Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.К., 03.08.2018 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Казанлъшки районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на дванадесети юли, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №3477 по описа за 2017 год. З.да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените
искове са за установяване съществуването Н.В. с
правно основание чл.422, вр. с чл.415 от
ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл.92 и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че между „А.Ф." ООД като кредитор и П.Н.С. като кредитополучател е
сключен на г. договор за кредит „Б.“
с №*** при спазване на разпоредбите на ЗПК. Подписвайки договора
кредитополучателят удостоверявал, че е получил и е запознат предварително с
всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него,
както и че е получил от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл.5 от ЗПК със съдържание съгласно Приложение №2, посочващ индивидуалните условия по
кредита. Съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се задължил да
предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на
1100.00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез
международна кредитна карта ***, а кредитополучателят се
задължавал да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.
Съгласно договореното от страните, в случай че Кредитополучателят извършил
транзакции, които надвишавали размера на разполагаемия му остатък по кредита,
сумите на тези транзакции увеличавали максималния размер на кредитния лимит.
Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставял на кредитополучателя
платежен инструмент - кредитна карта с №***, издадена от „И.“ АД /Картоиздател/
ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
Кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлявало изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната
сума. Страните подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за
ползване на международна платежна карта ***, които
съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта ***. Съгласно договореното от страните, кредитополучателят получавал от
кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което е
достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на Кредитополучателят на
следната интернет страница: ***, който кредитополучателят се е задължил да си
създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит. Страните се
съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и
ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на Кредитополучателя,
който се задължава. да архивира получените документа на свой дълготраен носител
за срок, достатъчен за целите на информацията. Така, кредитополучателят изразил
съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с
изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен
европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация за
извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата,
съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит
по картата и др. Кредитодателят предоставял на кредитополучателя кредит при
следните условия: -вид на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит;
-срок на договора: 2 години; -фиксиран годишен лихвен процент по заема – 43.2
%. Върху усвоения размер на кредита Кредитополучателят дължи дневен лихвен
процент в размер на 0.12 %, като лихвата се изчислявала всеки ден върху
усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приемало, че
календарния месец е с продължителност 30 дни; - годишен
процент на разходите /ГПР/ на заема: 45.9 %; - обща сума, дължима от
Кредитополучателя съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - сборът от усвоената и
непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница,
такси за ползване на картата, съгласно Тарифата. - заплащане на текущото задължение,
дължимо за предходен месец, /което представлява сбор от усвоена и непогасена
главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница, начислена и
непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва
за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия
месец/ - до всяко 2 - ро число на месеца. Кредитополучателят усвоил заемни
суми, както следва: 800 лв. на 08.09.2014г.; 300 лв. на 09.09.2014г., или обща
сума в размер на 1100.00 лв. Страните са договорили, че върху усвоената сума по
кредита, кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора,
която се начислява ежедневно. Поради забава при заплащането на текущото
задължение на кредитополучателя била начислена договорна лихва в размер на
74.88 лв., за периода от 9.09.2014 г. до 6.11.2014 г. В случай, че
Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на сключения договор, страните са договорили задължение на
Кредитополучателят да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа
обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се
подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни. Това задължение
възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение
на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от
страна на Кредитополучателя, същият дължи на Кредитополучателя неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която била включена в
текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко
отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не е
погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На това
основание, на кредитополучателя била начислена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 220.00 лв., за периода от 6.10.2014 г. до
6.11.2014г. Разпоредбите на договора за кредит предвиждали, че в случай, че
Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същия бил длъжен да предостави на Кредитодателя както обезпечение чрез
поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния
срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената
по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят
дължи на Кредитодателя разходи за действия по С.на задължението в размер на
2.50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В настоящия случай, на
Кредитополучателя била начислена такса разходи за събиране в размер на 77.50
лв. за периода от 6.10.2014 г. до 6.11.2014 г. Съгласно клаузите на сключения
договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения
си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един
месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то
цялото му задължение по договора за кредит ставало автоматично предсрочно
изискуемо, като страните се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва
автоматично с изпълнение на описаните условия и Кредитодателят не бил длъжен да
уведомява Кредитополучателя за това обстоятелство. В случая предсрочната
изискуемост настъпила автоматично на 6.01.2015 г., като считано от тази дата
Кредитополучателят дължал заплащането на законна лихва за забава за всеки ден
забава върху общия размер на задължението си. На длъжника била начислена лихва
за забава в размер на 311.91 лв. за периода от 6.01.2015г. /датата, на която вземането
станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на
задължението в съда. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят се
съгласил, че след настъпване на предсрочна изискуемост, дължи на Кредитодателя
еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв., включваща разходите на
Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя. Така
общият размер на всички плащания, договорени от страните при подписването на
договора за кредит, който Кредитополучателят се задължил да върне на
Кредитодателя била сбор от: усвоения размер на кредита, ведно с начислената
договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на задълженията по
договора, за който същата се дължи съгласно условията на договора, и разходи за
събиране, дължими съгласно договора и Общите условия. Длъжникът не извършил
плащане по дължимия паричен заем към Дружеството. Междувременно на 11.12.2015
г. било подписано Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне н.вземания
(цесия) на основание чл.99 от ЗЗД между „А.Ф.“ ООД, с ЕИК-***и „А.з.с.н.в.“
ООД, с ЕИК:***, по силата н. който вземането, произтичащо от Договор за кредит
„Б.“ №***/г. сключен между „А.Ф.“ ООД и П.Н.С. било прехвърлено в полза на „А.з.с.на
в.“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото
н.кредитора да прехвърли вземането си в полза н.трети лица. „А.з.с.н. в."
АД /сега „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК-***, правоприемник на „А.з.с.на в.“ ООД,
ЕИК:*********/. В изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД н.ответника П.Н.С.
било изпратено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/,
с изх.№УПЦ-П-АФ/***/г. от „А.Ф.“ ООД чрез „А.з.с.на в.“ АД. Уведомлението било
изпратено, с известие за доставяне /обратна разписка/, чрез „Б.“ ЕАД, на адрес
посочен от ответника в договора за кредит. Законът не поставял специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, поради
което получаването му в рамките на съдебното производство по предявен иск з.
прехвърленото вземане не можело да бъде игнорирано /решение №123/24.06.2009 г.
по т.д.№12/2009 г. . на ВКС, II т. о./. Сочи, че на 21.08.2015 г. В Търговския
регистър при Агенция по вписвания било вписано преобразуване, чрез промян.н.
правната форма, н.„А.з.с.на в.“ АД /сега „А.з.с.на в.“ ЕАД/, с ЕИК:*********,
което поемало при условията н.универсално правоприемство всички активи и пасиви
(права и задължения) на преобразуващото се дружество „А.з.с.на в.“ ООД, с ЕИК:***,
като същото се прекратявало без ликвидация, а на 16.06.2016 г. било вписано
ново преобразуване, чрез промяна н.правната форма, по силата н.което, „А.з.с.н.в.“
АД се преобразувало в „А.з.с.на в.“
ЕАД, с ЕИК:***. В тази връзка, за „А.з.с.на в.“ ЕАД възникнал правен интерес от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д.№2506/2017 г. по описа
на Районен съд -К., била издадена заповед за изпълнение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което от своя страна обуславяло предявяването
на специалният иск по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение н. ответника П.Н.С., с ЕГН-**********, в качеството му н.кредитополучател
по Договор за кредит „Б.“ №***, че същият дължи на „А.з.с.на в.“ ЕАД, ЕИК:***,
сумата от 1100.00 лв. за главница, представляваща задължение по договор за
кредит „Б." № ***, договорна лихва в размер на 74.88 лв. за периода от
9.09.2014 г. до 6.11.2014 г., неустойка в размер на 220.00 лв. за периода от
6.10.2014 г. до 6.11.2014 г., такса разходи за събиране в размер на 77.50 лв.
за периода от 6.10.2014 г. до 6.11.2014 г., такса разходи за дейност на
служител в размер на 120.00 лв., обезщетение за забава в размер на 311.91 лв.
от 6.01.2015 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението или обща сума в размер на 1904.29
лв.Претендира съдебни разноски.
В
отговор н.исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен
представител на ответника оспорва вземането. Счита предявеният
от „А.з.с.н.в.“ ЕАД иск е недопустим, оспорвайки активната легитимиран да на
ищеца „А.з.с.на в.“ ЕАД. По силата на чл.26, ал.1 от ЗПК кредиторът можел да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само
ако договорът за потребителски кредит предвиждал такава възможност. В
представеният от ищеца договор за кредит липсвала клауза, предвиждаща
прехвърляне н.вземането на трето лице. Извършената между „А.Ф." ООД и „А.з.с.на
в.“ ЕАД цесия, не породила действие по отношение на П.Н.С., защото в договора с
него не било предвидено да има такава възможност. В представеното приложение
към договора за цесия не фигурирало името и дълга н.ответника, а и ответникът
не бил уведомен н.длежно по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за цесията, поради което
той не бил длъжник на „А.з.с.на в.“ ЕАД, а на „А.Ф.“ ООД. Оспорва процесният
договор с „А.Ф.“ ООД с твърдението, че е нищожен. ЗПК в сила от 23.07.2014 г.
изисквал при сключването на договор за потребителски кредит кредитодателят да
представи предварително на Кредитополучателя „Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити" и „Общи условия"
към договора като неразделна част от него, които следвало да бъдат подписани от
кредитополучателя. Твърди, че на кредитополучателят не била предоставена
информация за сравняване на различни предложения за потребителски кредит, което
щяло да му позволи да вземе информирано решение за сключване на договора за
кредит. Посочената информация била съществена по смисъла на чл.68е, ал.4 от
ЗЗП, поради което несвоевременното й предоставяне представлявало нелоялна
търговска практика, чието прилагане било забранено съобразно нормата на чл.68в
от ЗЗП, както и със заповед №675/08.08.2013 г. на председателя на КЗП / решение
№5365/13.05.2015 г. по адм.д.№6571/2014 г. на ВАС/. Крайната цена на продукта и
погасителният план по договора били съществени параметри на ДПК, което
мотивирало потребителя да вземе съответното търговско решение и което вероятно
не би взел, при положение, че е запознат в детайли със същите. Ищцовото
дружество използвало спрямо П.С. нелоялна заблуждаваща търговска практика,
изразяваща се в не предоставяне своевременно в пълен обем по предвидени в
закона начини на цялата информация на параметрите за кредита, както и липсата
на съществена информация за самия продукт. Предоставянето й несвоевременно, на
по-късен етап, след подписване на договора и създаването на акаунт в интернет
страницата на кредитодателя от страна на кредитополучателя, безспорно можело да
окаже влияние при вземане на решение от потребителя и тази търговска практика
имала за цел да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга или към когото била насочена / Решение
№5365/13.05.2015 г. по адм.д.№6571/2014 г. на ВАС/. Съгласно трайно
установената практика на ВКС, кредиторът бил длъжен да уведоми длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита преди да предприема действия по
принудителното му събиране. По делото нямало данни за такова уведомяване на
длъжника. Нищожна била клаузата в процесния договор, която уговаря
автоматичното настъпване на предсрочна изискуемост на кредита при определени
условия. Дори и да се приемело, че искът е допустим, то той бил неоснователен и
недоказан. Следвало да се прогласи Договора за кредит „Б.“ с № ***/05.09.2014
г. сключен между „А.Ф.“ ООД и П.Н.С. за нищожен, т.к. не били спазени
императивни норми за действителност на договора за потребителски кредит и да се
отхвърли изцяло иска срещу П.Н.С., а в случай, че съдът прецени, че договорът е
действителен, то следвало да се приема, че по отношение на П.Н.С. не е
настъпила цесия на неговото задължение. Възразява относно претендираните суми
за разходи за събиране на дълга един път по 2.50 лв. дневно и втори път 120 лв.
еднократно, което противоречало на императивни разпоредби на чл.10а, ал.2 и ал.3
от ЗПК, както и на претендираната лихва за забава, което противоречало на
чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№2506/2017 г.
по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед №1681/31.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П.Н.С., с ЕГН-**********, за сумите: 1100.00 лв. за
главница, 74.88 лв. договорна лихва за периода от г. до г., 220.00 лв.
неустойка за периода от г. до г., 77.50 лв. такса разходи за събиране от г. до г.,
120.00 лв. такса разходи за дейност на служител, 311.91 лв. лихва за забава от г.
до г., по договор за кредит „Б.“ и законната лихва върху главницата от г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 138.09 лв. разноски по делото, от
които: 38.09 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в
срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК кредиторът предявява иска за установяване
съществуването на вземанията по издадената заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника.
От приетото по делото заверено копие на договор
за кредит „Б.“ от г., неоспорен, сключен между „А.Ф.“ ООД и П.Н. Пенчев се
установява, че „А.Ф.“ ООД като кредитодател се е задължил да предостави на
ответника като кредитополучател револвиращ кредит в максимален размер на 1100
лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта ***. Съгласно чл.2 ал.2 и ал.3 от договора кредитодателя
предоставя на кредитополучателя платежен инструмент- кредитна карта с №***,
издадена от „И.“ АД като с подписване на
договора, последният е удостоверил получаването му. Във връзка с условията за
използване на кредитната карта страните по договора за кредит подписали и
приложение №1 към него. Ответникът като кредитополучател поел задължението да
върне предоставения му кредит, като заплаща до всяко второ число на месеца
текущото си задължение, дължимо за предходния месец - чл.3, ал. 2 от договора
за кредит „Б.“ от г. В чл.3, ал.3 на договора е дефинирано понятието „текущо
задължение” като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 01
и 19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и
последно число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва
върху горните две суми върху усвоения размер на кредита на основата на
посочения в договора годишен лихвен процент, неустойки за неизпълнение, лихва
за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия
месец. Според чл.4 ал.1, т.2 на процесния договор, годишният лихвен процент на
заема е – 43.2 %, а дневния лихвен процент върху усвоения размер на кредита е
0.12%. В чл.12 ал.1 от договора е предвидено, че при непогасяване на текущото
задължение на уговорения падеж, кредитополучателят е длъжен да предостави на
кредитодателя обезпечение чрез поръчител по чл.15 от договора в 3 дневен срок
след падежа на текущото задължение, както и да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредит лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му в срока по чл.15 от договора, а именно 3 дни от датата след
падежа за заплащане на текущото задължение.
Съгласно чл.15 ал.4 от договора задължението за предоставяне на
допълнително обезпечение възниква за кредитополучателя при всеки отделен случай
на забава в плащането на текущото задължение на падежа. В чл.20 на договора е
уговорено, че при неизпълнението от кредитополучателя на задължението по чл.15
/ предоставяне на допълнително обезпечение в тридневен срок от датата, следваща
падежа на текущото задължение/ той дължи
на кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница,
която е включена в текущото задължение за съответния месец, като неустойката се
начислява за всеки отделен случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. При забава в плащанията, ответникът дължи лихва за
забава за всеки ден просрочие, като и разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 лв. на ден до заплащане на съответното текущо
задължение или на сумата по чл.12 - чл.21, ал.4 и ал.5 на договора т.е. 15% от максималния кредит
лимит. Според чл.21, ал.2 от договора в случай, че кредитополучателят не е
заплатил сумата по чл.12, ал.1 -15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките
на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15%
от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора
става автоматично предсрочно изискуемо, като при наличието на горепосочените
условия кредитодателят не е длъжен да уведомява кредитополучателя за
настъпилата автоматична предсрочна изискуемост. Съгласно чл.21 ал.6 от договора
след настъпване на предсрочната изискуемост, кредитополучателят дължи
еднократно заплащането на такса в размер на 120 лв., включваща разходите на
кредитора за дейността на служител, който осъществява и администрира дейността
по извънсъдебно събиране на задълженията.
От заверено копие н.рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014г. /л.24/ е
видно, че е сключен между „А.Ф.“ ООД в
качеството на продавач – цедент и „А.з.с.на в.“ ООД в качеството на купувач –
цесионер, в който страните са се уговорили, че продавачът ще прехвърли на
купувача вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и от
договори за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще
се индивидуализират в Приложение №1, което ще бъде неразделна част от договора,
считано от датата на неговото съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид
на електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП. Страните изразяват
воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на този договор на
месечна ба кредитодателят и ищецът по делото са се съгласили, продавачът
да прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
ведно с привилегиите и другите принадлежности, включително изтекли лихви,
произхождащи от договори за заем или за потребителски кредити „Б.“, сключени от
продавача с физически лица. Тези вземания ще се индивидуализират в Приложение
№1 към този договор, което ще бъде съставяно на хартиен носител, подписано и
подпечатано от двете страни. Договорено е още, че при спазване условията на
този договор ще се прехвърлят нови вземания, които ще бъдат индивидуализирани
от страните в съответното Приложение №1 със съответната нова дата, като с
неговото съставяне, подписване и подпечатване то става неразделна част от
договора.
По делото е представено
извлечение от Приложение №1/11.12.2015г. към договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 07.11.2014г., от което е видно, че кредитодателят е
цедирал на ищеца вземането си към ответника, което е индивидуализирано с номера
на кредитната карта и датата на договора, непогасения остатък от главница-1100
лв., неустойка в размер на 220 лв., такса инкасатор в размер на 120 лв.,
непогасена законна лихва-119.10 лв., такса за събиране в размер н.77.50 лв. и
лихва за забава към датата на цесията – 74.88 лв. /л.33 на делото/.
Представено
е пълномощно от 24.08.2015 г. съгласно което „А.Ф.“ ООД чрез законният и
представител е упълномощило „А.з.с.на в.“ АД да уведомява всички длъжници по всички вземания н.„А.Ф.“ ООД, възникнали
по силата на сключени договори за кредити, които дружеството е цедирало,
съгласно рамковия договор, сключен на 07.11.2014 г. като цедент и „А.з.с.на
в.“ АД като цесионер в качеството на универсален правоприемник н.преобразуваното
с промяна на правната форма и прекратено без ликвидация „А.з.с.на в.“ ООД, във
връзка с изпълнение на задължението н.упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД във
връзка със сключен договор за продажба и прехвърляне н.вземания от г. с право упълномощения да преупълномощава
други лица с горните права.
При служебн.справка Търговския
регистър се установи, че „А.з.с.на в.“
ООД, с ЕИК:*** е преобразуван в акционерно дружество с наименование „А.з.с.на в.“ АД, с ЕИК:***, понастоящем „А.з.с.на в.“ ЕАД.
До ответника е изпратено
уведомително писмо изх.№УПЦ-П-АФ/*** за извършената цесия, но видно от известие
за доставка на „Б.“ ЕАД същото се е върнало с отбелязване, че „получателят се е
преместил на друг адрес“.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено, което съдът възприема
като обективно дадено и безпристрастно. Съгласно заключението остатъка от
задължението на П.Н.С. по договор за кредит „Б.“ от г., към 30.08.2017 г. е в
размер на 1904.29 лв. формиран както следва: 1100 лв. главница, договорна лихва-74.88
лв., 220 лв. неустойка, такса разходи за събиране-77.70 лв., такса разходи за
служител-120 лв. и обезщетение за забава /законна лихва/ -311.91 лв. По
договора няма постъпили и отчетени плащания от кредитополучателя П.Н.С..
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта
з.изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д.№2506/2017 г. по описа на РС-К. е връчена н.длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът като правоприемник на преобразуваното
„А.за с.на в.“ АД основава активната си материално-правна легитимация на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от г., ведно с приложение 1/г.
към него, сключен с „А.Ф.“ ООД.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
има действие естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното спрямо
трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. По делото е налице изрично
пълномощно, с което ищецът- цесионер е упълномощен от цедента и предишен
кредитор „А.Ф.“ ООД от негово
име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договори за
кредит. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС,
III г.о./. От представените по делото доказателства става ясно, че цедентът е изпратил
съобщение за извършената цесия, но същото не е достигнало до длъжника. Доставката
на препоръчани пощенски пратки е услуга, подробно регламентирана с Общите
условия на договора с потребители на универсалната пощенска услуга и пощенски
парични преводи, извършвани от „Б.” ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ – чл.44 и
чл.53. Задължение на доставчика е да връчи пратката, а в предвидените в ОУ
хипотези – да остави писмено служебно известие в пощенската кутия с
покана получателят да се яви в пощенската служба. Действително в чл.27 на договора
за кредит „Б.“ от г. е уговорено, че всички
извлечения, уведомления, покани и други документи между страните ще се считат
за узнати от другата страна, ако бъдат доставени до адресите за кореспонденция,
изпратени на посочените в договора адреси, но за да е в съответствие с
принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора обаче, тази
клауза следва да съдържа определени предпоставки и/или фактически констатации,
при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа. Единствената
конкретна предпоставка съдържаща се в посочената договорна клауза, при която би
могло да се приеме, че съобщението е връчено редовно, е когато
адресът на потребителя е променен и последният не е уведомил кредитора за новия
си адрес. В настоящия случай липсват доказателства ответникът изобщо да е
променял адреса си, а и в договора са посочени и др. начини / е-mail, посочен в договора/ за уведомяване освен адресът му за
кореспонденция. Ищецът не е навел твърдения и в тази връзка не са ангажирани
доказателства, че е изпратил уведомление на ответника на вписания в договора е-mail. Предвид това съдът намира, че волеизявлението на
цедента по чл.99, ал.3 от ЗЗД, направено в периода преди образуване на
ч.гр.д.№2506/2017 г. на РС-К. не е достигнало до длъжника. Ответникът не е открит нито в хода на
заповедното производство, нито в настоящото исковото производство на адреса,
посочен в договора и от ищеца- в гр. П., който по справката в НБДН е постоянният и настоящ адрес на
лицето, поради което за да бъдат защитени правата на ответника-длъжник П.Н.С. му е назначен особен представител. Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47,
ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т.см. т.6 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013
г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният
представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема
адресирани до представляваното лице / в случая ответника/ материално-правни
изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от
стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014
г., а и след като особен
представител не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник
не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител. Дори и да се приеме, че ответникът е уведомен за
прехвърлянето на вземането, то цесията не е изрично потвърдена от него,
тъй като в процесния договор за кредит „Б.“ от 05.09.2014 г. не е уговорена възможността за прехвърляне
правата на кредитодателя на трети лица, а съгласно
чл.26, ал.1 от ЗПК / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010 г./., който е действал при сключване на „кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.“ Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не се
явява кредитор на ответника поради което предявени искове за установяване съществуването на вземания с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл.92 и чл.86 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на делото на претенцията за разноски на ищеца се явява
неоснователна.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”А.С.В.”
ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, против П.Н.С., с ЕГН-**********
*** искове с
правно основание чл.422, вр. с чл.415 от
ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл.92 и
чл.86 от ЗЗД с за установяване
съществуването на вземане за сумите: 1100.00 лв. за главница, 74.88 лв. договорна лихва за периода от г. до г.,
220.00 лв. неустойка за периода от г. до г., 77.50 лв. такса разходи за
събиране от г. до г., 120.00 лв. такса разходи за дейност на служител, 311.91
лв. лихва за забава от г. до г., по договор за кредит „Б.“ от г., сключен между
„А.Ф.“ ООД и П.Н.С., с ЕГН-********** П.Н.С., с ЕГН-********** и законната лихва върху главницата от 30.08.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена заповед
№1681/31.08.2017
г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2506/2017 г. по описа на PC –К.
като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2506/2017 г. по
описа на РС-К..
Районен
съдия: