№ 19020
гр. **, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110147021 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 255232/07.08.2024 г.,
с която ЗАД „***“ АД е предявило срещу с обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1195,26 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско“ обезщетение за увреден
лек автомобил *, рег. № *** от пътно-транспортно произшествие, осъществено на
21.10.2020 г., в ***, в близост до ***, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на иска /07.08.2024 г./ до окончателното й изплащане; 2/ иск
с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 419,19 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 06.08.2021 г. – 06.08.2024 г., дължима върху претендираната в
производството главница.
Ищецът твърди, че на 21.10.2020 г., в ***, в близост до ***, водачът на лек
автомобил *, рег. № ***, попада с автомобила в необезопасена и несигнализирана
дупка /липсващи павета и разхвърляни павета, които не образуват пътна настилка/,
находяща се на платното за движение, което е станало причина за реализиране на
ПТП. Сочи, че вследствие на горепосоченото събитие на лекия автомобил са
нанесени щети на стойност 1185,26 лева. Твърди, че процесното събитие е
настъпило в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско”, съгласно полица № **, със срок на действие от 27.07.2020 г.
1
до 26.07.2021 г. Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в ЗАД
„***“ АД е подадено уведомление за щета, във връзка с което е образувана щета №
***, по която е изплатено обезщетение в размер на 1185,26 лева и са сторени
ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева. Сочи, че до ответника е изпратена
регресна покана за доброволно заплащане на претендираната в настоящото
производство сума, но задължението не е изпълнено, поради което ответникът
изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава в размер на 419,19 лева за
периода 06.08.2021 г. – 06.08.2024 г. Моли се за уважаване на предявените искове.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.
Излагат се съображения, че с исковата молба не се обосновава механизма на ПТП
и причинната връзка между щетите по лекия автомобил и твърдяната дупка на
пътното платно. Поддържа се, че от представените доказателства не се доказвало в
процесния пътен участък да е имало дупка с конкретни размери, която да е била от
естество да причини твърдените вреди. Поддържа се, че липсва точна
индивидуализация на мястото на настъпване на процесното събитие, като се
излагат подробни съображения в този смисъл. Прави възражение за съпричиняване
с аргументи, че водачът на лек автомобил *, рег. № *** не е положил дължимата
грижа, не се е движил със съобразена скорост и при възникване на опасността не е
намалил и не е направил опит да избегне дупката. Оспорва размера на вредите.
Оспорва се и иска за лихва за забава.
Моли, исковете да бъдат отхвърлени, алтернативно – да бъде намалено
претендираното от ищеца обезщетение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.
45 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е
2
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на
увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който да е
настъпило събитие, което е довело до увреждането на имуществото на
застрахованото при ищеца лице, вследствие виновно и противоправно поведение
на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа, при или по повод
изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие и
причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца лице, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително
релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на лек автомобил *, рег. № ***.
От представената по делото застрахователна полица по комбинирана
автомобилна застраховка „Каско и злополука“ № ** от 23.07.2020 г., със срок на
застрахователно покритие 27.07.2020 г. – 26.07.2021 г. се установява по делото, че
към датата на реализиране на процесното събитие /21.10.2020 г./ между ищеца и
собственика на МПС – лек автомобил *, рег. № *** е съществувало валидно
правоотношение по застраховка „Каско”, клауза „Пълно Каско“.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява в
производството, че на 21.10.2020 г. е било реализирано ПТП, представляващо
покрит риск по застрахователното правоотношение. Във връзка с възраженията на
ответника в отговора на исковата молба следва да се отбележи, че
застрахователният договор е сключен при условията на клауза „Пълно Каско”,
която включва като покрит риск именно случаите на пътно-транспортно
произшествие – събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало повреда на ППС (видно от представените по делото общи
условия на застрахователното дружество). Събитието е настъпило на територията
на с, като застрахованият при ищеца автомобил се е движил в гр. **, по бул. „Цар
Борис III“, в близост до ***, като е попаднал в необезопасена и несигнализирана
дупка на платното за движение със стърчаща от нея арматура. Описаният
механизъм на ПТП се установява от гласните доказателства, представената по
делото декларация за настъпване на застрахователно събитие и приетото по делото
3
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Възражението на
ответника, че липса конкретика относно точното място на настъпване на
твърдяното в исковата молба събитие, е неоснователно. На първо място, следва да
се отбележи, че такава конкретика е налице, като са изложени твърдения относно
мястото на настъпване на процесното проишествие, а именно: гр. **, бул. „Цар
Борис III“, в близост до ***. Същевременно от събраните по делото гласни
доказателства се установи, че именно това е мястото, където е реализирано
проишествието. На следващо място е необходимо да се отбележи, дори да не беше
налице такава конкретика, то възражението отново следва да счете за
неоснователно, доколкото не е налице спор, че бул. „Цар Борис III“, в гр. **, се
намира в рамките на урбанизираната територия на гр. **, поради което
отговорност за поддържането му в изправно състояние носи с.
Свидетелят В. Ч. И. потвърждава изложените в частните свидетелстващи
документи обстоятелства, като разказва, че се случва да преминава по пътя, на
който е реализирано процесното ПТП, като в конкретния случай дупката била
голяма, доколкото липсвали павета от настилката, като при удара били увредени
гуми, джанти и предна броня на автомобила. Същевременно, дупката не е била
обозначена или сигнализирана, като се е намирала на пътното платно. Свидетелят
допълва, че при процесния пътен инцидент са причинени увреждания на
управлявания от него лек автомобил *, рег. № ***.
С оглед на изложеното, по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е
настъпило при описания в исковата молба механизъм, като липсата на протокол за
ПТП не опровергава този извод, доколкото настъпването на събитието в причинна
връзка с наличието на необезопасена дупка на пътното платно се установява
несъмнено от всички писмени и гласни доказателства по делото.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от
страните, отразените в опис-заключението на застрахователя щети на
застрахования при ищеца автомобил съответстват на твърдения от ищеца
механизъм на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Ето защо, при съвкупна преценка на събрания
доказателствен материал, следва да се приеме, че процесните вреди са настъпили
именно при описания от ищеца механизъм на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2,
б. „в“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната
община. Следователно, несъмнено е, че ПТП е настъпило в рамките на
4
урбанизираната територия на гр. **, поради което отговорност за поддържането му
в изправно състояние носи с. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него
и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените
места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед
установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради
наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
съществуването на която се дължи на противоправното и виновно (съобразно
презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) бездействие на
служител на ответника, който в нарушение на горепосочените законови
разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно
пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие на
препятствие на него – да го обозначи. Следователно, ответникът носи отговорност
за обезщетяване на причинените щети в пълен размер. В тази връзка следва да се
повтори, че законодателят изрично е предвидил задължение за лицата, които
стопанисват пътя /в процесния случай с/, да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно
най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 ЗДвП, поради което и по сила на горепосочената разпоредба, именно
ответникът е следвало да следи за наличие на препятствия по пътя /където е
реализирано проишествието/, включително неравности на платното за движение
/дупки/ и/или други препятствия, които може да застрашат здравето и
имуществото на лицата, участващи в движението, като създаде организация за
своевременното им сигнализиране, обозначаване и отстраняване. Като не е
изпълнил това свое задължение, ответникът е реализирал противоправно
поведение, което обуславя възможност за ангажиране на гражданската му
отговорност за причинени в резултат на бездействието му вреди.
От представените по делото писмени доказателства (уведомление –
декларация за щета, опис на претенция, възлагателно писмо, опис - заключение,
фактури) се установява, че при описаното застрахователно събитие са настъпили
вреди на застрахования при ищеца лек автомобил *, рег. № ***, които съгласно
експертните изводи са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
5
застрахователно събитие. Вещото лице установява, че към момента на настъпване
на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база пазарни цени
са били необходими 1587,65 лева /следва да се посочи, че от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства или направени доказателствени искания, от които да се
установява по безспорен и категоричен начин в производството, че към датата на
процесното застрахователно събитие лек автомобил *, рег. № *** е бил в
гаранционен срок, поради което и дължимото обезщетение, следва да бъде
определено на база средни пазарни цени/. Към тази сума следва да се прибавят
обичайните ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на
10 лева, поради което предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД се явява основателен и доказан до пълния предявен размер
от 1195,26 лева и следва да бъде уважен.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият съдебен
състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на евентуалност
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
лек автомобил *, рег. № ***.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290
ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о.,
решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о.,
решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т.
д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на
ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.
51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да
е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се
изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието
или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането
6
на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Във всички случаи съпричиняването подлежи
на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2
ЗЗД цели намаляване на отговорността си към правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек *, рег.
№ *** да е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат от
реализираното на 21.10.2020 г., събитие. Не се събраха доказателства, от които да
се установи, че водачът е управлявал процесния автомобил с несъобразена с
пътните условия скорост. Същевременно от събраните по делото доказателства се
установи, че неравността на платното за движение и намиращите се на същото
препятствия не са били сигнализирани. Обстоятелството, дали водачът е познавал
пътя, респективно, че следва да е знаел за наличието на дупки по платното за
движение, не може да обуслови извод, че същият е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, доколкото задължение на ответника е да поддържа
пътищата, намиращи се на територията на с, като неизпълнението на това
задължение не може да влече негативни последици за водачите и да създава за тях
задължение да познават намиращите се на платното за движение дупки.
Следователно съдът приема, че направеното с отговора на исковата молба
от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД се явява основателен и доказан до пълния
предявен размер от 1195,26 лева и следва да бъде уважен, като ответникът бъде
осъден да заплати в полза на ищеца горепосочената сума, ведно със законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
7
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане на падежа.
Задължението на делинквента към застрахователя по имуществената
застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В
случая моментът на извършеното плащане има значение само за възникване на
регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По делото е представена покана за изпълнение на паричното задължение, получена
от с на 30.11.2020 г. (виж л. 15 от делото), като при неизпълнение на задължението
в предоставения в поканата срок /7-дневен от получаване на регресната покана/
ответникът е изпаднал в забава. Следователно, за заявения от ищеца период
06.08.2021 г. – 06.08.2024 г. ответникът дължи мораторно обезщетение в размер на
419,19 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК, посредством използване на лихвен
калкулатор /.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора, право на разноски в настоящото производство има
ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 100,00 лева, за заплатен
депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна автотехническа
експертиза в размер на 400,00 лева, за заплатен депозит за разпит на свидетел при
режим на призоваване в размер на 60,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът с, БУЛСТАТ
**, адрес гр. **, ул. „***” ** следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
ЗАД „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. **, ул. „***“ № 2
сумата от 660,00 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА с, БУЛСТАТ **, адрес гр. **, ул. „***” **, да заплати на ЗАД
„***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. **, ул. „***“ № 2, на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1195,26 лева,
8
представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка
„Каско“ обезщетение за увреден лек автомобил *, рег. № *** от пътно-транспортно
произшествие, осъществено на 21.10.2020 г., в ***, в близост до ***, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /07.08.2024 г./ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА с, БУЛСТАТ **, адрес гр. **, ул. „***” **, да заплати на ЗАД
„***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. **, ул. „***“ № 2, на
основание, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 419,19 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 06.08.2021 г. – 06.08.2024 г.
ОСЪЖДА с, БУЛСТАТ **, адрес гр. **, ул. „***” **, да заплати на ЗАД
„***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. **, ул. „***“ № 2, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 660,00 лева, представляваща разноски в
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9