Определение по дело №1099/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от А. Б. Ю. от гр. М. против определение № 2268/14.07.2011 г. по ч. гр. д. № 162/2011 г. по описа на КРС, с което е прието възражение по чл.414 от А. К., „К. С.” Е. и С. С. К. – солидарни длъжници по издадена заповед за изпълнеие на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 192/28.01.2011 г. по ч.гр.д. № 162/2011 г. по описа на КРС, с което е указано на А. Б.А. да реализира правата си по чл.422 от ГПК , и за спиране на производството по изпълнително дело № *0084/2011 г. по описа на ЧСИ Р. С. с рег.№ * на КЧСИ. Доводите за необоснованост на определението са свързани с обстоятелството , че заедно с поканата за доброволно изпълнение ЧСИ е връчил на длъжниците и копия от издадени от съда Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, че по изпълнителното дело са връчвани множество съобщения за налагане на запор на сметки и движими вещи, възбрани на недвижими имоти, длъжниците лично са присъствали на извършване на действията от ЧСИ и са породили правни действия. Непонятно било при тези данни как съдът е стигнал до извода, че видно от поканите за доброволно изпълнение връчени на всеки от длъжниците на 21.02.2012 г., не била връчена заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК. Освен това длъжниците приели и признали задължението с плащането на сумата от 10000.00 лв. Въпреки наличието на тези доказателства, удостоверяващи надлежно връчване на покана за доброволно изпълнение, ведно с копия от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, съдът е приел, че подаденото възражение пет месеца, след връчването им, е извършено в законоустановения двуседмичен срок за подаване на възражение.Освен това по искането за спиране на изпълнителното производство не било представено нито едно доказателство, а още по-малко „убедителни доказателства”, при което съдът бил нарушил съдопроизводствените правила при постановяване на определението. Моли съдът да отмени определението , с което е прието възражението и спряно изпълнителното производство.

Въззивният съд, при извършената проверка по повод и във връзка с подадената частна жалба, прие следното:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и приложен запис на заповед от 23.11.2010 г., е издадена заповед № */28.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, и е издаден изпълнителен лист в полза на А. Б. А. срещу А. К., „К. С.” Е. и С. С. К. за сумата от * лева с падеж 23.01.2011 г. , ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.01.2011 г. до окончателното й изплащане.

Видно от представените по делото покани за доброволно изпълнение, получени на 21.02.2011 г.ведно със заповед за изпълнение от тримата длъжници, въз основа на издадения по делото изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 84/2011 г. по описа на ЧСИ Р.С.

На 13.07.2011г. от тримата длъжници е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК и е направено искане за спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№ 84/2011 г. по описа на ЧСИ Р.С.

С обжалваното определение № 2268 от 14.07.2011 г., Кърджалийският районен съд е постановил приемане на възражението и е спряно изпълнението по изпълнително дело № 84/2011 г. на ЧСИ Р.С. с рег.№ на КЧСИ.За да постанови този резултат районния съд е приел, че при връчване на поканата за доброволно изпълнение ЧСИ не е изпълнил задължението си да връчи на длъжниците и заповед за изпълнение. Този извод на районния съд се извежда от поканата за доброволно изпълнение, връчена на тримата длъжници по изпълнителното производство и е прието, че липсва връчване съобразно изискванията на процесуалния закон и законоустановения двуседмичен срок за подаване на възражение не бил изтекъл.

Окръжния съд намира, че от представените по делото покани за доброволно изпълнение на тримата длъжници са връчени на 21.02.2011 г. , ведно с копие от заповед за изпълнение и копие от изпълнителен лист и това обстоятелство ясно и недвусмислено е отразено в поканата, както и обстоятелството, че имат възможност да ползват правна помощ, за да реализират своевременно процесуалните си права.

По делото се установява, че след 21.02.2011 г., т.е. след връчване на ПДИ, между тримата длъжници и ЧСИ е имало кореспонденция във връзка с предприети изпълнителни действия - изпратено уведомление от ЧСИ за извършване на опис от 13.06.2011 г. , уведомление за спиране на изпълнителното производство от 23.03.2011 г. по повод искане за спиране на изпълнителното производство от взискателя, че страните са в процес на преговори за постигане на споразумение за изплащане на задължението. Следователно на тримата длъжници е известно, че срещу тях е образувано изпълнително производство по заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист на основание запис на заповед и след връчването на ПДИ и заповед за изпълнение са имали възможност да реализират своевременно процесуалните си права.

Съгласно чл.414,ал.2 от ГПК възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. Тази императивна разпоредба цели да препятства възможността длъжниците да злоупотребят с процесуалните си права. Когато възражението срещу заповед за изпълнение е подадено в срок, то представлява изрично писмено волеизявление на лице, което е посочено като длъжник в издадена срещу него заповед за изпълнение. С факта на подаване в срок на възражението настъпва и спиране на образуваното изпълнително дело без да са налице другите предпоставки на чл.420 от ГПК. В случая възражението на тримата длъжници е подадено на 13.07.2011 г. , т.е. близо пет месеца след връчване на поканата за доброволно изпълнение/21.02.2011 г./, ведно със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Вярно е, че заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.417,т.9 от ГПК и е едно от изключенията, при които подаването на възражението е достатъчно основание съдът да спре изпълнението на изпълнителното производство, но законодателят е поставил изискване това да стане в двуседмичния срок от връчване от ЧСИ на поканата за доброволно изпълнение ведно със заповед за изпълнение. В настоящия случай възражението е подадено близо пет месеца след връчването на ПДИ и заповедта за изпълнение, при което съдът намира определението на районния съд за незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Ето защо съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 2268/ 14.07.2011г. по ч.гр.д. № 162/ 2011г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките на чл.280,ал.1 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.