№ 3694
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110132219 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на СЛ. П. Г. /уточнена с молба с вх. №
91339/19.11.2021 г., молба с вх. № 112984/21.12.2021 г. и в открито заседание на 17.02.2022
г./ срещу фирма, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 2 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, притеснения и увреждане на здравословното
състояние, в резултат на неправилно репатриране на 14.02.2020 г. на собствения му
автомобил с рег. № **** поради допусната грешка при издаване на винетен стикер за
локално платено паркиране. Претендира разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 19.02.2020 г. се прибрал от пътуване в чужбина и забелязал, че
автомобилът му не се намира на мястото, където го е паркирал, което го стресирало и
шокирало, тъй като помислил, че е откраднат. Излага, че след около 40 минути се обадил на
фирма, откъдето му било обяснено, че автомобилът е при тях, защото е бил вдигнат на
14.02.2020 г. поради неправилно паркиране. Сочи, че на следващия ден отишъл до офиса на
ответника, обяснил, че има заплатен годишен стикер за зелена зона и няма как да е паркирал
неправилно, и след извършена проверка се установило, че автомобилът е бил вдигнат по
грешка, тъй като при издаването на стикер за зелена зона е въведен от служител на
ответника погрешен район, а не този, за който ищецът е платил и в който живее, след което
взел автомобила си от прилежащия паркинг. Твърди, че в резултат на неправилното
репатриране на автомобила му е преживял уплаха, че той е откраднат, притеснения,
продължили дълго след това, лош сън и липса на апетит за период от един месец.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника фирма,
с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Признава, че поради грешка в
софтуера, обезпечаващ дейността по предоставяне на право на локално платено паркиране,
системата на ответника е определила вместо 18-та зелена подзона, където живее ищецът, 17-
та подзона, и е изпратено автоматично генерирано съобщение до електронната му поща,
текстовото съдържание на което е указвало позволено паркиране в грешната 17-та подзона,
а схемата за паркиране към съобщението е сочела правилната 18-та подзона. Признава, че на
1
14.02.2020 г. автомобилът на ищеца е бил принудително задържан поради неплащане за
паркирането, тъй като е бил паркиран в 18-та подзона, а стикерът е бил за 17-та подзона,
след което е бил принудително преместен на основание чл. 171, т. 5, б. „г“ ЗДвП, като
ищецът бил уведомен за това на 19.02.2020 г. вечерта, когато се обадил по телефона. Сочи,
че на 20.02.2020 г. сутринта Г. е посетил фронт-офиса на ответника и след проверка била
установена системна грешка в софтуера, довела до прилагане на принудителните
административни мерки, след което автомобилът бил освободен от специализирания
паркинг без изискване на плащане. Счита, че след като ищецът незабавно след прибирането
си от чужбина е установил къде е автомобилът и че на следващата сутрин ще си го получи,
като на другия ден му е било оказано пълно съдействие от служителите на ответника и
автомобилът е бил освободен незабавно без никакво плащане, искът се явява неоснователен,
а евентуално – завишен по размер. Моли за неговото отхвърляне. Претендира разноските по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на
допусната грешка при издаването на винетен стикер за локално платено паркиране, довела
до неправилно репатриране на автомобила на ищеца.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на две групи
юридически факти: тези, включени във фактическия състав на генералния деликт по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД /осъществяване на поведение, което обективно не съответства на правно
дължимото – противоправно поведение; настъпила вреда – неблагоприятно изменение в
обективната действителност, засягащо в случая нематериални блага; причинно-следствена
връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат; вина/; възлагане на работа от
ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от обективната
страна на фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. В случая това означава,
че ищецът следва да докаже извършване от лице, на което е възложена работа от ответника,
на процесното деяние при или по повод възложената работа – неправилно репатриране на
автомобила му поради допусната грешка при издаването на стикер за локално платено
паркиране, настъпването в резултат от това на неимуществени вреди за ищеца, техния вид и
интензитет. Субективният елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД, поради което се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства от
ответника за оборване на законовата презумпция. Липсата на която и да е от посочените
кумулативни предпоставки води до неоснователност на претенцията.
В случая с протоколно определение от 17.02.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че на 14.02.2020 г. лек автомобил с рег. № **** – собственост на ищеца, е
бил принудително преместен от служители на ответника поради допусната грешка при
издаване на винетен стикер за локално платено паркиране.
По въпроса дали е налице противоправно деяние на лице, на което ответникът е възложил
работа, при или по повод извършването на възложената работа, съдът намира следното:
Чл. 71 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община
предвижда, че на улици, булеварди и площади – общинска собственост, и други части от
пътната инфраструктура – общинска собственост, с въведен режим на почасово платено
паркиране кметът на Столична община със заповед въвежда режим на локално платено
2
паркиране на ППС, чийто ползуватели са от домакинството (по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на
ДОПК) на собственици или наематели на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за
почасово платено паркиране, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот.
Чл. 73 от Наредбата дава право на лицата по чл. 71 и чл. 72 да паркират ППС в границите на
конкретна подзона от зоните за почасово платено паркиране, в която попада адресът на
обособения жилищен имот, а според чл. 74 правото на локално платено паркиране се
установява с винетен стикер, залепен на предното стъкло на превозното средство. Редът и
условията за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране се съдържат в чл. 77
от Наредбата, като той се издава по заявление по образец, подадено от лицето, желаещо до
ползва услугата локално платено паркиране, до фирма, в което се декларират
обстоятелствата, установяващи правото по чл. 71 и чл. 72 и периода на ползване съгласно
чл. 75 от Наредбата, а за установяване на обстоятелствата по чл. 72 при подаване на
заявлението лицата представят за справка редица документи в оригинал, сред които и лична
карта или удостоверение за постоянно или продължително пребиваване, както и нотариален
акт за собственост или друг документ за собственост на обособения жилищен имот или
договор за наем на обособения жилищен имот. Съгласно чл. 78 от Наредбата винетните
стикери по чл. 74 се издават, активират, анулират и контролират от общинското дружество
фирма по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община. Според
чл. 79 от Наредбата винетният стикер не предоставя права за паркиране извън определената
подзона за локално платено паркиране, за която е определен и в която попада адресът на
обособения жилищен имот, в който ползвателите на услугата локално платено паркиране
живеят.
По делото е представена Заповед с рег. индекс СОА18-РД-95-690/31.10.2018 г. на кмета
на Столична община, с която на основание чл. 54 – 60 от Наредбата е въведен режим на
почасово платено паркиране на ППС, като страните не спорят, че имотът, в който ищецът
живее, попада в т. нар. „зелена зона“.
Съгласно чл. 123 от Наредбата ППС, което е паркирано в нарушение на чл. 60, може да
бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство тип „скоба“, а
според чл. 124 оперативната дейност по използването и прилагането на техническото
средство тип „скоба“, таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи,
както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява
от общинското дружество фирма по ред и при условия, определени със заповед на кмета на
Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от Закона
за движението по пътищата. Чл. 128 от Наредбата предвижда, че при изтичане на работното
време на съответната зона за почасово платено паркиране за деня – в работни дни от 18.30
часа до 19.30 часа, а в събота от 17.00 часа до 18.00 часа, както и във времето на действие
зоните за почасово платено паркиране за следващи дни, същото ППС може да бъде
принудително преместено по реда на чл. 118, като водачът или собственикът на ППС освен
сумите, дължими по принудителното задържане, заплаща и разходите по принудителното
преместване и таксата за отговорно пазене на специализиран паркинг.
По делото е представена Заповед с рег. индекс СОА-18-РД-95-454/03.08.2018 г. на кмета
на Столична община, с която са одобрени на основание чл. 124 от Наредбата редът и
условията за принудително задържане чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано
ППС в зоните за почасово платено паркиране чрез използване на техническо средство тип
„скоба“.
В случая страните не спорят, че на ищеца е бил издаден винетен стикер за локално
платено паркиране, но поради системна грешка в ползвания от ответника софтуер той е
издаден не за заявената от него 18-та подзона, в която попада обособеният жилищен имот, в
който той живее, а за 17-та подзона. Ответникът изрично признава, а и от писменото
доказателство на л. 17 се изяснява, че след издаването на стикера е получено от Г.
3
съобщение на електронната поща, съдържащо противоречива информация относно
подзоната, за която се отнася издаденият стикер. Съобразявайки тези факти, съдът счита, че
е налице неизпълнение на задълженията на съответните служители на фирма при
извършване на възложената им работа – неизпълнение на задълженията по поддържане в
изправност на софтуера, чрез който се издават винетните стикери за локално платено
паркиране.
Не се спори между страните, а и от писмените доказателства на л. 36-39 и л. 94 от делото
се изяснява, че на 14.02.2020 г. автомобилът на Г. е бил паркиран в зона за почасова платено
паркиране – в района на 18-та подзона /„зелена зона“/, за която той е нямал заплатен
винетен стикер за локално платено паркиране, и затова първоначално е поставено
техническо средство тип „скоба“, а след изтичане на работното време на зоната автомобилът
е бил репатриран на специализиран паркинг. Безспорно е, че липсата на стикер за 18-та
подзона, в която е бил паркиран ищцовият автомобил, се дължи не на неговото поведение, а
на допуснатата системна грешка в софтуера на ответника при издаването на стикера.
Предвид изложеното съдът намира, че паркирането на автомобила на Г. в подзона,
различна от тази, за която е бил издаден винетен стикер за локално платено паркиране, което
е довело до репатриране на автомобила му на специализиран паркинг, е резултат именно от
допуснатата грешка при издаване на стикера, която от своя страна е следствие от
бездействието на служители на ответника, изразило се в неподдържане на софтуера в
изправно състояние, което да обезпечи издаването на стикер в съответствие с депозираното
заявление. Следователно налице е противоправно поведение на лице, на което ответникът е
възложил работа, осъществено при извършването на работата.
Не бе проведено обратно доказване по отношение на законовата презумпция за вина по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
За установяване на причинените на ищеца в резултат на процесното деяние
неимуществени вреди и техния размер по делото е разпитана свид. Г.а – съпруга на ищеца.
Тя разказва следното: След като установили със съпруга й, че автомобилът го няма на
мястото, където го оставили преди да тръгнат на екскурзия, започнали да обикалят квартала,
защото си помислили, че са забравили къде са го паркирали, но в крайна сметка се оказало,
че автомобилът го няма, и те се притеснили, че е откраднат. След около един час ищецът се
сетил, че може да се обади на „Градска мобилност“, откъдето казали, че автомобилът е
принудително преместен на наказателен паркинг от няколко дни. Двамата били в шок. Той
много се притеснил, защото в чужбина нямал достъп до телефон, всичките му служебни
ангажименти били за следващия ден и това изцяло обърквало плановете му. На следващия
ден Г. отишъл в „Градска мобилност“, където му поискали немалка сума, за да върнат
автомобила, но впоследствие се разбрало, че е вдигнат неправомерно, защото има платен
стикер за паркиране в зелена зона, но служителка е объркала зоните. Всичко това се
отразило на съпруга й – няколко пъти същия ден мерили кръвното му налягане и то било
високо /140 на 160/, той станал много неспокоен, месец или два след това бил по-
раздразнителен и по-сприхав за дребни неща, на които по принцип не обръщал внимание,
имал проблеми с храненето – хранел се по-малко и по-рядко, но най-големият проблем бил
неспокойният сън – събуждал се и казвал, че има задух, като проблемите със съня
продължават да се проявяват два-три пъти месечно всеки месец след случката. Преди това
не е имал подобни оплаквания. Г. не е посетил лекар във връзка с оплакванията си за
кръвното налягане и проблемите със съня, тъй като не ставало въпрос за постоянен проблем.
След случката повече не си е мерил кръвното налягане, но всеки път, когато забравел къде
точно е паркирал автомобила, се притеснявал много.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Г.а, въпреки че е съпруга на ищеца, защото
на първо място е житейски правдоподобно именно лице от най-близкия му кръг, каквото е
съпругата, да има преки и непосредствени впечатления относно последствията за
4
здравословното и емоционалното му състояние, настъпили в резултат от процесното
събитие, а на второ място, нейните показания са логични, последователни, добросъвестни и
неопровергани от други доказателства по делото. Затова съдът приема за установено, че като
следствие от репатрирането на автомобила му от служители на ответника ищецът е
претърпял неимуществени вреди – изпитал е силно притеснение, което повлияло негативно
на емоционалното му състояние в следващите един-два месеца – той станал раздразнителен
и сприхав, това притеснение е провокирало повишаване на кръвното му налягане в деня, в
който е разбрал, че автомобилът му го няма, без да е налице трайно изменение в кръвното
налягане, притеснението е дало видимо отражение върху апетита и съня на ищеца, като
проблемите със съня се проявяват и понастоящем.
Предвид изложеното предявеният иск се явява доказан по основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното
увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и психически
сътресения, които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Съгласно
ППВС № 4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В
мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както
и значението им за размера на неимуществените вреди.
В настоящия случай при определяне съобразно чл. 52 ЗЗД на размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от ищеца съдът взе предвид следните обстоятелства:
характерът на противоправното деяние, изразяващо се в неправилно репатриране на
собствения на Г. автомобил, въпреки че той е заявил и платил за винетен стикер за локално
платено паркиране; естеството на последиците върху здравето му, техния нисък интензитет
и тяхната продължителност – еднократно повишаване на кръвното му налягане,
краткосрочна загуба на апетит и проблеми със съня, като последните се проявяват и
понастоящем, но рядко, като никое от тях не е наложило посещение при лекар и провеждане
на лечение; недоказаност той да е претърпял емоционални последици над обичайните
неприятни емоции при такова събитие, свеждащи се до краткотрайно притеснение
/продължило около един час – докато Г. е научил, че автомобилът му не е откраднат, а е
репатриран от фирма и на следващия ден ще си го получи/ и последващи раздразнителност
и сприхавост; обществено-икономическите условия в страната към момента на
осъществяване на деликта. При съобразяване на всички горепосочени обстоятелства,
поставяйки акцент най-вече върху липсата на сериозни последици от деянието за здравето и
емоционалното състояние на ищеца, надхвърлящи обичайното при подобен род
непозволено увреждане, съдът намира, че на същия следва да бъде определено обезщетение
в размер 500 лв., представляващо справедлив паричен еквивалент на претърпените от него
неимуществени вреди, с който същите да бъдат съразмерно компенсирани.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски съразмерно на уважената
част от иска, възлизащи на 20 лв. – държавна такса. Неоснователно е искането за
присъждане и на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени
доказателства такова да е заплатено – по делото няма представен нито договор за правна
защита и съдействие, нито друг документ, от който да се установява извършването от ищеца
на такъв разход.
5
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно
на отхвърлената част от иска, а именно сумата от 360 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на
основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД на СЛ. П. Г., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: адрес, сумата от 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
неправилно репатриране на 14.02.2020 г. на собствения му автомобил с рег. № **** поради
допусната грешка при издаване на винетен стикер за локално платено паркиране, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 20 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 500 лв. до пълния предявен размер от 2 000 лв.
ОСЪЖДА СЛ. П. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване: адрес, да заплати на
фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, сумата от 360 лв. – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6