№ 323
гр. Русе, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ирена И.
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20234500500524 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
„Кауфланд България ЕООД енд Ко“ обжалва решение № 915/16.06.2023 г.,
постановено по гр. д. № 4724/2022 г. на Русенския районен съд, с което е осъдено да
заплати на П. С. И. от гр. Русе сумата в размер на 5000 лв., предявена частично от
30 000 лв. и представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки
и страдания в резултат на настъпилата на 04.03.2022 г. злополука, вследствие от
нараняване на територията на магазин Кафлунд в гр. Русе, бул. „Липник“ № 8 поради
неизпълнение на задълженията на ответното дружество за обезопасяване и поддържане
на площите на магазина чисти и безопасни, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 04.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 40
лв., представляваща причинени от същата злополука имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за освидетелстване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането- 04.03.2022 г. до окончателното плащане. Твърди, че решението
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Заема позиция, че съдът е
постановил решението си без да установи съществени елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, а именно наличието на разлята на пода течност и
причинно-следствена връзка между увреждането на ищцата и твърдяното подхлъзване
на непочистен под. Липсвали според жабоподателя категорични доказателства за
случилото се на процесната дата. Съдът неправилно бил извел извод за доказаност на
1
механизма на настъпване на инцидента само въз основа на косвени доказателства.
Оспорва се и определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, което
жалбоподателят намира за несъобразено с чл. 52 ЗЗД, както и с фактите по делото.
Иска от съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което
предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски за
двете инстанции, в т. ч. за юрисконсултско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна- П. С. И. чрез адв. Ал. Г., в който се взема становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата и се прави искане тя да не се уважава. Претендират се
разноски по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - ответник, имащ
процесуално право на жалба, в законоустановения в чл. 259, ал.1 ГПК срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД. С исковата молба ищцата П. С. И. претендира „Кауфланд
България ЕООД енд Ко“ да й заплати 5000 лв., частично предявени от 30 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и 40 лв. за имуществени вреди, претърпени
вследствие на настъпила злополука на 04.03.2022 г. в магазин „Кафлунд“ в гр. Русе,
бул. „Липник“ № 8, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
увреждането до окончателното им изплащане. Изложени са твърдения, че на
04.03.2022 г., когато пазарувала в обекта на ответното дружество, в началото на
магазина, където се продават растителни масла, се подхлъзнала на разлята по пода,
непочистена мазнина, паднала на една страна като се подпряла на ръката си, при което
изпитала силна и остра болка в десния си хълбок и в десния си горен крайник. На
място била извикана управителката на магазина, която се оправдала, че разполага само
с една хигиенистка в търговския обект и не са успели да почистят своевременно пода.
От магазина изискали от нея да попълни предоставена й бланкетна декларация за
съгласие за обработка на лични данни във връзка с клиентско оплакване и/или щета с
претенция по повод падането й. Наложило се съпругът й да съдейства, тъй като
болките й били толкова силни, че не е успяла сама да се справи. После отишла на
преглед в болницата и се оказало, че има счупване на долния край на лъчевата кост.
Била й поставена гипсова имобилизация. Няколко дни след това посетила и
отделението по Съдебна медицина с цел освидетелстване, като за издаденото й
удостоверение заплатила 40 лв. След 35 дни гипсът бил свален, но изпитвала силна
болка и имала изразен оток и изтръпване на пръстите на дясната ръка, а подвижността
на ставата й била силно ограничена. Поради придружаващо онкологично заболяване не
2
можела да провежда физиотерапия, което от своя страна довело до по- дълъг период на
възстановяване и завръщане към нормалния й живот. Твърди още, че преди падането в
магазина на Кауфланд, през 2021 г. била с 80% трайно намалена работоспособност,
определена й от ТЕЛК. След оперативно отстраняване на карцином на лявата й гърда, с
извършена лимфна дисекция на лява аксила на 27.01.2021 г. и в резултат на
отстраняване на лимфни възли на лявата й ръка, имала въведени големи медицински
ограничения за натоварването й. След падането и счупването на дясната ръка на
практика била в невъзможност да използва основната си ръка /счупената дясна/ и
силно ограничена функционалност на лявата й ръка. В периода 21.03.2022 г.-
12.04.2022 г. съпругът й бил в командировка в чужбина, което наложило да прибегне
до услугите на трето лице, което да й оказва помощ в ежедневието и да се грижи за нея
в този период. Ищцата твърди, че за период от три месеца здравословното й състояние
било сериозно увредено. Освен физическа болка, търпяла и неудобства в чисто битов
план, тъй като се налагало чужд човек да съдейства за елементарните грижи за нея
самата и за бита й, вкл. се наложило и синът й да участва в обгрижването. Ищцата
твърди, че все още е налице ограничена функционалност на дясната ръка поради
бавния процес на възстановяването и невъзможността за провеждане на физиотерапия.
Причиненият стрес от нараняването на здравата й ръка, според ищцата, бил
изключително противопоказен на онкологичното й заболяване, като тя продължава да
изпитва огромен страх от възможността той да отключи ракови рецидиви.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответното дружество оспорва исковете, както
по основание, така и по размер. Намира, че от приложените доказателства, в частност
медицинска документация, не може да се направи извод, че травмата е настъпила в
резултат на падане в магазин на Кауфланд в гр. Русе, още по- малко върху разлята
течност, както и че липсва каквото и да било съпричиняване от страна на ответното
дружество на вредоносния резултат. Заявява, че дори и да се приеме, че е била налице
разлята по пода мазнина и подхлъзване именно върху нея, то следва да се има предвид,
че същото би се явило непредвидимо за ответника обстоятелство, доколкото няма как
да се предвиди във всеки един момент настъпването на такова обстоятелство, и
логично ответникът не би могъл технически и времево да реагира светкавично бързо,
за да го изолира и моментално предотврати преминаването на лица през засегнатата
територия. Твърди, че в магазина на Кауфланд са въведени строги процедури за
хигиенизиране на обектите и се държи сметка за евентуални такива обстоятелства.
Също така твърди, че в Кауфланд има подробно разработена процедура за действие в
случай на инциденти с клиенти и в тази връзка на ищеца е предоставена възможност да
попълни декларация за обработка на личните й данни. Прави възражение, че
установените от съдебния лекар травми не са от естество, което да причини твърдените
от ищцата неудобства и то с посочената от нея продължителност. Прави възражения
относно наличието на доказателства за отсъствието на съпруга на ищеца от страната в
3
посочения период, за наличието на остатъчни увреждания и удължаване на обичайния
период на лечение и възстановяване на ищеца, като сочи че ответникът по иск за
непозволено увреждане носи отговорност само за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността на ответника не следвала да
включва вреди, възникнали в резултат както от съпричиняване, така и на други
фактори, като например неправилно лечение. Счита, че не са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Според ответника липсват
съществени елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане като
доказване на самото твърдяно увреждане, противоправно поведение на служителя на
ответното дружество и причинно- следствена връзка между действието, респ.
бездействието и настъпилия противоправен резултат. Счита претенцията за
неимуществени вреди за прекомерна.
Към доказателствения материал е приобщена Декларация за съгласие за
обработване на лични данни във връзка с клиентско оплакване или щета, която по
образец на ответното дружество и в която ищцата собственоръчно е записала „в сектор
олио подът е мазен, с картони, подхлъзвам се и падам. Вероятно падам на ръката си,
може би е счупена“.
От страна на ищцата са ангажирани гласни доказателства за установяване на
твърденията относно претърпения инцидент и търпените от нея вследствие на това
болки и страдания.
Св. В.И - син на ищцата дава показания, че на процесната дата- 04.03.2022
г. майка му се обадила по телефона да отиде да ги вземе с баща му от магазин
„Кауфланд“ на бул. „Липник“ в гр. Русе, тъй като паднала в магазина и трябва да бъде
откарана в болницата за преглед. Той ги взел от паркинга на хипермаркета и по пътя за
болницата тя му разказала, че в магазина в близост до щанда, където са наредени
бутилки с олио, имало разлята мазнина, която не се виждала и не била обозначена.
Майка му се подхлъзнала и паднала, при което се подпряла на ръката си и усетила
много силна болка. Баща му й помогнал да стане. Обърнали се към управителя на
магазина, който я насочил да попълни декларация. Свидетелства още, че закарал
родителите си в „УМБАЛ КАНЕВ“ АД, където след рентгенография била констатирана
фрактура на дясната ръка и на майка му била поставена гипсова имобилизация, която
по-късно била сменена с по-лека. Продължила лечението в дома си. Не можела да
прави нищо, защото е десничар. Имобилизацията била поставена от основата на
пръстите до подлакетната става. Захватът на ръката бил обездвижен. Тъй като предната
година била оперирана от карцином на гърдата, с лявата ръка не можела да прави
нищо. Така се озовала в пълна безпомощност и изцяло зависима от помощта на трети
лица. Първоначално грижите поели свидетелят и баща му, който обаче впоследствие
тръгнал на път и отсъствал в периода 21.03.2022 год.- 12.04.2022 год. Това наложило
4
да потърси помощ от приятелка- св. С.Д. Свидетелства още, че майка му била
уплашена, травмирана, без настроение, притеснена за скенер, за който била записана.
Трябвало да ходи на 5D скенер, който очаквала във връзка с развитието на
онкологичното си заболяване, но не могла заради счупването. Не можела да спи,
изпадала в емоционални състояния, разплаквала се. Това нейно състояние продължило
около 5-6-7 месеца, като болките продължили и след махането на гипса. Почти през
целия период приемала обезболяващи. На практика през цялото това време била
обездвижена и не можела да използва ръцете си.
Св. С.Д дава показания, че с ищцата са приятелки над 10 години и след като си
счупила ръката на 04.03.2022 г. й се обадила да й оплаче. Разказала й, че се случило по
време на пазаруване със съпруга й в магазин „Кауфланд“. В началото тоъ й се грижел
за нея, но после заминал служебно извън България, а трябвало някой да й помага.
Синът се включвал, но можел да се справи сам. Затова свидетелката ходела да й помага
за тоалета, за обличането, готвела й. Полагала грижи за ищцата около 3 седмици
докато се завърне съпругът й. Свидетелства, че ищцата била много травмирана и
уплашена, притеснена за някакъв скенер, за който се била записала, но не могла да
отиде заради счупването. Това я водело на лоши мисли, че може да получи обрат в
заболяването.
За установяване на получените от ищцата увреждания по делото е изслушана
СМЕ вещото лице, по която дава следното заключение: Ищцата е получила счупване
на дясната лъчева кост, в далечния край, което е резултат от действието на твърд тъп
предмет и може да бъде получено на 04.03.2022 г. Счупване на лъчевата кост като това
на ищцата е с механизъм на получаване- огъване на костта, което типично се получава
при падане с екстензия на ръката в гривнената става, за каквото има данни по делото.
Описаното счупване на дясна лъчева покрива според експерта критериите на медико-
биологичния признак трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за
срок повече от 30 дни. Вещото лице дава още заключение, че на И. е извършено
консервативно лечение на счупването посредством гипсова имобилизация на крайника
за 30 дни, аналгетични и хондропротективни медикаменти. По делото няма данни тя да
е провела физиотерапия, като в амб. лист № 613/18.05.2022 г. от специалист по
Ортопедия и травматология е отразено, че не подлежи на физиотерапия поради
онкологичното заболяване. Видно от приложеното по делото ЕР № 91199 от 102 /
03.06.2021 г. противопоказни условия по отношение на ляв горен крайник при И. са:
тежък физически труд, силово обременяване на крайника, ръчна работа с тежести с
тегло на единичния товар над 5 кг., принудителна поза, работа с наложен ритъм и
двигателна монотонност. Същите следва да се приеме, че са били противопоказни
условия и към месец март 2022 г. Поради липсата на данни по делото, според вещото
лице не е възможно обективно да се даде заключение дали фрактурата на дясната ръка
на ищеца е довела до отсрочване на медицински дейности, свързани с лечението,
5
профилактиката и проследяването на онкологичното й заболяване. Основният
възстановителен период за счупване, като полученото от И. е около 4-5 месеца, в
зависимост от индивидуалните особености. По делото няма данни при И. да не е
настъпило пълно функционално възстановяване. По отношение на назначеното РЕТ-
СТ (позитронна емисионна томография и компютърна томография), вещото лице
заключава, че извършването на образното изследване би било затруднено, но не и
невъзможно. На въпроса какви са потенциалните опасности за развитие на
онкологичното заболяване на ищцата в резултат на претърпените болки, страдания и
стрес в резултат на процесната злополука, експертизата дава отговор, че не може да се
посочи пряка връзка между изпитаните болки, страдания и стрес от една страна и
рецидив или развитие на онкологичното заболяване. Същите могат условно да се
разгледат като вторични фактори, които биха могли да имат общо неблагоприятно
въздействие върху организма и влошаване на общото здравословно състояние.
При така установеното, първоинстанционният съд уважил изцяло предявените
от ищцата искове, като ги приел за основателни и осъдил ответното дружество да й
заплати 5000 лв., частично предявени от 30 000 лв. неимуществени вреди и 40 лв.
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
увреждането до окончателното им заплащане.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Въззивната жалба
срещу него е неоснователна.
Доколкото с исковата си молба ищцата е обосновала претенциите си с
неизпълнението на задължението на ответното дружество за поддържането на
безопасна среда за клиентите в магазин Кауфланд на бул. Липник в гр. Русе правилно
районният съд е приел, че исковете, с които е бил сезиран намират своето правно
основание в чл. 49 ЗЗД.
По отношение на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди, съдът намира, че при разглеждането на спора не са допуснати процесуални
нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е
приложен материалния закон. Първоинстанционният съд е изградил преценката си за
наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.
45 ЗЗД и неизпълнение на вменено от закона задължение на ответното дружество въз
основа на задълбочен анализ на всички доказателства по делото, събрани по
надлежния ред, и обосновано е приел, че предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважени. Правилно, в съответствие със събраните доказателства е определен и
размера на вредите, подлежащи на обезщетяване от ответното дружество.
По възраженията, въведени с въззивната жалба следва да се отбележи следното:
Действително, разпитаните по делото свидетели не са били преки очевидци на
инцидента. Правилно обаче първоинстанционният съд е кредитирал показанията им,
6
доколкото малко след инцидента св. В.И е прибрал от паркинга на магазин „Кауфланд“
родителите си, а незаинтересованата от изхода на спора св. Димитрова е научила за
случилото се от ищцата по телефона. И двамата свидетели възпроизвеждат един и
същи факти относно падането на ищцата. За наличието на инцидент на сочената дата и
място безспорно сочи и попълнената по молба на служител на ответника декларация по
негов образец. Заключението по назначената СМЕ също потвърждава описаният
механизъм като възможен за получаване на процесното увреждане. Всички тези
доказателства, ценени в тяхната съвкупност доказват механизма, времето и мястото на
настъпване на процесната злополука. Налице е виновно противоправно поведение –
бездействие на служителите на ответното дружество по поддържане на безопасна за
клиентите среда. То, предвид механизма на увреждането, е в пряка причинно-
следствена връзка с него, респ. с претърпените от ищцата болки и страдания от
настъпилото вследствие на падането счупване. Не е оборена и презумпцията за
виновно поведение на лицата, на които е възложена работата по поддържането на
безопасната за клиентите лица. Не може да се приеме, че се касае за твърдяната
хипотеза на случайно събитие, изключващо вината съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД.
Възраженията във въззивната жалба в този смисъл са неоснователни, а изводите на
районния съд правилни. Съгласно утвърдената съдебна практика същото съставлява
непреодолимо, непредотвратимо, непредвидимо обстоятелство, което длъжникът нито
е предизвикал, нито е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди /т. е. обстоятелство,
което настъпва независимо и въпреки волята му/; необходимо е не само да е настъпило
събитие и неговото настъпване да не може да се вмени във вина на длъжника, но и то
да създава, да причинява невъзможността за изпълнение - да е толкова
непредотвратимо, че изцяло го осуетява - макар длъжникът да е положил грижата,
която е трябвало да положи, за да осъществи дължимия резултат. Очевидно е, че
разливането на мазнина по подовата повърхност на магазина в непосредствена близост
до рафтовете, на които са изложени за продажба големи количества олио и други течни
мазнини, в никакъв случай не може да се определи като непредвидимо обстоятелство.
В разглеждания казус е налице неизпълнение на възложена работа – на задължението
за поддържане на безопасна за клиентите среда, респ. неизпълнението не съставлява
случайно събитие, което изключва вината. Предвид изложеното, фактическият състав
на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника е налице и претенцията е
основателна, както правилно е приел и районният съд.
В резултат на получените от падането увреждания, ищцата е търпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, негативни преживявания и
ежедневни неудобства – съгласно заключението на СМЕ и показанията на свидетелите.
Тези вреди, в причинна връзка с инцидента, следва да бъдат репарирани, като
първоинстанционният съд, съобразявайки вида и характера на уврежданията, периода,
през който последиците от тях са били търпени и причинените от тях дискомфорт и
7
негативна промяна в начина на живот, правилно е определил, съгласно нормата на чл.
52 ЗЗД, като справедлив размер на обезщетението 10 000 лв., като е уважил обаче
исковата претенция за сумата от 5 000 лв., съобразявайки че е частично предявена.
Продължителното ограничаване движението на засегнатия крайник е довело до
влошаване на качеството на живот на пострадалата поради затрудненията в
ежедневните дейности, в самообслужването, както и до психически и социален
дискомфорт. Тези обстоятелства правилно са съотнесени към критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Посочената сума според настоящия състав е съобразена и
с икономическите условия на живот в страната за съответния период, както и със
съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания.
Действително, основателно е възражението във въззивната жалба, че въпреки даденото
от вещото лице заключение, че липсват данни да не е настъпило пълно функционално
възстановяване на увредения крайник на ищцата, районният съд е приел обратното.
Това обаче не променя крайният извод на настоящата инстанция относно справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Неоснователни са възраженията, че
продължителният възстановителен период очевидно бил предизвикан от това, че
ищцата не изпълнявала лекарските предписания и не си раздвижвала ръката, което пък
не кореспондирало и с невъзможността да се обслужва. Липсват каквито и да било
данни за това по делото. В СМЕ изрично вещото лице, позовавайки се на
медицинската документация е посочило, че ищцата не е подлежала на физиотерапия
поради онкологичното си заболяване, както и че са били налице противопоказни
условия по отношение на ляв горен крайник /незасегнатия от инцидента/, което
допълнително е затруднявало обслужването й. В обобщение, определеното от
първоинстанционния съд
обезщетение отговаря на действително претърпените и доказани в настоящото
производство от ищцата болки и страдания, както и на тяхната продължителност.
По горните съображения въззивната инстанция намира, че първоинстанционното
съдебно решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза на
пълномощника на ищцата – въззиваема в настоящото производство следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ и
съдействие, изрично уговорена в приложеното по делото пълномощно, което съдът
определя в размер на 800 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 284/7.03.2023 г., постановено по гр. д. №
3674/2022 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Сердика, ж.к. Банишора, ул. Скопие № 1А, да заплати
на адв. А. Г. АК Русе сумата от 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство на ищцата П. С. И. по делото на основание
чл. 38, ал. 2, във вр. с ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9