Решение по дело №12994/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5524
Дата: 25 юли 2017 г. (в сила от 9 май 2019 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20151100112994
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                 Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

 

                              гр.София 25.07.2017 год.

 

                   В    И  М  Е  Т  О     Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 13 състав в публичното заседание на двадесет и седми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ

 

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Димитров  гр.дело № 12994/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 238 ал. 5 във връзка с ал. 1 от Кодекса за Застраховането/отм./.

  Ищците  М.Д.Н., П.М.Н. и К.М.Н. чрез адвокат Н.С. твърдят, че са законни наследници на М.П.Н.,починал на 14.06.2015 г.  

Твърдят, че наследодателят им е бил сключил приживе с ответното дружество две индивидуални застраховки „Живот“ със спестовен характер-първата с полица № ********** от 01.02.2005 г. и втората с полица № ********** от 01.08.2009 г.

Въпреки задължението след смъртта на застрахования да им заплати на ищците,като негови наследници застрахователните суми по тези полици в установен от Закона срок, застрахователното дружество ги уведомило,че отказва да заплати каквито и да е суми с оглед уговорката по т. 10.5 от Общите условия към застрахователните договори, тъй като в кръвта на застрахования има наличие на 1.5% промила алкохол.

Ето защо претендират  от ответника заплащане на всеки от ищците в качеството им на законни наследници на М.П.Н. сума от по 11 667 евро, представляваща, застрахователно обезщетение по застрахователен договор по полица № ********** от 01.08.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба, както и сумата от по 2 083 евро, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор, материализиран в застрахователна полица № ********** от 01.02.2005 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба. Претендират разноските по делото.

Ответникът З.А.Д.“А.Б.Ж.”, ЕИК:********оспорва предявените искове като твърди,че поради факта,че при инцидента пострадалия М.П.Н. е бил в състояние на остра алкохолна интоксикация, изразяваща се в средна степен на алкохолно опиване,което съгласно т. 10.5 от Общите условия лишава неговите наследници от правото да получат застрахователната сума и допълнителни обезщетения.

Моли съдът да отхвърли исковете,като по отношение на претенцията на ищците за допълнително обезщетение за злополука по Индивидуална застраховка “Живот” със спестовен характер по полица №**********,твърди,че е налице и допълнително изключение визирано в т.9.10 от Общите условия.  Претендира разноските в производството.

  Доказателствата са гласни и писмени.

  Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява,а и няма спор между страните ,относно това,че М.П.Н., с ЕГН ********** е сключил със З.А.Д.„ А.Б.Ж.“ АД два застрахователни договора - Индивидуална застраховка „Живот“ със спестовен характер, с полица № ********** от 01.02.2005 г., с начало на покритие на рисковете от 21.02.2005 год. до 01.02.2027 г., със застрахователна сума - 6 250 евро и индивидуална застраховка „Живот“ със спестовен характер, с полица № ********** от 01.08.2009 г., с начало на покритие на рисковете от 18.08.2009 год. до 31.07.2031 г., със застрахователна сума - 17 500 евро,като в клауза по раздел III , точка 3 на застрахователната полица е прието между страните, че при смърт на Застрахования, в резултат на застрахователна злополука, настъпила през срока на застраховката, на законните наследници се изплаща и допълнителна сума в размер на 17 500 евро.

В застрахователните полици, като трети ползващи се лица,са посочени наследниците по закон на застрахования.

Факт е, че М.П.Н. е починал на 14.06.2015 г.,вследствие наранявания при падане от втория етаж на къща за гости към Зелениковския скит /манастир/ "Св. Йоан Предтеча",а също,че в този момент е бил в алкохолно опиянение от 1.5 промила алкохол в кръвта/протокол за химическа експертиза № 323/19.06.2015 год.

От представеното на л.8 от делото Удостоверение за наследници е видно,че М.Д.Н. е била негова съпруга,П.М.Н. и К.М.Н. са негови деца.

По делото е прието заключение на съдебно токсилогична експертиза,което констатира установените с горния протокол  1.5 промила етилов алкохол в кръвта и 2.0 промила в урината.Според експерта горното съдържание на алкохол в кръвта отговаря на средна степен на алкохолна интоксикация.Според вещото лице хроничната алкохолна интоксикация се изразява в продължителна пристъпна или постоянна злоупотреба с алкохол,водеща до редица увреждания на органи и системи в организма на човек и на психическа и физическа зависимост от алкохола.

От показанията на св. Д.С.и К.Х.се установява, че М.П.Н. е бил планински водач,организирал планински изкачвания,екскурзии.Бил в добра физическа форма и при излета за изкачване на връх Ботев в Стара Планина.Вечерта били заедно в манастира,където да преспят преди изкачването,вечеряли всички, консумирали умерено алкохол/вкл. и пострадалия/ и към полунощМ.отишъл да спи,нямал вид да е пиян,говорел и се държал нормално.В манастира условията са ложи,няма осветление през нощта.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:      

Съгласно разпоредбата на Чл. 238,ал.1 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор. Съгласно алинея 5 на същия текст застрахователната сума се изплаща на застрахования или на третите ползващи се лица.

И в двата застрахователни договора / по полица № ********** от 01.02.2005 г.  и  по полица № ********** от 01.08.2009 г./, като едно от застрахователните събития е посочено смърт на застрахования,като при това събитие застрахователната сума се изплаща на законните наследници на застрахования. По първия договор това е сума от 6 250 евро,а по втория - 17 500 евро  и допълнителна сума в размер на 17 500 евро,ако смъртта е настъпила вследствие на злополука.

Спорни са два въпроса-първо дали е налице правоизключващото обстоятелство установено в т. 10.5 от Общите условия - “остра и хронична алкохолна интоксикация” и второ-налице ли е злополука,съобразно изключенията визирани в т.9.10 от горните условия.

На първия въпрос отговора е отрицателен.Съгласно т. 10.5 от Общите условия застрахователят не дължи плащане , когато събитието е настъпило при “остра и хронична алкохолна интоксикация….“. Очевидно е ,че освен остра,интоксикацията следва и да е хронична,доколкото при граматическото тълкуване на текста двете хипотези са свързани със съюза и,т.е. двете състояния на „остра“ и на „хронична“ интоксикация следва да са налице едновременно,за да се освободи застрахователя от плащане.В случая няма доказателства за хронична интоксикация на пострадалия,поради което съдът намира,че правоизключващото възражение на ответника е неоснователно.

Основателно се явява възражението относно претенцията на ищците,че наследодателят им е починал при злополука /според дефиницията на ОУ/,тъй като според текста на т. 9.10 от Общите  условия,не е злополука „смърт или увреждания в резултат на алкохолно въздействие…“. Според съда в случая смъртта на М.П.Н. е настъпила вследствие на наранявания при падане от втория етаж на манастира,но употребата на значително количество алкохол е спомогнало в голяма степен за горния инцидент,поради което същия не следва да се квалифицира като злополука съгласно цитираната точка от Общите условия и като следствие на това ответникът не дължи обезщетение на ищците за злополука по раздел III , точка 3 на застрахователната полица № ********** от 01.08.2009 г. в общ размер на 17 500 евро.

Ето защо исковете за изплащането на застрахователните суми по двата процесни договора са основателни,като по първия следва да се изплатят на всеки от ищците сума в размер на 2 083 евро,а по втория договор по 5333 евро,като над тази сума до претендирана такава от по 11 667 евро исковете следва да се отхвърлят.

При този изход на делото на всеки общо на тримата ищци следва да се присъдят разноски в размер на 3786 лв./държ.такса,адв.хонорар и експертиза/,а ответника следва да получи разноски в размер на 1426 лв./адв.хонорар и експертиза/.По компенсация ответникат следва да заплати общо на ищците сумата от 2360 лв.

ответника е направил 1863 лв. според отхв. част от исковете/ следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца/13622 лв. съобразено уважената част на исковете/  разноски по компенсация в размер на 11759 лева.

Водим от горното, съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И   :

 

  ОСЪЖДА З.А.Д.“А.Б.Ж.”, ЕИК:********със съдебен адрес ***, чрез А.Д.“З. и М.”, да заплати  поотделно на  М.Д.Н.,ЕГН **********, П.М.Н., ЕГН ********** и К.М.Н., ЕГН ********** всичките чрез адвокат Н. Иванов С., САК, със съдебен адрес *** – партер , като  законни наследници на М.П.Н. с ЕГН **********, починал на 14.06.2015 г.  на основание  чл. 238 ал. 1 и ал. 5 от Кодекса за Застраховането/отм./ сумата от по 2 083 евро дължима по индивидуална застраховка „Живот“ със спестовен характер по полица № ********** от 01.02.2005 г. и сума от по  5333 евро дължима по Индивидуални застраховка „Живот“ със спестовен характер по полица № ********** от 01.08.2009 г.,ведно със законната лихва върху горните суми от датата на исковата молба-13.10.2015 год. до окончателното им изплащане и разноски в общ размер за тримата ищци от 2360 лв.,като ОТХВЪРЛЯ предявените искове по полица № ********** от 01.08.2009 г. над уважените размери до претендираните такива от по 11 667 евро за всеки от ищците като неоснователни.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: