РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Варна, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110204266 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СЛ. П. СТ., с ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. Свищов,
ул. „Хаджи Димитър” № 11 против наказателно постановление № 23-0000604/ 11.06.2021г.
на Директора на РД „АА” гр. Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 53 ЗАНН,
вр. чл. 36, параграф 2, т. ii от Регламент № 165/2014 и чл. 93в, ал. 17, т. 3 ЗАвП.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като
в него на практика липсвали каквито и да е доказателства за извършване на описаното
нарушение. Посочва, че в периода от 09.34 часа на 20.01.2021г. до 11.03 часа на 29.01.2021г.
товарният автомобил марка „Скания“, кат. N3, с рег. № ВТ 3995 КК се е намирал в сервиз
„Скания“ за ремонт, поради което и картата на водача е била извадена, като видно от
представено удостоверение по това време водачът е извършвал други дейности за
дружеството, в което бил назначен по трудов договор. Поради посоченото твърди, че не е
извършил нарушение, а ако такова все пак е допуснато същото разкривало характер на
маловажно такова, което налага отмяна на издаденото наказателно постановление, като
прави искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява, представя единствено писмено становище, с което потвърждава доводите,
изложени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, излага
единствено писмено становище в придружаващото преписката писмо, в което претендира
1
разноски.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.02.2021 г . около 14:15 часа в обл. Варна, по автомагистрала
‚Хемус“, пътен възел „Летище – Варна“ в посока гр. Добрич, служители на
РД „АА“ спрели за проверка товарен автомобил марка "Скания", от кат. N3, с
per. № ВТ3995КК, с прикачено полуремарке с per. № ВТ2530ЕЕ, който
извършвал международен превоз на товари, видно от СМR№
12625/16.02.2021г., по маршрут от Република България до Република
Румъния.
В хода на проверката било установено, че при извършване на превоз с
МПС, оборудвано с дигитален тахограф марка Stoneridge Electonics , тип
SE5000, № **********, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006Г.,
водачът не представя за периода от 09:34ч. (UTC) на дата 20.01.2021г. до
11:03ч. (UTC) на дата 29.01.2021г., попадащ в периода на предходните 28 дни,
всеки ръчен запис или разпечатка, тахографски листи, удостоверение за
дейности, като и липсва информация в представената от водача дигитална
карта с № 0000000000809003, валидна до 31.07.2022г., като в рамките на
проверката не е предоставена никаква информация за посочения период.
За посоченото св. Б.И. съставил АУАН на водача, който го подписал без
възражения.
В хода на съдебното следствие като свидетел беше разпитан свидетелят Б.И. –
актосъставител, който пресъздаде възприятията си за случая с необходимата конкретика,
което даде основания на съда да кредитира показанията на свидетеля като пълни и дадени
обективно и безпристрастно.
С жалбата са били представени удостоверение за дейности, в което е отбелязано, че за
процесния период жалбоподателят е извършвал друга работа, а не управление на превозно
средство, както и две фактури за остойностяване на извършени дейности по ремонт на
процесния товарен автомобил в оторизиран сервиз на „Скания“.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, както и със събраните в хода
на съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат други фактически
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
2
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимен субект,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Процесното наказателно постановление № 23-0000604/ 11.06.2021г. е издадено от
компетентен орган – Директора на РД„АА” гр. Варна към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. То съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и
обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се
разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е
нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
С оглед на това съдът намира,че възраженията за това, че в хода на производството
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (неконкретизирани по
същество), са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, §2, т. ii от Регламент № 165/14, когато водачът
управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние
да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи
и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на
настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006.
В случая в по делото няма спор, че към момента на проверката въззивника е
извършвал международен превоз с МПС, което е било оборудвано със записващо
устройство - дигитален тахограф.
От друга страна в хода на съдебното следствие по категоричен начин от показанията
на разпитания по делото свидетел бе установено, че в хода на проверката въззивникът не е
представил тахографски листи, запис или удостоверение за дейности за периода от 09:34ч.
(UTC) на дата 20.01.2021г. до 11:03ч. (UTC) на дата 29.01.2021г.
Този факт не се и оспорва от въззивника, доколкото същият посочва, че е извършвал
друга дейност в периода (различна от управлението на ППС) и представя удостоверение за
дейности едва с въззивната жалба, което обстоятелство не е в състояние да го освободи от
АНО, тъй като той е бил длъжен да носи същото със себе си и да го представи при
поискване от контролните органи, което не е сторил.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че фактически въззивникът е
нарушил разпоредбата на чл. 36, §2, т. ii от Регламент № 165/14, тъй като при управление на
товарния автомобил не е спазил изискванията предвидени в Регламента - не е представил на
контролните органи след поискване документи, удостоверяващи извършените от него
дейности в период обхванат от предходните 28 дни.
Обстоятелството дали конкретният товарен автомобил е бил в движение за периода
3
или същият е бил в ремонт (каквито индикации има по делото, макар във фактурите да
отсъстват данни за точна дата за влизане за ремонт и излизане от ремонт за превозното
средство) не освобождава от отговорност водача, доколкото същият следва да предостави на
проверяващите информация за собствената си дейност в периода, а не за тази на превозното
средство.
АНО е дал правилната квалификация на извършеното нарушение като такова по
чл. 93в, ал.17, т.3 ЗАвтП и му наложил наказание във фиксирания в тази норма размер -
глоба 1500 лв.
За пълнота настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи, че се солидаризира с
възприетото от АНО становище, че не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН
доколкото нарушението не се отличава с нищо от други подобни от съответния вид и се
третира от законодателя като особено тежко такова, тъй като е пряко свързано с
възможността контролните органи да проследяват движението и почивките на водачите,
което пък от своя страна е пряко свързано с осигуряването на безопасността на движението.
Предвид изхода на делото и по отношение на искането за присъждане на разноски от
страна на АНО, съдът намери същото за неоснователно доколкото наказващият орган не е
представил доказателства за ангажиране на юрисконсулт, не е изпратил представител в
съдебно заседание, поради което и не се произнесе в тази посока.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0000604/ 11.06.2021г. на Директора
на РД „АА” гр. Варна, с което на СЛ. П. СТ. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 36, параграф
2, т. ii от Регламент № 165/2014 и чл. 93в, ал. 17, т. 3 ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4