Присъда по дело №177/2016 на Окръжен съд - Стара Загора

М О Т И В И  към Присъда № 27 /21.06.2016 г.

по НОХД № 177 /2016г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора:

 

       Производството е на основание чл.343, ал.3, предл.ІІ-ро, ІІІ-то и последно, б. ”б”, предл. II-ро, вр. ал.1, б.”б”, пр.ІІ-ро, и б. “в”, пр. ІІ-ро, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл. 58а, ал.1, от НК.

         На 27.04.2016 г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- гр.Стара Загора против подсъдимия А.Р.Д., с ЕГН **********, за това, че на 11.02.2016 година в град ***** при управление на МПС –л.а. м.”Фолксваген” модел ”Пасат” с рег. № СТ 3772 НН, в нарушение на правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.1 от ЗДвП- “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал; чл.20 ал.2 изр.последно от ЗДвП- “Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като не намалил скоростта и не спрял автомобила, когато е възникнала опасността за движението; и  чл.119 ал.1 от ЗДвП- “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не пропуснал пострадалите пешеходки, които вече били стъпили на пешеходната пътека и дори били преминали средата и, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Н.Б.Ж. и двустепенна средна телесна повреда на П.Б.Г.- изразяваща се в трайно затруднение движението на десния горен крайник, представляващо открито счупване на мишничната кост и в трайно затруднение движението на десния долен крайник, представляващо счупване на дясно бедро и счупване на дясна подбедрица, като от деянието е настъпила смърт на едно лице и телесни повреди на едно лице, дееца е избягал от местопроизшествието, деянието е извършено на пешеходна пътека, и представлява особено тежък случай. С това си деяние подсъдимият Д.  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, предл.ІІ-ро, ІІІ-то и последно, б. ”б”, предл. II-ро, вр. ал.1, б.”б”, пр.ІІ-ро, и б. “в”, пр. ІІ-ро, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК.

       Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора поддържа изцяло така предявеното и внесено с обвинителния акт в съда обвинение като заявява, че  намира същото за изцяло обосновано и доказано и предлага на съда подсъдимия А.Р.Д. да бъде признат за виновен изцяло по предявеното му обвинение. С оглед обстоятелството, че е налице самопризнание на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимия и делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, заявява, че не следва да се обсъждат подробно събраните доказателства, тъй като същите не се оспорват. Счита, че основният въпрос по делото е за вината на подсъдимия Д., респективно за наказанието, което следва да му бъде наложено. Като се спира подробно на обстоятелствата, при които е извършено  деянието на подсъдимия, а именно: рано сутрин при липса на трафик и сериозно движение по пътищата, в района на *****, на пешеходна пътека тип „зебра”, по която двете пострадали сестри са пресичали хванати под ръка, и към момента на удара вече са били преминали в северната пътна лента за движение на южното платно в посока изток, както и на обстоятелството, че за подсъдимия е нямало абсолютно никакви обективни пречки да възприеме обстановката на пътя пред неговото движение,  и  най – вече наличието на пешеходна пътека тип “зебра”, която му вменява задължение да бъде особено внимателен при управление на МПС, както и наличието на възможност за спиране преди мястото на удара въпреки превишената му скорост на движение, счита, че подсъдимият не е изпълнил задълженията си на водач и е  нарушил  разпоредбите на чл.20, ал.1; чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, които са драстични нарушения. По време и след деянието е демонстрирал пълно незачитане на тези правила: не е направил дори опит да спре, нито  да намали скоростта с оглед заключението на АТЕ, не е подал сигнал за ПТП на националния тел.” 112”, и дори е отишъл на работа; още на следващия ден е предприел действия по заличаване на следите, свързващи го с престъплението, в които е включил и свои близки роднини, а също така е предприел действия по пререгистрация на свидетелството му за  правоуправление, тъй като към момента на деянието срокът му е бил изтекъл. Последното, макар и да не е в причинна връзка с настъпилото ПТП,  разкрива високата степен на обществена опасност както на дееца, така и на деянието. Същият е разкрит след проведена мащабна кампания по издирването му и проверка на стотици автомобили, а с оглед на настъпилия тежък неправомерен резултат/ телесни повреди  на едно лице и смърт на друго лице/ както и посочените по- горе множество квалифициращи обстоятелства и други такива извън квалификацията на деянието, е налице висока обществена опасност както на дееца, така и на деянието, с оглед на което същото следва да се квалифицира като “особено тежък случай”. Взема отношение по въпроса за размера на наказанието като заявява, че предвид наличието на посочените обстоятелства извън квалификацията на деянието/ управление на МПС с превишена скорост и без свидетелство за правоуправление, както и действията по укриването на автомобила с въвличането на близки роднини, които следва да бъдат отчетени като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства, и наличието на смекчаващи такива като: чисто съдебно минало до момента на деянието и наличието на здравословни проблеми, както и много високата степен на обществена опасност на дееца като водач на МПС, очертана в начина на извършване на деянието и множеството квалифициращи признаци, предвидени в чл. 343, ал. 3 НК, следва да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” около средния размер, предвиден в закона за това престъпление. Конкретно предлага размера на наказание около 12 години лишаване от свобода, което предвид нормите на чл.371, т.2 вр. чл.373, ал.2 от НПК, респ.чл.58а от НК, следва да бъде намалено с  1/3 като бъде индивидуализирано в размер на  8 години лишаване от свобода. Счита, че по отношение на подсъдимия следва да бъде наложено и наказание по чл.343г  от НК, а именно  временно лишаване от право да управлява МПС като предлага то да е в срока на наказанието лишаване от свобода. Взема становище и по отношение разпореждането с веществените доказателства по делото като предлага на основание чл.53а от НК лекия автомобил марка „Фолксваген” модел „Пасат”, както и капака на същия да бъде отнет в полза на държавата/или последния да бъде върнат на бащата на подсъдимия, чиято собственост е/. Вещите на пострадалите, да им бъдат върнати, респ. да бъдат върнати на наследниците им, а лекият автомобил „Рено Шамад”, по отношение на който не е установено на кого принадлежи, също да бъде отнет в полза на държавата. Останалите веществени доказателства поради тяхната малозначителност и негодност за употреба да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени. Разноските в размер на 3025.77 лева, направени за заплащане на назначените по ДП експертизи, да бъдат възложени на подсъдимия.

        По делото не е предявен граждански иск и не е направено искане за конституиране на пострадалите като граждански ищци, но същите са конституирани като частни обвинители. Това са пострадалата от деянието П.Б.Г., която е  останала жива,  и наследниците на починалата вследствие деянието на подсъдимия Н. Б.Ж.- Ж.К.Ж./съпруг/ и К.Ж.К./син, които са нейни преки законни наследници, видно от удостоверението за наследници, приложено по ДП.  Повереникът им адв. Ж.З. поддържа обвинението и от името на доверителите си моли за налагане на едно житейски справедливо наказание. В пледоарията си по същество взема отношение по въпроса за размера на наказанието, което следва да бъде наложено. Счита, че с оглед самото престъпление, за което подсъдимия се е признал за виновен, което също намира за особено тежко, както и предвид правната му квалификация по ОА, за да бъде постигнат действително  превъзпитателен и превантивен ефект, в рамките на  предвиденото в закона наказание- лишаване от свобода в размер от 5 до 20 години, на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, но в размер на 13 години, което  да бъде намалено предвид разпоредбите на чл.371, т.2 от НПК, във вр. чл.373, ал.2 от НПК,  и чл.58а от НК. По отношение на допълнителното наказание- лишаване от правоуправление намира, че подсъдимия следва да бъде лишен от това право за срок от  за максималния срок от 16 години. Обосновава исканията си с високата степен на обществена опасност на дееца като моли съда да обърне внимание на справката му за  административен нарушител, от която се установява, че същият през периода от 2009 г.до 2013 г. е демонстрирал едно постоянно поведение на обществено опасен деец по транспорта, и че тези нарушения го определят като водач, който се  отличава с особена арогантност и наглост.  Сред тях са: неспазване на пътен знак, движение с превишена скорост, предоставяне на автомобила на лице в нетрезво състояние, неплащане на наложените пътни глоби, които от 10 случая са платени само в два, въпреки че лицето е **** и би следвало да спазва закона. Предоставя на съда да се произнесе по веществените доказателства като моли за присъждане на направените от доверителите и разноски  за защита по делото.

Служебният защитник на подсъдимия адв. К.В. предвид начина на протичане на съдебното следствие моли за налагане на наказание на подзащитния му при превес на смекчаващите вината обстоятелства- към минимума на предвиденото в закона наказание и с приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Моли с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия Д., направените пълни самопризнания още в хода на досъдебното производство, изразената критичност, съжаление и разкаяние за стореното, както и обстоятелствата, при които е станало ПТП, и поради които не е забелязал пострадалите/ранния час липсата на достатъчно осветление, лошите климатични условия- мократа пътна настилка/, които са изиграли съществена роля за това; обстоятелството, че след деянието е бил в шок и не е осъзнавал какво се случва, на фона на  недоброто му здравословно и психическо състояние тогава и към момента/наличието на висок процент инвалидност вследствие на катастрофа/, да не  му бъде налагано по- високо наказание и то да бъде определено при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства. Заявява, че всяко наказание, което надхвърля необходимото, не ще въздейства възпитателно и предупредително на осъдения. Счита, че в случая следва да се има предвид здравословното и психологично състояние на подзащитния му, и високия минимум, предвиден от законодателя за самото престъпление, поради което намира, че за осъществяване целите на чл.36 от НК е напълно достатъчно едно наказание, клонящо към минимума, което счита, че ще бъде подходящо за подсъдимия Д..

      Подсъдимият А.Р.Д. се признава за виновен по така предявеното обвинение и след разясняване на особената процедура  по глава ХХVІІ от НПК и проведеното предварително изслушване, заявява, че признава изцяло фактите, така както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти,  а при постановяване на присъдата да се ползва изцяло съдържанието на събраните на досъдебното производство доказателства. Поддържа казаното от служебния му защитник и изразява съжаление и разкаяние за случилото се, както и изказва съболезнованията си към пострадалата и наследниците на другата пострадала. В предоставената му дума за лична защита заявява, че не е знаел, че на мястото на ПТП има пешеходна пътека, било е тъмно и настилката е била мокра от дъжда от предната вечер, както и че е инвалид и кормува само  с дясната си ръка/ поради частична пареза на целия горен ляв крайник/. В последната си дума моли съда да постанови някакво по-малко наказание, за да може да се грижи за своята майка, и да вземе предвид тежкото му здравословно състояние и състоянието му на инвалидност.

Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства, събрани на досъдебното и на съдебното производство, както и при първоначалното разглеждане на делото, приобщени към делото чрез прочитане и приемане по реда на чл.283 и чл. 107, ал.2 от НПК, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Подсъдимият А.Р.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, месторабота – *****, с постоянен и настоящ адрес:***,  с ЕГН **********. Същият е неосъждан.

Подсъдимият Д. е водач на МПС кат. „В” и „М” от 1983г. и се води на отчет в Сектор КАТ при ОД на МВР-*****. Последното издадено му свидетелство за правоуправление на МПС е от 01.02.2011г., валидно до 25.01.2016г.. Същият е собственик на лек автомобил м.”Фолксваген” модел ”Пасат” с рег. № СТ 3772 НН-черен на цвят, който редовно е управлявал до деня на ПТП. Подсъдимият Д. работел като *****. Всеки ден, в който бил на работа, пътувал от дома си – в кв.***** до централната част на града с автомобила си м.”Фолксваген Пасат” .

На 11.02.2016 година подсъдимият Д. бил на работа дневна смяна – от 07:00 до 19:00 часа, като дежурството му било заедно със св. М. Д.М. на обект ******. Същия ден сутринта - около 06:20 часа подсъдимият тръгнал от дома си за работа с лекия си автомобил м.”Фолксваген Пасат” с рег. № СТ 3772 НН, като се движел от кв.***** към централната част на града. Тъй като трябвало да зареди автомобила си с гориво, от бул.”**** продължил движението си по ул.”******” - в посока от изток на запад. От южната част на ул.”*****”, източно от кръстовището с бул.”*****, където се намира бензиностанция *****”, влязъл в нея с управлявания автомобил. След като заредил автомобила си с гориво, го привел в движение и напуснал бензиностанцията, като с десен завой излязъл отново на ул.*****” и поел по същата улица в посока изток. В този участък улица „*****” е ориентирана в посока запад-изток, пътното платно е с ширина 10 метра , като има две ленти за движение, всяка с широчина 5 метра. Предния ден бил валял дъжд и асфалтовото пътно покритие било мокро и измито от дъжда. Времето било още сумрачно, макар уличното осветление да работело. Предвид ранния час движението по улицата не е било натоварено.

След като напуснал бензиностанцията, около 06:45 часа подсъдимият Д. управлявал лекия си автомобил „Фолксваген Пасат” по ул.”*****” в посока изток със скорост от 55,73 км/ч.. Управлявания от него автомобил се движел в южното полуплатно. Същият подминал бензиностанция *****, намиращи се от южната страна на улицата и продължил на изток. Там, на следващо кръстовище - на ул.”*****” и ул.”****** /срещу магазин „******”/ на пътното платно се намирала  пешеходна пътека тип „зебра” – червено-бяла с широчина 2,5 м. на бялата и 3,5м. на червената част. Тази маркировка обаче не му заострила вниманието и не го възпрепятствала да намали скоростта, и той продължил да управлява автомобила си по гореописания начин- в посока изток- със същата скорост от около 55,73 км/ч. в южната лента за движение.

По същото време пострадалите пешеходки- Н. Б.Ж. и П.Б.Г. /*****/ се намирали от северната страна на ул.”*****” и предприели пресичане на улицата в посока юг, движейки се по пешеходната пътека. Двете пострадали вървели заедно, хваната под ръка, като  постр.Н. Ж. вървяла отдясно на **** – постр. П.Г.. При навлизане на пострадалите Ж. и Г. на пътното платно- на пешеходната пътека в северното полуплатно, намиращи се в северната лента за движение на ул.”*****”-движещи се в посока изток-запад автомобили спрели, за да ги пропуснат. Спрелите, за да пропуснат пешеходките автомобили били л.а.”Тойота Айго” с рег. № СН 5000 АН, управляван от св.А. Р., а след него – таксиметров автомобил м.”Шевролет Алвео” с рег. № СТ 9686 КК, управляван от св.М. М., в който имало пътник- св.Н. П.. След като двете пострадали преминали по пешеходната пътека през северното полуплатно, спрелите два автомобила продължили движението си на запад по улицата, а пострадалите продължили пресичането на улицата със спокоен ход, движейки се на юг в южната лента на пътя, вървейки по пешеходната пътека. Пострадалите Ж. и Г. преминали по –голямата част от южното полуплатно на улицата продължили движението си по пешеходната пътека на юг. В същото време подсъдимият Д., управлявайки автомобила си с посочената по- горе скорост от  55,73 км/ч. по южната лента за движение в посока изток, се приближил към пешеходната пътека от запад, и въпреки че имал обективната възможност да ги забележи и да намали скоростта си на движение/както това били сторили превозните средства при пресичането на пешеходките на северното полуплатно, и когато  те се намирали вече на пешеходната пътека на разстояние 1, 8 метра от южния край на пътното платно, подсъдимият Д. преминал с управлявания от него автомобил през пешеходната пътека- там, където в момента се намирали двете пешеходки, при което настъпил сблъсък. Управлявания от подсъдимия лек автомобил м.”Фолксваген Пасат” с рег. № СТ 3772 НН блъснал с предната си част пострадалите като първия контакт бил между предната част на автомобила и десните долни крайници - десните бедра и десните подбедрици на двете пострадали- Н. Г. и П.Г.. След първоначалното съприкосновение с автомобила – в областта на дясното бедро и дясната подбедрица, тазът на постр.Н. Ж. попаднал върху предния капак на автомобила и в резултат на получения въртелив момент същата получила счупвания на дясната срамна кост, разчленяване на дясната хълбочна става на таза и на напречните израстъци на поясните прешлени отдясно, след което попаднала с дясната част на гърба и пояса върху торпедото на автомобила, а главата й в областта на дясната теменно-тилна област се ударила в предното стъкло на автомобила. Пострадалата П.Г. също след първоначалния контакт в областта на дясното бедро и подбедрица попаднала върху капака на автомобила и в резултат на това съприкосновение с автомобила получила счупване на дясната мишнична кост. След това двете пострадали –първо пострадалата Ж., а след нея и пострадалата  Г. били отхвърлени от автомобила по посока на движението му. Пострадалата Н. Ж. паднала на пътната настилка на 6,3 метра от мястото на удара, а постр.П.Г. била носена и отхвърлена на 17,79 метра.

           И след произшествието подсъдимият Д. не привел в действие спирачна система на автомобила- не спрял, нито намалил скоростта, а продължил движението си на изток по ул.”*****”, след което отишъл на работа.

          Свидетели на катастрофата станали хора, които в това време се намирали в непосредствена близост до мястото на произшествието. Един от тях е св.Н. Н., който в момента на ПТП е бил  на южния тротоар на ул.”****”, до магазин „****”, видял е пресичащите по пешеходната пътека пешеходки и след секунди чул силен шум от удар. Св.Н. е видял пострадалите, паднали в южния край на пътното платно, източно от пешеходната пътека на разстояние една от друга, и той е първият подал сигнал за произшествието от мобилния си телефон на националния телефон ” 112” – в 06:47 часа. На мястото на произшествието пристигнали служители на МВР. Пристигналия екип на Спешна медицинска помощ констатирал смъртта на постр.Ж., а постр.Г. била откарана за оказване на медицинска помощ в УМБАЛ –*****. 

Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на труп № 40/2016г., в резултат на причиненото пътно транспортно произшествие от подсъдимия, пострадалата Н. Б.Ж., на 65 години, е получила следните травматични увреждания: черепномозъчна травма –разкъсноконтузна рана, охлузване и кръвонасядане на меките черепни обвивки, счупване на черепния покрив и основа, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка; оток на мозъка и белите дробове; гръдна травма – дълбоки кръвонасядания на гърба, счупване на ребра двустранно, контузия на белите дробове; счупвания на таза и десните странични израстъци на поясните прешлени; мастна емболия в белите дробове; кръвонасядания на горните и долни крайници. Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, причина за смъртта на пострадалата Ж. са “множествени травматични увреждания довели до развитие на травматичен шок и мастна емболия на белите дробове”.

Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 48/2016г., в резултат на причиненото пътно транспортно произшествие пострадалата П.Б.Г., на 60 години, е получила следните травматични увреждания: счупване на дясното бедро, счупване на дясната подбедрица, открито счупване на дясната мишнична кост и контузия на дясното коляно. Счупването на дясното бедро и счупване на дясната подбедрица са причинили “трайно затруднение на движението на десния долен крайник”, а откритото счупване на дясната мишнична кост е причинило “трайно затруднение на движението на десния горен крайник”, като всяко едно от тях представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

Междувременно подсъдимият Д. отишъл на работа, паркирал автомобила си на обществен паркинг в централната част на града и застъпил смяна на ***** заедно със св.М.. След като свършила смяната му в 19:00 часа, с автомобила си се прибрал у дома си. Била предприета мащабна полицейска операция по издирването на автомобила, с който е причинено произшествието и водача му. Настъпилото произшествие било огласено, предприело се извършване на  проверки на записи от охранителни и пътни камери, както и  проверки и огледи на тъмни на цвят автомобили от определена марка- с цел установяване или изключване на съпричастност към настъпилото произшествие.

Подсъдимият не само не съобщил за станалото ПТП, не спрял и не оказал помощ на пострадалите, не се предал, но и в следващите дни предприел действия по укриване на автомобила, в които въвлякъл и свои близки роднини: В резултат на причиненото произшествие предното обзорно стъкло на управлявания от подсъдимия л.а. ”Фолксваген Пасат” с рег.№ СТ 3772 НН било с деформации- частично било хлътнало навътре и напукано с концентрични окръжности,а в предната част на автомобила, включително по предния капак на автомобила също имало деформации. За да заличи връзката си с извършеното от него престъпление, подсъдимият Д. решил да отстрани деформациите по автомобила като смени обзорното стъкло. На 12.02.2016г. той се качил на автомобила си и с него отишъл до сервиз за смяна на автостъкла –„*****, собственост на св.Г. Г., намиращ се в ****** Подсъдимият му поръчал смяна на стъклото. След като разгледал повредите, св.Г. го попитал дали не е блъснал човек, но подсъдимият отрекъл, твърдейки, че е блъснал животно. Св.Г. сменил предното обзорно стъкло и залепил на новото стикерите за ГТП и ГО, които по молба на подсъдимия свалил от подмененото, и приключил работа в около 11:00 часа. По искане на подсъдимия св.Георгиев му върнал и подмененото повредено стъкло, което той взел и по-късно изхвърлил на сметището. След това подсъдимият Д. прибрал автомобила в гаража на къщата си и започнал да прави промени по автомобила-същия бил със заден спойлер, който той  свалил. Тъй като имало побитости по предния капак, които не можел да отстрани сам, а се извършвали проверки на автомобили тъмни на цвят вкл.м.”Фолксваген” , подсъдимият Д. решил да потърси помощта на ****- св.Д. Д. и *****-св.Р. Р.. Св.Д. и **** св. Р., живеели в същата къща, в която живеел подсъдимият, и работели в собствен автосервиз, намиращ се в ****.   На следващия ден – 13.02.2016г. подсъдимият изчакал св.Д. и ****, св.Р., да се приберат от работа за обяд и изразил безпокойство от оглед на автомобила му от органите на МВР. Тъй като св.Д. се учудил защо ще се оглежда автомобила и започнал да му задава въпроси, последният признал за извършеното и поискал помощ, като поискал **** да смени предния капак с предния капак от колата на ****. *** на подсъдимия и на св.Д. живеел в с.***** и притежавал същия автомобил „Фолсваген Пасат” със същия цвят- черен. Свидетелите Д. и Р. свалили предния капак от автомобила на подсъдимия -”Фолксваген Пасат” с рег. № СТ 3772 НН, и с друг автомобил го транспортирали до с.*****. Там свалили капака от автомобила на Р. Д.Р. – също -”Фолксваген Пасат”, но с рег. № СТ 8754 АК, като на него монтирали носения от тях повреден капак. След това взели сваления от автомобила на Р. Р. преден капак и го монтирали на автомобила на подсъдимия. Той оставил автомобила си в гаража, ориентиран с предната си част към вътрешността на гаража, след което престанал да го ползва.

В резултат на проведените ОИМ, и предаване и изследване на оптични носители на записващи устройства, на 26.02.2016г. подсъдимия Д. бил установен като извършител на престъплението. Същият ден бил извършен оглед на гаража му – към къщата на ул.**** и с протокол бил иззет паркирания в него автомобил, с който е причинено произшествието. Впоследствие той признал за извършеното престъпление и сам посочил автосервиза на св.Г., където била извършена смяната на предното обзорно стъкло. С протокол за доброволно предаване от 27.02.2016г. св.Д. предал предния капак –демонтиран от автомобила на обвиняемия  --”Фолксваген” Пасат” с рег. № СТ 3772 НН и монтиран от свидетеля на същия марка, модел и цвят автомобил, собственост на ****, намиращ се в с.*****. Разпитан в качеството на обвиняем –на 23.03.2016г. , подсъдимият Д. е дал обяснения, признавайки извършеното на 11.02.2016г. престъпление.

 

Причини за настъпване на ПТП:

В обвинителния акт е посочена, а и с оглед направените от подсъдимия самопризнания на фактите, съдът прие, че е налице една единствена причина за настъпване на пътно транспортно произшествие- поведението на подсъдимия Д., за когото е била налице обективна възможност да контролира непрекъснато управляваното моторно превозно средство – лек автомобил ”Фолксваген” модел ”Пасат” с рег.№ СТ 3772 НН. Действията по този контрол се изразяват в задължението му непрекъснато да наблюдава пътя и движещите се по него превозни средства и пешеходци, да следи за наличието на знаково стопанство/вкл. пътна маркировка/, да възприема своевременно същите и при наличие на такива/вкл. наличието на пешеходна пътека / тип „зебра”/, така и на пресичащи пешеходци, да намали скоростта и да спре, да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, както и в случай на възникване на опасност за движението. В случая при липсата на каквито и да е нарушения от страна на пострадалите пешеходки, които вече били навлезли на пешеходната пътека и дори вече били преминали средата и, същият не е изпълнил задължението си по осъществяване на този непрекъснат контрол. Още по-внимателен е следвало да бъде същият поради ранния час, наличния сумрак поради оскъдното улично осветление, влажната настилка от превалелия през нощта дъжд, близостта до множество търговски обекти и автогара, наличието на пешеходна пътека тип “Зебра” в участъка, който е следвало да премине с автомобила си. Съдът възприе като нелогична и неотговаряща на истината посочената от подсъдимия извинителна причина в личната му защита, че не знаел, че на това място има пешеходна пътека тип “зебра”, с оглед обстоятелството, че това е общоизвестен факт на всички граждани на **** и се намира в район, където по принцип преминават много превозни средства и може да стане ПТП. Освен това подс. Д. не реагирал по никакъв начин на горните факти –не спрял, нито намалил скоростта на движение на автомобила- нито преди, нито по време на удара, нито след настъпване на произшествието. Видно от заключението на изготвената комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза, която не се оспорва от подсъдимия и неговия защитник, скоростта на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил- 55,73 км/ч., преди и по време на удара, е една и съща. За подсъдимия обективно е била налице пряка видимост към пешеходната пътека и преминаващите по нея пешеходки, и за него е била налице техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, като своевременно възприеме наличието им – на пешеходна пътека и намиращите се на същата пострадали лица, и с оглед задължението си по закон да ги пропусне като намали скоростта или спре, да приведе в действие спирачната система на автомобила, като в такъв случай автомобила би спрял преди мястото на удара. Тези факти също не се оспорват от подсъдимия и защитника му, и са категорично установени не само от самопризнанието на подсъдимия, но и от останалите събрани по ДП доказателства, заключения на експерти, вкл. и гласни такива- разпитаните свидетели от района на ПТП в деня на катастрофата. С бездействието си  като не е изпълнил това предписание на специалния закон- Закона за движение по пътищата, подсъдимият  Д. е нарушил предписанието на чл.20 ал.1 от ЗДвП – “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”. Ако е бил изпълнил тези предписания, същият е щял своевременно да забележи пресичащите пешеходки, да намали скоростта/която е била над ограничението от 50 км/ч за населено място, но е можело да бъде сведена до безопасни граници/ и да спре, когато е възникнала опасността за движението. Тъй като при така създалата се пътна обстановка подсъдимият Д. е бил длъжен, но не е предприел действието, предписано му от  закона- не е намалил скоростта, нито е спрял, въпреки че е имал обективна възможност за това, подсъдимият Д. с бездействието си е нарушил друга  задължителна разпоредба на закона- тази на чл.20 ал.2 изр. последно от ЗДвП- “Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”. Освен това поради спецификата на мястото, където е станало ПТП в случая, е налице нарушение и на специалната разпоредба на чл.119 ал.1 от ЗДвП- “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”. Всички тези нарушения, допуснати от подсъдимия Д., са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие и резултата от същото.

В резултат на произшествието е настъпила смърт на едно лице -на пострадалата Ж. и двустепенна средна телесна повреда на друго лице- пострадалата Г.. Произшествието е причинено и настъпило на пешеходна пътека – тип „зебра”. След деянието подсъдимият Д. е избягал от местопроизшествието, укрил е автомобила, с който е причинено същото и е предприел действия по заличаване на следите, свързващи го с деянието.

Инцидентът е настъпил в резултат на драстично нарушение на правилата за движение, в централна част на град **** – в близост до **** и множество магазини и офиси, рано сутринта –при спокойна пътна обстановка, преди да има натоварен трафик. Подсъдимият Д. към момента на деянието не е притежавал валиден документ за правоспособност – издаденото му свидетелство за управление на МПС било валидно до 25.01.2016г. и към момента на извършване на престъплението -11.02.2016г., не е притежавал валидно такова. Седмица след инцидента – на 18.02.2016г., е подал заявление за издаване на ново свидетелство за управление на МПС. След деянието е предприел действия по отстраняване на следите от автомобила, които могат да го свържат с авторството на деянието, като при това е въвлякъл и други лица, вкл. и свои близки роднини. Горните обстоятелства, наред с настъпилия резултат, както и наличието на квалифициращите признаци „на пешеходна пътека” и „избягал от местопроизшествието” обуславят квалифициращия признак „особено тежък случай” съгл. чл. 93 т.8 от НК, при който извършеното престъпление с оглед настъпилите тежки вредни последици –смъртта на едно и телесни повреди на друго лице, и на други отегчаващи отговорността обстоятелства – наличието на квалифициращи признаци по предл.2-ро, 3-то и последно на ал.3 на чл.343 от НК, и на други такива извън квалификацията на деянието: факта че към момента водачът- подсъдимият, не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, обстоятелството/ без причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие/, че е управлявал автомобила с превишена скорост, и че произшествието е настъпило в резултат на груби нарушения на основни правила за движението по пътищата, че целенасочено и организирано е предприел всякакви мерки за заличаване на връзката си с деянието, вкл. ползвайки и други лица между които и свои близки, а седмица след инцидента е подал и ново заявление за преиздаване на свидетелството му за управление на МПС, разкриват изключително висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца.

                       Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и непротиворечив начин от събраните по ДП № 1228 ЗМ 54/2016 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора протоколи и писмени документи, съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, приобщени към доказателствата по делото с оглед изразеното от подсъдимия и неговия защитник съгласи с признаване на всички факти и обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на ОА, както следва: Том І: ***********; .Том ІІ: *******;  Том ІІІ: *******;  Том ІV:***********     

                      От заключението на назначената по ДП комплексна автотехническа и съдебно- медицинска експертиза/КАТСМЕ/, находяща се на л. 113-127 от ДП, т.ІV/, се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, е била превишена/над 50 км/ч/ и технически несъобразена с пътната обстановка по време на възникване на опасността- стъпване на пешеходките на пешеходната пътека. Експертите са категорични, че с оглед възможността, която е имал към този момент подсъдимият да забележи пострадалите от разстояние 50 метра, което е по- голямо от опасната зона на спиране/38, 111 м/, водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Препятствия по линията на видимост не са били налични/видно и от св. показания на свидетелите очевидци, разпитани по ДП- св. Н. и св.М./. С оглед на това заключение съдът прие, че единствено несъобразената скорост се намира в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като въпреки превишаването на скоростта от страна на водача е имало техническа възможност да бъде избегнато настъпването на ПТП чрез безопасно намаляване на скоростта или спиране пред пешеходната пътека и пропускане на пешеходките. Самите те, макар и също да са имали възможност да спрат на пешеходната пътека и да пропуснат автомобила на подсъдимия, с което ударът би бил избегнат, не са били длъжни и не са нарушили по никакъв начин което и да е правило за безопасно движение по пътищата. Поради което липсва каквото и да било съпричиняване на  вредоносния резултат от тяхна страна.  Други нарушения, допуснати от водача на МПС, освен неотдаването на предимство на пешеходките, стъпили на пешеходната пътека тип”Зебра”, отчетени от експертизата, са действията на подсъдимия след деянието: напускането на местопроизшествието без спиране и оказване помощ на пострадалите, и заличаване на следите от ПТП по автомобила- боядисване на преден капак, смяна на предно обзорно стъкло и сваляне на заден спойлер.

                        В тази насока са и самопризнанията на подсъдимия, който се признава за виновен по така предявеното обвинение. Видно от направените от подсъдимия самопризнания по делото, във връзка с което делото е разгледано по реда на чл.371,т.1 и т.2 и следващите от НПК, същият признава обстоятелството, че е допуснал всички изброени в обвинителния акт нарушения на ЗДвП, както и, че ги е извършил по начина, по който са описани в обвинителния акт, като с това по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалата Н. Б.Ж. и средни телесни повреди на пострадалата П.Б.Г.. С оглед направеното от него самопризнание на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, същият признава и свързаните с квалификацията на деянието изложени от прокурора обстоятелства, определящи деянието като такова по посочената квалификация. Предвид гореизложеното съдът прие, че от обективна страна подсъдимият е осъществил  изпълнителното деяние на горепосоченото престъпление- причиняване на смърт на едно лице и средни телесни повреди на друго лице по непредпазливост, по посочения механизъм и при наличие на посочените по- горе квалифициращи обстоятелства, които е съзнавал- при управление на ППС чрез нарушаване на горепосочените правила за движение по пътищата. Освен това съдът прие, че при нарушаване на горните правила за безопасно движение по пътищата/запълващи бланкетната норма на чл. 343 от НК/ чрез проявеното от него бездействие, същият е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, свързани с деянието, но е  мислел/ лекомислено се е надявал/ да ги предотврати. 

Предвид гореизложеното съдът прие, че от събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, така и от тези на досъдебното производство по приложеното ДП № 1228 ЗМ 54/2016 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, при чието събиране не са допуснати никакви процесуални нарушения, и приобщени към доказателствата по делото на основание чл.373, ал.2 вр. с чл.283 и чл.107, ал.2 от НПК след проверка, прочитане и приемане, е безспорно е установено, че с деянието си подсъдимият Д. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав на престъплението по чл.343, ал.3, предл.ІІ-ро, ІІІ-то и последно, б. ”б”, предл. II-ро, вр. ал.1, б.”б”, пр.ІІ-ро, и б. “в”, пр. ІІ-ро, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК.

             

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

    При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че с горепосоченото си поведение подсъдимият Д. затова, че на  датата 11.02.2016г.,  е нарушил правилата за движение: чл. чл.20 ал.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 изр. последно от ЗДвП и чл.119 ал.1 от ЗДвП, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие и резултата от същото, по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалата Н. Б.Ж. и средни телесни повреди на пострадалата П.Б.Г.. С което е осъществил от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.343, ал.3, предл.ІІ-ро, ІІІ-то и последно, б. ”б”, предл. II-ро, вр. ал.1, б.”б”, пр.ІІ-ро, и б. “в”, пр. ІІ-ро, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК.

       В обвинителния акт деянието на подсъдимия е получило правна квалификация по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, предл.2-ро, 3-то и последно, б. ”б”, предл.II-ро, вр. ал.1, вр.чл.342 ал.1 от НК/ т.е. на първо място е посочена ал.4, а не ал.3/. С присъдата съдът преформулира обвинението като прецизира същото, ръководейки се от постановките на съдебната практика, като осъди подсъдимия Д. за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3, предл.ІІ-ро, ІІІ-то и последно, б. ”б”, предл. II-ро, вр. ал.1, б.”б”, пр.ІІ-ро, и б. “в”, пр. ІІ-ро, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК. Със същото не се променя по никакъв начин обвинението/ не се изменят нито фактите, нито видът и характера на обвинението/, а само се уточнява, че същото е по ал.3 на чл. 343 от НК, но е настъпила както смърт на едно лице, така и средни телесни повреди на друго лице- факти, по които подсъдимият е имал възможност да се защитава по ДП и са включени в направеното от него самопризнание на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт. /Според настоящия състав на съда, а и в по- голямата част от съдебната практика,  пояснителната норма  на ал.4 би трябвало да следва, а не предхожда основната квалифицираща норма на ал.3, още повече че с нея се предвижда едно и също наказание като по ал.3 на чл. 343 от НК, а не по- тежко такова/.

 

   С оглед на което прие за установено  по безспорен начин, че с деянието си подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, предл.ІІ-ро, ІІІ-то и последно, б. ”б”, предл. II-ро, вр. ал.1, б.”б”, пр.ІІ-ро, и б. “в”, пр. ІІ-ро, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на  датата 11.02.2016 година в град **** при управление на МПС –л.а. м.”Фолксваген” модел ”Пасат” с рег. № СТ 3772 НН, в нарушение на правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.1 от ЗДвП- “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал;  чл.20 ал.2 изр.последно от ЗДвП- “Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като не намалил скоростта и не спрял автомобила, когато е възникнала опасността за движението; и  чл.119 ал.1 от ЗДвП- “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не пропуснал пострадалите пешеходки, които вече били стъпили на пешеходната пътека и дори били преминали средата и, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Н. Б.Ж. и двустепенна средна телесна повреда на П.Б.Г.- изразяваща се в трайно затруднение движението на десния горен крайник, представляващо открито счупване на мишничната кост и в трайно затруднение движението на десния долен крайник, представляващо счупване на дясно бедро и счупване на дясна подбедрица, като от деянието е настъпила смърт на едно лице и телесни повреди на едно лице, дееца е избягал от местопроизшествието, деянието е извършено на пешеходна пътека, и представлява особено тежък случай.

       Касае се до непредпазливо общоопасно деяние, което се осъществява чрез управление на превозното средство, при което чрез нарушаване правилата за  движение на превозното средство и правилата за безопасност на движението /престъпление по транспорта/, се е стигнало едновременно до телесна повреда и засягане живота на повече от едно лице, като вследствие на деянието едното лице е починало. Престъплението по основния състав на чл. 342, ал.1 от НК е резултатно- на поставяне в опасност. Престъплението по чл.343, ал.3, предл.ІІ-ро, ІІІ-то и последно, б. ”б”, предл. II-ро, вр. ал.1, б.”б”, пр.ІІ-ро, и б. “в”, пр. ІІ-ро, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК, е квалифициран случай на общоопасно засягане посредством управление на транспортно средство, извършено по непредпазливост, при което се стига до реално увреждане. Разпоредбата на ал.4 пък е още една разновидност на ал.3 на чл. 343, тъй като в тази хипотеза се наказва деецът, който с действията си едновременно е причинил смъртта на едно / или повече/ лица и телесна повреда на едно/ или повече/ лица. Налице е такова нарушаване на  правилата за движение, което е не само е създало възможност за настъпване на каквато и да е телесна повреда/ или телесни повреди/ и смърт, но и реално е довело до такива.

           Служебният защитник на подсъдимия адв. К. В. на ДП, а и в пледоарията си по същество прави довод, че в случая, въпреки направените самопризнания на  подсъдимия по всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, с което и той е съгласен предвид подадената от него молба за разглеждане на делото по този ред, с оглед “редица тълкувателни решения на ВКС” /които обаче не се посочват конкретно/ не могат да бъдат подведени под квалификацията, дадена от прокурора, а именно “особено тежък случай”, тъй като обществената опасност на подсъдимия не е голяма. Освен това заявява, че следвало да се вземе предвид психическото и физическото му състояние по време на деянието и след него.          

      Съдът при преценката за наличието в конкретния случай на това квалифициращо обстоятелство изходи от задължителните за приложение и все още незагубили сила ППВСР № 1/1977 г. и ППВСР № 1/ 1983 г., както и Р №167/1993 г. на ВКС и др.. Безспорно с оглед тежкия съставомерен резултат и начина на извършването му и множеството квалифициращи обстоятелства, е налице висока степен на обществена опасност на деянието. Практиката на ВКС е категорична, че за да е налице изключително висока степен на обществена опасност не само на деянието, но и на дееца е необходима констатация за многобройни и при това груби нарушения на правилата за движение по пътищата или по-малко на брой нарушения, но сами по себе си, съдържащи изключително висока степен на обществена опасност от настъпване на произшествието – употреба на алкохол, значително превишаване на разрешената скорост. Освен характера на допуснатите нарушения, изключително високата степен на обществена опасност на дееца се определя и от предишното му поведение като участник в движението, характеристичните данни за него като водач и гражданин въобще, съдебното му минало и др. В настоящия случай подсъдимият Д. е причинил ПТП чрез нарушение на три съществени разпоредби на ЗДвП, представляващи груби нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в пряка причинна връзка с настъпване на ПТП, както и чрез нарушение на други две съществени такива, които не са в пряка причинна връзка, но следва да бъдат отчетени при налагане на наказанието на дееца, тъй като завишават неговата лична обществена опасност, а именно- превишената скорост и управлението с невалидно свидетелство за правоуправление. Налице са и квалифициращите обстоятелства: “смърт на едно лице и телесна повреда на друго лице”; “на пешеходна пътека”; “избягал от местопроизшествие”/ чл.343, ал.3, предл.ІІ-ро, ІІІ-то и последно/. Въпреки, че не е осъждан и характеристичната му справка като гражданин е схематична, справката му за административен нарушител /на лист 161, т. ІІ от ДП/ го характеризира като деец с тежко административно минало /6 пъти наказван по административен ред с Наказателни постановления за нарушение на ЗДвП, и то за груби нарушения, между които: неспазване на пътни знаци и сигнализация, вкл. и маркировка, при  преминаване през кръстовища, не контролиране на МПС; 2 пъти за нарушения по КЗ, за които има съставени и влезли в сила наказателни постановления; 2 броя фишове по реда на ЗАНН за нарушение по ЗДвП, между които и едно по чл. 6, т. първа от ЗДвП – неспазване, несъобразяване със сигнали и пътни знаци, както и пътна маркировка; и 3 санкции по ЗППАМ за нарушения по ЗДвП и ЗК. Видно от тази справка за нарушител, в същата е отразено, че лицето е с ограничено ползване по медицински причини, но няма отнети точки по влезли в сила наказателни постановления. Същите нарушения са допуснати от подсъдимия Д. и при извършване на настоящото деяние, в пряка причинна връзка с които е настъпил и съставомерния резултат – смърт на едно лице и телесни повреди на друго. Самото поведение на подсъдимия след деянието, изразило се в “бягство от местопроизшествие”, което включва и укриване на автомобила и заличаване на следите, свързващи го с деянието, освен, че е квалифициращ признак на деянието, повишаващо неговата обществена опасност, представлява и изключително лоша характеристична данна за дееца. В случая при укриването на автомобила подсъдимият е въвлякъл и свои близки роднини. Това е затруднило работата на следствените органи и е наложило провеждане на интензивно разследване с извършване на голям брой претърсвания и изземвания на автомобили, участвали или не в ПТП, разпити на собствениците им, изземване на превозните средства като веществени доказателства, назначаване на технически експертизи. Не съществува спор по делото, че същото е извършено на пешеходна пътека тип “Зебра”, в близост до автогара, магазини и паркинги, създало е условия за настъпване и на други ПТП, което го квалифицира не само грубо нарушение на закона, но и като изключително обществено укоримо. Напускането на мястото на произшествието без да бъде оказана помощ на пострадалите, въпреки че удара е бил възприет от водача, също представлява укоримо от гледна точка на морала поведение, и повишава значително обществената опасност на подсъдимия като деец. Поради което с оглед обективните си свойства и елементи, деянието далеч надхвърля обикновения случай на същото престъпление, т.е. извършено е от деец с изключително висока степен на обществена опасност и само по себе си е изключително обществено опасно с оглед вредните си  последици и с тежкото и неблагоприятно отражение върху обществото. С това си поведение подсъдимият е демонстрирал неуважение към законния ред и пренебрежително отношение към правилата за движение по пътищата и е показал, че наложените му административни наказания /преди всичко глоби, по-голямата част от които не са и заплатени/, не са дали резултат. Напротив, липсата на предприети по- строги мерки към него от оторизираните по закон органи/предвид обстоятелството, че същият изпълнява работа в ******, и несъвършенството в законодателната уредба по отношение на инвалидите, е довело до изграждане у него на чувство за недосегаемост, предвид продължаването на валидността на свидетелството му за правоуправление въпреки продължаващите административни нарушения от негова страна, налаганите административни санкции и неплащането на наложените глоби. С оглед едновременната наличност на висока обществена опасност на деянието и дееца, тежки последици, както и посочените по-горе други обстоятелства, сочещи на тежка укоримост на поведението на дееца, е налице най-тежката квалификация – “особено тежък случай съгласно т.4, буква “к” от Постановление № 1 /85г. по н.д. № 8/82г. на Пленума на Върховния съд. Предвид гореизложеното съдът прие за напълно законосъобразна и съответстваща на високата обществена опасност на деянието и на дееца, квалификацията “особено тежък случай”. Направения довод за липса на такова квалифициращо обстоятелство в случая от страна на защитата е неоснователен и не намира опора в доказателствата по делото, а също така не е съобразен с изискванията на закона и съдебната практика.

 

 

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

        Формата и видът на вината при това престъпление са непредпазливост, но могат да бъдат и евентуален умисъл.

         При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият Д. е извършил деянието виновно, но по непредпазливост. Съгласно чл.11, ал.3 от НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но се е надявал да ги предотврати. В случая съдът намира, че е налице по- скоро втората форма на вината- небрежност, а именно-налице е предвиждане от подсъдимия на опасните последици, но и нехайно, лекомислено отношение към евентуалното настъпване на вредоносния резултат, а от гледна точка на гражданската /деликтната/ отговорност за вреди е налице т. нар. „груба небрежност”. С оглед на което съдът намира, че подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го  призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна  при наличието на вина под формата на небрежност по смисъла на чл. 11, ал.3 пр.2 във връзка с престъпление по чл.343, ал.3, предл.ІІ-ро, ІІІ-то и последно, б. ”б”, предл. II-ро, вр. ал.1, б.”б”, пр.ІІ-ро, и б. “в”, пр. ІІ-ро, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като съгл. ал.4 на чл.11 от НК непредпазливите деяния се наказват само в предвидените от закона случаи.

           По време на ДП служебният защитник на подсъдимия адв. К. В. е направил искане за назначаване на ППЕ, която да установи психическото му състояние както и дали е годен да участва в наказателното производство,както и дали разбира свойството и значението на постъпките си. Освен това е направил искане за назначаване и на медицинска експертиза относно здравословното му състояние. С постановление от 25.04.2016 г. на ОП-Стара Загора наблюдаващият прокурор В.Меранзова се е произнесъл по направените искания като ги е оставил без уважение. В мотивите като основание за отказ е посочено, че предвид липсата на каквито и да е психически заболявания на подсъдимия, с оглед и на изпълняваната от него работа до момента на деянието/*****/, както и факта на удостоверяването във връзка с подаденото от него самия заявление за издаване на СУМПС след катастрофата от страна на лекар-невролог, чрез което е установено, че същият е “клинично здрав”, липсват данни за отклонения в психичното здраве на Д.. Поради което основателно е отказано назначаването на такава експертиза. По време на съдебното следствие тази молба не бе поддържана, а във връзка с дадените от подсъдимия обяснения по делото не бе констатирано от съда основание, което да поражда съмнение в психичната му годност да участва по делото и да налага такова освидетелстване. Обстоятелството,  че е ***** се потвърждава от медицинските документи и от тези на КАТ, и бе взето предвид от съда при определяне на наказанието/вж. ЕР на ТЕЛК № 2726/ 113/ 04.12. 2015 г., на л. 152, т.ІІ от ДП, както и справката за адм. нарушител/.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

                   Разпоредбата на чл. 343, ал.3, предл.ІІ-ро, ІІІ-то и последно, б. ”б”, предл. II-ро, вр. ал.1, б.”б”, пр.ІІ-ро, и б. “в”, пр. ІІ-ро, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК предвижда налагането на наказание „лишаване от свобода” в размер „от пет до двадесет години”. В случая подсъдимият А.Р.Д. изобщо не е осъждан, в частност не е осъждан и за престъпления по транспорта; към момента срещу него няма образувани и незавършени досъдебни производства и не е бил лишаван от правоуправление. Същият упражнява общественополезен труд, семеен е, и преди деянието се е ползвал с добро име сред колегите си. Освен това още на ДП/макар и не в самото начало/ е оказал съдействие на разследващите органи за намиране на някои от веществените доказателства по делото, с което обективно ги е улеснил; и от момента на разкриването му е имал добро процесуално поведение като е направил  пълни самопризнания на фактите, и е поискал делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване на фактите по ОА. Изразява критичност, съжаление и разкаяние за стореното, макар и като причина за настъпилото ПТП да посочва обстоятелства, които не биха могли да се възприемат за извинителни. Последното обаче е в границите на неговата защитна позиция с оглед смекчаване на наказанието, което е единственото му искане към съда. По делото са налице медицински и други документи, потвърждаващи състоянието му на ****, недобро здравословно състояние към момента на деянието и понастоящем/ вследствие на предшестваща катастрофа със самия него/. Горепосочените обстоятелства съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства. Въпреки това съдът прие, че никоя от горепосочените причини няма характер на изключително смекчаващо вината обстоятелства, и същите не са многобройни такива, налагащи определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

                Направеното от подсъдимия самопризнание на фактите като форма на съдействие при установяване на обективната истина не е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на извършителя на деянието още в хода на досъдебното производство, а е следствие от ефективната дейност на компетентните органи, поради което същото не би могло да се третира като смекчаващо обстоятелство. Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона /чл. 373, ал. 2 НПК/, поради което не може да бъде отчетена повторно при индивидуализация на санкцията съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 от НПК като смекчаващо вината обстоятелство. 

              При определяне на наказанието съдът отчете и наличните в случая отегчаващи вината обстоятелства, свързани с личността на дееца, а именно лошите характеристични данни на същия като водач на МПС. От гореизложеното е видно, че подсъдимият Д. е административен нарушител  с налагани множество административни наказания за допуснати от него нарушения на ЗДвП, Кодекса за застраховането/ КЗ/ и ЗАНН.  Касае се до много груби нарушения, които са несъвместими с упражняваната от него професия- ******Сред тях са: неспазване на пътни знаци и пътна маркировка, както и светлинни сигнали, неправомерно преминаване през кръстовище, движение с превишена скорост, предоставяне на автомобила на лице в нетрезво състояние, неплащане на наложените пътни глоби, които от 10 случая са платени само в два, въпреки че лицето е охранител и би следвало да спазва закона. Поради което е деец с изключително лоши характеристични данни/специално за престъпленията по транспорта/. Както в миналото си, така и при извършването на деянието, показва склонност за едновременно нарушаване на групи основни правила за безопасност на движението. След налагането на санкциите не се съобразява с понесената за тях отговорност и трайно не зачита тези правила. Освен това в случая са налице, и съдът отчете и допуснатите от подсъдимия други две невключени в квалификацията на деянието нарушения на правилата за движение по пътищата, а именно превишената скорост и управлението без валидно свидетелство за правоуправление.

                  Налице е и тежък съставомерен резултат/макар и да не е един от най- тежките/-смъртен резултат на едно лице и две средни телесни повреди на друго лице, причинени по непредпазливост при липса на каквото и да било съпричиняване от страна на пострадалите и при обективна възможност същите  да бъдат избегнати. Като отегчаващи вината обстоятелства в случая следва да бъдат отчетени и броя на квалифициращите обстоятелства, които могат да бъдат определени като множество/ 3 от общо пет, предвидени в разпоредбата на чл. 343, ал.3 от НК/.

 което е станало достояние и е предизвикало възмущението на обществото.

                   Не може да бъде пренебрегната и високата степен на обществена опасност на деянието, социалният му отзвук, обстоятелството, че подсъдимият е *****”, и би трябвало да бъде изряден при както при изпълнението на служебните си задължения така и пример с цялостното си поведение за обществото, представляващи факти, които са пречка за налагане на наказание в по- нисък размер./ТР №1/ 2009 г., ОСНК/. Поради което съдът отказа да уважи молбата на подсъдимия и неговия служебен защитник за налагане на едно наказание близо до минималния размер, предвиден в закона- 5 години лишаване от свобода.  Въпреки това, предвид гореизложеното и при съпоставката му с други деяния от същия вид, представляващи “особено тежък случай”, съдът прецени, че с оглед целите на специалната и генералната превенция /чл.36 от НК/ наказателната отговорност спрямо подсъдимия следва да бъде реализирана в рамките на предвиденото в закона наказание/от 5 до 20 години лишаване от свобода/, но при лек превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства. Предвид гореизложеното съдът определи основното наказание на подсъдимия Д. „Лишаване от свобода” при условията на чл. 54 от НК в размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ/предвид това, че средата на наказанието е 12 г. и 5 месеца/. Този размер съдът прецени за достатъчен с оглед постигане на превъзпитателната и превантивната функция на наказанието спрямо подсъдимия Д. като счете, че с него могат да бъдат постигнати целите му. С оглед задължителната редукция предвид начина на протичане на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал.1, от НК, след като определи размера на наказанието “Лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК от десет години, същото бе намалено с 1/3, поради което окончателния размер на наказанието лишаване от свобода бе определен в размер на 6 ГОДИНИ И 8 МЕСЕЦА.  

                 Тъй като в случая не са налице основания за отлагане изпълнението на така наложеното наказание по чл.66, ал.1 от НК, предвид липсата на визираните в тази разпоредба предпоставки за приложение на тази разпоредба, както и с оглед гореизложеното относно характера и опасността на деянието и личността на дееца, съдът постанови наложеното на  подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно от него ефективно в затворническо общежитие от „открит” тип при първоначален „общ” режим на основание чл. 59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС. Съдът счете, че само този начин на изтърпяване на наложеното наказание би изиграл своя превъзпитаващ и превантивен ефект спрямо осъдения и би предотвратил за в бъдеще такова поведение, при което отново би се стигнало до подобен резултат.

               На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимия Д. е бил задържан и е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, което да му бъде зачетено като изтърпяна част от наказанието лишаване от свобода.

                На основание чл.343, ал.3, предл.ІІ-ро, ІІІ-то и последно, б. ”б”, предл. II-ро, вр. ал.1, б.”б”, пр.ІІ-ро, и б. “в”, пр. ІІ-ро, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл. 37, ал.1 т.7 и чл. 49, ал.1 от НК, тъй като това наказание е предвидено за самото престъпление, съдът наложи на подсъдимия Д. и допълнителното  административното наказание „Лишаване от право да се управлява МПС”, за срок от 9 ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила./ тъй като по административен ред не е бил лишен от такова и няма наложена ПАМ, видно от изисканата справка за нарушител. Този размер съдът определи изхождайки от личността на дееца, големия брой налагани в миналото административни наказания за нарушения по транспорта, и липсата на настъпила корекция в поведението му като водач на пътя, както и с оглед тежкия съставомерен резултат, до който се е стигнало в случая.

 

                                ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

               На основание чл. 53, ал.1, б. “а” от НК съдът отне в полза на държавата веществените доказателства, собственост на подсъдимия, а именно: лек автомобил ”Фолксваген” модел ”Пасат” с рег. № СТ 3772 НН, находящ се на съхранение в Тилова база на ОД на МВР-Стара Загора, послужил за извършване на престъплението, както и  1 бр. преден капак за МПС- л.а.”Фолксваген Пасат” / черен на цвят, запрашен/, част от л.а. “Фолсваген Пасат”с рег. № СТ 8754АК.

              Освен това съдът отне в полза на Държавата и вещественото доказателство –  лек автомобил – купе ”Рено”  Шамад 19 с рег. № РР 7362 АК- на съхранение в ОД на МВР-Сливен, предвид обстоятелството, че на ДП не е установено чия собственост е същото, както и веществените доказателства: парче плат / иззето от л.а.”Фолксваген Пасат”/; 1 бр. празна червена найлонова торба с надпис “******s” / намираща се на л.80-81, т.ІV от ДП/, като постанови след влизане на присъдата в законна сила последните да бъдат унищожени като вещи без стойност и негодни за употреба.

С присъдата съдът се разпореди и с веществените доказателства, собственост на подсъдимия и на пострадалите, като постанови връщане на веществените доказателства, а именно: 1 бр.униформа / яке с надпис „*****, 1 бр. панталон, 1 бр. колан, 1 бр. шапка и 1 чифт обувки тип „кубинки”, и  1 бр.мобилен телефон м.”Нокия”, модел С1 с имей код, изписан на дисплея ***** на оператор *****, ведно със зарядно към него, на собственика им- подсъдимия А.Р.Д., както и връщане на веществените доказателства, собственост на починалата в резултат на деянието Н. Б.Ж., а именно: 1 чифт обувки и дрехи, 1 бр.дамски потник, 1 бр. черна блуза, 1 бр.дамско яке, 2 бр. бельо/долно и горно/, 1 чифт чорапи, 1 бр. черен панталон, 1 бр.шал, които да се предадат на наследниците и; и връщане на веществените доказателства, собственост на другата пострадала от деянието П.Б.Г., а именно: 1 чифт обувки с надпис „***”, дамска чанта кафява на цвят и дрехи, 1 бр.дамско яке с качулка, 1 бр. шапка, 1 чифт ръкавици, 1 чифт чорапи, 1 бр. дънки, 1 бр. шал и 1 бр. елек, които след влизане на присъдата в законна сила да се предадат на пострадалата П.Г..

 

                                     ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

                  Тъй като подсъдимият Д. е признат за виновен и му е наложено съответното наказание по НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК  същият бе осъден да заплати всички направени по делото разноски- както разноските по делото, направени на ДП за възнаграждение на експерти в размер на сумата от 3 025, 77 лв./ три хиляди  двадесет и пет лева и  седемдесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски в досъдебната му фаза за възнаграждение на експерти, така и тези, направени от частните обвинители Ж.К.Ж. и К.Ж.К.- в размер на по 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, и в размер на 2 000 лв./две хиляди лева/ - на частния обвинител П.Б.Г., представляващи направени по делото разноски за възнаграждение на  повереника им.

 

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия Д., проявеното лекомислено и небрежно отношение към задълженията му като водач на МПС, несъвършената правна уредба относно административните наказания на инвалидите, и незачитане правилата за движение по пътищата.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.  

 

 

 

 

                                                                   СЪДИЯ:    

                                                                        / СП. ДРАГОТИНОВА/