Р Е Ш Е Н И Е
№ 2399
гр.Пловдив, 15.12.2022г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пловдив, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Р. П., като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 3112, по описа на съда за
2021 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на Д.И.Х., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение № 2153-15-395/15.11.2021г.
на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу
Разпореждане № **********/прот. № N01330/25.08.2021г.
на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което е изменена
отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99,
ал.1, т. 2, буква „Д“ от КСО, във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС, считано от 19.04.2021г.
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно поради нарушение на
материалния закон. Твърди се, че неправилно не е зачетен за учителски стаж
положения от нея труд като „дружинен ръководител“ и на длъжност „организатор
извънкласна и извънучилищна дейност“ през посочените периоди. Иска от съда да отмени решението на Директора
на ТП на НОИ Пловдив. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си – адвокат Б., поддържа жалбата. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Ответникът
по жалбата - Директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Представя се
подробно становище по същество на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя.
Административен
съд - Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и наведените от страните доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Административното
производство е започнало по Заявление вх. № 2113-15-1440/11.05.2021г., подадено
от жалбоподателката Д.И.Х., с искане да й бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № **********/прот.01199/28.05.2021г.
на ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив на лицето е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68,
ал.1 и ал. 2 от КСО, считано от 19.04.2021г. Пенсията е отпусната в минимален
размер до определянето на размера й по реда на КСО.
Издадено
е Разпореждане № **********/прот. № N01330/25.08.2021г.
на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което е
изменена отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание
чл. 99, ал.1, т. 2, буква „Д“ от КСО, във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС,
считано от 19.04.2021г. Зачетен е учителски осигурителен стаж от 41 години, 0
месеца, 25 дни. За учителски не е зачетен стажът за периодите от 01.09.1980г.
до 02.08.1983г. и от 06.10.1983г. до 01.03.1990 г., в двата периода положен на
длъжност „дружинен ръководител“ към ОК
на ДКМС гр. Пазарджик и стажът от 01.03.1990 г. до 01.06.1990г., положен на
длъжност „организатор извънкласна извънучилищна дейност“ към ОбПД гр. Пловдив.
Разпореждането
е съобщено на Х. на 06.10.2021г. Тя го е обжалвала пред директор на ТП на НОИ
Пловдив с жалба с вх. № 1012-15-532/15.10.2021г., който се е произнесъл с Решение
№ 2153-15-395/15.11.2021г., с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждането.
При задължително административно обжалване ръководителят ТП на НОИ Пловдив е
възприел изцяло изводите на ръководителя ПО, а именно, че към датата на
придобиване право на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО жалбоподателката не
изпълнява условията на чл. 69в, ал. 3 от КСО за наличие на учителски
осигурителен стаж от 25 години и 8 месеца. Прието е, че Х. не отговаря на двете
изисквания на чл. 19, ал. 2 от НПОС, като освен изискването за стаж, положен в
учебни и възпитателни заведения, следва и да е изпълнена пълната норма
задължителна преподавателска работа. Директорът на ТП на НОИ Пловдив посочва,
че Х. е с вписан в трудовата книжка осигурителен стаж като „дружинен
ръководител“ в ОК на ДКМС Пазарджик от 01.09.1980г. до 02.08.1983г. и от
06.10.1983г. до 01.03.1990 г., но липсват данни да е работила в учебно и
възпитателно заведение. Стажът за периода 01.03.1990 г. до 01.06.1990г.,
положен на длъжност „организатор извънкласна извънучилищна дейност“ към ОбПД
гр. Пловдив, според административният орган не попада в обхвата на чл. 19, ал.
1 от НПОС. Приема, че Х. има доказан учителски осигурителен стаж от 24 години,
9 месеца и 7 дни.
Решение
№ 2153-15-395/15.11.2021г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив е съобщено на Х.
на 18.11.2021г., видно от известие за доставяне(л.104 по делото), а жалбата
пред Административен съд Пловдив, чрез административния орган е подадена на
29.11.2021г.
По
делото са представени 3 броя заверени копия на протокол, информация и доклад,
отнасящи се за ОУ“Кирил и Методи“, с. Брани поле и 1 брой заверено копие на
протокол, отнасящ се за прогимназия „Иван Вазов“Пловдив.
В
протокол № 1/14.09.1989г. на събрание на педагогическия съвет при Гимназия
„Иван Вазов“, се посочва, че „Др. Х., дружинен ръководител в училището,
отговаря за подготовката за 9 клас“, които ще имат занимание „Наш
Димитровградски Комсомол“.
Другият
документ е „Информация за резултатите от учебно-възпитателна работа през І
учебен срок на учебната 1984/85 година(неясно за кое учебно заведение), в който
се посочва, че един от двамата дружинни ръководители е др. Х.. В допълнително
представените(след указания на съда за цялост на документите), този протокол е
с копие на начална страница на Дело № РД-08-02 за решения на педагогически
съвет при ОУ „Найден Геров“ гр. Пловдив.
Протокол
№ 13 от 20.06.1984г. от учителски съвет на неясно кое учебно заведение за
резултати от учебно-възпитателна работа през ІІ учебен срок. В същия е вписано,
че др. Прамова казва, че бившият дружинен ръководител др. Х. я няма.
Представен
е доклад за резултатите от УВР за учебната 1983/84година на ОУ“Кирил и Методи“
в с. Брани поле, Пловдивско. В него се посочва, че дружинният ръководител др. Х.
е успяла за кратко време да организира децата.
В
хода съдебното производство като свидетели по делото са разпитани В.А.Р., М.К.Д.и
И.И.П.Свидетелката В.А.Р. е била учител в село Белащица в училище „Пенчо
Славейков“. Познава жалбоподателката Д.Х. като „дружинен ръководител“. Посочва,
че са преместили гимназията в село Браниполе през 1981г., когато се е запознала
с Д.(жалбоподателката). Посочва, че е работила в училището през 1981 г. до 1984
г. Казва, че събитията са били отдавна и с точност не си спомня много добре, но
като години споделя, че Х. *** към 1984 г. и че
тя е била дружинен ръководител или 1981 г., или 1983 г. Знае, че Х. е
била на ненормиран работен ден, отговаряла за сбирки, за дисциплината, присъствала
на съвети, имала е специална стая, в
която е провеждала сбирките с децата, контролирала ги е в междучасието;
участвала е в бригади, организирани от училището. Знае, че е била само дружинен,
като поредното посочване е, че може би през 1982 г., 1983 година или 1984
година. От нея знае, че е работила в
град Пазарджик като дружинен.
Заплатата е била получавана от ДКМС. Мисли,
че е жалбоподателката е преподавала математика и компютри, но в училището в с.
Брани поле не е преподавала.
Свидетелят
М.К.Д.познава Д.Х. от 1979 г., заедно са следвали висше образование, тя
филология, а Х. – математика. Свидетелката е започнала като дружинен в училище
„Митко Палаузов“ в Четвърти район на Окръжен комитет на ДКМС – Пловдив, а Х. е
дошла на работа през месец септември 1984 година, в училище „Найден Геров“ в
квартал Столипиново – Пловдив. Двете сгради са били наблизо. Били са заедно по
оперативки, по спортни празници. Свидетелката
е била в начално училище, а Х. се е занимавала с комсомолци. Работи ли са и през събота и
неделя, патронни празници, пионерски сборове. Пионерска дружина имало тогава
във всяко училище. Работили са в училището,
а се водили кадри на Комсомола. Същността на работата за учебен ден е изготвяне
на учебен план, представен на директора на училището, възпитателна и
организационна работа. Времето не е било нормирано, защото отиват сутрин, но се
прибирахме някой път много късно. Като пример посочва 02.06. тогава организират
патрули – ученици, които дежурят пред паметниците, а на 01.06. са правили
шествие по целия град, организирали манифестациите. Всеки ден си имали задача,
задължение. Всеки вторник са имали оперативки в ДКМС, на които са спускани
задачи за цяла седмица. Давало се отчет на директора на Пионерския дом – тогава
била директор С.Д.. Самите училища имали стаи, в които се помещават дружинните
ръководители. Във всяко училище имало пионерска стая, в която са били.
Заплатата се получавала от Окръжния комитет на Комсомола, по ведомости. До
1985г. -1986 г. е работила с Х., когато се премества в друг район(около 1988
г.). Знае, че жалбоподателката е била учителка по математика и физика. Като
дружинен ръководители свидетелката не е замествала учители, за жалбоподателката
- не знае.
Свидетелката
И.И.П. Д. познава Д.Х. от прогимназия „Иван Вазов“, от 02.1988г., която се намирала на Събота
пазара, Пловдив. Работили са заедно, в съседни стаи – тя като домакин, а Х.
като дружинна и е водила деца по мероприятия, на ненормирано работно време.
Споделя, че Х. си е тръгвала по различно време, някой път
работила по осем часа, но когато се налагало да остане извън работно
време, е оставала. От 1988г. до 1990 г. са работили заедно. Х. се е водила в
Общински център, заплатата е получавала от Комсомола или Пионерски дом, но не и
от училището;в прогимназията е била до 1990г., след което е отишла в друг
район. Знае за Х., че е математик, работила с деца, като за други задължения не
знае. Имала е работно място в училището.
По
делото са представени в оригинал 3 броя трудови книжки.
За
процесния период в трудова книжка № 304,
издадена от ОК на ДКМС гр. Пазарджик, на 04.12.1980г. е вписано, че Д.И.Х. има
завършено висше образование – математика; от 01.09.1980г. до 02.08.1983г. е
дружинен ръководител при ОК на ДКМС Пазарджик; от 06.10.1983г. до 12.03.1984г.
е дружинен ръководител при ОК на ДКМС Пловдив, ІІ РК; от 12.03.1984г. до
01.09.1984г. е била дружинен ръководител V РК; от 01.03.1984г. до 01.04.1985г.
– дружинен ръководител ІV РК;01.04.1985г.до 01.03.1990г.-дружинен ръководител
при ОК на ДКМС Пловдив; от 01.03.1990г. до 01.06.1990г. е орг. извънкласни и
извънучилищна дейност при ОБПД Пловдив; от 01.06.1990г. до 25.04.1991г. – орг.
изв.клас. извън училищна дейност при ОБЦРД Пловдив. От 25.04.1991г. до
01.10.1991г. – преназначена на р-л специалист ОБЦРД Пловдив; след 01.10.1991г.
– учител при ОБЦРД.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата
е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок,
поради което съдът намира същата за допустима, а разгледана по същество е неоснователна,
поради следното:
Оспореният
административен акт - решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е постановен
от материално и териториално компетентен административен орган, в изискуемата
от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.
Процесното разпореждане, жалбата срещу което е отхвърлена с процесното решение,
е издадено в хода на административно производство, акт е по чл. 98, ал. 1, т. 1
и чл. 99, ал. 1 от КСО, издадено от компетентен орган - длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Релевантното в настоящия казус е преценката дали
следва да бъде зачетен за учителски стажът на Х. за периодите от
01.09.1980г. до 02.08.1983г. и от 06.10.1983г. до 01.03.1990 г., в двата
периода положен на длъжност „дружинен ръководител“ към ОК на ДКМС гр. Пазарджик и от 01.03.1990
г. до 01.06.1990г., положен на длъжност „организатор извънкласна извънучилищна
дейност“ към ОбПД гр. Пловдив. От отговора на този спор ще се установи дали е
следвало да й бъде отпусната и добавка от Учителския пенсионен фонд към
получаваната от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно
чл.69в, ал.3 от КСО на учителите, които са придобили право на пенсия при
условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл.68 ал. 1 и ал.2 от КСО,
се изплащат пенсии за ОСВ от фонд "Пенсии" и добавка от учителския
пенсионен фонд в размер 0, ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за който има
осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1.
Съгласно
чл.69в, ал. 5 от КСО, лицата, които заемат учителски длъжности, както и
зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този кодекс, се
определят с наредбата по чл. 106.
Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж /обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000г., в сила от
01.01.2000г. / в разпоредбите на чл. 19 в, ал. 1 и ал. 2 предвижда, че
учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска
длъжност в учебни и възпитателни заведения, както и осигурителният стаж на
лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и
науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за
заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование,
професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за
задължителна преподавателска работа.
Органите
на ТП на НОИ Пловдив са приели, че лицето не удостоверява полагането на
осигурителния стаж за спорните периоди в учебни и възпитателни заведения по
смисъла на чл.19 ал.2 от НПОС, както и изпълнението на пълната норма
задължителна преподавателска работа.
От
административната преписка се установява, че жалбоподателката е работила в
структурите на ДКМС на длъжност "дружинен ръководител" през периода от
01.09.1980 до 02.08.1983г. и от 06.10.1983г. до 01.03.1990 г., и от 01.03.1990
г. до 01.06.1990г. -на длъжност „организатор извънкласна извънучилищна дейност“
към ОбПД гр. Пловдив.
В
преписката не са налични доказателства(като такива не са ангажирани и в
съдебното производство), че в спорните периоди лицето е работило като дружинен
ръководител с място на работа в учебни и възпитателни заведения.
Твърденията
на Д.Х. са, че е била дружинен ръководител, съответно организатор на
извънкласни и извънучилищна дейност.
Няма
конкретни твърдения в жалбата в кое училище, съответно период. По представените
в съдебно заседания писмени доказателства и ангажирани гласни, те се отнасят за
ОУ „Кирил и Методи“, с. Брани поле, област Пловдив, и Прогимназия „Иван
Вазов“Пловдив.
Протокол
№ 1 е от 14.09.1989г., който касае проведено заседание на Педагогически съвет
на Прогимназия „Иван Вазов“Пловдив, споменава се за „др.Х.-дружинен
ръководител“, но с оглед неговата дата 14.09.1989г. , съдът не може да стигне
до извод, че жалбоподателката Д.Х. е работила като дружинен ръководител в това
училище за процесните периоди от 06.10.1983г. до 01.03.1990 г., и от 01.03.1990
г. до 01.06.1990г. -на длъжност „организатор извънкласна извънучилищна дейност“
към ОбПД гр. Пловдив.
В
другото писмено доказателство резултатите от УВР за учебната 1983/84година на
ОУ“Кирил и Методи“ в с. Брани поле, Пловдивско не дава достоверна информация в
какъв период Д.Х. е била дружинен ръководител в това училище.
Свидетелските
показания на В.А.Р., М.К.Д.и И.И.П. не могат да докажат положен трудов стаж в
учебните заведения от жалбоподателката Д.Х.. Фактът дали дадено лице е полагало
труд в учебно и възпитателно заведение и е изпълнило пълната норма за
задължителна преподавателска работа, не могат да се доказват със свидетелски
показания, а с документи(било от училища, инспекторат по образование, архиви),
установяващи водене на учебни занятия, обучителни програми и други форми на
дейност, свързани с преподаване и водещи до придобиване на знания и умения у
децата. Разпитаните свидетели, чийто показания са общи, без конкретика(с оглед
отдалечеността на периода), не могат да послужат за установяване на факти,
които следва да бъдат установени от писмените доказателства по делото, досежно
месторабота, натовареност и трудови функции. Съдът не може да ги кредитира и
въз основа на тях да направи извод за положен трудов стаж в съответното
училище.
Не
е спорно, че в утвърдения от министъра на образованието и науката и съгласуван
с управителя на НОИ списък на длъжностите, за които се признава учителски
трудов стаж по смисъла на чл.19 ал.2 от НПОС, под № 11 фигурира и длъжността
"дружинен ръководител", т. е. ако същите са изпълнявали дейността в
учебни и възпитателни заведения, то на това основание би им се зачел стажът
като учителски. Но безспорно следва да бъде доказано от лицето, че са
изпълнявали тази длъжност в съответното учебно и възпитателно заведение.
Съдът
намира, че стажът на жалбоподателката за процесния период 01.09.1980 до
02.08.1983г. и от 06.10.1983г. до 01.03.1990 г., и от 01.03.1990 г. до
01.06.1990г. - на длъжност „организатор извънкласна извънучилищна дейност“ към
ОбПД гр. Пловдив за да бъде зачетен като учителски, следва да се докаже, че е
бил положен в учебни и възпитателни заведения. За установяване на това
обстоятелство не са представени никакви удостоверения от съответните учебни
заведения, архиви, ведомости и т.н. Ангажираните гласни доказателства не могат
да удостоверят тези данни и обстоятелства ( аргумент Решение № 6604 от
21.05.2018 г. по адм. д. № 14148/2017 на Върховния административен съд)
Правилно
пенсионните органи са изменили отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, на основание чл. 99, ал.1, т. 2, буква „Д“ от КСО, във връзка с чл.
10, ал. 2 от НПОС, считано от 19.04.2021г., в посочения размер, като е зачетен
учителски осигурителен стаж от 41 години, 0 месеца, 25 дни, и не са били налице
предпоставките по чл. 69в, ал. 1 и 3 от КСО, тъй като не може да бъде зачетен
за учителски за периодите от 01.09.1980г. до 02.08.1983г. и от 06.10.1983г. до
01.03.1990 г., в двата периода положен на длъжност „дружинен ръководител“ към ОК на ДКМС гр. Пазарджик и от 01.03.1990
г. до 01.06.1990г., положен на длъжност „организатор извънкласна извънучилищна
дейност“ към ОбПД гр. Пловдив, доколкото не са налице писмени доказателства за
полагането му в учебни и възпитателни заведения и да се изпълни хипотезата на
чл. 19, ал. 2 от НПОС.
При
това положение за жалбоподателката не са налице предпоставките по чл.69в, ал.1
и ал.3 от КСО за определяне на добавка от учителския пенсионен фонд.
Обстоятелството,
че жалбоподателката през процесните периоди е била назначена на работа в
структури на ДКМС - гр. Пазарджик и Пловдив, не води до автоматичен и несъмнен
извод, че същият е полаган в съответното училище. Този факт следва да бъде
доказан.
В
проведеното съдебно заседание на 13.09.2022г. съдът е дал конкретни указания на
жалбоподателя, че следва да докаже, че е извършвана преподавателска дейност със
съответните писмени доказателства.
Разпоредбата
на § 9 от ПЗР на КСО предвижда, че времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., какъвто е и спорният,
съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по
този кодекс. Същият е зачетен от административния орган за трудов и
осигурителен, но за да са налице предпоставките по чл. 69в, ал. 1 и 3 от КСО за
определяне на добавка от учителския пенсионен фонд, следва да се зачете като
учителски стаж на длъжността и да
отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 2 от НПОС.
Изложеното
обосновава изводите на съда за законосъобразност на оспореното Решение №
2153-15-395/15.11.2021г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е
отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № **********/прот. № N01330/25.08.2021г. на ръководител
на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.
Предвид
изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски е основателно и
следва да бъде уважено, като жалбоподателя бъде осъден да заплати на Национален
осигурителен институт София, като юридическо лице, в структурата на което е
административният орган, издал процесното решение, сумата от 100лв.,
представялваща юрисконсултско възнаграждение съобразно характера на делото и
осъществената защита.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Д.И.Х., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение №
2153-15-395/15.11.2021г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е
отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № **********/прот. №
N01330/25.08.2021г. на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ
Пловдив.
ОСЪЖДА
Д.И.Х., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Национален осигурителен
институт София, сумата от 100(сто) лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14 - дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: