Определение по дело №538/2020 на Административен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 208

 

гр. Перник, 18.09.2020 г.

 

Административен съд – Перник, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Съдия: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 538 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на Д.И.К. ***, адрес за кореспонденция: гр. София, ул. Славянска № 21, срещу Решение № 72 от 23.07.2020 г. на Общински съвет – Трън, взето на заседание  от 23.07.2020 г.

Съдът, като се запозна с жалбата, приложената административна преписка и съдържанието на обжалваното решение, намира, че жалбата е процесуално недопустима.

Съображенията са следните:

Жалбата е насочена срещу Решение № 72 от 23.07.2020 г. на Общински съвет – Трън, с което на основание чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл.14, ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ Общински съвет – Трън дава съгласието си да бъде отдаден под наем чрез публичен търг с явно наддаване недвижим имот – частна общинска собственост. Посоченият акт не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, нито общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, нито нормативен административен акт по смисъла на чл.75 от АПК.

Според чл.18, ал.1 от ЗМСМА общинският съвет е орган на местно самоуправление, който упражнява възложените му правомощия с Конституцията на Република България, ЗМСМА, Закона за общинската собственост (ЗОС) и други нормативни актове. В чл.21 от ЗМСМА са посочени основни правомощия на общинския съвет, които му определят качество на административен орган с административни правомощия по смисъла на § 1, т.1 от ДР на АПК. Съгласно  чл.45, ал.3 от ЗМСМА, актовете на общинския съвет могат да се обжалват пред съответния административен съд. Според чл.45, ал.4 от ЗМСМА областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго. Същевременно на кмета на съответната община са предоставени с чл.45, ал.5 от ЗМСМА правомощията да върне за ново обсъждане незаконосъобразните или нецелесъобразните актове на общинския съвет или да оспорва незаконосъобразните актове пред съответния административен съд и да иска спиране на изпълнението на общите административни актове и действието на подзаконовите нормативни актове. Контролът за законосъобразност е относим към упражняване на правомощията от общинския съвет при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и се отнася до административни актове по смисъла на чл.21 от АПК.

Конкретнооспореният акт не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като не съдържа елементите на такъв. С него не се създават права или задължения, не се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Той е свързан с възможността и правото, произтичащо от разпоредбата на чл.14 от ЗОС, за отдаване под наем на свободни нежилищни имоти – частна общинска собственост, на трети лица. С оглед на това оспореното решение, като волеизявление на административния орган, е израз на оперативната му самостоятелност по повод осъществяваната от него дейност и не представлява индивидуален административен акт, поради което и не подлежат на съдебен контрол.

Не може да се приеме и че лицето, което обжалва процесото решение, има правен интерес от това, тъй като правата му не са засегнати лично, пряко и непосредствено. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС.

За да има правен интерес да обжалва определен административен акт, оспорващият следва да докаже, че той рефлектира пряко и непосредствено в правната му сфера и предизвиква неблагоприятни последици в нея, защото правото на оспорване е дадено в защита на субективни материални права, пряко засегнати от административния акт, т. е. необходимо е да е налице пряк, непосредствен и личен интерес от оспорването, какъвто в случая липсва.

Наличието на годен за атакуване административен акт и на правен интерес са процесуални предпоставки за образуване на съдебно производство от категорията на абсолютните, затова и липсата им води до недопустимост на производството съгласно чл.159 от АПК.

Предвид гореизложеното жалбата, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Така мотивиран и на основание чл.159 от АПК, Административен съд – Перник

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.И.К. ***, адрес за кореспонденция: гр. София, ул. Славянска № 21, срещу Решение № 72 от 23.07.2020 г. на Общински съвет – Трън, взето на заседание  от 23.07.2020 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 538/ 2020 г. по описа на Административен съд - Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването на жалбоподателя.

 

 

СЪДИЯ:/п/