Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
гр. София, 17. 10. 2018 година
С.о.съд, наказателно отделение, първи наказателен
въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на седми ноември, две
хиляди и шестнадесета година, в състав
:
Председател: П. П.
Членове:1. Н.а Н.
2.
А. И.
при
участието на секретаря С. И. и прокурора Б. К., като разгледа
докладваното от съдията П., в.н.а.д. № 371 по описа за 2017 година и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
378, ал. 5 във вр. с чл. 313 и
сл. от НПК.
Образувано е по жалба от адв. Ю.С. от САК- защитник на обв. Н.С.Й., с
установена по делото самоличност, против решение от 10. 05. 2017 год.,
постановено по а.н.д. № 57 / 2017 год. по описа на Районен съд - Ихтиман. С
посоченото решение, обв. Й. бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 316, пр. 1вр. чл. 309, ал. 1 ,пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба” в размер 2500 лева.
В жалбата по същество се навеждат
аргументи, че атакувания съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен - постановен в противоречие с установената по делото
доказателствена съвкупност, както и, че обвинението се явява „негодно”, тъй
като не са били посочени конкретни дати на извършване на част от деянията
включени в хипотезата на чл. 26 от НК.
Към настоящата инстанция е отправено
искане за оправдаване на обвиняемия, алтернативно, за връщане на делото за ново
разглеждане на Районна прокуратура – И..
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция обв. Й. не се явява. Защитникът му - адв. Ю.С. от САК пледира за уважаване
на жалбата.
Представителят на СОП поддържа
становище, че жалбата е неоснователна и
счита, че решението на районния съд да бъде потвърдено.
с.о.съд,
след като
обсъди депозираната жалба, взе
предвид становищата на страните и
извърши служебна проверка на
атакувания съдебен акт и материалите по делото, с оглед разпоредбата на
чл. 314, ал. 1 от НПК, прие за
установено следното :
Районна
прокуратура – И. е внесла постановление по реда на чл. 375 от НПК във връзка с
чл. 78а от НК с предложение, обв. Й. да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, за твърдяно като извършено
от него престъпление по чл. 316, пр. 1вр. чл. 309, ал. 1 ,пр. 1 вр. чл. 26, ал.
1 от НК, а състав на Районен съд – И., е уважил направеното искане.
За да постанови решението си, съдът се е позовал на
събраните както в
хода на досъдебното производство доказателства, така и на тези, събрани в рамките на проведеното съдебно
следствие.
Настоящият съдебен състав споделя фактическите
констатации на районния
съд, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните на досъдебното производство /а и
съдебното такова/ гласни и писмени доказателства, както и експертни заключения.
Показанията на разпитаните
свидетели, ценени през призмата на ал. 2 на чл. 378 от НПК са
еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират помежду си, поради и което, основателно са били
възприети от решаващия съд.
Въпреки наведените в жалбата доводи, че от показанията на разпитаните в
съдебното следствие свидетели, по делото се установява фактическа обстановка,
различна от тази, изложена в постановлението на Районна прокуратура – И.внесено по реда на чл. 375 от НПК във връзка с чл.
78а от НК с предложение, обв. Й. да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, за твърдяно като извършено от него
престъпление по чл. 316, пр. 1 вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК следва да се отбележи, че при сторения от състава на Районен съд – И.
доказателствен анали, липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и
оценка на доказателствата, като същевременно не са били и допуснати нарушения
на процесуалните правила явяващи се съществени, по смисъла на разпоредбата на
чл. 348, ал. 3 от НПК.
Така, при
правилно установена фактическа обстановка,
районният съд е направил законосъобразен извод, че обв. Й. в периода от 15. 05. 2009 год.
до м. 12. 2011 год., в гр. И., С.а област, при условията на продължавано
престъпление, с повече от едно деяние, които осъществяват поотделно един състав
на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, съзнателно се ползвал от неистински частни документи, както
следва: :
- Ha неустановена дата и месец след 14.05.2009 г., съзнателно се ползвал от
неистински частен документ – фактура № 18/ 15.05.2009 г., на която е придаден
вид, че е издадена от MOЛ – И. Д. на ЕТ „Д.р Пе.в“ гр. П., на стойност 675,00
лв. за извършени ловно-стопански мероприятия – закупуване на семе, оран и
засяване на дивечовъдна нива в ловно-стопански район, стопанисван от Сдружение
на ловците и риболовците „.л“ гр. И., като представил фактурата в
счетоводството на Сдружение на ловците и риболовците „С.“ гр. И., за да докаже
правото ЕТ „Д. П.“ гр. П. с МОЛ И.Д.в, да получи отразените във фактурата суми
за извършени услуги, посочени във фактурите, които дейности реално не са
извършени;
- На 15.07.2010 г. съзнателно се ползвал от неистински частен документ –
фактура № 35/ 27.04.2010г., на която е придаден вид, че е издадена от MOЛ – И.Д.
на ЕТ „Д. П.“ гр. П. с ЕИК: 1., на
стойност 800,00 лв. за извършени ловно-стопански мероприятия – закупуване на
семе, оран и засяване на дивечовъдна нива в ловно-стопански район, стопанисван
от Сдружение на ловците и риболовците „С.“ гр. И. като представил фактурата в
счетоводството на Сдружение на ловците и риболовците „С.“ гр. И.., за да докаже
правото ЕТ „Д. П.“ гр. П. с МОЛ И. Д., да получи отразените във фактурата суми
за извършени услуги, посочени във фактурите, които дейности реално не са
извършени;
- На неустановена дата и месец след 28.07.2011 г., съзнателно се ползвал от
неистински частен документ – фактура № 31/ 29.07.2011 г., на която е придаден
вид, че е издадена от MOЛ – И. Д. на ЕТ „Д. П.“ гр. П.. с ЕИК: ., на стойност
1250,00 лв. за извършени ловно-стопански мероприятия – закупуване на семе, оран
и засяване на дивечовъдна нива в ловно стопански район стопанисван от Сдружение
на ловците и риболовците „С.“ гр. И. като представил фактурата в счетоводството
на Сдружение на ловците и риболовците „С.“ гр. И., за да докаже правото ЕТ „Д.
П.“ гр. П.с МОЛ И. Д., да получи отразените във фактурата суми за извършени
услуги, посочени във фактурите, които дейности реално не са извършени, като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, осъществявайки
от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 316, пр. 1, вр. чл.
309, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, т.е., липсва допуснато нарушение на
материалния закон.
Обоснован е също
така и извода, че в случая са налице
предпоставките за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК, а именно, привлеченият
към административно–наказателна отговорност Й. е пълнолетен, неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. За
престъплението в
извършването на което е признат за виновен, се предвижда
наказание „лишаване
от свобода” до
две години, липсват съставомерни
имуществени вреди, поради и
което, състава на районния
съд законосъобразно е освободил обвиняемия от
наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание.
При определяне
размера на наложеното административно наказание "глоба" обаче, състава на Районен съд – И. е
допуснал процесуално нарушение. Видно от мотивите касаещи приложението на чл.
78а от НК и в частност, тези, относими към размера на административното
наказание /в.ж. л. 47 от първ. пр.-во/ , решаващия съдебен състав е бил
категоричен в извода си, че за справедливо наказание намира глоба в предвидения
от закона минимален размер, макар и цифрово да е била отразена сумата от 2500
лева, докато в диспозитива на решението словно е изписана сумата от хиляда и
петстотин лева. Волята на съдебния състав е ясна и с оглед това, че е
констатирал по делото единствено смекчаващи наказателната отговорност на дееца
обстоятелства. При това положение, настоящата инстанция намира основание за
изменение на решението в санкционната му част, като окръжният
съд се солидаризира с контролираната инстанция, че наложена в минималния законов размер - глоба
в размер на 1000 лева, се
явява справедлива и ще постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК, както и, че би била напълно съответна
на конкретиката на казуса.
Воден
от горното и на основание чл.
378, ал. 5 вр. чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, с.о.съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА решение от 10. 05. 2017 год., постановено по а.н.д. № 57
/ 2017 год. по описа на Районен съд – И. като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „глоба” от 2500 лева на 1000 /ХИЛЯДА/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове : 1 . 2.