Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2019г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива И.а,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 13732 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на С.Н. НАЗМИ предявен срещу З. „А.“ АД, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба С.Н. НАЗМИ, чрез своята майка и законен представител Н.Н. Х. твърди, че на 13,09,2016г., около 17,45ч, в гр.Варна, бул. „Княз Борис І“, до автобусната спирка „Акациите“, в посока центъра, настъпило ПТП между три автомобила: л.а. „Опел Корса“ с рег. № ******, управляван от Н.Н. Х., л.а. „Тойота Авенсис“, с рег. № ******, управляван от Н. Б.Н., л.а. „Мицубиши Аутлендър“, с рег. № ******управляван от И. Х. И., като Н. Б.Н. - водач на л.а. „Тойота Авенсис“, с рег. № ****** допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като предприел маневра обратен завой и навлязъл в пътната лента, където се движел л.а. „Опел Корса“ с рег. № ****** , управляван от Н.Н. Х., отнемайки предимството му, при което го блъснал, вследствие което последният се отклонил вдясно от посоката си на движение и се блъснал в спрелия в уширението на булеварда л.а. „Мицубиши Аутлендър“, с рег. № ******управляван от И. Х. И., в резултат на което ищецът, като пътник на задната, дясна седалка на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ****** получил травматични увреждания: открита и проникваща черепно-мозъчна травма, съдържаща следните травматични увреждания - мозъчна контузия, импресионно-депресионна фрактура на черепа вдясно, челно, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, разкъсно-контузна рана в дясна, челна област.

Твърди, че в резултат на ПТП бил хоспитализиран и претърпял две черепни операции и тежък период на възстановяване, който не е приключил, като търпял и търпи силни болки и дискомфорт. В резултат на оперативните интервенции получил и белег  в горната част на лицето – челото, който обективно го загрозява. Твърди и, че в резултат на ПТП претърпял имуществени вреди изразяващи се в направени разходи за лечение в общ размер 3929,89лв., описани по пера и дата на извършване в исковата молба.

За ПТП бил съставен КП № 3061/18,09,2016г. на РДВР Отдел „Пътна полиция“, гр.Варна. Впоследствие било образувано НОХД № 1309/2017г. по описа на ВРС, прекратено по искане на пострадалия, на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК.

Отговорността на водача Н. Б.Н. била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при З. „А.“ АД, с полица № ВG/11/116000554119/10,02,2016г., валидна от 19,02,2016г. до 18,02,2017г. Депозирал пред застрахователя претенция за обезщетение на неимуществени вреди със заявление № Л-11876/03,08,2017г., но по образуваната преписка по щета и към момента не му било изплатено обезщетение.

Претендира присъждане на сумата 100000,00лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на деликта до окончателното и изплащане, както и сумата 3929,89лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.

В отговора на исковата молба З. „А.“ АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по отношение л.а. „Тойота Авенсис“, с рег. № ****** управляван от Н. Б.Н..

Оспорва наличието на вина за водача на л.а. „Тойота Авенсис“, с рег. № ****** - Н. Б.Н.. Възразява, че последният не е реализирал виновно, противоправно поведение, в резултат на което да е настъпило твърдяното ПТП.

Оспорва механизма на ПТП и наличието на пряка причинна връзка между твърдяните вреди и ПТП.

Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Н.Н. Х. като водач на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ******, в качеството на майка на пострадалия и законен представител на пострадалия, т.к. не се е убедила, че са осигурени всички условия за безопасното извозване на ищеца, с което е нарушила разпоредбата на чл. 132, т. 2 и чл. 137а от ЗДвПи телесните наранявания на последния са получени и по причина, че столчето за превозване на дете не е било закрепено за задната седалка на автомобила.

В условие на евентуалност възразяват, че е налице независимо съизвършителство от страна на Н.Н. Х., като водач на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ******, поведението на която е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, защото  не се убедила, че при потегляне на автомобила са осигурени всички условия за превозване на малолетния ищец.

В отношение на евентуалност оспорва предявеният иск по размер.

Третото лице помагач на страната на ответника ЗД „Б.И.“ АД изразява становище за неоснователност на иска.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:

Съдът намира заключенията по приетата СМЕ и САтЕ за обективни и безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло. Намира показанията на разпитаните свидетели Р.З.П.-Т. и А.К.Х. за обективни, безпристрастно дадени, в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло.

Въз основа неоспорения КП № 3061/18,09,2016г. на РДВР Отдел „Пътна полиция“, гр.Варна, протокола от о.с.з. проведено на 20,04,2017г. по НОХД № 1309/2017г. по описа на ВРС, с който производството е прекратено по искане на пострадалия, на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, както и показанията на свидетеля очевидец на ПТП А.К.Х., както и въз основа заключението по САтЕ приема за установено следното: на 13,09,2016г., около 17,45ч, в гр.Варна, бул. „Княз Борис І“, до автобусната спирка „Акациите“, в посока центъра, настъпило ПТП между три автомобила: л.а. „Опел Корса“ с рег. № ******, управляван от Н.Н. Х., л.а. „Тойота Авенсис“, с рег. № ******, управляван от Н. Б.Н., л.а. „Мицубиши Аутлендър“, с рег. № ******управляван от И. Х. И.. Н. Б.Н. - водач на л.а. „Тойота Авенсис“, с рег. № ****** допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като предприел маневра обратен завой и навлязъл в пътната лента, където се движел л.а. „Опел Корса“ с рег. № ******, управляван от Н.Н. Х., отнемайки предимството му, при което го блъснал, вследствие което последният се отклонил вдясно от посоката си на движение и се блъснал в спрелия в уширението на булеварда л.а. „Мицубиши Аутлендър“, с рег. № ******управляван от И. Х. И., в резултат на което ищецът, като пътник на задната, дясна седалка на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ******, разположен в детско столче за безопасно пътуване в МПС получил травматични увреждания: мозъчна контузия, импресионно-депресионна фрактура на черепа вдясно, челно, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, разкъсно-контузна рана в дясна, челна област.

От заключението по приетата САТЕ се установява, че по време на ударите детското столче на задната, дясна седалка с детето Сарт се накланя напред към предната дясна седалка, при което то получава описаните в СМЕ травми. Съгласно заключението единствена причина за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. „Тойота Авенсис“, с рег. № ****** управляван от Н. Б.Н., в пътната лента, по която се е движил л.а. „Опел Корса“ с рег. № ******, поради субективно, непрофесионално изпълнение на маневрата за извършване на обратен завой от водача Н. Б.Н. на конкретното място. ПТП е било предотвратимо от водача Н. Б.Н. при професионално изпълнение на маневрата „обратен завой“ и спазване на наличната пътна вертикална маркировка – пътните знаци по посока на движението му. ПТП е било непредотвратимо за водачът на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ****** Н.Н. Х.. Същата не е разполагала с техническа възможност да предотврати настъпването му.

Съгласно заключението детското столче, привързано на правилно място с предпазния колан на задната, дясна седалка не би позволило при настъпилите при ПТП два последователни удара, при сравнително ниски скорости на движение на автомобила, изместване напред и настрани, респ. детето да влезе в допир с части от интериора и получи телесни увреждания.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното: В резултат на ПТП ищеца е получил травматични увреждания: открита и проникваща черепно-мозъчна травма, съдържаща следните травматични увреждания - мозъчна контузия, импресионно-депресионна фрактура на черепа вдясно, челно, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, разкъсно-контузна рана в дясна, челна област. Получените увреждания съставляват „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Реализиран е и признака „Проникващо нараняване в телесната кухина“. В периода 13,09,-16,09,2016г. е извършена оперативна интервенция в спешен порядък, по обща интубационна упойка – екстрипация на костните фрагменти, пластика на дура матер. Изписан е с подобрение, с указания за лечебно-охранителен режим в домашни условия и медикаментозно лечение. За периода 01,11, - 04,11,2016г. е проведено повторно лечение за оперативно възстановяване на костния дефект на черепа. Под обща интубационна упойка е извършено пластично закрИ.е на костния дефект – алокраниопластика с костен заместител. Съгласно заключението към момента ищецът се намира в добро здравословно състояние, нормално за възрастта. В челната област на лицето, вдясно ясно се вижда грубоват белег – травматичен и оперативен, с обща дължина 7мм и ширина до 5мм. В областта на белега се наблюдават проведени мозъчни пулсации, указващи на непълно закрИ.е на черепния дефект при пластичната операция, възможно и наличие на дефект на твърдата мозъчна обвивка. Това състояние категорично налага провеждане на актуални изследвания на черепа и главния мозък, след което преценка на лечевната тактика.

При описания локален статус с данни за непълно закрИ.е на черепния дефект и възможен дефект на твърдата мозъчна обвивка прогнозата за пълно възстановяване на този етап е проблематична. Почти сигурно ще се наложи нова операция с цел дифинитивно закрИ.е на черепния дефект, което е свързано с нов закономерен оперативен и анестезиологимен риск и нови болки и страдания. Остатъчния белег в дясната челна област на лицето е ясно видим, има траен характер и причинява загрозяване.

Съгласно заключението твърдяните имуществени вреди с в пряка, причинна връзка с ПТП.

Съгласно закючението детето С. е седяло в детско столче, разположено на задна, дясна седалка. Полученото нараняване на черепа е в резултат от удар на главата в твърд, тъп предмет от интериора на автомобилното купе. В случай, че столчето бе коректно закрепено към седалката на автомобила и самото дете фиксирано също надежно за столчето описаните увреждания по скоро не биха се получили или поне не в същата степен.

От показанията на свидетеля Р.З.П. Т. се установява, че видяла детето отблизо на втория ден след ПТП. Било цялото увито с превръзкана главата. Бил раздразнителен, не можел да се храни но в съзнание. Около пет дни бил в болница, а след това домашното му лечение и възстановяването като цяло продължило около година. Между първата и втора операция периода бил много тежък, защото майката трябвало да внимава да го пази да не плаче, да не падне, да не скача и възстановяването като цяло било много трудно. След упойката при операцията детето много повръщало. Имал лепенка на главата, която все искал да махне. Сега бил по раздразнителен, по нервен, и сега трябвало много да се пази.

Не е спорно и съдът приема за установено, че отговорността на водача Н. Б.Н. е била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при З. „А.“ АД, с полица № ВG/11/116000554119/10,02,2016г., валидна от 19,02,2016г. до 18,02,2017г., както и, че ищецът е депозирал пред застрахователя претенция за обезщетение на неимуществени вреди със заявление № Л-11876/03,08,2017г., но по образуваната преписка по щета и към момента не му е изплатено обезщетение.

При така установеното съдът намира следното:

Предявеният иск  с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл.45 от ЗЗД е допустим. На 29,12,2016г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение, след което е предявен настоящият иск.

Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено наличието на кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда -причинени телесни увреждания на ищцата и извършени разходи за лечение на тези увреждания.

Установява се, че поведението си водачът Н. Б.Н. на л.а. „Тойота Авенсис“, с рег. № ****** е единствена причина за настъпване на ПТП. Навлязъл е в пътната лента, по която се е движил л.а. „Опел Корса“ с рег. № ******, поради субективно, непрофесионално изпълнение на маневрата за извършване на обратен завой на конкретното място. ПТП е било предотвратимо от водача Н. Б.Н. при професионално изпълнение на маневрата „обратен завой“ и спазване на наличната пътна вертикална маркировка – пътните знаци по посока на движението му.

Възражението за наличие на независимо съизвършителство при настъпване на процесното ПТП е останало недоказано. Приносът е независим, когато е налице съпричиняване на вредите в резултат на взаимосвързани, но независими едно от друго действия/бездействия на различни субекти. Съгласно установеното със заключението по приетата САТЕ за Н.Н. Х., водач на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ****** ПТП ПТП е било непредотвратимо. Същата не е разполагала с техническа възможност да предотврати настъпването му.

За доказано съдът намира възражението за наличие на принос от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. Въз основа заключенията по приетата САТЕ и СМЕ и т.к. с допустимите доказателствени средства, включително с разпита на свидетеля очевидец на ПТП не е установено обратното приема, че детското столче, в което се е намирал ищеца към момента на ПТП не е било привързано на правилно място с предпазния колан на задната, дясна седалка. Приема и, че ако е било правилно привързано не би позволило при настъпилите при ПТП два последователни удара, при сравнително ниски скорости на движение на автомобила, изместване напред и настрани, което е направило възможно детето да влезе в допир с твърди, тъпи части от интериора и получи процесните телесни увреждания. Налице е поведение на пострадалия, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди.

С оглед изложеното, настоящия състав определя 30% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на Н.Н. Х., в качеството на майка и законен представител на малолетният ищец.

Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.

Доказан по основание и в претендираният размер от 3929,89лв. е искът за присъждане на имуществени вреди, предвид установената със заключението по приетата СМЕ пряка причинна вързка на извършените разходи с настъпилите при ПТП телесни увреждания, както и предвид приетите по делото платежни документи за същите.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 60000,00лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение от 60000,00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца или на 18000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 42000,00лв., за претърпените неимуществени вреди. За сумата 18000.00лв. представляваща горница над присъдените 42000,00лв.  до определеният размер от 60 000,00лв., предявения иск следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване, а за горницата от 40000,00лв. до пълния предявен размер от 100000,00лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.

При определяне размера на обезщетението за имуществени вреди и като съобрази приетото съпричиняване в размер на 30% съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди сумата  2750,92лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.  За сумата 1178,97лв., която е горница над присъдените 2750,92лв. до общо претендираните в размер на 3929,89лв. предявения иск следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за дете на 3 години към датата на произшествието, претърпяло увреждания, доказани съобразно заключението на СМЕ: открита и проникваща черепно-мозъчна травма, съдържаща следните травматични увреждания - мозъчна контузия, импресионно-депресионна фрактура на черепа вдясно, челно, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, разкъсно-контузна рана в дясна, челна област. Получените увреждания съставляват „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Реализиран е и признака „Проникващо нараняване в телесната кухина“. Претърпял е две оперативни намеси под обща интубационна упойка и тежък период на възстановяване. Прогнозата на този етап за пълно възстановяване е проблематична, като почти сигурно в бъдеще ще се наложи нова операция с цел дифинитивно закрИ.е на черепния дефект, което е свързано с нов закономерен оперативен и анестезиологимен риск и нови болки и страдания. Остатъчния белег в дясната челна област на лицето е ясно видим, има траен характер и причинява загрозяване. Описаното съставлява наличие на трайни последици за здравословното състояние на ищеца, както и трайни белези по главата вследствие на ПТП.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

Съгласно разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.

Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между страните.

Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която в случая е 03,08,2017г., до окончателното изплащане на сумата. Законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди от датата на предявяване на иска – 24,10,2017г. до окончателното и изплащане.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, но е извършил разноски в размер на 600,00лв. за депозит за вещи лица по САТЕ и СМЕ.

Адв. В.Н. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 910,00лв., формирани от платен хонорар за защита от юрисконсулт и разходи за депозити на САТЕ, СМЕ и депозит за разпит на свидетели.

Съобразно уважената част от исковете ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на В.Н. в качеството на процесуален представител на ищеца сумата 1554,00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а в полза на ищеца сумата 258,40лв., представляваща сторените в производството разноски. Съобразно отхвърлената част от иска ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 763,00лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат и разноски в производството.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1791,00лв., съобразно уважената част от иска. Разноски от бюджета на съда не са сторени.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И. и В.П.К.-М.ДА ЗАПЛАТИ на С.Н. НАЗМИ, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Н. Х., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: *** – адв.В.Н., при участието на трето лице помагач на страната на ответника - ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,  сумата 42000,00 /четирдесет и две хиляди/лв., която е част от общо претендираната в размер на 100000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди  – болки и страдания,  както и сумата 2750,92 /две хиляди седемстотин и петдесет, 0.92/лв., която е част от общо претендираната в размер на 3929,89лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, претърпени вследствие на ПТП настъпило на 13,09,2016г., около 17,45ч, в гр.Варна, бул. „Княз Борис І“, до автобусната спирка „Акациите“, в посока центъра, между три автомобила: л.а. „Опел Корса“ с рег. № ******, управляван от Н.Н. Х., л.а. „Тойота Авенсис“, с рег. № ******, управляван от Н. Б.Н., л.а. „Мицубиши Аутлендър“, с рег. № ******управляван от И. Х. И., където Н. Б.Н. - водач на л.а. „Тойота Авенсис“, с рег. № ****** допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като предприел маневра обратен завой и навлязъл в пътната лента, където се движел л.а. „Опел Корса“ с рег. № ******, управляван от Н.Н. Х., отнемайки предимството му, при което го блъснал, вследствие което последният се отклонил вдясно от посоката си на движение и се блъснал в спрелия в уширението на булеварда л.а. „Мицубиши Аутлендър“, с рег. № ******управляван от И. Х. И., чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при З. „А.“ АД, с полица № ВG/11/116000554119/10,02,2016г., валидна от 19,02,2016г. до 18,02,2017г., ведно със законната лихва върху главницата представляваща обезщетение за неимуществени вреди считано от 03,08,2017г. – датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, а върху главницата представляваща обезщетение за имуществени вреди считано от 24,10,2017г. – датата на предявяване на иска, до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за присъждане на неимуществени вреди за сумата 18000.00 /осемнадесет хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 42000,00лв.  до определеният размер от 60 000,00лв., поради установено съпричиняване, а за горницата от 40000,00лв. до пълния предявен размер от 100000,00лв., като неоснователен, както и искът за присъждане на имуществени вреди за сумата 1178,97 /хиляда сто седемдесет и осем, 0.97/лв., която е горница над присъдените 2750,92лв. до общо претендираните в размер на 3929,89лв., поради установено съпричиняване, ведно със законната лихва върху главницата представляваща обезщетение за неимуществени вреди считано от 03,08,2017г. – датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, а върху главницата представляваща обезщетение за имуществени вреди считано от 24,10,2017г. – датата на предявяване на иска, до окончателното им изплащане, на основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./ вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И. и В.П.К.-М.ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.Н. – САК, в качеството на процесуален представител на С.Н. НАЗМИ, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Н. Х., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: *** – адв.В.Н., сумата 1554,00 /хиляда петстотин петдесет и четири/лв., представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И. и В.П.К.-М.ДА ЗАПЛАТИ на С.Н. НАЗМИ, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Н. Х., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: *** – адв.В.Н., сумата 258,4 /двеста петдесет и осем, 0.4//лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски за депозити за вещи лица.

ОСЪЖДА С.Н. НАЗМИ, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Н. Х., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: *** – адв.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ на З. „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И. и В.П.К.-М.сумата 763,00 /седемстотин шестедесет и три/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски за защита от адвокат.

ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Н.М., К.С.В., М.П.И. и В.П.К.-М.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 1791,00 /хиляда седемстотин деветдесет и един/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: