№ 667
гр. Благоевград, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20221200500518 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 91/11.04.2022 г., постановено по гр.д.№1293/2021 г., РС –
гр. С. е ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от “ПКБ”
ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
"Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С.Н.Н. Ц.Г.С.
Я.К.Ч. против Ж. А. Г. с ЕГН ********** от с. Д., общ. С. за установяване
дължимостта на следните суми по издадената срещу нея заповед за
изпълнение на парично задължение № 203/29.07.2021 г. по частно гр.дело №
921/2021 година по описа на Районен съд - гр. С., а именно: сумата от 767, 40
лева (седемстотин шейсет и седем лева и 40 ст.), представляваща главница по
договор за потребителски кредит “Профи кредит Стандарт” № ********** от
23.04.2018 година, сключен с наседодателя й С.Д.А., сумата от 289, 76 лева
(двеста осемдесет и шест девет лева и 76 ст.), договорно възнаграждение,
сумата от 851, 96 лева (осемстотин петдесет и един лева и 96 ст.),
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със
законната лихва върху главницата от 28.07.2021 год. до окончателното й
изплащане.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „ПКБ“ ЕООД.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на атакуваното
решение, като сочи, че първостепенният съд е изградил неправилни изводи
1
въз основа на събраните доказателства.
Желае, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваният
съдебен акт и да постанови друго, с което уважи предявените искове като
основателни и доказани. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба от
другата страна.
В провелото се по делото открито съдебно заседание пред въззивния
съд, въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Отправено е
искане за оставянето и без уважение и постановяване на решение, с което да
се потвърди постановеният от първостепенния съд съдебен акт като правилен
и законосъобразен.
Претендира сторените по делото разноски.
С писмена молба, въззивникът желае съдът да потвърди
първоинстанционния съдебен акт. Прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК – за
прекомерност на претендираните разноски, сторени за адвокат.
Не са събирани нови доказателства от въззивния съд.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на
страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са
извършени необходимите действия по администрирането й, поради което
съдът я намира за допустима.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС С. е
валидно и правилно.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съображения:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл.
79 от ЗЗД, предявен от “ПКБ” ЕООД, със седалище и адрес на управление в
гр.София, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. против Ж. А. Г. от с.Д.,
общ. С...
Установява се от събраните доказателства, че На 22.04.2018 година
С.Д.А. е подала искане до “ПКБ” ЕООД за отпускане на потребителски
кредит “Профи Стандарт” в размер на 2 000 лева с възможност за закупуване
на пакет от допълнителни усуги “Бонус”. След подаване на искането, на
23.04.2018 година на А. е бил предоставен Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, който съдържал
2
описание на основните характеристики на съответния кредит, разходите по
кредита и други важни условия по договора, както и на същата дата
23.04.2018 година й е била предоставена допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към Стандартния европейски
формуляр, с която А. е била запозната с условията в пакета от допълнителни
услуги.
На 23.04.2018 година между “ПКБ” ЕООД и С. А. е бил сключен
договор за потребителски кредит “Профи Кредит Стандарт” № **********,
по силата на който на А. е бил предоставен кредит от 900 лева. Съгласно
договора страните са уговорили заплащането на ГПР от 49,90 %, заплащането
на годишен лихвен процент от 41, 17 %, лихвен процент 0,11 на ден. Общата
дължима сума съгласно Раздел VI ’’Параметри” на договора е била
определена на 1 335, 36 лева, която съгласно клаузите на договора е трябвало
да се върне на вноски за срок от 24 месеца, всяка в размер на по 55,64 лева.
От Раздел V - Допълнителни възможности за клиента в договора се
установява, че А. е избрала и пакет от допълнителни услуги “Бонус” срещу
задължение за заплащане на възнаграждение за този пакет в размер на 1 080,
48 лева, което е трябвало да се плати разсрочено на вноски от по 45,02 лева -
видно от Раздел VI „Парамерти на договора“. В тази връзка на 23.04.2018 год.
е било подписано Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителси
услуги, по силата на което кредиторът се е задължил да предостави, една или
всички от посочените услуги, изразяващи се в: 1. Приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на
определен броя погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; - 3. Възможност за смяна на дата на
падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
Съгласно договора общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е станало в размер на 2 415,84 лева с размер на вноската
от 100, 66 лева. Договорът е бил подписан от С. А.. С подписа си тя е
декларирала, че е запозната и приема неразделаната част от договора, а
именно Общите условия (ОУ) към договорите за потребителски кредит на
физически лица на “ПКБ” ЕООД.
От погасителния план към договора за потребителски кредит и
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се
установява, че падежът на първата вноска е бил на 22.06.2018 година, а на
последната е бил на 22.05.2020 година.
От извлечение от сметката на “ПКБ” се установява, че на 23.04.2018
година по сметката на С.Д.А., която е била посочена в Раздел III на договора
за кредит е била преведена сумата от 900 лева.
От извлечение от сметката към описания договор за потребителски
кредит се установява, че от страна на А. са били платени първите 5 вноски.
Освен първата, останалите четири са били платени със закъснение.
Останалите 19 броя вноски не били платени. Последното плащане е било
извършено на 22.10.2018 год.
3
От удостоверение за наследници, издадено от Община С. се установява,
че на 03.12.2018 год. С. А. е починала. След смъртта си тя е оставила един
наследник - дъщеря си Ж. А. Г..
На 22.05.2020 год. е изтекъл срока за погасяване на кредита. От
погасителния план се установява, че останалите непогасени 19 бр. вноски от
главницата се равняват на 767, 40 лева, а от лихвата се равняват на 289,76
лева.
На 28.01.2021 год. “ПКБ” ЕООД е предявило срещу наследницата на
кредитополучателката Ж. Г. пред Районен съд - С. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 767, 40 лева,
представляваща главница по описания договор за потребителски кредит №
**********/ 23.04.2018 год. сключен със С. А., за сумата от 289 76 лева,
договорно възнаграждение дължимо за периода от 22.11.2018 год. до
22.05.2020 год., за сумата от 851, 96 лева за възнаграждение за закупен пакет
от допълнителин услуги, за сумата от 10 лева за неплатени такси, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
изплащането й. По заявлението е било образувано гражданско дело № 921/
2021 година и на 29.07.2021 година в полза на ищеца срещу ответника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 203 за същите
суми, както и за разноските по делото за платена държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт. Заповедта за изпълнение е била връчена на
Г. на 05.08.2021 год. и на 20.08.2021 год. тя е подала възражение, че не дължи
вземането. На 29.09.2021 година на ищеца е било връчено съобщение, че
срещу заповедта за изпълнение е било подадено възражение и може да
предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е бил предявен
на 29.10.2021 година - видно от разписката на куриера, който е доставил
пратката в съда.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е
изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е
изградил обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав
споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред
настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че
същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272
от ГПК препраща и към мотивите на първостепенния съд.
Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на
установените по делото факти и събрания доказателствен материал.
Районният съд е направил правилен и законосъобразен извод, до който
стига и въззивния съд, че въз основа на събраните по делото доказателства не
може да се направи обоснован извод, че ответницата е приела наследството
на майка си. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, указана и в доклада
по делото, не е доказал този факт, поради което не може да се ангажира
отговорността на ответницата за задължения, включени в наследството на
майка й и поради което предявеният срещу нея установителен иск за тези
задължения от наследството се явява неоснователен и следва да се отхвърли..
4
В мотивите към решение № 101/08.10.2019 г..по гр.д. № 2260 по описа
за 2018 година на IV т.о. на ВКС е изяснено, че според трайната практика на
ВКС, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за
негови задължения е необходимо те да са приели наследството. С откриване
на наследството наследниците придобиват правото да получат
наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване
на наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С
приемането му те го придобиват. Съгласно разпоредбата на чл.48 от Закона за
наследството наследството се придобива с приемането му. Приемането на
наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го
придобие. С него се определят отношенията между наследниците помежду им
и между тях и третите лица, които са били в имуществени отношения с
наследодателя. Приемането на наследството е изрично или мълчаливо.
Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по
местоокриване на наследството. То се вписва в особена за това книга – чл.49,
ал.1 от Закона за наследството.Мълчаливо приемане има, когато наследникът
извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме
наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си
на наследник – чл.49,ал.2 ЗН. В Закона за наследството е предвидена
възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса за
приемане на наследството. Съгласно чл.51,ал.1, изр.1 ЗН по искане на всеки
заинтересован, районният съдия може да определи на наследника срок, за да
заяви приема ли наследството или се отказва от него. Такава заинтересована
страна е ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са
приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор
или спрямо което иска да установи правата си.
От данните по делото е видно, че ищецът не е отправял искане, като
заинтересована страна по смисъла на чл.51,ал.1,изр.2 от Закона за
наследството районният съд да определи срок на ищцата - наследник на
починалата кредитополучателка да заяви приема ли наследството, оставено от
нея или се отказва от същото наследство. Не са представени доказателства, от
които да се установи факта на приемане на наследството от ответницата
изрично по реда на чл.49, ал.1 ЗН или мълчаливо по смисъла на чл.49,ал.2 ЗН.
Като взема предвид изложените факти съдът преценява, че предявеният
иск е неоснователен. Както вече се отбеляза според чл.51,ал.1,изр.2 ЗН съдът
няма служебно задължение да определя срок на наследник, посочен като
ответник в процес, в който същия да заяви дали приема наследството или се
отказва от него, ако не е направено искане от заинтересована страна – в
случая от ищеца. Съдът е указал на страната , за кои факти не сочи
доказателства. Поради това въззивният съд намира, че ответникът не може да
отговаря за задължението на наследодателката, произтичащо от сключения
договор за кредит.
По изложените съображения, не може да се направи извод, че ищецът е
доказал основанието на претенцията си, предявена по реда на чл. 422 във вр. с
чл. 415, поради което същата правилно е отхвърлена като неоснователна.
5
Въззивният съд приема, че първостепенният съд е дал отговор на
всички направени искания и възражения като правните му изводи са
правилни и законосъобразни. Не са налице посочените от въззивника
нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, поради което въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на РС С.
на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора – разноски не се следват на въззивника.
Такива се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна –
претендирани в размер от 500 лв. – платено възнаграждение в брой за
адвокат.
Възражението на другата страна по чл. 78 ал.5 ГПК е основателно.
Възнаграждението следва да се намали съобразно предвидения в Наредба №
1/2004 г. в действащата редакция / ДВ бр.68/2020 г./ към момента на
сключване на договора за правна помощ размер като минимум - чл. 7, ал. 2, т.
2 - при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. .
Съдът, като взема предвид цената на иска и съобразявайки процесуалните
действия на пълномощника във въззивното производство, както и
фактическата и правна сложност на делото, определя дължим размер на
възнаграждението съобразно цитираната Наредба № 1 – от 370 лв., които
следва да заплати въззивника на ответника по жалбата.
С оглед цената на иска и на основание чл.280, ал.3 от ГПК, настоящото
решение се явява окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91/11.04.2022 г., постановено по гр.д.
№1293/2021 г., по описа на РС – гр. С..
ОСЪЖДА “ПКБ” ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. "Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
управителите С.Н.Н. Ц.Г.С. Я.К.Ч. да заплати на Ж. А. Г. с ЕГН **********
от с. Д., общ. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 370 лв. ( триста и
седемдесет лева), представляваща разноски за адвокат във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7