновска комуна ”№3 Булстат – *********, да заплати на М. М.
Б. от гр. ***,ЕГН **********, чрез пълномощника й адвокат В. Гр. съдебен
адрес : гр. * сумата от 830лв. за експертиза,50лв. д.т. и 1400лв.адвокатска
защита представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
5