Решение по дело №1633/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 28
Дата: 18 януари 2022 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20214520201633
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Русе, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520201633 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Хели“ ООД против Наказателно постановление /НП/
№ 38-0001427/28.05.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 104,
ал. 1 от ЗАвПр е наложена административна имуществена санкция в размер на 1000
лева, за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2-ро от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 г. и на Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета
и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗАвПр.
В жалбата се излагат подробни съображения касателно незаконосъобразността
на обжалваното постановление, като в тази насока се моли същото да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от Ц.Ц.
– управител на дружеството, който поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива
в пледоарията си.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по въпроса.
1
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от представител на
дружеството-жалбоподател на 05.08.2021 г., а жалбата е подадена на 10.08.2021 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 15.04.2021 г., около 12:00 часа, в гр. Русе, на ул. „Котовск“ № 1, в сградата на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе свидетелят В.Д., в
качеството си на служител на РД „Автомобилна администрация“-Русе-главен
инспектор, извършил комплексна проверка на транспортното предприятие „Хели“
ООД, притежаващо лиценз на Общността № 9119 за извършване на международен
автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, в хода на
която били представени документи и информация в дигитален вид от Карта на водача
№ 0000000148993000 на водача И.М..
В хода на извършената проверка свидетелят Д. установил, че при извършване на
международен обществен превоз на товар с товарен автомобил от категория N3, марка
Волво с рег. № Р7948КВ, оборудван с дигитален тахограф със сериен номер
**********, И.В.М. в нарушение на изискванията на чл. 6, §1, изр. 2 от Регламент (ЕО)
№ 561/2006 г. надвишил с 29 минути максимално позволените десет часа удължено
дневно време на управление, тъй като удълженото дневно време на управление между
края на намалената дневна почивка, завършила в 05:59 часа на 17.06.2020 г. и
намалената дневна почивка, започнала в 20:57 часа на 17.06.2020 г. било 10 часа и 29
минути. Свидетелят Д. приел, че така констатираното е следствие от обстоятелството,
че транспортното предприятие не е организирало работата на водача И.М. по начин, че
да е в състояние да спазва въведените с Регламент (ЕО) № 561/2006 г. изисквания
относно времето на управление и почивките на работното и извънработното време. В
тази насока свидетелят Караосман съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за
допуснато нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2-ро на Регламент (ЕО) № 561/2006
г. във вр. с чл. 78а, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, който бил подписан от представител на
2
дружеството без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна
квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като за така приетия за осъществен
състав на административно нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2-ро на Регламент
(ЕО) № 561/2006 г. във вр. с чл. 78а, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на основание чл. 104, ал. 1, т. 1
от ЗАвПр наложил на дружеството-жалбоподател административна имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: АУАН Серия А-2020 № 288892/15.04.2021 г., НП № 38-
0001427/28.05.2021 г., 4 броя разпечатки от дигитална карта, 3 бр. листи разпечатки от
ИС „Лицензи“ на ИЗ „АА“ за лиценз на Общността № 9119 и вписаните към него
МПС, Протокол за контролна проверка на тахограф, деклрация от И.М., че е запознат
за с инструктажа за спазване на Реглмаент ЕО № 561/2006 г., Регламент (ЕИО) 3821/85,
Регламент (ЕС) 165/2014, Заповед от 19.11.2012 г., Правилник за вътрешния трудов
ред, Заповедн № 1 от 04.01.2016 г. и Инструкция № 1 и Инструкция № 2, книга за
инструктаж, Заповед от 04.01.2021 г., с която е наложено наказание по чл. 188, ал. 1 от
КТ „забележка“ на И.М., както и събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля В.Д., които съдът кредитира изцяло.
От приложените по делото 5 броя разпечатки от дигитална карта се установява,
че за времето от 05:59 часа на 17.06.2020 г. до 20:57 часа на 17.06.2020 г. И.М. е
управлявал предоставеното му от дружеството-жалбоподател МПС в продължение на
10 часа и 29 минути. Следва да се посочи, че така изложеното не се оспорва от
дружеството-жалбоподател.
От представените от жалбоподателя писмени доказателства се установява, че
дружеството-жалбоподател е предприело действия по запознаване на И.М. касателно
вменените му задължения съгласно Регламент (ЕО) № 561/2006 г., като при
констатиране на неспазването им са му били налагани дисциплинарни наказания.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
3
Съдът констатира, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, както и не е спазен материалния закон. Посоченото води до
незаконосъобразност на НП № 38-0002262 от 11.12.2020 г.и съответно е основание за
отмяната му. До този правен извод Районен съд – Русе стигна по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 г. и на Регламент (ЕО) № 2135/98 на Съвета
и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (наричан оттук нататък за
краткост Регламент (ЕО) № 561/2006 г.), за чието нарушение е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, въвежда
задължение за транспортните предприятия да организират работата на водачите, които
са наети от тях или които са предоставени на тяхно разположение, по такъв начин, че
водачите да са в състояние да спазват Глава II-ра от Регламент (ЕО) № 561/2006 г.,
регламентираща правилата за екипажи, време на управление, почивки по време на
работа и почивки.
Съгласно приложената от АНО санкционна норма на чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр
превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работно време и почивките на
водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари се наказва с
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Така, за да се приеме, че транспортно предприятие е осъществило състава на
нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. и съответно
да бъде санкционирано на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр, актосъставителят и АНО
следва да установят следния фактически състав – неизпълнение на разпоредбите за
работно време, почивките и времето за управление от страна на водач и че това
неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, тоест то е
резултат от създадената от работодателя организация на работа или съответно липсата
на такава. Констатирането, на който и да е от тези самостоятелни факти, не може да
обоснове ангажирането на административнонаказателната отговорност на транспортно
предприятие.
В процесния случай не е налице спор касателно обстоятелството, че в хода на
проведената комплексна проверка на „Хели“ ООД е установено, че водачът И.М. е
работил в нарушение на изискванията за време на управление. Същевременно както в
АУАН-а, така и в издаденото въз основа на него НП е посочено единствено, че
„транспортното предприятие не е организирало работата на водача…“, като остава
4
напълно неясно от кои конкретни действия или бездействия на превозвача се прави
извод, че последният не е организирал работата на водача. Нещо повече от материалите
по административнонаказателната преписка и от показанията на свидетеля Д. става
ясно, че този въпрос въобще не е изследван и не са правени усилия за събиране на
доказателства дали транспортното предприятие за процесния период е изпълнило
задължението си да изготви предварителен график за управление на превозното
средство от съответния водач, за почивките по време на работа и за периодите, когато
водачът следва да е на разположение, още по-малко да е установено, че има такъв
изготвен график и предвидените почивки не осигуряват спазването на правилата за
работно време и почивките на водачите. В тази насока съдът счита, че към момента на
съставяне на АУАН-а и изготвяне на НП актосъставителят и АНО не са разполагали с
доказателства, обосноваващи възприетата от тях теза за противоправно поведение на
превозвача. Следва да се отбележи, че правораздаването, особено в частта му, касаеща
налагане на административнонаказателни санкции, не може да почива на
предположения и неясни описания, а следва да се ръководи единствено от доказани по
безсъмнен начин конкретни и точни факти и обстоятелства.
На следващо място съдът констатира, че в АУАН-а и в НП е посочена само
датата касателно действията на И.М., като съответно липсва дата за допуснатия от
превозвача пропуск в организацията на работата, а това е достатъчно самостоятелно
основание за отмяна на наказателно постановление.
В същият смисъл е и константната практика на Административен съд – Русе,
намерила израз в Решение от 07.10.2019 г., постановено по КАНД № 213 по описа на
съда за 2019, Решение от 30.10.2017 г., постановено по КАНД № 161 по описа на съда
за 2017 г., Решение от 20.09.2017 г., постановено по КАНД № 141 по описа на съда за
2017 г., Решение от 09.05.2017 г., постановено по КНАХД № 75 по описа на съда за
2017 г. и Решение от 17.01.2017 г., постановено по КНАХД № 381 по описа на съда за
2016 г.
С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че и разгледана по
същество жалбата се явява основателна, доколкото от събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установи точно обратното на възприетото от
акотосъставителя и АНО, а именно, че „Хели“ ООД е организирало работата си по
начин, осигуряващ спазване на разпоредбите за работно време и почивките от страна
на водача И.М.. Посоченото е изводимо от представените с жалбата писмени
доказателства - инструктажи графици и заповед за наложено наказание „забележка“, от
които е видно, че при спазване от страна на М. на въведената от работодателя му
организация не би се стигнало до нарушение на правилата за за работно време и
почивки.
С оглед на гореизложеното и доколкото както в АУАН-а, така и в НП се
5
установи, че липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение,
съдът счита, че обжалваното НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
поради което същото следва да се отмени като незаконосъобразно.
По разноските:
По делото страните не са направили искания за присъждане на разноски и не са
представили доказателства за направени такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне по разноските.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление № 38-
0001427/28.05.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Русе, с което на „Хели“ ООД, с ЕИК: *********, на основание чл.
104, ал. 1 от ЗАвПр е наложена административна имуществена санкция в размер на
1000 лева, за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2-ро от Регламент (ЕО) №
561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт,
за изменение на Регламент (ЕИО) № 3821/85 г. и на Регламент (ЕО) № 2135/98 на
Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6