№ 115
гр. Свиленград, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100512 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, представлявана от инж. Радостин Иванов Ламбрев -
Директор на Областно пътно управление – гр.Хасково, с което са предявени
срещу ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, искове с правно
основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Агенция „Пътна инфраструктура” твърди, че на 01.12.2016г. на
АМ „Марица“, при км. 83+420, настъпило ПТП, констатирано с Протокол за
ПТП № 1624464 от 01.12.2016г., при което водачът Н.Г.Х. , управлявайки
МПС марка „Мерцедес А160“, с peг. № Х 5707 ВМ, губи контрол над
автомобила и се блъска в предпазната еластична ограда. В резултат на ПТП-
то, на ищеца били причинени щети, изразяващи се в увреждането на 8 /осем/
линейни метра предпазна еластична ограда, като общата стойност на щетите,
включваща транспортните разходи и монтажа била в размер на 809,96 лв. С
уведомление за настъпила щета ответникът бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие и била образуваната щета с № 2601-1000-00-16-
7420/2016г. Към момента на настъпване на застрахователното събитие
(01.12.2016г.) отговорността на виновния водач била покрита от сключената
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на
автомобила и ответника – с полица № 122/116001691815, със срок на
валидност от 16.06.2016г. до 17.06.2017г.
По изложените съображения се претендира заплащане на сумата 809,96
лв. – главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди по щета № 2601-1000-00-16-7420/2016г., и сумата 252,00 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.12.2016г. (датата на увреждането) до
1
25.05.2021г. (датата на предявяване на иска). Претендират се и разноски по
делото.
Ответникът ЗК„ЛЕВ ИНС” АД е депозирал отговор в срока по чл.131,
ал.1 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Ответникът
оспорва размера на претърпените вреди, като посочва, че по заведената щета е
било определено и заплатено застрахователно обезщетение в размер на 548,08
лв. С изплащането на посоченото застрахователно обезщетение ответникът
изпълнил изцяло задълженията си по предявената претенция. Ответникът
твърди, че размерът на претендираното застрахователно обезщетение бил
завишен, като не била отчетена степента на овехтяване на увреденото
имущество. Ответникът прави и възражение за недължимост на лихвата за
забава, с оглед акцесорния й характер, поради недължимост на главното
задължение.
По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
установи от фактическа страна следното:
На основание 146, ал.1, т.3 от ГПК, с доклада по делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че пред ответното
дружество е образувана щета по повод процесното ПТП под № 2601-1000-00-
16-7420/2016г. Безспорно е и обстоятелство, че към датата на това ПТП -
01.12.2016г., между собственика на лек автомобил марка „Мерцедес А160“, с
peг. № Х 5707 ВМ, и ответника ЗК„ЛЕВ ИНС” АД е съществувало валидно
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“.
От представения Протокол за ПТП № 1624464 от 01.12.2016г., се
установява, че на същата дата, на АМ „Марица“, при км. 83+420, в посока гр.
Свиленград, е настъпило ПТП, при което водъчът Н.Г.Х., при управление на
лек марка „Мерцедес А160“, с peг. № Х 5707 ВМ, е изгубила контрол над
управлението на автомобила, като е завила рязко надясно и се е ударила в
еластичната ограда, вследствие на което автомобилът се е завъртял обратно
на посока на движението. В протокола е отразено, че в резултат на това ПТП
са настъпили материални щети: „свити и деформирани осем метра еластична
ограда, скъсани три броя метални колчета“. Тези обстоятелства се
потвърждават и от материалите, съдържащи се в постъпилия от РУ на МВР –
Свиленград препис от преписката, образувано по повод процесното ПТП,
включваща и АУАН № 16-5319/01.12.2016 г. и НП № 16-5319-000319 от
30.12.2016 г., с което на виновния водач е наложено административно
наказание глоба – за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Видно от представената с исковата молба количествено-стойностна
сметка, ищецът е оценил претърпените материални щети – увредените 8
метра ограничителна система за пътища /мантинела/ на стойност 809,96 лв.
На 02.06.2021г. ответното дружество е превело по банков път на ищеца
сумата 763,43 лв., с платежно нареждане, с посочено основание за плащане:
„по щета № 16-7374 16-7420“. Т.е., видно от платежното нареждане е
извършено плащане по две застрахователни претенции, една от които е
2
заведената от ищеца за процесното ПТП и по която е образувана щета под №
2601-1000-00-16-7420/2016г., с означение в платежното нареждане „№ 16-
7420“. Ответникът твърди, че по последната е платена част от преведената
сума 763,43 лв., а именно сумата 548,08 лв. и с оглед представенато платежно
нареждане, и при липса на опроверагаващи го доказателства, съдът приема
това твърдение за доказано.
От заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че стойността на щетата, причинена
на ищеца вследствие на процесното ПТП, определена към момента на ПТП, с
отчитане степента на овехтяване на увреденото имущество, възлиза на 570,60
лв., а без това отчитане – 731,96 лв. В съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че в стойността на щетата не е включило разходи за транспорт,
защото „когато се изчислява стойността на щетата, транспорт не се залага“,
но траспортните разходи се включват в размера на обезщетението.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки: 1) Застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2) Наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.
В процесния случай, безспорно бе установено, че между ответното
дружество и собственика на лекия автомобил марка „Мерцедес А160“, с peг.
№ Х 5707 ВМ, към момента на настъпване на ПТП е съществувал валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица.
На следващо място, съвкупната преценка на събраните доказателства
обосновава извода за причинени вреди по пътно съобъжение, собственост на
ищеца, вследствие на противоправното поведение на водача на лекия
автомобил. Съдът намира осъщественото от водача на лекия автомобил
деяние за противоправно, защото е извършено в противоречие с чл.20, ал.2 от
ЗДвП. При липса на доказателства, оборващи установените с официални
документи обстоятелства, досежно противоправното поведение на водача,
съдът намира, че се установява по безспорен начин, че водачът на лекия
автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, като това негово
поведение се явява пряка и непосредствена причина за настъпилите
имуществени вреди по пътното съоръжение на ищеца. Тъй като причинените
вреди са закономерна, необходима последица от противоправното поведение
3
на делинквента, съдът счита, че всички елементи на фактическия състав,
пораждащ деликтната отговорност на водача на лекия автомобил са
осъществени в обективната действителност. Ето защо, съдът намира, че
предявеният главен иск е доказан по основание.
Относно размера на дължимото обезщетение, следва да се съобрази
разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, съгласно която обезщетението следва да е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквото изключение в случая не е налице в случая.
Относно действителната стойност на нанесените на ищеца вреди, съдът
кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено заключението на
вещото лице, според което стойността на вредите възлиза на сумата 731,96 лв.
Съдът приема тази стойност (без отчитане степента на овехтяване), тъй като
тази е пазарната стойност, необходима за възстановяване на причинените
щети на ищеца, т.е. за възстановяването на еластичната ограда са използвани
нови, а не овехтели части. Към тази сума следва да се прибавят и разходите за
транспорт, извършени за демонтиране на старата и монтиране на новата
еластична ограда. Тъй като същите не са доказани по размер, доколкото
представената от ищеца количествено-стойностна сметка не е годно
доказателство за това обстоятелство, тези разходи ще се определят от съда, на
основание чл.162 от ГПК. С оглед посочената разпоредба съдът определя
включващите се в обезщетението разходи за транспорт в размер на 78,00 лв.
От така определеното обезщетение в общ размер на 809,96 лв. следва да
се приспадне платеното от ответника обезщетение в размер на 548,08 лв., така
че дължима остава сумата 261,88 лв. Поради това предявеният главен иск
следва да бъде уважен до тази сума, като до пълния предявен размер от 809,96
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претендираната лихва за забава, считано от датата на
ПТП – 01.12.2016 г., съдът съобрази, че съгласно чл.497, ал.1 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1) изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ; 2)
изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.
В случая не е налице спор, че ищецът е сезирал ответника с искане за
заплащане на обезщетение, но по делото няма данни кога са представени от
увреденото лице всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, така че да се
определи началото на срока от 15 работни дни по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.
Когато липсват такива данни, същият срок не намира приложение, тъй като не
тече. Затова, в случая следва да се приложи тримесечният срок по чл.497,
ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 от КЗ, течащ от предявяване на претенцията към
застрахователя (15.12.2016г.), чийто начален момент не е обусловен от
представяне на доказателствата по чл.106, ал.3 от КЗ (така Решение № 167 от
30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т. о.).
4
С оглед изложеното, в настоящия случай застрахователят е изпадал в
забава на 16.02.2017 г., след изтичане на 15.02.2017 г. на тримесечния срок по
чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 от КЗ. Поради това акцесорния иск следва да
се отхвърли за периода 01.12.2016г. – 15.02.2017г. За периода от 16.02.2017 г.
до 27.05.2021г. (датата на предявяване на иска, тъй като частичното плащане
е извършено на 02.06.2021г., т.е. след предявяване на иска) мораторната лихва
върху главница от 809,96 лв. възлиза на 351,46 лв., изчислена с помощта на
он-лайн калкулатор. Тъй като обаче се претендира мораторна лихва в по-
нисък размер – 252,00 лв., то за тази сума акцесорният иск следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В
настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в
размер на 100,00 лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. и за
депозит за вещо лице в размер на 250 лв. Съразмерно на уважената част от
иска, сторените от ищеца разноски възлизат на 290,34 лв. Съобразно
отхвърлената част от иска, ответникът има право на разноски, но такива не
претендира, поради което не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, да заплати на
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, представлявана от инж.
Радостин Иванов Ламбрев - Директор на Областно пътно управление –
гр.Хасково, по иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ - сумата 261,88 лв.
(двеста шестдесет и един лева и 88 стотинки), представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди - увреждени
осем линейни метра предпазна еластична ограда, в резултат на
застрахователно събитие, настъпило на 01.12.2016 г., на АМ „Марица“, при
км. 83+420, в посока гр. Свиленград, ведно със законната лихва върху тази
сума от 16.02.2017 г. до окончателното й изплащане на вземането, като иска
за разликата над сумата 261,88 лв. до пълния предявен размер от 809,96 лв.
ОТХВЪРЛЯ, а по иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – да заплати
сумата 252,00 лв. (двеста петдесет и два лева), представляваща мораторна
лихва за периода от 16.02.2017г. до 27.05.2021г., а за периода от 01.12.2016г.
до 15.02.2017г. ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск.
ОСЪЖДА ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, да заплати на
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, представлявана от инж.
Радостин Иванов Ламбрев - Директор на Областно пътно управление –
гр.Хасково сумата 290,34 лв. (двеста и деветдесет лева и 34 стотинки),
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
5
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6