Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1386
гр.Бургас,
14.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 3905 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Г.Д.Н. с ЕГН: **********,*** – партер, офис № 2, чрез адв. Х.Х.
– БАК, срещу Наказателно постановление № 19-0769-003559 от 01.08.2019г.,
издадено от Началник Група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение
на чл. 21, ал.2 ЗДвП и на основание чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 750 лева и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното НП. На първо място се оспорва компетентността на актосъставителя и
АНО. На следващо място се застъпва, че в АУАН и НП е посочена измерената от
техническото устройство скорост, като не е приспаднат толерансът от 3%. В тази връзка се акцентира, че ако този
толеранс бъде взе предвид би се стигнало до извод, че превишението е с 54
км/ч., което от своя страна би довело до друга правна квалификация. Застъпва
се, че собственик на автомобила е юридическо лице, поради което и се оспорва
твърдението, че собственикът е подал декларация, относно лицето, управлявало
МПС-то. Посочва се, че АУАН е съставен повече от месец след нарушението, като
няма обективни данни за пътните знаци в отсечката. На последно място се
посочва, че автомобилът не бил спрян на
място, а актът е съставен в последствие в присъствието на двама свидетели, като
няма данни дали те са присъствали по време на заснемането или не, както и е
неясно защо е следвало да се процедира по този начин.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от пълномощник – адв. Х.Х. – БАК, която заявява, че поддържа
жалбата по изложените в нея доводи и пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което
жабата е изпратена в съда, се прави искане за оставянето й без уважение. Прави
се искане за разпит на актосъставителя.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л.16
НП е връчено лично на жалбоподателя на 27.08.2019г., а жалбата е депозирана директно
в съда на 02.09.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 19.05.2019г. в 16:20
часа в гр.Бургас, ПП I-6, км. 491+400 в посока от пътен възел „Лукойл“ към
КПП-1 техническо средство – мобилна система за контрол над скоростта – „
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта – „
За използването на
мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.41), съдържащ всички законоустановени
реквизити.
За констатираното
св. Ч. пристъпил към съставяне на АУАН, като изпратил покана по реда на чл. 40,
ал.1 ЗАНН до представляващия юридическото лице-собственик на автомобила – Д.Н..
На 12.06.2019г. Н. попълнил Декларация по реда на чл. 188 ЗДвП, в която декларирал,
че на процесната датата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателя Г.Н.
(л.22).
След получаване на
информацията за водача на 21.06.2019г. св. Ч. съставил срещу него АУАН с бл. № 070087,
като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил
съставен в присъствието на двама свидетели, като след подписването му бил
изпратен за връчване на нарушителя. На 27.06.2019г. жалбоподателя бил призован
и му бил връчен процесния АУАН, който той подписал и получил копие от него,
заявявайки, че няма възражения. В срокът по чл. 44 ЗАНН писмени възражения също
не били депозирани.
Въз основа на АУАН
на 01.08.2019г. АНО издал и процесното НП, като възприел фактическата
обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 750 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Липсват данни, а и
не се твърди, за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласните доказателства и доказателствени средства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са
еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки
(запис). Приложената на л.18 снимка е ясна, като регистрационният номер на
автомобила се разчита. На съда е служебно известно Ръководство на потребителя
относно работата с тази мобилна система, което е достъпно и на официалния
интернет сайт на производителя, като изрично в него е уточнено, че само
снимката, направена по време на самото измерване на скорост има данни за
измерената скорост и дистанция до измереното МПС и тази снимка може да бъде
използвана за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че в снимката е
заснето повече от едно МПС. Посочено е също така, че на всяка снимка има
маркери, които указват положението на лазерния лъч върху полето на наблюдение
на камерата. Съединяването на линиите на маркерите указват с точност
местоположението на лазерния лъч върху МПС. В конкретния случай, съединяването
на маркерите на процесната снимка (л.18) недвусмислено посочва, че по време на
измерването лазерният лъч е бил позициониран именно върху автомобила на
жалбоподателя и именно неговата скорост и разстояние са били отчетени от
техническото средство.
На база на така
възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към
ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 26.06.2019г. е била оправомощена да издава НП,
видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на
чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Изрично във връзка с възраженията на жалбоподателя по делото са приложени
съответните документи, удостоверяващи заеманите от горепосочените лица
длъжности (л.28-30), поради което и доводите за липса на компетентност не с
възприемат от съда.
Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Във връзка с
възраженията на жалбоподателя, съдът следва да посочи, че това че АУАН е
съставен около месец след нарушението, а не непосредствено след извършването
му, не е незаконосъобразно, доколкото са спазени давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. В случая АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели – т.е. спазено
е и изискването на чл. 40, ал.3 ЗАНН. Актът е предявен на жалбоподателя, който
се е запознал с него и е посочил, че няма възражения – т.е. била му е
предоставена възможност да разбере в какво се „обвинява“ и да организира
защитата си. Поради това съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения, които да влекат до порочност на цялата
процедура.
По същество следва
да се посочи следното.
Настъпилата
законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които
изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране
на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично
сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността
за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава НП. В
§6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване (л. 27) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата
за движение „
На следващо място съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението (път І-6, км. 491+400) отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 90 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за неправилно посочен размер на скоростта. Видно от приложените доказателства скоростта от 147 км/ч. е тази след приспаднатия толеранс, поради което няма как повторно от нея да се извадят 3 %.
Относно въведените ограничения на скоростта е приложен Протокол чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.41), доказващ че въпреки, че се касае за пътен участък в рамките на населеното място – то максимално допустимата скорост за движение е била именно 90 км/ч. От въпросното писменото доказателство, безспорно се установява и, че към датата и часа на проверката пътният знак е бил наличен и видим и водачите е следвало да съобразяват поведението си с неговите ограничения.
Действително няма доказателства мястото за контрол да е било обозначено с пътен знак
„Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018
г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015г.,
предписваща такова задължение на контролните органи, поради което и към датата
на нарушението – 19.05.2019г. за тях не е съществувало задължение за поставяне
на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване на мястото на
контрол по друг начин.
Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията му по чл.21, ал.2 и ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. Видно от материалите по делото същият е посочен от представляващия дружеството-собственик на МПС-то, като водач на същото към датата на деянието, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Тъй като, както се посочи по-горе, жалбоподателят на свой ред не е подал декларация за това, че друг е управлявал лекия автомобил, то правилно именно на него е съставен АУАН и издадено НП. Това, че в АУАН и НП Д.Н. е посочен като собственик, а не като управител на дружеството-собственик на МПС е напълно ирелевантно и по никакъв начин не се отразява на съставомерността на извършеното.
В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението), съгласно която при превишаване на скоростта над 50 км/ч. в населено място се налага наказание - глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч.превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е с 57 км/ч., поради което и правилно размерът на глобата е определен на 750 лева и лишаване от правоуправление за три месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакуваното НП следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0769-003559 от 01.08.2019г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП“ към
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП и на основание чл. 182,
ал.1, т.6 ЗДвП на Г.Д.Н. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 750 лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.