№ 371
гр. Благоевград , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
в присъствието на прокурора Ирина Александрова Аспарухова (ОП-
Благоевград) Ирина Александрова Аспарухова (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело №
20201200101462 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени искове от Д. К. Л. против
Прокуратурата на Република България за заплащане на неимуществени вреди
в размер на 1 500 лв. и имущестени вреди в размер на 100 000 лв. на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОД, поради влязла в сила
оправдателна присъда по нохд № 216/2016 г. по описа на РС-Благоевград.
Ищецът сочи, че в резултат на воденото срещу него наказателно
преследване са му причинени неимуществени и имуществени вреди.
Неимуществените вреди обосновава с неблагоприятно въздействие върху
здравословното му състояние, върху семейството, въобще върху живота му, а
имуществените вреди - с направените разноски в наказателното
производство за адвокатска защита. Подробни съображения се съдържат в
исковата молба.
В постъпилия отговор от Окръжна прокуратура Благоевград исковете за
вреди се оспорват като недоказани по размер. Твърди се, че претенцията за
неимуществени вреди е изключително завишена. Подробни съображения са
изложени в отговора и в представените писмени бележки.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка с тезите на
страните и закона, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
На 29.7.2013 г. е образувано досъдебното производство, по което на
1
04.12.2014 г. с постановление на разследващ полицай ищецът Д.Л. е
привлечен и разпитан като обвиняем. Взета му е мярка за неотлонение
„парична гаранция“, изменена от съда с определение от 11.2.2015 г. на
„подписка“. Впоследствие е разпитван на 3.4.2015 г.; 29.5.2015 г.; 30.09.2015
г.; 12.11.2015 г. и 8.3.2016 г.
Внесен е обвинителен акт, по който е образувано приложеното нохд № 516
по описа на БлРС за 2016 г. Установява се, че с присъда № 2152/13.3.2017 г.
Д.Л. е признат за невиновен и оправдан, затова че на 18.9.2012 г. в
Благоевград в съучастие, като съизвършител с Х.И.Я., с цел да набави за себе
си и за „Н.Г.Е.“, ООД, на което е собственик и управител имотна облага, е
възбудил и поддържал до 11.10.2012 г. заблуждение у Д.Х.К. и Ц.В.Т., от гр.
Троян, че ще им осигури провеждане на обучение и започване на работа във
Великобритания и с това им причинил имотна вреда общо в размер на 2 600
бр. лири, с парична равностойност 6 340,96 лв. престъпление по чл. 209, ал. 1
НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Със същата присъда е признат за виновен затова, че
в качеството му на собственик и управител на „Н.Г.Е.“, ООД, след като на
31.12.2012 г. дружеството е изпаднало в неплатежоспособност в 30-дневен
срок, считано от 30.1.2013 г. от спиране плащанията по публични задължения
в общ размер на 5 820,60 лв. към органите на НАП, не е заявил това
обстоятелство пред съда и не е поискал да се открие производство по
несъстоятелност, заради което на основание чл. 78а НК вр. с чл. 227б, ал. 2 вр.
с ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено
административно наказание глоба от 1000 лв.
Видно е, че производството пред РС е продължило 1 година .
Обвинителния акт е внесен в РС на 16.3.2016 г., проведени са 5 открити
съдебни заседания като присъдата е произнесена на 13.3.2017 г. и с нея
ищецът е оправдан за по-тежкото престъпление, а за другото е освободен от
наказателна отговорност като му е наложено административно наказание
глоба от 1000 лв.
На 18.1.2017 г. РС е отменил забраната на Л. да напуска страната, взета с
постановление от 16.2.2015 г. в хода на досъдебното поизводство № 54/2013
г., а на 13.3.2017 г. му е отменил и мярката за неотклонение „Подписка“. Или
забраната да напуска страната е действала 2 години, а мярката за
неотклонение му е била наложена до приключване на делото пред РС.
Присъдата на РС след обжалването й пред БлОС в осъдителната й част е
отменена с присъда № 1817/13.4.2018 г. постановена по внохд 247/2017 г. по
описа на БлОС като ищецът е признат за невиновен. Прокуратурата не е
подала протест.
Производството пред въззивната инстанция, е продължило 10 месеца.
Образувано е на 2.6.2017 г., проведени са 4 открити с.з. и на 13.4.2018 г. е
постановено присъда, с която ищецът е оправдан и по второто престъпление.
Протеста на прокурора срещи присъдата на БлОС с определение на ВКС
2
№ 259/6.12.2018 г. е оставен без разглеждане.
Или от привличането на Д.Л. като обвиняем на 4.12.2014 г. до
окончателното му оневиняване и по двете престъпления с определението на
ВКС от 06.12.2018 г. са изминали 4 години.
През този период е имало и медийни публикации.
Лицето, видно от писмото на началника на Първо РУ Благоевград, е било
обявено за ОДИ с телеграма № 13383/3.4.2014 г. на ГДНП с категория
„Обвиняем-досъдебно производство“ и мярка „установяване на адрес“,
впоследствие снето с друга телеграма с № 1670/21.1.2015 г. Не се оспорва от
прокуратурата, че за нуждите на наказателното производство Л. е бил
криминално регистриран – направени са му снимки и снети дактилоскопни
отпечатъци, както и че по негова молба тази криминалистическа регистрация
е снета със заповед 328ц-Н74/4.2.2020 г. на Директора на ГД“Нац. Полиция“.
Според информация от НАП, обективирана в писмо изх. № 8740-1/25.521
г. за периода от 22.11.2014 г. до 25.5.21 г. за Д.Л. няма подавани уведомления
по чл. 62, ал. 5 КТ за регистриране, изменение и прекратяване на трудови
договори.
След оправдателната присъда от РС-Благоевград и вдигане по негово
искане - на забраната да напуска пределите на страната, той се е върнал в
Англия, но вече е имал редица наложени санкции. Установява се, от писмата
до него, че има задължения към мобилния оператор за 94,93 паунда, както и
неустойка в размер на 674,15 паунда или всичко 769,08 паунда; че има
задължения към Приходна и митническа служба на Нейно Величество към
7.2.2015 г. в размер на 424,80 паунда, а към 8.12.2015 г. възлиза на 1 307,94
паунда съотв. от Службата за национални осигуровки и работодатели,
свързани със самостоятелна заетост, че задължението му за периода
12.10.2014 г. -11.4.2015 г. за осигурителни вноски като самонаето лице е в
размер на 71,50 паунда. От Приходна и митническа служба на Нейно
Величество е уведомен за наложени санкции – глоба в размер на 1300 паунда.
Видно е, че кандидатурата му за включване в Регистъра за жилищно
настаняване към Съвета на Брент е оставена без уважение, тъй като
последните 5 години преди депозиране на молбата му за жилищно
настаняване не е живял непрекъснат период от време в този градски район,
като според съда причина за това е забраната на РП Благоевград да напуска
страната. Видно е, че кандидатурата на Л. към Схема за уседналост на ЕС е
успешна като му е предоставено разрешително за ограничено пребиваване с
цел оставане в Обединеното кралство, който статут е до 14.11.2024
От назначената и изслушана съдебно психиатрична експертиза се
установява, че повдигнатите, предявени и поддържани обвинения за
извършените престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 227б, ал. 2 във ал. 1
НК е травмиращо жизнено събитие с продължителен характер, в отговор на
3
което у Л. е отключено състояние на субективен дистрес и емоционално
разстройство в рамките на разстройство в адаптацията. протрахирана
депресивна реакция. В периода на адаптация към настъпилите житейски
промени и последиците им Л. е изпаднал в това състояние, което не би
възникнало без наличието на стресогенния фактор, с продължителен
характер. Преживения стрес свързан с наказателното преследване,
ограничената свобода и влошеното качество на живот са оставили отпечатък
върху личността на Л., който е станал прекомерно предпазлив, мнителен, а
самоувереността му е дефицитна. Въз основа на показаниата на Св. Ц. и Л.а,
вещото лице сочи, че поканията им описват симптоми характеризиращи
депресивно състояние, в което е бил изпаднал освидетелствания. Към
настоящия момент обаче данни за емоционално или невротично разстройство
няма. На преден план излиза личностова промяна в резултат на преживяното,
като прекомерна предпазливост, мнителност неувереност, които обаче не се
отразяват съществено на социалното му функциониране. Л. има позитивна
визия за бъдещото си в Англия, където ще работи като охранител.
От показанията на сестрата на ищеца се установява, че Д. Л. при узнаване
за образуваното срещу него досъдебно производство е бил шокиран, поради
което за да разбере каквао се случва, тъй като е бил във Великобриатания се
е прибрал в България възможно най-скоро, в рамките на около месец, след
като е научил, че органите на полицията го търсят. Намерението му е било да
съдейства на разследващите органи като даде обяснения и се върне отново
във Великобритания. Връщането му във Великобритания се оказало
невъзможно, поради наложената забрана да напуска страната. Тъй като там е
живял и е смятал да се върне, поради което не си е уредил нещата за по-дълг
престой са започнали да му предявяват искания за плащане на сметки като
наем, за телефони от мобилни оператори и др. Л. обаче не е могъл да ги
плати, тъй като в България е бил без работа, а опитите му да започна такава
са оставали безуспешни, тъй като е имало публикации във местния печат – в.
Струма, за това, че е измамник и е злоупотребил с хора, които са в нужда.
Следствие на воденото наказателно дело отношенията на Д. Л. с
родителите са влошили; те не му вярвали, смятали, че има някава вина след
като съответните компетенти служби са образували производство срещу него.
Синът му, който тогава е бил почти пълнолетен, също го е избягвал.
Д.Л. е бил без средства, издържан от родителите и от сестра си. От много
уверен човек тотално се е променил, самата физика му се е променила, ходел
прегърбен, получил тикове, започнал да качва килограми, оплаквал се е от
кръвно, ставало му лошо, бил е потиснат въобще не е имал здрав вид. Станал
е неуверен, винаги търси да се консултира със сестра си.
След вдигане на забраната да напуска България е заминал за Англия, за да
уреди отношенията си там.
Разпитан е и св. Ц..От показанията му е видно, че ищецът Л. е бил доста
деен, енергичен, политически активен в живота на страната. Заминал е за
4
Англия, но се е върнал, защото е разбрал за воденото срещу него наказателно
дело. По време на завръщането му в България според свидетелят, е изглеждал
„сякаш се е предал“. Сочи, че е присъствал на срещи, на които Л. е търсел
работа, но е получавал културно отказване. На два пъти е виждал да му
прималява, пребледнява, като веднъж му е мерил стойността на кръвната
захар, оказала се според свидетелят доста завишена. И той сочи за изгубеното
доверие в отношенията с родителите и сина .
Съдът не приема за доказана последица от воденето срещу него
наказателно дело, като причина за незапочване на работа, тъй като в
показанията на свидетелите няма конкретни факти за това да е търсил работа,
а дори и да се счете, че е имало отказ за наемането му, то няма доказателства,
че причината за отказа е именно наказателното преследване. Законът изисква
наличие на пряка причинна връзка между положението на обвиняем и
невъзможността да заеме определена работа, за която ищецът има
квалификация, за която е налице изискване кандидатът да удостовери, че не е
привлечен като обвиняем или подсъдим за умишлено престъпление от общ
характер.
Няма категорични доказателства и за наличие на диабет, нито в случай че
се приеме наличие на такъв, че той е вследствие на наказателното дело. Съдът
счита, че доказването на факта относно здравословното състояние предполага
специални медицински знания, каквито за свидетелят Ц. по делото няма
данни да има, за да му се даде вяра по отношение на причинно следствената
връзка между воденото дело и диабета.
ПО отношение на претендираната сума за имуществени вреди,
изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение за наказателното
производство:
Установи се, че по досъдебното производство адв. Р. К. е упълномощен от
Д. Л. като е договорено възнаграждение от 100 лв. без отбелязване в договора,
че са платени. В пълномощното на адв. Ю., упълномощена от Д. Л. в
производството пред РС-Благоевград е посочена за договорена сума от 300
лв., като първоначално доколкото може да се разчете, сумата е следвало да се
плати по банков път. Впоследствие върху копието очевидно е дописано,
незнайно от кого че сумата е платена на ръка. Ето защо съдът счита, че не се
установява по несъмнен и категоричен начин сумите от 100 и 300 лв. да са
платени на пълномощниците за воденото наказателно дело, за да се сцчете, че
е настъпила вреда за Л.. Не се установява по наказателните дела, да са
уговаряни възнаграждения за размера над 400 до претендираните 1500 лв.
Въз основа на така установените факти, съдът приема, предявените искове
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ съотв. за неимуществени вреди за
частично основателен, а за имуществени за недоказан предвид следното:
Според цитираната норма, държавата отговаря за вредите, причинени на
5
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление или поради това, че наказателното преследване е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. По делото се установява, че ищецът е оправдан от
съдебните инстанции по образуваното срещу него обвинение в извършване
на две престъпления от общ характер – за престъпление по по чл. 209, ал. 1
НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК и за престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК
В чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ е постановено държавата да отговаря за всички вреди
имуществени и неимуществени, само ако са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Следователно обезщетение се дължи при доказана
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди. Според съдебната практика, при иск за
неимуществените вреди, причинени от обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, съдът е
надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и
преживяния, независимо дали в исковата молба те са подробно описани.
Достатъчно е да се претендира обезщетение за неимуществени вреди от
съответното действие, бездействие или акт на държавни орган по чл. 2
ЗОДОВ.
Съдът счита, че се установява причинно следствената връзка между
воденото наказателно дело и състоянието на ищеца, посочено по-горе, въз
основа на събраните гласни доказателства и психиатричната експертиза
досежно психическото и физическо му състояние по време на воденето на
наказателно дело и след това. Установявява се от свидетелските показания по
категоричин начин и настъпилото недоверие в отношенията с родителите и
със сина на Д.Л..
Според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът определя размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост като изхожда от
конкретните претърпени от пострадалия вреди. Обезщетението трябва да е
съразмерно с болките и страданията на пострадалото лице, като се съобразят
конкретните данни по делото, както и обществените представи за
справедливост. Тази преценка,следва да се направи въз основа на тежестта на
повдигнатото обвинение, дали е от общ характер, какво наказание се
предвижда за него, дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и
съдебно производство, продължителността на наказателното производство,
вида на мярката за неотклонение; разгласяването чрез медиите; има ли
влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на
ищеца и отражение върху живота му – семейство, професионална и
обществена среда. Това е постановено от ВКС в решения по чл 290 от ГПК –
Р № 832/10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г.; Р № 708/14.1.11 г. по гр.д.
6
1389/09 г., Р № 407/26.5.10 г. по гр.д. 1273/09 г. и др. Съдът съобразявайки
изброените критерии с конкретно установените по настоящото дело факти,
счита иска за основателен за сумата от 10 000 лв. предвид следното: Срещу
ищеца е водено наказателно производство от общ характер с обвинения в две
престъпления, като за едното се предвижда наказание лишаване от свобода
от 1 до 6 години, а за второто - лишаване от свобода до 3 години и глоба до
5 000 лв. Взетата спрямо него мярка за неотклонение „парична гаранция от
1000 лв.“ е изменена от РС след обжалването й на „подписка”. Наложената му
мярка за неотклонение е отменена след приключване на делото пред РС.
Спазването принципът за справедливост при определяне размера на
обезщетението означава да се вземат предвид и личните чувства на увредения
и начина, по който той субективно е понесъл вредата. Преценката на
доказателствата досежно състоянието на ищеца, налага извода, че в резултат
на воденото наказателно производство продължило почти 4г. ищецът, е
претърпял лична болка, страдание, притеснения, появила се е тревожност,
нервност, безсъние; изпитвал е неудобство пред родителите и сина си,
чувствал се е унизен, притеснен, несигурен, ограничил е социалните
контакти. Накърнени са моралните и нравствените ценности на личността му,
както и социалното му общуване. Със забраната да напуска пределите на
страната ищецът е търпял значително ограничение на свободата си за
придвижване, предвид, че се е бил устроил да живее в Англия, като
забраната не му е позволила да се върне по време на процеса. Предвид
изложеното съдът намира, че иска срещу прокуратурата за неимуществени
вреди е основателен за размер на обезщетението от 10 000 лв. Размер,
съответстващ и на жизнения стандарт и на конкретните икономически
условия за живот в страната.
В случая, макар да се претендират две отделни обезщетения за
неимуществени вреди по двете обвинения съотв. от 70 000 лв. за
обвинението в престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и 30 000 лв. за
обвинението в престъпление по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, съдът
счита, че е предявен един деликтен иск.. Неимуществените вреди в тази
хипотеза не могат да са различни по вид, а се касае до едни и същи болки,
страдания, неудобства, причинени от висящността на наказателното
производство. Ето защо съдът определя едно общо по размер обезщетение.
Съдът съобрази тезата на ВКС, застъпена в Р. 147/21.12.2020 г. по гр.д.
4295/2019 г., считайки я за приложимо и за настоящия казус.
Върху уважения размер се дължи законна лихва от влизане в сила на
оправдателната присъда – 06.12.2018 г.
По отношение претенцията за имуществени вреди за сумата 1 500 лв.,
представляваща платено адвокатско възнаграждение за защитата на ищеца в
наказателното дело, съдът я счита за недоказана. Налице е, задължителна
практика по чл. 290 от ГПК, обективирана в решения на ВКС № 843/2009 г.
по гр.д. 5235/2008 г и № 126/10.5.2010 г., по гр.д. № 55/2009 г., с които е
7
прието, че претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия
адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда, представляват за него
имуществена вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1, т.1 и чл. 4 от ЗОДОВ, вземането
за обезщетение за които срещу държавата се присъжда в производството по
предявен иск по реда на ЗОДОВ. За уговорената по двете адвокатски
пълномощни сума в общ размер от 400 лв./100 + 300/, няма доказателства да
е платена, което означава, че не е настъпила вреда за ищеца, при
съобразяване, че за сумата над нея до претендираните 1500 лв., няма данни
да е уговаряно адвокатско възнаграждение, поради което иска за заплащането
й като обезщетение за имуществени вреди от 1500 лв. следва да се
отхвърли.
Тъй като един от исковете е уважен частично, то на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ съдът осъжда ответника да заплати на ищеца ,направените от него
разноски по делото, а именно 10 лв. представляваща платената държавната
такса за частично уважения иск , а на адвоката на ищеца адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в
съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и при съобразяване на чл. 10, ал.3,
изр. 2 от ЗОДОВ или дължимото му възнаграждение възлиза на 353 лв.
Ответникът на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ съдът осъжда да заплати
и разноските, платени от бюджета на съда за назначената по делото
експертиза, възлизащи в размер на 489 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОД
съдът
РЕШИ:
Осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Д. К. Л., с
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Благоевград, ул. „адрес“”, 41, ет. 2
кантората на адв. Г. Ю. сумата от 10 000 лв./ десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
вследствие на незаконното обвинение по досъдебно производство, по което е
образувано нохд № 516/2016 г. по описа на РС-Благоевград, приключило с
оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
06.12.2018 г. г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в частта
над уважения до предявения размер от 100 000 лв. като неоснователен.
Отхвърля като неоснователен предявения от Д. К. Л., с ЕГН **********
против Прокуратурата на Република България иск за присъждане на сумата
от 1500 лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар по нохд № 516/2016 г. по описа на РС Благоевград.
Осъжда Прокуратурата на Република България да заплати по сметка на
Окръжен съд Благоевград сумата от 489 лв., представляващи направени
8
разноски за експертиза по настоящото дело.
Осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Д. К. Л., с
ЕГН ********** направените от него разноски в размер на 10 лв.
Осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на адв. Г.Ю.
адвокатско възнаграждение в размер на 353 лв.
Решението може да се атакува в четиринадесетдневен срок от връчването
му на страните пред Софийски апелативен съд
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9