№ 18
гр. Шумен, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлин Ем. Стефанов
Членове:Димчо Ст. Луков
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500516 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, депозирана от СТ. М. ХР. с ЕГН ********** от
гр. Шумен, действащ чрез процесуалния си представител адв. Л.Д. от АК – Бургас срещу
Определение № 1671/16.11.2021г., постановено по гр. д. № 20213630101399 по описа на РС
- Шумен, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за присъждане на
разноски съобразно прекратеното първоинстанционно производство в размер на 400.00 лева
- адвокатски хонорар.
Жалбоподателят, ответник по първоинстанционното производство, излага становище,
че атакуваното определение е неправилно и постановено при допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон и моли съда да го отмени, като вместо
него да постанови друго, с което да осъди ищцата М. Н. З. да му заплати разноските по
прекратеното производство, както и да му бъдат присъдени направените за настоящото
производство разноски в размер на 215.00 лева съгласно представеният списък по чл. 80 от
ГПК. Излага, че за да остави молбата за присъждане на разноските без уважение,
първоинстанционният съд се е позовал изцяло на разбирането вложено в определение №
385/25.08.2015г. на І г.о. на ВКС, че в производството по спорна съдебна администрация
пред първата инстанция делото не се решавало със сила на присъдено нещо, а само се
оказвало съдействие относно начина на упражняване на родителски права, признати и
гарантирани от закона, т.е. липсвало типичната за исковото производство квалификация на
страните, като ищец и ответник, както и че съдебното решение ползвало и двамата родители
и затова всяка от страните следвало да понесе разноските, които била направила, независимо
от изхода на спора. Счита за недопустимо и неправилно в случая, приложението на
разбирането за недължимост на разноски съобразно цитираното на ВКС определение, тъй
като първоинстанционното производство е прекратено с определение поради международна
некомпетентност на съда, по направено от ответника възражение, предвид новото обичайно
местопребиваване на страните и тяхното дете, като съда нито е оказвал съдействие на
страните и тяхното дете относно начина на упражняване на родителските права, които били
1
признати и гарантирани от закона, нито пък е оказвал някакво друго съдействие, тъй като не
се е произнесъл по същество на производството с решение, защото не е компетентен да
стори това. Производството по делото е прекратено, не е разгледано по същество и предвид
изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК разноски се дължат. Отделно от това излага, че
цитираното от първоинстанционния съд определение на ВКС, въз основа на което е
обосновал отказа си за присъждане на разноски, било изолиран случай и е налице практика
застъпила обратното становище, че нормата на чл. 78 от ГПК се прилага за всички искови
производства, доколкото не са налице специални правила за някои от тях или
неприложимостта й не следва от характера на самото производство. Производствата по
спорна съдебна администрация на отношения родители с деца и на лични отношения на
близки с деца не били изрично уредени в процесуалния закон, поради което при тях намират
приложение общите правила на чл. 78 от ГПК, съгласно които отговорността за разноски
почива на изискването за отговорност от вреди от неоснователни действия. Счита, че като
последица от неоснователните си действия ищцата следва да заплати на ответника
сторените от него разноски на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК вкл. и за настоящото производство.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който намира
жалбата за неоснователна. Излага, че безспорно в съдебната практика е налице разногласие
касателно въпроса следва ли да бъдат присъждани разноски съобразно общите правила на
ГПК, когато съдът е сезиран с искове представляващи спорна съдебна администрация или
сторените такива остават за страните така както са направени, като счита за правилна
практиката обективирана в определение № 385/25.08.2015г. на І г.о. на ВКС – разноските да
останат за страните така както са направени от всяка една от тях, тъй като всяка една от тях
ползва постановеното решение и моли съда да остави жалбата без уважение и да даде
отговор на въпроса: коя практика възприема за приложима в настоящия случай.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като съобрази закона, я намира
и за основателна поради следното:
Производството по гр. д. № 20213630101399 по описа на РС - Шумен е образувано по
предявен от М. Н. З. против СТ. М. ХР. иск с пр. осн. чл. 59, ал 9 от СК и чл. 127а от СК да
бъде променено местоживеенето на детето С.С. Х. роден на 22.04.2013г., като същото да
бъде определено на адреса на майката в Кралство Великобритания и да се замести
съгласието на ответника, в качеството му на баща, детето да пътува и пребивава в чужбина,
придружаван от майка си (ищцата) или от своята баба С.М.И. или от К.В.Д. – пастрок без
ограничения на броя на пътуванията, както и на периода от време през който се
осъществяват и тяхната продължителност в държавите, както следва: Кралство
Великобритания, както и държавите членки на Европейския съюз, Република Турция, без да
е необходимо съгласието на бащата, което разрешение да бъде дадено за срок до
навършване на пълнолетие на детето.
Първоинстанционният съд е изпратил препис от исковата молба на ответника за отговор,
като такъв не е постъпил в срока по чл. 131 от ГПК и делото е насрочено за разглеждане в
о.с.з. за 13.10.2021г. На 13.10.2021г. ответника чрез процесуалния си представител адв. Л.Д.
от АК – Бургас е депозирал молба с искане за прекратяване на производството по делото
поради международна некомпетентност на българския съд. С молбата направено и искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и са представени доказателства за
сторените такива в размер на 400.00 лева –договор за правна защита и съдействие от
20.07.2021 г. и пълномощно.
С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 13.10.2021г., след като
е съобразил обстоятелствата по исковата молба и молбата на ответника РС – Шумен е приел,
че не е международно компетентен да се произнесе по така депозираната искова молба,
2
поради което е прекратил производството по делото, но не се е произнесъл по въпроса за
разноските. На 19.10.2021г. ответника е депозирал молба с пр. осн. чл. 248 от ГПК с искане
на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК да му бъдат присъдени направените разноски в размер на 400.00
лева по прекратеното производство.
С определение № 1671 от 16.11.2021г. първоинстанционния съд е оставил без уважение
молбата за присъждане на разноски, тъй като е приел, че правилото за присъждане на
разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение при делата по чл. 127,
ал. 2 от СК пред първата инстанция, позовавайки се на определение № 385/25.08.2015г. на І
г.о. на ВКС, което определение е и предмет на обжалване в настоящото производство.
Настоящия въззивен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, тъй като в
случая ответника не претендира разноски съобразно изхода на спора, а на осн. чл. 78, ал. 4
от ГПК – при прекратяване на производството.
Съгласно трайно установената съдебна практика при прекратяване на делото ответникът
на общо основание (чл. 78, ал. 4 от ГПК) има право на разноски (Решение № 117/ 19.01.1961
г. по гр. д. № 8998/1960 г., І г. о.). Когато съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските,
както е в настоящия случай, страната има право да поиска допълване на определението в
частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Прието е, че правото на разноски е
признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по
извършените процесуални действия и за защита по иницииран от или срещу нея съдебен
процес. В случаите, когато образуваното срещу нея, (като ответник по иска) производство е
прекратено, законодателят дава право да иска да бъде възмездена от ищеца - чл. 78, ал. 4 от
ГПК, без да конкретизира основанието за прекратяване на производството, което е без
значение за реализирането на правото на разноски. Прекратяването на производството има
за процесуална последица десезирането на съда, погасяване на правото и задължението му
да разгледа спора по същество и да се произнася с решение по спорното право. Щом съдът е
лишен от право и задължение да разглежда, включително да изразява становище по самия
иск, то не подлежи на обсъждане и поведението на ответника по отношение на същия този
иск. В хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, приложима в случая, законът не предпоставя
правото на ответника в зависимост от причините за прекратяване на делото, а още по –
малко от поведението на ответника по прекратения спор. Ищецът отговаря за сторените от
ответника разноски, след като производството е прекратено, запазвайки правното си
твърдение и възможността да предяви отново същия иск. По делото е направено
своевременно искане за присъждане на разноски, представени са доказателства за
заплащането им и в случая е налице основание за присъждане на направените от ответника
разноски по силата на чл. 78, ал. 4 от ГПК.
С оглед приетото, настоящият състав счита, че не дължи произнасяне по направеното
искане от процесуалния представител на ищцата по приложимостта на цитираното от
първоинстанционния съд определение на ВКС, доколкото в случая липсва произнасяне на
съда по съществото на спора, в който смисъл е постановеното определение №
385/25.08.2015г. на І г.о. на ВКС.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение № 1671/16.11.2021г., постановено
по гр. д. № 20213630101399 по описа на РС - Шумен, с което е оставена без уважение
молбата на жалбоподателя за присъждане на разноски съобразно прекратеното
първоинстанционно производство в размер на 400.00 лева – адвокатско възнаграждение,
следва да бъде отменено. Ищецът в първоинстанционното производство следва да бъде
осъден да заплати сторените от ответника разноски в размер на 400.00 лева – за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят е направил и искане за присъждане на разноските за настоящото
въззивно производство в размер на 200 лева - адвокатско възнаграждение по представеният
договор за правна защита и съдействие и 15.00 лева – държавна такса. Налице е
3
действително осъществено процесуално представителство на жалбоподателя от адв. Л.Д. от
АК – Бургас, поради което искането за присъждане на разноски, с оглед изхода на спора е
основателно и следва да се уважи, като в полза на жалбоподателя на осн. чл. 78, ал 1 от ГПК,
следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на
215.00 лева.
Водим от горното, Шуменският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1671/16.11.2021г., постановено по гр. д. № 20213630101399
по описа на РС - Шумен, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Н. З. с ЕГН ********** от гр. Ш... да заплати на СТ. М. ХР. с ЕГН
********** от гр. Ш.... сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща сторените по
гр. д. № 20213630101399 по описа на РС - Шумен разноски – възнаграждение за един
адвокат, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. З. с ЕГН ********** от гр. Ш... да заплати на СТ. М. ХР. с ЕГН
********** от гр. Ш.... сумата от 215.00 (двеста и петнадесет) лева, представляваща
разноски за настоящото производство на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4