Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 08.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Eлин Пелин, Пети състав, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Любка Костова и в
присъствието на прокурор ......, като разгледа докладваното от съдията АНД № 228 по описа за 2019 г. на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от В.Ц.Й., ЕГН **********
със съдебен адрес:***, пл. ”Св.
Николай Чудотворец”, № 2, ет.3, офис 6 чрез адв.Карлова срещу Наказателно постановление
№ 53/28.05.2019 г. издадено от Началника
на РУ Елин Пелин, с което на основание
чл.212 от ЗОБВВПИ му е наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева
за извършено нарушение по чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ. В жалбата се излагат доводи
за незаконосъобразност и необоснованост на издаденото наказателно
постановление, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Иска се
наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован
представлява се от пълномощника си адв.Карлова, която поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган –
РУ Елин Пелин, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище
по жалбата.
РП Елин Пелин редовно призовани не
изпращат представител.
Съдът след като провери събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено
следното:
Видно от обжалваното Наказателно
постановление № 53/28.05.2018 г. на началник
РУ Елин Пелин, същото е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № 53/15.05.2019 по описа на РУ Елин Пелин срещу В.Ц.Й., за това, че: На
15.05.1019 г. около 16.30 ч. в сградата
на РУ Елин Пелин се установи, че горепосоченото лице не е подало заявление за
подновяване на разрешителното си за съхранение, носене и употреба на личния си
постолет № ВО40055 до началника РУ Елин Пелин в едномесечен срок преди изтичане
на срока, поради което и на основание чл.212 от ЗОБВВПИ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500.00 лева за извършено нарушение
на чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ.
От приложения по делото АУАН № 53/15.05.2019 по описа на РУ Елин
Пелин е видно, че същият е съставен от Г.Н.В. и подписан от свидетеля С.В.И. срещу В.Ц.Й. за извършено
нарушение на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ.
АУАН е връчен на жалбоподателя на 15.05.2019 г. и подписан без възражения.
Представено е и възражение срещу АУАН изходящо от В.Ц.Й..
От
протокол за приемане на ВВООБ от 15.05.2019 г. се установява, че Г. Николов В. на
длъжност мл. пи КОС при РУ Елин Пелин е
приел от В.Ц.Й. един брой пистолет № ВО40055, два броя пълнители и 50 броя
боеприпаси кал 22 LR.
Представени
са и следните писмени доказателства: сведение от В.Ц.Й.; разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях на
името на В.Ц.Й., АУАН № 764290 от 15.05.2019 г. връчен на жалбоподателя.
В хода на проведеното съдебно производство
са разпитани свидетелите Г.Н.В. –
актосъставител и С.В.И. - свидетел по
съставянето на АУАН. Свидетелят В. сочи,
че жалбоподателят не бил спазил едномесечния срок за искане за подновяване на
разрешително за носене на оръжие, тъй като дошъл на следващия ден. Чрез
системата, в която са въведени данните за
разрешителни свидетелят В.
установил, че разрешителното на жалбоподателя било изтекло предишния ден.
Жалбоподателят дошъл сам в управлението, без да го призовават. Свидетелят В.
сочи, че известно време преди това се обадили на жалбоподателя, но той казал че
е в чужбина и когато се прибере ще дойде. За констатираното нарушение
свидетелят В. съставил АУАН на жалбоподателя в негово присъствие.
Свидетелят И. поддържа изложената в АУАН фактическа
обстановка и разказва, че е присъствал при съставянето на АУАН тъй като
колегата му В. го извикал и му обяснил, че господина в стаята е с изтекло
разрешително за носене на огнестрелно оръжие, поради което ще му састави АУАН и
затова трябва да присъства като свидетел. Заявява, че е само свидетел по
съставянето на АУАН и не е запознат с констатираното нарушение, което било
установено от колегите му по съответния ред.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно
лице – наказания с наказателното постановление, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество съдът я
намира за основателна
по
следните съображения:
След служебно извършена проверка съдът
констатира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати
нарушения на процесуалните правила – както актът за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление не са съставени в
съответствие с изискванията на чл.42 съответно чл.57 от ЗАНН и при спазване на
всички правила за установяване на административно нарушение и налагане на
наказанието.
На първо място е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, според която наказателното постановление следва да съдържа пълно,
точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните
обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат
датата и мястото на извършване на нарушението, както и всички факти, касаещи съставомерните признаци
на нарушението. В конкретния случай в процесното наказателно
постановление, а също и в АУАН въз
основа на което е издадено, в обстоятелствената им част се съдържа единствено
извода на административнонаказващият орган, че нарушителят не е подал заявление
за подновяване на разрешителното си за съхранение, носене и употреба на личния
си пистолет, като липсват данни кога е следвало да бъде подадено това
заявление, което следва да се приеме, че е датата на извършване на вмененото
деяние. В тази насока административнонаказващият орган се е ограничил
единствено с отбелязване на датата, на която е установено нарушението, което
обаче не означава, че това е датата на която наказващият орган счита, че е
извършено самото нарушение. Нито в АУАН, нито в НП са посочени датата на изтичане
на разрешението за съхранение, носене и употреба на оръжие, за да може да се
установи неговата валидност и съответно кога е следвало да бъде подадено
твърдяното от наказващия орган заявление. Изложеното сочи, че и в АУАН и в НП липсват
каквито и да било факти, от които да се направи единствен и обоснован извод,
кога точно е извършено деянието, тъй като както в АУАН, така и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление се сочи единствено кога е извършена
проверката и кога е констатирано нарушението – 15.05.2019 г. – денят, в който
жалбоподателят се е явил в РУ Елин Пелин, но не е посочено кога е извършено
самото нарушение. Гореизложеното обуславя извода за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а именно липсата на важни
реквизити, като дата на извършане на нарушението, което води до невъзможност за
преценка законосъобразността на административния акт с разпоредбите на чл.34 от ЗАНН. Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, особено
факти, касаещи датата на извършването му, съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, които лишават нарушителя от възможност да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да
организира защитата си, а от друга страна лишава и съда от възможността да
прецени кога е извършено нарушението и правилно ли е бил приложен материалния
закон. Липсата на посочената дата на извършване на нарушението при всички
случаи обуславя неговата нередовност, защото влияе върху законосъобразността на
проведената административнонаказателна процедура и върху тази на акта, с който
е приключила тя – атакуваното наказателно постановление до степен водеща до
отмяната му. Липсата на дата на извършване на деянието прави невъзможна преценката
на съда дали административно наказателната отговорност на нарушителя е
ангажирана в преклузивния срок по чл.34 от ЗАНН. Настоящият състав намира, че
този пропуск е съществен предвид императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и води до извод за необоснованост на фактическите констатации на АУАН и
НП, а също осуетяват правото и възможността на жалбоподателя да реализира
правата си в пълен обем.
На следващо място е налице
несъответствие между представения с административната преписка от наказващия орган АУАН и този, който е
връчен на жалбоподателя. Видно е, че АУАН представен от
административнонаказващия орган е
номериран като „АКТ № 53“, докато
в АУАН предоставен на жалбоподателя при съставянето му липсва поставяне
на такава номерация. Посочването на каквито и да било реквизити
след като актосъставителят вече ги е отразил и се е позовал на тях и е
връчил АУАН на нарушителя или нанасянето на каквито и да било поправки в АУАН от когото и да било е
недопустимо. Ето защо извършеното допълнително вписване на каквито и да било
факти и обстоятелства в представения по делото екземпляр на АУАН от
административнонаказващия орган, което не е извършено по съответния ред, съдът
намира че във всички случаи води до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Това е така, защото принцип в
административнонаказателното производство е акта да се съставя в присъствието
на лицето, като всякакви допълнителни вписвания, поправки или зачерквания
следва да се извършват в акта преди неговото предявяване и връчване. Като
субект на административнонаказателната отговорност, лицето има право да узнае
какво нарушение е извършило, при какви обстятелства и с какъв АУАН е установено
това, а отбелязване на каквито и да било нови обстоятелства от неизвестно лице
при всички случаи води до допуснато съществено нарушение на правото на
защита на жалбоподателя, тъй като не е извършено в неговото присъствие. Ето
защо констатираното нарушение, съдът намира, че е от категорията на съществените
такива, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.
Административно
наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за
форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления,
като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да
са основание за налагане на административно наказание.
За основателни
съдът намира доводите на жалбоподателя, че
нормата на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ е диспозитивна, а не императивна, тъй
като не въвежда задължение, а е правна възможност по следните съображения: Съгласно чл.87, ал.1 от ЗОББВПИ в едномесечен срок преди изтичането на
срока по чл.84, ал.2 лицето,
получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях или разрешение по чл.81а, подава заявление
по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до
съответния началник на РУ на МВР, като в цитираната разпоредба изрично са
посочени документите които трябва да бъдат приложени към
заявлението. С посочената разпоредба се регламентира процедурата за
продължаване срока на издадено вече разрешително за носене и употреба или за
съхранение на ловно оръжие, което е осъществимо единствено преди изтичане на
срока на разрешителното, тъй като е недопустимо да се удължава срок, който вече
е изтекъл. В случай, че срокът е изтекъл, следва да бъде подадено ново искане
за издаване на съответното разрешително. Отделно от това, с разпоредбата
на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ не
се въвежда задължение за лицата да искат удължаване на съответното
разрешително, само се регламентира едно тяхно право, от което те могат и да не
се възползват, но тогава за тях възниква
задължение да предадат на органите на МВР притежаваното от тях оръжие и
боеприпаси или да ги прехвърлят в собственост на лице, което притежава
необходимото разрешително. Изложеното сочи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, непреодолими към момента от
съда и обуславящи отмяна на наказателното постановлението. По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 53/28.05.2019 г.
издадено от Началника на РУ Елин Пелин.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
РАЙОНЕН СЪДИЯ: