Решение по дело №1298/2019 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Татяна Иванова Тодорова
Дело: 20191730101298
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№………

гр.Радомир, 25.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Радомир, гражданска колегия, ІІІ-ти състав в публичното заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Татяна Тодорова

при секретаря: И.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1298 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

По изложени в исковата молба обстоятелства ищецът „В.И  К.” ООД, гр. Перник, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:*** моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Б.С.Р. с ЕГН ********** ***, че дължи на същото сумата в размер на 2662.32 лева, представляваща сума за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. Р., ул. „Х. М.“ № ., с абонатен номер № …, от която главница в размер на 2306.85 лева за периода от 29.02.2016 г. до 02.08.2019 г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 355.47 лева за периода от 06.05.2016 г. до 03.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, като му се присъдят направените по заповедното и исковото производство разноски.

В срока за отговор, ответника Б.С.Р. не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.

В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от ю.к. Н., която поддържа исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество посочените в исковата молба суми, като им се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника – Б.С.Р. се явява лично и оспорва предявения иск., като иска служители на ищеца да посетят неговия адрес и да оправят скобата от главния водопровод.

Радомирският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

На 10.10.2019 г. ищцовото дружество „В.и К” ООД, гр. Перник е подало до Радомирския районен съд заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за главница в размер на 2306.85 лева, представляваща доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни вода за адрес гр.Радомир, ул. „Х.М.“ № .. за периода от 29.02.2016 г. до 02.08.2019 г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 355.47 лева за периода от 06.05.2016 г. до 03.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.10.2019 г. до окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 25.00 лева-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 588 от 11.10.2019 г. по ч.гр.д. № 840/2019 г. на РдРС по силата, на която е разпредено Б.С.Р. да заплати на „В.и К.” ООД, гр. Перник сумите от: 2306.85 лева, представляваща главница за доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за адрес: гр. Радомир, ул. „Х. М.“ № 1 за периода 29.02.2016 г. до 02.08.2019 г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 355.47 лева за периода от 06.05.2016 г. до 03.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.10.2019 г., както и направените по делото разноски в размер на 53.25 лева държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Препис от заповедта е връчен на съпругата на ответника А.С. Р. на 21.10.2019 г., което обстоятелство същата е удостоверила с полагане на подписа в разписката към съобщението, видно от съобщението приложено по ч.гр.д. № 840/2019 г. на РдРС.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК - на 17.12.2014 г. от В. е входирано възражение, с което същият е оспорил заповедта за изпълнение с твърдения, че вода ще плати, но за въздуха не обръщат внимание.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба, за да запази ефекта на издадената заповед за изпълнение.

Видно от представеното по делото извлечение от сметка за абонатен номер № …., Б.С.Р. не е заплатил на „В и К” ООД, гр. Перник сумата в общ размер на 774.23 лева, от която главница в размер на 2306.85 лева, представляваща доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за адрес: гр. Радомир, ул. „Х.М.“ № .. за периода от 29.02.2016 г. до 02.08.2019 г. г., за което ищцовото дружество му е начислило и лихва за забава на месечните плащания в размер на 355.47 лева до 03.10.2019 г.

От представеното по делото извлечение от карнет се установява, че на ответника е начислено количество потребена от него питейна вода, на база монтиран в жилището водомер, за което на 31.08.2016 г.; 29.10.2016 г.; 27.06.2017 г; 30.05.2018 г. 31.07.2018 г.; 30.09.2018 г. и 20.06.2019 г. и в карнета на инкасатора срещу посочените дати има подпис за присъствал по време на отчитането на член от домакинството на ответника. През останалата част от процесния период, са начислявани суми за вода върху средни показания на водомера от предходен отчетен период.

По делото е изслушана и приета съдебно – икономическа експертиза. Вещото лице е изготвило своето заключение след като се е запознало с всички документи приложени по делото, посетило е на място ищцовото дружество, където и е бил осигурен достъп до извлеченията от сметка на ответника и карнета на инкасатора, като е дало заключение, че на ответната страна през процесния период ищцовото дружество е доставяло питейна вода, като в карнета на инкасатора са начислени месечни количества вода на база монтиран в жилището на Р. водомер за периода, като за всеки отчетен период има издадена фактура от „ВиК” ООД, гр. Перник, които съответстват на карнета на инкасатора. Вещото лице е изчислило, че през процесния период главницата на претендираното вземане е в размер на 2306.85 лева. Лихвата за забава на месечните плащания вещото лице е изчислило в размер на 355.47 лева. В заключение вещото лице е изчислило, че дължимите от ответника суми за доставена питейна вода и отведена и пречистена отпадна вода, но незаплатена от ответника през процесния период възлиза на сумата в размер на 2306.85 лева – главница през процесния период и сумата в размер на 355.47 лева - лихва. Подробното формиране на сумите по дати вещото лице е посочило в таблица, неразделна част от заключението.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, изисканото и приложено ч.гр.д. № 840/2019 г. на РдРС, както и от приетата по делото съдебно – икономическа експертиза.

Радомирският районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие следното:

Съдът е сезиран от надлежно легитимирана страна. Налице е правен интерес от предявяването на иска – за исковите суми по реда на чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника, като последната е възразила срещу нея в предвидения от закона срок.

За успешното водене на предявения иск е необходимо при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи, че между него и ответника са налице договорни отношения, че той е изпълнил своето задължение по договора и какъв е вида и размера на задължението на ответника.

Ответника не спори, че е собственик на водоснабден имот, находящ се в гр. Радомир, ул. „Х. М.“ № .. Не се спори и, че ответникът е потребител по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а и това се установява от представеното по делото извлечение от сметки на ищеца. Видно от последното на името на ответника при ищеца е открита партида с абонатен номер № 3021453.

Отношенията между В и К оператор и потребител се регулират от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр. Перник. Съгласно тях ищецът е имал задължение да предоставя на ответника В и К услуги, а ответникът да му ги заплаща в 30 –дневен срок от издаването на фактура.

Безспорно между страните е, че през процесния период – 29.02.2016 г. до 02.08.2019 г. ищецът е предоставял на ответника в обитаваното от последната жилище в гр.Радомир на ул. „Х. М.“ № . питейна вода.

По делото ответникът не е навел доводи и не е ангажирал доказателства за погасяване на процесните суми. И в съдебно заседание заявява доводи за повреда, поради която има нарушено водоподаване, но по делото тези твърдения станаха недоказани.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г., ВиК оператора издава ежемесечни фактури, при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. В чл. 33, ал. 2 от ОУ на ВиК е визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 35, ал.1 от ОУ потребителя заплаща дължимите суми в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка.

По делото не се спори, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в Общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата Б.Р. съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им. В ОУ е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето на битова питейна вода и услугите В и К.

От приетата и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, която съдът възприема за компетентно дадена, се установява по безспорен начин, че през процесния период, на ответника е била доставяна от ищцовото дружество питейна вода, като отпадните води са отвеждани и пречиствани, а месечните количества вода са начисляване на база монтиран в жилището на Р. водомер, както и на база върху средни показания на водомера от предходен отчетен период през процесния период от 29.02.2016 г. до 02.08.2019 г., като исковата сума е формирана по компоненти подробно описани от вещото лице в таблицата към експертизата. Съгласно СИЕ дължимата главница е в размер на 2306.85 лева с ДДС, както и лихва за забава на месечните плащания е в размер на 355.47 лева, но тези суми не са заплатени от ответника. В съответствие със СИЕ на ответника са начислени месечни количества изразходена вода на база монтиран в жилището водомер. Както бе посочено по – горе процесните суми и тяхното подробното формиране по дати, вещото лице е посочило в таблица, неразделна част от заключението.

По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 355.47 лева, начислена върху всяка от фактурите от датата на падежа до 02.08.2019 г., като съдът намира предявеният иск за основателен и доказан.

Съгласно чл. 44 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора, от където и следва извода, че ответника дължи лихва за забавеното от него плащане. Мораторната лихва е акцесорно задължение спрямо главницата.

От изслушаната и приета по делото съдебно икономическа експертиза се установява, че начислената на ответника лихва за забава за периода от 06.05.2016 г. до 03.10.2019 г. е в размер на 355.47 лева, която се претендира и с предявения иск, поради което и този размер следва да бъде признато за установено, че се дължи от ответната страна.

С оглед дължимостта на главното вземане, то и предявения акцесорен иск за мораторната лихва ще следва да се уважи за сумата от 355.47 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 06.05.2016 г. до 03.10.2019 г.

По разноските:

На основание чл.78 от ГПК и с оглед направеното от ищцовата страна искане за присъждане на разноски, съдът следва да се произнесе и по него. Ответната страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не се произнася по тях.

В хода на делото ищцовата страна е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, съгласно който иска присъждане на разноски в размер на 53.25 лева – заплатена държавна такса в заповедното производство, сумата от 89.02 лева – държавна такса в исковото производство, сумата в размер на 150.00 лева – депозит за СИЕ, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по преценка на съда.

По отношение дължимостта на направените разноски, съгласно т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за разноските както в исковото така и в заповедното производство, следва да присъди в полза на ищеца сумата направените в заповедното производство разноски в размер на 53.25 лева – държавна такса и 50.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото на ищцовата страна следва да бъдат присъдени и направените в настоящето производство разноски, от които 89.02 лева – държавна такса, сумата в размер на 150.00 лева разноски за вещо лице, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на ищеца съда следва да присъди и юрисконсултско възнаграждение, тъй като същия е представляван в хода на производството по настоящето дело от такъв, което възнаграждение определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 100.00 лева.

Воден от горното Радомирският районен съд

Р     Е     Ш     И  :

Приема за установено, че Б.С.Р. с ЕГН ********** *** дължи на „В и К” ООД, гр. Перник с ЕИК ********* и седалище/адрес на управление:*** сумите от: сумата в размер на 2662.32 (две хиляди шестстотин шестдесет и два лева и тридесет и две стотинки) лева, представляваща сума за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. Радомир, ул. „Х.М.“ № ., с абонатен номер № …., от която главница в размер на 2306.85 (две хиляди триста и шест лева и осемдесет и пет стотинки) лева за периода от 29.02.2016 г. до 02.08.2019 г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 355.47 (триста петдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки) лева за периода от 06.05.2016 г. до 03.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК10.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, които вземания са предмет на Заповед № 588 от 11.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 840/2019 г. по описа на РС-Радомир.

ОСЪЖДА Б.С.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на „В и К” ООД, гр. Перник с ЕИК ********* и седалище/адрес на управление:*** сумата от 442.27 (четиристотин четиридесет и два лева и двадесет и седем стотинки) лева, представляваща направени от ищеца съдебно деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./