Р E Ш
Е Н И Е
№ ............... /26.03.2021
г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на осми март две хиляди двадесет и първа
година публично съдебно
заседание,
в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка
Стоянова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 711/2020 г. по описа
на съда
Производството е по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС
Производството е образувано на основание иск предявен от Б.Д.Р. срещу Г.И.Р.,
с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на
272,92 лв. – получен от ответника наем за стопанските от 2016/2017 г. до
2019/2020 г. за имоти: имот № 614012, представляващ нива от 9,295 дка, осма
категория, местността „Калината“, имот № 108306, представляващ нива от 3,850
дка, трета категория, местността „Калината“, имот № 207009, представляващ нива
от 7,500 дка, пета категория, местността „Крушака“, имот № 430013,
представляващ нива от 10,200 дка. трета категория, местността „Полето“, имот №
232002, представляващ нива от 11,600 дка, пета категория, местността „Крушака“,
за имот № 437045, представляващ нива от 5,400 дка, трета категория, местността
„Полето“ и за имот № 437006, представляващ нива от 4,100 дка, трета категория,
местността „Полето“, имот № 117381, представляващ нива от 7,211 дка, пета
категория, местността „Цареви сливи“, имот № 445021, представляващ нива от 3,3
дка, десета категория, местността „Старите лозя“, всички в землището на гр.
Панагюрище, която сума представлява част от събраните гражданските плодове от
посочените имотите съобразно правото на съсобственост на ищеца.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Страните по делото са
наследници на И.Г. Р. като
с Решение № 1ППАН и решение № 1 РПАН от 05.01.2020 г. на
Общинска служба земеделие и гори на наследниците на И.Г. Р. са възстановени недвижими имоти в землището на
гр. Панагюрище, като се сочи, че ищецът притежава 17/189 ид.
части от възстановените имоти. В исковата молба се твърди, че ответникът за
периода от 2014г. до 2019 г. е сключвал договори за наем с обект съсобствените
имоти, като за стопанската 2016/2017 г. са сключени договори за наем за имоти: имот № 614012, представляващ нива от 9,295
дка, осма категория, местността „Калината“, имот № 108306, представляващ нива
от 3,850 дка, трета категория, местността „Калината“, имот № 207009,
представляващ нива от 7,500
дка, пета категория, местността „Крушака“,
имот № 430013, представляващ нива от 10,200 дка. трета
категория, местността „Полето“, имот № 232002, представляващ нива от 11,600
дка, пета категория, местността „Крушака“, за имот № 437045, представляващ нива
от 5,400 дка, трета категория, местността „Полето“ и за имот № 437006,
представляващ нива от 4,100 дка, трета категория, местността „Полето“, имот №
117381, представляващ нива от 7,211 дка, пета категория, местността „Цареви
сливи“, всички в землището на гр. Панагюрище, като ответникът е получил общо
сумата в размер на 837,70 лв. Посочените
договори за били обект на договор за наем и за стопанската 2017/2018 г., като
общата получена сума е в размер на 840,70 лв. В исковата молба се твърди, че за
стопанката 2018/2019 г. ответникът получил сума в размер на 285,75 лв. на основание
сключени договори за наем с обект имот № 108306, представляващ нива от 3,850
дка, трета категория, местността „Калината“, имот № 430013, представляващ нива
от 10,200 дка. трета категория, местността „Полето“, имот № 117381,
представляващ нива от 7,211 дка, пета категория, местността „Цареви сливи“,
всички в землището на гр. Панагюрище. Твърди се в исковата молба, че за
стопанската 2019/2020 г. ответникът получил сума в размер на 1070,13 лв. от
сключени договори за наем на недвижими имоти, а именно: имот № 108306,
представляващ нива от 3,850 дка, трета категория, местността „Калината“, имот №
207009, представляващ нива от 7,500 дка, пета категория, местността „Крушака“,
имот № 430013, представляващ нива от 10,200 дка. трета категория, местността
„Полето“, имот № 232002, представляващ нива от 11,600 дка, пета категория,
местността „Крушака“, за имот № 437045, представляващ нива от 5,400 дка, трета
категория, местността „Полето“ и за имот № 437006, представляващ нива от 4,100
дка, трета категория, местността „Полето“, имот № 117381, представляващ нива от
7,211 дка, пета категория, местността „Цареви сливи“, имот № 614012,
представляващ нива от 9,295 дка, осма категория, местността „Калината“, имот №
445021, представляващ нива от 3,3 дка, десета категория, местността „Старите
лозя“, всички в землището на гр. Панагюрище. Доколкото за процесния период
ответникът се е обогатил със сумата в размер на 3034,28 лв. и съобразно ид.ч. от правото на собственост притежавано от ищеца върху
процесните имоти в размер на 17/189 части, то се сочи, че ответникът дължи
заплащане на сума в размер на 272,92 лв. Моли се за уважаване на предявения
иск.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, в който се сочи, че
искът е неоснователен, тъй като ответникът
не е получил наемната цена, като се излага,
че частта притежавана от ищеца е по-малак от 17/189 ид. части,
тъй като саморъчно завещание обявено на 07.11.1991 г. Г. Р. е завещал идеалните си части на
ответника, поради което делът на
ответникът е в размер на 275/792 ид.ч., което надвишава 25 % и му дава право
да отдава под наем наследствените
имоти, като при отдаването им под наем
същият не е отдал площ в дка.
Повече от притежаваните от него. Направено е възражение за давност,
като се сочи
че се прилага
тригодишната давност. Сочи се, че
доколкото ответникът е извършил всички правни и фактически действия за възстановяване
на процесните имоти, то ищецът
няма морално и правно основание да предявява настоящи
иск. Моли се да се
постанови решение, с което да се
отхвърли същият.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с осъдителен
иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
От представено по делото Решение № 1ППАН от 05.01.2000 г. на ОСЗ гр.
Панагюрище се установява, че на наследниците на И. Г. Р. починал на 29.12.1923
г. е възстановено правото на собственост на 11 поземлени имота. А с Решение № 1
РПАН на ПК Панагюрище от 05.01.200 г. на наследниците на И. Г. Р. починал на
29.12.1923 г. е възстановено правото на собственост на 6 поземлени имота. От
удостоверение № 283 от 26.02.2015 г. издадено от Община Панагюрище се
установява, че лицето И. Г. Р. починал
на 29.12.1923 г. е иидентично с лицето И.Г. Р. –
записан в решенията за възстановяване на право на собственост.
От представеното по делото и прието като доказателство удостоверение за
наследници № 001202 от 14.10.2020г. издадено от Община Панагюрище се
установява, че страните по делото Б. Д.Р. и Г.И.Р. са наследници на общия им
наследодател И. Р., което обстоятелство не е спорно между страните по делото.
Спорен е въпросът по отношение на размера на наследствената квота притежавана
от всеки от тях. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът Б.Р. притежава 55/495 ид.ч., а
ответникът Г.Р. 77/495 ид.ч., които са изчислени по
следния начин:
Общият наследодател И. Р. е починал на 29.12.1923 г. при действието на ЗН
отм. 1949 г., съгласно чл. 21 от посочения закон когато низходящите са от
женски и мъжки пол, децата от мъжки пол наследяват два пъти по-голяма част от
децата от женски пол, като съпругата наследява част равна на децата от мъжки
пол – арг. чл. 38 ЗН отм. 1949 г., като се вземе
предвид, че всички процесни имоти са непокрити селскостопански имоти, за който
факт не се спори между страните. Ето защо следва да се приеме, че след смъртта И.
Р., М. Р.а - съпруга, Г.Р.- син, И. Р.-син и Д. Р.-син са наследили по 2/11 ид.ч., а А.З. - дъщеря, Д.К. – дъщеря, М. Т. – дъщеря по
1/11 ид.ч. След смъртта на М. Р.а през 1940 г.,
когато отново намира приложени ЗН отм. Нейната 2/11 ид.ч.
е наследена от низходящите съобразно чл. 21 ЗН (отм.), като децата от мъжки пол
са наследили два пъти по-голяма част от децата от женски пол. Ето защо Г.Р.-
син, И. Р.-син и Д. Р.-син са наследили по 22/99 ид.ч.
(2/11 + 4/99 ид.ч. ), А.З. - дъщеря, Д.К. – дъщеря, М.
Т. – дъщеря по 11/99 ид.ч. (1/11 ид.ч.
+2/99 ид.ч.). Г. И. Р. – син е починал 1977г. при
действието на действащия ЗН за наследството, като не е оставил низходящи или
възходящи, поради което съобразно чл. 8, ал. 1 ЗН притежаваната от него 22/99 ид.ч. е наследена от братята и сестрите му по равно. Тук е
мястото да се посочи, че доколкото И. Р. -негов брат е починал преди него 1944
г., съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН същият е заместен по право от
децата си Г.Р. -син и Я. Р. – син починал 2013 г. оставил за наследник Т.Р.дъщеря
и Р.Р.- съпруга. Предвид изложеното след смъртта на Г.
Р., общо Г.Р. и Я. Р. – синове на И. Р. (брат) и Д. Р.-брат, А.З. - сестра, Д.К.
– сестра и М. Т. - сестра са наследили по 1/5 ид.ч.
от притежаваната от Г.Р. част или всеки по 22/495 ид.ч.
Ето защо А.З., Д.К. и М. Т. са притежавали по 77/495 ид.ч.
(11/99 + 22/495), а Д. Р. – 132/595 ид.ч. (22/99 +
22/495), като 132/495 ид.ч. е притежавана общо от Г.Р.
и Я. Р.. А.З. е починала 1983 г., като е оставила за наследници двете си
деца П. Б. и И. З., след смъртта на И. З.
през 1996 г. неговата ид.ч. е наследена от сестра му
– П. Б., доколкото не е оставил низходящи, съпруга или възходящи. П. е починала
през 2005 г. като също не е оставила за наследници низходящи, възходящи, съпруг
или братя и сестри, поради което притежаваната от нея 77/495 ид.ч. е наследена от първите й братовчеди (арг. чл. 8, ал. 4 ЗН), които са я преживяли към 2005 г., а
именно: Г.Р. и Я. Р. деца на И. Р., ЛИ. К., Н.У.– деца на Д.К., М. Р. и Б.Р.
– деца на Д. Р. (третият син И. Р. е починал преди братовчедка си П., поради
което не получава наследствен дял) и А.С.– дъщеря на М. Т., като всеки от тях
получава 11/495 ид.ч. (1/7 от 77/495 ид.ч.).
Предвид изложеното наследниците на И. Р. - Г. Р. притежава 77/495 ид.ч. (1/2 от 132/495 ид.ч. –
частта на баща му И. Р. разделена между него и брат му Я. Р. + 11/495 ид.ч. – получени от братовчедка му П. Б.), Т.Р.и Р.Р.-неследници на брат му Я. Р.)
също притежават общо 77/495 ид.ч. Н.У.дъщеря
на Д.К. след смъртта на сестра си ЛИ. К. е притежавала – 99/495 ид.ч., който са се поделили на 3 части С.У.– съпруг –
33/495ид.ч., Д.Г.дъщеря – 33/495 ид.ч. и И. У. –
33/495 ид.ч. Притежаваната от Д. Р. 132/495 ид.ч. е разделена на три между децата му М. Р., И. Р. и Б.Р.,
като всеки е получил 44/495 ид.ч. Ето защо Е.Е.(син на М. Р.) притежава – 55/495 ид.ч.
(44/495 + 11/496 от П.), М. К. и Н.Г.(дъщери на И. Р., починал преди
братовчедка си П.) общо общо 44/495 ид.ч. или всяка по 22/495 ид.ч.,
Б.Р.- 55/495 ид.ч. (44/495 от баща му + 11/496
от П.). А.С.(дъщеря на М. Т. е притежавала 88/495 ид.ч.
(77/495 от майка й и 11/495 от П.), като след смъртта на А.С., същите са станали
собственост по равно на С.С.- съпруг и Ж.С.-
дъщеря, като всеки от тях има по 44/495 ид.ч.
Предвид всички изложено следва да се приеме, че ищецът Б. Д.в Р. притежава
55/495 ид.ч., а ответникът Г.И.Р. – 77/495 ид.ч. от правото на собственост върху процесните имоти.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че ид.ч.
притежавани от всеки от наследодателите са установени в посочените размери, с
оглед необходимост решението да установява ясно и несъмнено правата на съсобствениците,
както и осигуряването на възможността неговата правилност да бъде проверена от
въззивната инстанция, то квотите на съсобствениците следва да бъдат определени
така, че знаменателят на дяловете да е еднакъв, както и сборът от числителите
на отделните дялове да е равен на знаменателя.
По отношение на представеното и приетото по делото саморъчно завещание
оставеното от Г. И. Р. следва да се посочи следното: Завещанието е едностранен
акт на разпореждане с цялото или част от имуществото на наследодателя, който
акт произвежда своето действие след смъртта за завещателя и придава на лицето в
полза на което е направен качеството на заветник или
наследник (ако е завещано цялото оставено от завещателя имущество). С Решение № 199 от 10.08.2015 г. по гр.д. № 5955/2014 г. на Четвърто гр.о.,
ВКС е прието, че съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва
да се търси
действителната обща воля на страните.
Отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други
и всяка една да се схваща
в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. Договорът е двустранна сделка, той се сключва
със съвпадането на две насрещни
волеизявления и правилата за тълкуването му са правила
за тълкуване на тези волеизявления.
Затова същото правило се прилага
съответно и за тълкуването на едностранните сделки, на волеизявленията, които не са
едностранни сделки, както и на всички
изявления на страните, отправени една към друга
във връзка с осъществяването на гражданските правоотношения, респ. на тълкуване
по реда на
чл. 20 ЗЗД подлежат и завещателните разпореждания. Изобилна е практиката на ВКС, която изяснява
критериите, въз основа на които
следва съдът да извърши тълкуване
на волята на страните. В Решение № 16 от 28.02.2013г. по т.д. № 218/2012г. на II т.о. ВКС и другите, посочени в него решения, е прието, че съдът е длъжен
да извърши тълкуване на договора
при спазване на предвидените в чл.20 ЗЗД критерии; изяснява се само изявената
воля на страните,
а не предполагаемата такава и не може
се да подменя
нейното съдържание. В Решение № 46 от 07.03.2018г. по гр.д. № 2489/2018г. на IVг.о. се
изтъква, че съдът тълкува договора,
изхождайки не от буквалния смисъл
на текста, а от смисъла, следващ
от общия разум на изявлението;
доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните
и как следва да се тълкува
отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл.
При тълкуването на неясни клаузи
следва да се има предвид
и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този момент
отношения между страните и произтичащото от това поведение
на последните, както и това след
сключването му, които обстоятелства водят до цялостно
изясняване на действителната воля на страните. Тълкуването
цели запазване на цялото действие
на договора така, както в действителност
е желано от страните, независимо от съдържащите се в него непрецизни,
неточни и дори неправилни формулировки при посочването на неговия предмет.
Посочените критерии за тълкуване на
договорите следва съответно да се
прилагат и за завещателнните разпореждания.
Видно от текста на завещанието в
конкретния случай волята на завещателя не е била да завещае цялото си
имущество, а конкретния права/имоти от него. Това се установява от използваните
в завещанието изрази “ недвижими имоти описани по-долу, които имам по
наследство от баща ми И. Г. Р. и
съпругата му“ , начинът на посочване на имотите - „завещаните имоти са
полски-непокрити, включен в блоковете на ТКСЗ, ДСЗ и……“. От така употребените
изрази следва да се направи извода, че завещателят не е имал намерение да
завещае цялото си движимо и недвижимо имущество, а само имотите оставени от
баща му като наследство и то полски и непокрити, които са конкретно изброени в
съставеното завещание. Доколкото процесното завещание придава на облагодетелстваното
лице качеството на заветник, а не на наследник
приложение намира разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗН и чл. 19, ал. 1 ЗН (като наследството
е открито 1977 г.). От събраните по делото доказателства се установява, обаче,
че към момента на откриване на наследството процесните имоти не са били в патримониума на завещателя. Това се установява както от
посоченото от завещате в самото разпореждане (имоти
включени в ТКЗС и ДЗС), така и от представените по делото решения на ОСЗ и ПК,
с които е възстановено правото на собственост върху имотите, която процедура е
завършила едва 2000 г. Съгласно трайната установена практика обективирата на в мотивите на т.3 на Тълкувателно решени е№
1 от 19.05.2004 г. по тълкувателно дело № 1/2004 г. на ОСГК, ВКС разпоредбата
на чл. 90а ЗН не намира приложение по отношение на частните завещателните
разпореждания. В тълкувателното решение е посочено, че с частните завещателни разпореждания чл. 16, ал. 2 ЗН, наследодателят се разпорежда с определено, точно индивидуализираноимущество в полза на друго лице за времето
след смъртта си и му придава качеството на заветник.
По силата на завета лицето бенефициер става
собственик на конкретното имущество след смъртта на завещателя, тъй като
заветът има пряк транслативен ефект, но само и
доколкото завещаната вещ се намира в патримониума на
завещателя по арг. на чл. 19, ал. 1 ЗН. След като основанието да се зачете частното завещателно разпореждане е наличието на вещта в патримониума на завещателя към момента на откриване на
наследството, то ако към този момент няма завършена административна процедура
по възстановяване собствеността на конкретен земеделски имот с решение на Общинската
служба по земеделие и гори (ПК), заветът е недействителен по общите правила на
ЗН. Реституираните по ЗСПЗЗ земеделски земи съставляват новооткрито наследство
според законовата дефиниция на чл. 91а ЗН и като имущество се приобщават към имуществото на
наследодателя след неговата смърт. Заветникът не е
наследник, а кредитор на наследството и няма качеството на правоимащо лице по
см. на чл. 10, ал. 1
ЗСПЗЗ. Подчинени на общия режим за действителност на завета,
частните завещателни разпореждания и претендираните
права на заветниците не попадат в приложното поле
на чл. 90а ЗН.
Ето защо доколкото имуществото предмет на завета не се е намирал в патримониума за завещателя в момента на открива на наследството,
то завещанието не е произвело своето действие и ид.ч.
притежавана от Г.Р. е наследена от неговите братя и сестри по равно.
От представените и приети по делото като писмени доказателства договори за
наем от 13.03.2016г., 30.05.2016 г., 05.06.2016 г. 05.07.2016г.,
08.07.2016г.,26.07.2016 г. се установява, че за стопанската 2016 г. -2017 г. ответникът
е отдал под наем осем от възстановените
имоти, а именно № 614012, 108306, 207009, 430013, 232002, 437006, 437045 и
117381.
От представените и приети по делото като писмени доказателства договори за
наем от 13.05.2017г., 20.06.2017г. 22.06.2017г., 05.07.2017 г., 19.07.2017 г.
10.07.2017 г. се установява, че за стопанската 2017 г. -2018 г. ответникът е
отдал под наем девет от възстановените
имоти, а именно № 614012, 108306, 207009, 430013, 232002, 437006, 437045,
437011 и 117381.
От представените и приети по делото като писмени доказателства договори за
наем от 28.02.2018г., 24.02.2018г. 20.07.2018г., се установява, че за
стопанската 2018 г. -2019 г. ответникът е отдал под наем три от възстановените
имоти, а именно № 108306, 430013 и 117381.
От представените и приети по делото като писмени доказателства договори за
наем от 28.06.2019г., 28.05.2019г. 24.02.2019г., 20.07.2019 г., 18.07.2019 г.
24.06.2019 г. се установява, че за стопанската 2019 г. -2020 г. ответникът е
отдал под наем десет от възстановените
имоти, а именно № 614012, 445021, 108306, 207009, 430013, 232002, 437006,
437045, 437011 и 117381.
По делото са представени писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК от
трето неучастващо по делото лице Н.К., от което се установява, че за
стопанската 2016-2017 г. на ответника е изплатена сума в размер на 316 лв., на
основание договор за наем от 19.07.2017 г., за стопанската 2017/2018 г.
ответникът е получил сумата от 350 лв. на основание договор за наем от
15.07.2018 г., за стопанската 2018/2019г. на ответника е изплатена сума в
размер на 350 лв. на основание договор за наем от 20.07.2019 г., каквато сума е
изплатена и за стопанката 2019/2020г., като ответникът е положил подпис за
получил сумата, а в преклузивния срок документите не
са оспорени от него, поради което следва да се приеме за установено по делото,
че за имоти № 232002, 437006, 437045, 437011 на основание договори за наем за
периода от стопанска 2016/2017 г. до стопанска 2019/2020 г. ответникът е
получил сума в общ размер на 1366 лв.
По делото са представени писмени
доказателства по реда на чл. 192 ГПК от трето неучастващо по делото лице И.В.,
от които се установява, че за стопанските от 2016 г./2017 г. до 2018г./2019г.
на ответника е изплатена общо сумата в размер на 1567,86 лв. на основание
договори за наем. РКО са подписани от ответника за получил сумата, като същите
не са оспорени. Видно обаче от договор за наем от 05.07.2016 г.,05.07.2017г.,
24.02.2018 г., 24.02.2019 г. същите са сключени за имот № 430013, както и още
два имота, които не се установи да са съсобствени между страните. Дължимата
сума по посочените догори е в размер годишно на 368,91 лв. по 15 лв. на декар,
в каквато насока са представени РКО, но от тази сума следва да се приспадне наемната
цена за имотите, които не са съсобствени, а именно 215,91 лв. или за процесния
имот № 430013 ответникът е получил сума в размер на 153 лв. годишно или за
четирите стопански години общо 612 лв., както и 173, 25 лв. общо за процесните
години за имот № 108306, т.е. ответникът е получил от В. за съсобствените имоти
наемна цена за процесните стопански години в общ размер на 785,25 лв.
По делото е представено писмено доказателство по реда на чл. 192 ГПК от
трето неучастващо по делото лице „Б.г.“ ЕООД, от което се установява, че за
стопанската 2018г./2019г. на ответника е изплатена сумата в размер на 251,88
лв., на основание договори за наем. РКО е подписан от ответника за получил сумата, като
документът не е оспорен.
По делото е представено заявление от Н.Б. – трето неучастващо по делото
лице, което е посочило, че е заплащало на ответника сума в размер на 100 лв. по
договорите за наем за всяка стопанска година, като не са представени
доказателства затова. Доколкото изявлението представлява свидетелски показания
дадени в писмен вид, то същото не следва да се цени като доказателство по
делото.
С оглед гореизложеното от доказателствата по делото се установява, че за
процесния период ответникът е получил сума в общ размер на 2403,13 лв. на
основание договори за наем с обект процесните имоти, възстановени на
наследниците на И. Р..
Чл. 30, ал. 3 ЗС предвижда, че всеки
от съсобствениците има право на дял от ползите /в случая доходите/, получени от
отдаване под наем на общите имоти, за да е основателен предявеният иск при
пълно и главно доказване от ищеца следва да се установи, че е налице
съсобственост между страните по делото, както и получаване на граждански
плодове- доходи в резултат от отдаване под наем на тези имот. С оглед гореизложеното по- горе съдът намира,
че са налице всички материално правни предпоставки за уважаване на иска –
установи се наличие на съсобственост между страните при квоти 77/495 ид.ч Г. Р. и 55/495 ид.ч.
за Б.Р.. Освен това се установи в
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е получил сумата в размер
на 2403,13 лв. наемна цена. Ето защо следва да се уважи предявения иск до
сумата от 267,01 лв. (55/495 ид.ч), съобразно притежаваната от ищеца ид.ч.,
като до пълния предявен размер същият се явява неоснователен. По делото не са
събраха доказателства, че въз основа на сключените договори за наем ответника
действително е получил наемна цена в по-голям размер от посочения.
Тук е мястото да се посочи, че е неоснователно възражението на ответника
направено в отговора на исковата молба, че вземанията са погасени по давност.
Това е така тъй като разпоредбата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на пет
годишна давност се погасяват вземанията, за които законът не предвижда друг
срок. Чл. 111 ЗЗД предвижда, че с кратка тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Съгласно постоянната
съдебна практика вземането по чл.30, ал.3 ЗС не е за периодични плащания и
затова то се погасява с петгодишна давност. Вземането се основава на идеята за
забрана на неоснователното обогатяване, т.е. вземането представлява коректив на
неоснователното обогатяване. Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че
давността се прекъсва с предявяване на иск, който иск е предявен на 19.11.2020
г., към който момент не е била изтекла предвидената петгодишна погасителна
давност по отношения на сумите предмет на настоящото производство. Ето защо и
това възражение на ответника се явява неоснователно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователно и
възражението на ответника, че същият не е отдавал недвижими имоти, които са в
по-голяма част от притежаваната от него идеална част. Това е така тъй като всеки
от съсобствениците има право да получи размера на гражданските плодове
съобразно притежаваната от него ид.ч. по отношение на
всяко вземане/всеки имот, тъй като всеки от съсобствениците притежава ид.ч. от правото на собственост върху всеки един от
имотите, а не на реална част от определени имоти. Договорът за наем
представлява сделка на управление, като когато съсобственикът отдавайки
възмездно ползването другиму за всеки друг съсобственик възниква право да иска
от него получаване на припадащата му се част от тези доходи (така и Решение №
181 от 17.04.2012 г. по гр. д. № 1315/2011 г., ВКС).
По отношение на разноските:
При този изхода на спора на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно
уважената част от иска, които са в общ размер на 342,41 лв., от които 48,91 лв.
държавна такса и 293,50 лв. адвокатско възнаграждение, доколкото същите са
своевременно поискани.
При този изхода на спора на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно
отхвърлената част от иска, които са в общ размер на 6,49 лв.- адвокатско възнаграждение, доколкото
същите са своевременно поискани.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, Г.И.Р.
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Б.Д.Р. ЕГН: **********,***, сумата
в размер на 267,01 лв. – доходи получени от ответника от наем за
стопанските от 2016/2017 г. до 2019/2020 г. за съсобствени между страните имоти:
имот № 614012, представляващ нива от 9,295 дка, осма категория, местността
„Калината“, имот № 108306, представляващ нива от 3,850 дка, трета категория,
местността „Калината“, имот № 207009, представляващ нива от 7,500 дка, пета
категория, местността „Крушака“, имот № 430013, представляващ нива от 10,200
дка. трета категория, местността „Полето“, имот № 232002, представляващ нива от
11,600 дка, пета категория, местността „Крушака“, за имот № 437045,
представляващ нива от 5,400 дка, трета категория, местността „Полето“ и за имот
№ 437006, представляващ нива от 4,100 дка, трета категория, местността „Полето“,
имот № 117381, представляващ нива от 7,211 дка, пета категория, местността
„Цареви сливи“, имот № 445021, представляващ нива от 3,3 дка, десета категория,
местността „Старите лозя“, всички в землището на гр. Панагюрище, като ОТХВЪРЛЯ
иска над уважения размер от 267,01 лв. до първоначално претендирания от 272,92
лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, Г.И.Р.
ЕГН: ********** да заплати на Б.Д.Р. ЕГН: ********** сумата в размер
на 342,41 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3, Б.Д.Р.
ЕГН: ********** да заплати на Г.И.Р. ЕГН: ********** сумата в размер на 6,49 лв. разноски направени
пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните пред
Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: