РЕШЕНИЕ
№ _________
гр. Русе, 09.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Русе, VІІ – ми
състав, в публичното заседание на двадесет и седми февруари, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от
съдия Агуш адм.дело № 16 на Административен съд - Русе по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по
жалба на П.Ц.П. *** срещу ревизионен акт /РА/ №
Р-03001815007525-091-001/05.09.2018г., издаден от С.А.П.– началник сектор
„Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна, възложил ревизията и Л.Р.Р.
на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на
ревизията, потвърден с решение № 318/28.11.2018г. на директора на Дирекция
„ОДОП” Варна, в частта на
допълнително определените задължения за данък за внасяне от физическото лице – свободни
професии, граждански договори и други, както следва:
- за 2009 година –
данък в размер на 9778.06лв. и лихва в размер на 8338.48лв., изменен с
решението на директор на Дирекция „ОДОП” Варна, като е установен данък в размер
на 8811.99лв. и лихва в размер на 7514.64лв.
- за 2010 година –
данък в размер на 18960.00лв. и лихва в
размер на 14206.20лв., потвърден с решението на директор на Дирекция „ОДОП”
Варна,
- за 2011 година -
данък в размер на 834.00лв. и лихва в
размер на 538.24лв., потвърден с решението на директор на Дирекция „ОДОП”
Варна.
В жалбата до съда се излагат съображения, че
РА е незаконосъобразен, поради допуснати на хода на ревизионното производство
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Съображенията в тази насока за развити в жалбата. В хода на съдебното
производство се релевира и възражение за нищожност на оспорения РА.
Прави се искане РА да се прогласи за
нищожен, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме че РА е валиден АА,
оспорения РА да отмени, като незаконосъобразен.
Претендират се разноски, съобразно
представения по делото списък. Подробни съображения са изложени в писмена
защита.
Ответникът по жалбата - Директор Дирекция
"ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.Е.,
моли съда да приеме, че РА е валиден и законосъобразен акт.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения са изложени в депозираната по делото
писмена защита.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните в настоящото съдебно производство доказателства, приема за
установени следните факти, релевентни за правния спор по делото:
Видно от заповед № Д-153/29.01.2015г.,
издадена от директора на ТД на НАП Варна, приложена на л.1-2 от адм.преписка, са
определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на
ревизии, съгласно чл.112,ал.2, т.1 от ДОПК, като сред посочените са : по т.4 са
М.С.Г. – началник сектор „Ревизии”, по т.6 С.А.П.- началник сектор „Ревизии”,
по т.7 М.И.Х. - началник сектор „Ревизии”.
С посочената заповед са определени
заместници, които да изпълняват правомощията по заповедта при отсъствие на
титулярите. По т.6 от заповедта С.А.П.е определена за заместник на М.И.Х., по
т.7 М.И.Х. е определена за заместник на С.А.П..
От доказателствата по делото се установява,
че ревизионното производство е образувано с издадената заповед за възлагане на
ревизия № Р-03001815007525-020-001/11.09.2015г.
Видно от приложената
по преписката, на л.31, разпечатка от ИС „Контрол“, заповедта за възлагане на
ревизия е издадена като електронен документ, подписан с електронен подпис от М.С.Г.
на длъжност началник сектор, в качеството й на заместник на С.А.П., на длъжност
началник сектор, на дата 11.09.2015г.
Не се оспорва, като този факт се признава и
от процесуалния представител на оспорващия, че на 13.10.2015г. на П.Ц.П. е
връчена ЗВР от 11.09.2015г., препис от
която е приложена на л.30-31 от преписката, под формата на разпечатка от ИС „Контрол“, като е посочено, че е издадена от М.С.Г. на
длъжност началник сектор, в качеството й на заместник на С.А.П., на длъжност
началник сектор, на дата 11.09.2015г.
В с.з. проведено на 01.07.2019г.
електронните документи, представени на оптичен носител – 1бр. СD, са приети
като доказателства по делото.
В изпълнение на
задължението на съда да извърши проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК – дали РА е
издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при проверка на
електронните документи с приложението StampIT /на „Информационно обслужване“
АД/, съдът установи следното: в ЗВР №
Р-03001815007525-020-001/11.09.2015г. е посочено, че е издадена от М.И.Х., в
качеството на заместник на С.А.П., началник сектор при ТД на НАП и е
материализиран като електронен документ на 11.09.2015г. в 14.18ч. При зареждане
на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронния подпис на М.С.Г., както и че на документа е положен ел.подпис на М.С.Г..
От гореизложеното
следва, че тази първоначална ЗВР, с която е сложено в ход
ревизионното производство е подписана от
лице, което не е посочено като нейн издател, като на ревизираното лице е връчен
препис от ЗВР, който се различава по съдържание с електронния документ по
отношение на лицето, посочено за издател на акта.
От представената по делото заповед №
Д-1290/07.09.2015г. на директора на ТД на НАП Варна, приложена на л.87 от
делото, се установява факта на отсъствие на С.П., за периода от 11.09.2015г. до
18.09.2015г., както и нейното заместване като началник сектор Ревизии от М.Г.,
но в нея не се съдържат данни да е оправомощена да замества С.П.като орган за
възлагане на ревизии.
В административната преписка и в съдебното производство
не са представени доказателства за отсъствието на М.Х., както и за нейното
заместване като орган по възлагане на ревизии от М.Г..
С издадената заповед за възлагане на ревизия
№ Р-03001815007525-020-001/11.09.2015г. са определени ревизиращите органи по
приходите и ръководителят на ревизията, като е определено тя да се извърши от В.А.Д.–
главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Л.Р.Р. – старши
инспектор по приходите.
Видно от заповед № Д-732/31.05.2014г. на
директор на ТД на НАП Варна, по II.т.6
С.А.П.е оправомощена да издава решения за изземване на преписки, в случаите, в
които преписката се изземва от ръководител на ревизията.
С решение № Р-03001815007525-098-001/01.10.2015г.,
издадено от С.П., в качеството й на началник сектор при ТД на НАП Варна, на
основание чл.7, ал.3 от ДОПК е разпоредено изземването на разглеждането и
решаването на ревизията от В.А.Д.– в качеството й на ръководител на ревизията и
правомощията са възложени на Я.П.П., в качеството му на ръководител на
ревизията. В посоченото решение, като фактическо основание за изземването, е посочено,
че считано от 01.10.2015г., съгласно заповед № З-1038/17.09.2015г. на
изп.директор на НАП, В.А.Д.изпълнява длъжността директор на Дирекция „Контрол”
при ТД на НАП Варна.
Със заповед за изменение на ЗВР №
Р-03001815007525-020-002/01.10.2015г., издадена от С.П., в качеството й на
началник сектор при ТД на НАП Варна, е определено ревизията да бъде извършена
от Я.П.П. – ръководител на ревизията и Л. Р. – старши инспектор по приходите.
На ревизираното лице не е връчено решение №
Р-03001815007525-098-002/06.07.2018г., за изземване на разглеждането и
решаването на ревизията, издадено от С.П., в качеството й на началник сектор
при ТД на НАП Варна, с което на основание чл.7, ал.3 от ДОПК е разпоредено
изземването на преписката от Я.П.в качеството му на ръководител на ревизията и
от Л. Р. в качеството на ревизор и са възложени правомощията по извършването на
ревизията на Л. Р. в качеството на ръководител на ревизията и на Я.П.в
качеството на ревизор, като е посочено че, считано от 09.07.2018г. Я.П.ще бъде
освободен от заеманата длъжност и от системата на НАП.
На оспорващия не е била връчена и Заповед за
изменение на ЗВР № Р-03001815007525-020-008/06.07.2018г., издадена на основание
решение № Р-03001815007525-098-002/06.07.2018г., издадено от С.П., в качеството
й на началник сектор при ТД на НАП Варна, по делото липсват представени като
част от административната преписка, а и в последствие каквито и да било
доказателства, че посочената заповед е връчена на ревизираното лице в
изпълнение на нормативното изискване на чл. 113, ал.3 ДОПК.
В срока по чл. 117, ал.1 ДОПК е съставен
Ревизионен доклад /РД/ № Р-03001815007525-092-001/06.07.2018
година, от проверяващите органи по приходите, връчен по електронен път
на дата 12.07.2018 г. /л.662 от преписката /.
Ревизионен
доклад № Р-03001815007525-092-001/06.07.2018
година е подписан от органа по приходите Я.П.П.,Главен инспектор по
приходите при ТД на НАП Варна и е материализиран като електронен документ на
06.07.2018 година в 12,47 часа. При
зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че
това е електронният подпис Я.П.П., с доставчик на услугата B-Trust Operational CA
QES, както и че електронният подпис е с валидност за периода 08.12.2017 година
до 08.12.2018 година. РД е подписан и от органа по приходите Л.Р.Р. Главен
инспектор по приходите при ТД на НАП Варна и е материализиран като електронен
документ на 06.07.2018 година в 12,48
часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се
установява, че това е електронният подпис Л.Р.Р., с доставчик на услугата
B-Trust Operational CA QES, както и че електронният подпис е с валидност за
периода 01.06.2018 година до 01.06.2019 година.
В
материализирания електронен документ на Ревизионен доклад № Р-03001815007525-092-001/06.07.2018 година
се констатира, че в началото липсва посочване на Заповед за изменение на ЗВР № Р-03001815007525-020-008/06.07.2018
г., като са посочени Заповед за изменение на ЗВР №
Р-03001815007525-020-007/06.07.2017 г., и следващи заповеди за спиране на
ревизионното производство и заповеди за възобновяване на ревизионното
производство, както и че Я.П.П. е посочен на първа страница в електронния
вариант на Ревизионния доклад в качеството му на ръководител на ревизията, а Л.Р.Р.
в качеството на главен инспектор по приходите.
Съдът
констатира, че на стр. 55/72 от Ревизионен доклад № Р-03001815007525-092-001/06.07.2018 година (стр. 670 от адм.
преписка) като последно доказателство под номер 219 е посочена Заповед за
изменение на ЗВР № Р-03001815007525-020-007/06.07.2017 г., като липсва посочване на Заповед за изменение
на ЗВР № Р-03001815007525-020-008/06.07.2018 г.
В срока по чл. 117, ал.5 от ДОПК, е
постъпило възражение от проверяваното лице /л.703 и сл. от преписката/.
Въз основа на същия ревизионен доклад, в
срока по чл. 119, ал.2 от ДОПК, е издаден РА № Р-03001815007525-091-001/05.09.2018г., издаден от С.А.П.– началник сектор
„Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна, в качеството й на орган,
възложил ревизията, както и Л.Р.Р. на длъжност главен инспектор по приходите в
същата дирекция, в качеството й на ръководител ревизията,
съобразно редакцията на чл. 119, ал.2 от ДОПК /в сила от 01.01.2013 г./, л.717
и сл., който РА е редовно вречен по електронен път на дата 11.09.2018 г. /л.706/.
В срока по чл. 152, ал.1 ДОПК този РА е
обжалван пред Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, в частите относно посочените
допълнително вменени публични задължения, с жалба на л.723 и сл., като в
останалата му част РА не е оспорен.
В срока по чл. 155, ал.1 ДОПК Директорът на
Дирекция "ОДОП" - Варна е постановил Решение № № 318/28.11.2018г. , което е връчено на ревизираното
лице по електронен път на 18.12.2018г./л.735 от преписката/.
Съдът приема, при така установените
релевантни за правния спор факти, че жалбата до съда е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.156,
ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване и в
частта, потвърдена с решение № 318/28.11.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“
– Варна, от лице имащо правен интерес от оспорването, поради което е ДОПУСТИМА.
Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма и спазени
ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
От събраните по делото доказателствата съдът
констатира, че съставът на органите по приходите, издал оспорения РА, е
формиран в противоречие с правилата на материалния закон и ревизионният акт е
нищожен.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК,
ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагането
на ревизия.
Съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК е предвидено
РА да се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията.
Ръководител на ревизията е този, посочен в
заповедта за възлагане - чл. 113, ал. 1, т.2 ДОПК, съответно органа възложил
ревизията е териториалния директор или лицето на което са делегирани
правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.
В Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г.
по т. д. № 10/2016 г. на ВАС изрично е прието, че " за да е налице валидно
издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният
следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за
ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от
органа, имащ качеството на "възложил ревизията", определен за това с
акт на директора на компетентната териториална дирекция".
В същото тълкувателно решение е прието, че
"След изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. ревизионният акт
се издава съвместно от два органа - единият е органът възложил ревизията, а
другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае както
органа издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по
отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е
определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор - чл. 112,
ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 119, ал. 2 ДОПК, а вторият от първия орган въз основа
на заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. ".
От разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва
правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и
решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на
разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг
орган. Предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени -
наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение
на служебните задължения.
Правомощието да промени компетентния орган е
на определен в закона горестоящ орган, като при действието на чл. 7, ал. 3 ЗНАП
правомощието по чл. 7, ал. 3 ДОПК е част от компетентността на изпълнителния и
на териториалния директор или на определени от тях служители на агенцията.
В
случая началото на ревизионното производство е сложено с издадената заповед за
възлагане на ревизия № Р-03001815007525-020-001/11.09.2015г.
На основание чл. 141 от АПК и чл. 184, ал. 1
от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, ответникът по жалбата е представил същата на
оптичен носител, като електронен документ, подписан с квалифициран електронен
подпис и в заверен препис на хартиен носител. След извършена в съдебно заседание
от 01.07.2019 г., в присъствието на страните, визуализация на записания на
оптичния носител файл на ЗВР, съдът констатира, че представения електронен
документ не е подписан с квалифициран електронен подпис от органа по приходите,
посочен в ЗВР като нейн издател.
Според чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) №
910/2014, правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на
тази на саморъчния подпис. По тези съображения следва да се приеме, че
заповедта за възлагане на ревизията не съдържа подпис на органа, посочен като нейн
издател. В ЗВР е посочено, че е издадена от М.И.Х., в качеството й на заместник
на С.А.П., като електронния документ е подписан с електронния подпис на М.С.Г..
От изложеното не може да се направи извода,
че ЗВР е издадена от М.И.Х., в качеството й на заместник на С.А.П., както и че М.Х.
е органа, възложил ревизията, като заместник на С.А.П.. Не може да се направи
извода, че М.Х. е автор на материализираното волеизявление в ЗВР и следователно
орган, възложил ревизията.
На 13.10.2015г. на П.Ц.П. е връчена ЗВР от
11.09.2015г. /с различно съдържание от електронния документ/, препис от която е
приложена на л.228-229 от делото, под
формата на разпечатка от ИС „Контрол“, като
е посочено, че е издадена от М.С.Г. на длъжност началник сектор, в качеството й
на заместник на С.А.П., на длъжност началник сектор, на дата 11.09.2015г.
От гореизложеното
следва, че тази първоначална ЗВР, с която е сложено в ход
ревизионното производство е подписана от
лице, което не е посочено като нейн издател, като на ревизираното лице е връчен
препис от ЗВР, който се различава по съдържание с електронния документ по
отношение на нейния издател.
По отношение на връчената
на оспорващия ЗВР от 11.09.2015г. /с различно съдържание от електронния
документ/, препис от която е приложена на л.228-229 от делото, под формата на разпечатка от ИС „Контрол“, в която е посочено, че е издадена от М.С.Г. на
длъжност началник сектор, в качеството й на заместник на С.А.П., на длъжност
началник сектор, на дата 11.09.2015г., съдът приема следното:
Трайната съдебна практика приема, че за да е
изпълнен фактическия състав на "заместването" следва да са на лице
кумулативно следните предпоставки: 1. Изрична писмена заповед, издадена от
съответния компетентен според спецификата на случая административен орган, с
която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия
титуляр на длъжността, 2. Доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за
изпълнение на възложените функции, съобразно Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., на титуляря на длъжността.
М.С.Г. не е органът по приходите, определен
с издадената на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 и
чл. 119, ал. 2 от ДОПК, Заповед № Д-153 от 29.01.2015 г. на Директора на ТД на
НАП – Варна, /л. 1-2 от адм. преписка /, да упражнява правомощията на орган по
възлагане на ревизии при отсъствието на титуляря – С.А.П., като за такъв е
определена М.Х. също заемаща длъжността Началник Сектор "Ревизии" в
Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна, но не тя е издател на
коментираната Заповед /подписана от М.Г., като заместник на С.П., която е
връчена и на оспорващия/, сложила
началото на ревизионното производство, респ. с която е определен на основание
чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК съставът на ревизиращия екип, вкл. и органът по
приходите от този състав изпълняващ функциите на "ръководител на
ревизията".
Представената
по делото Заповед № Д-1290/07.09.2015г., приложена на л.87 от делото, издадена
от Директора на ТД на НАП – Варна не може да се приеме, че изпълнява първото
посочено по-горе кумулативно изискване. Тя е издадена на основание чл. 84, ал.
2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, но не Директорът на ТД на НАП – Варна
е "органа по назначаването", такъв е Изпълнителният Директор на НАП
/чл. 13 от ЗНАП/.
Що се касае до приложената упълномощителна
/по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ заповед на същия орган, то посочи
се по-горе не М.Г., а друг орган по приходите е определен да изпълнява
функциите по възлагане на ревизии при отсъствието на С.П., като няма данни тази
заповед да е била изменяна.
Във връзка с доказване на втората
кумулативна предпоставка са ангажирани доказателства за отсъствието на титуляря
на длъжността, отделно от съдържанието на Заповед № Д-1290/07.09.2015г.,
приложена на л.87 от делото, издадена от Директора на ТД на НАП – Варна, не се
установява причината за това отсъствие, но е представена справка, издадена от
директора на ТД на НАП Варна, приложена на л.88 от делото, от която е видно, че
е издадена заповед № 6374/07.09.2015г. за разрешен платен отпуск на С.А.П., за
периода от 11.09.2019г. до 18.09.2015г., като цитираната заповед не е
представена по делото, но наличието на посоченото доказателство не може да
обоснове различен от направения извод за липсата на първата от двете
кумулативни предпоставки за изпълнение в неговата цялост на института на
"заместването".
По делото липсват доказателства за
отсъствието на М.Х., която е органът по приходите определен с издадената на
основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП и чл. 112, ал.2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК Заповед № Д-153 от 29.01.2015 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, /л.
1-2 от адм. преписка /, да упражнява правомощията на орган по възлагане на
ревизии при отсъствието на титуляря – С.А.П., също заемаща длъжността Началник
Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП –
Варна.
Липсват и доказателства за заместване, към
датата на издаване на ЗВР, на М.Х., като ОВР от страна на М.Г..
Дори и да се приеме, че ЗВР е издадена от М.Г.в
качеството й на ОВР, в качеството й на оправомощена със Заповед № Д-153 от
29.01.2015 г. на Директора на ТД на НАП, а не в качеството й на заместник на С.А.П.,
липсват доказателства за изземване на
преписката от М.Г.и предаването й на С.П.като ОВР, с оглед законосъобразно
издаване на последващите заповеди, включително и оспорения РА.
Дори да бъде прието, че М.Г.е била
оправомощена да възложи процесната ревизия, предвид самостоятелното й посочване
в Заповед № Д-153/29.01.2015 г. на директора на ТД на НАП Варна, в такъв случай
обаче именно тя е следвало да извърши последващите процесуални действия, а С.П.не
е била компетентен орган да издава ЗИЗВР и да участва при издаването на РА,
предвид липсата както на решение по чл.7, ал. 3 от ДОПК, така и на някое от
изчерпателно посочените в закона основания за изземване на преписката от
възложилия ревизията орган – отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение
на служебните задължения.
От изложеното следва правният извод, че ЗВР,
с която е сложено началото на ревизионното производство, а също така съобразно
императивното правило на чл. 113, ал.1, т. 2 от ДОПК е определен и органът,
натоварен с функциите на "ръководител на ревизията" и в този смисъл
определен да участва в екипа по издаването на РА съобразно нормата на чл. 119,
ал. 2 от ДОПК, е издадена от некомпетентен орган, поради което и не е могла да
породи целените правни последици.
В този смисъл е и решение № 18/03.01.2020г.
по адм.д. № 8637/2019г. на ВАС, I
отделение.
Със заповед за изменение на ЗВР №
Р-03001815007525-020-002/01.10.2015г., издадена от С.П., в качеството й на
началник сектор при ТД на НАП Варна, е определено ревизията да бъде извършена
от Я.П.П. – ръководител на ревизията и Л. Р. – старши инспектор по приходите.
Тази заповед е издадена след решение №
Р-03001815007525-098-001/01.10.2015г., издадено от С.П., в качеството й на
началник сектор при ТД на НАП Варна, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, с което е
разпоредено изземването на разглеждането и решаването на ревизията от В.А.Д.– в
качеството й на ръководител на ревизията и правомощията са възложени на Я.П.П.,
в качеството му на ръководител на ревизията. В посоченото решение, като
фактически основание за изземването, е посочено, че считано от 01.10.2015г.,
съгласно заповед № З-1038/17.09.2015г. на изп.директор на НАП, В.А.Д.изпълнява
длъжността директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна.
Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в сила от
1.01.2013 г. ревизионния акт се издава от възложителя на ревизията и от
ръководителя на ревизията, а ревизионното производство се образува със заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/, съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК. В случая е
налице изземване на компетентност по отношение на ръководителя на ревизията,
който е определен със заповедта за възлагането. В решението за изземване като
правно основание е посочена разпоредбата на
чл. 7, ал. 3 от ДОПК.
Законът
допуска възможността по-горестоящ орган да изземе разглеждането и решаването на
конкретен въпрос или преписка от компетентен орган по приходите, но при
изчерпателно изброени хипотези - отвод, самоотвод или трайна невъзможност за
изпълнение на служебните задължения. В конкретния случай е налице изземване на
ревизията във връзка с преминаването на Ваня Димитрова на друга длъжност, а
именно на длъжност директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна.
Новата длъжност – директор на Дирекция
„Контрол” се включва в обхвата на органите по приходите в чл. 7, ал. 1, т.3 от ЗНАП, поради което не може да се приеме, че е била в "трайна невъзможност
да изпълнява служебните си задължения" по смисъла на чл.7, ал. 3 от ДОПК, защото не е загубила
качеството си на орган по приходите.
Правната норма на чл. 7, ал. 3 ДОПК е свързана с приложението
на основните принципи на данъчното производство - законност - чл.
2 ДОПК, обективност - чл.
3 ДОПК, самостоятелност и независимост - чл. 4, като с нея
законодателят, в отлика от отменената разпоредба на чл.
235, ал. 3 ДПК, е въвел точни и ясни критерии, при които е
допустимо изземване на правомощия.
По делото няма доказателства Ваня Атанасова
Димитрова, определена със ЗВР за ръководител на ревизията, да е загубила качеството си на "орган по
приходите" по смисъла на чл.
7, ал. 1 ЗНАП. От друга страна, преназначаването от една
длъжност на друга в рамките на приходната администрация не попада в понятието
" трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения" по
смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК, тъй като лицето не губи
качеството си на орган по приходите.
При липса на доказателства за наличие на
някоя от хипотезите по чл. 7, ал. 3 ДОПК, следва изводът че: 1.не
са налице основания за изземване на правомощия и възлагане на провеждането на
ревизия на друг орган по приходите и 2. че и издаденият от този друг орган
ревизионен акт е при липса на правомощия, което прави същият нищожен като
издаден от некомпетентен орган.
В този смисъл са решение №
13914/19.12.2016г. по адм.д.№ 8843/16г., I отд., решение № 3150/13.03.2018г. по
адм.д.№ 13652/17г. на ВАС, VIII
отд.,
решение № 6782 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 420/2018 г., и Решение №
7297 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10174/2016 г., I о.
При липсата на идентичност на възложителя /ако
се приеме, че М.Г.е възложила в лично качество ревизията, а не като заместник
на С.П., което не се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото/
и ръководителя на ревизията с органите по приходите, издали ревизионния акт,
последният е нищожен.
Ревизионния акт е издаден от орган по
приходите, който не е надлежно оправомощен по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а
липсата на материална компетентност на издателя на ревизионния акт обуславя
неговата нищожност.
Без да е надлежно образувано ревизионно
производство /съгласно чл. 112, ал. 1 и ал.2, т. 1 от ДОПК, ревизионното
производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията/,
и без да е правомерно определена М.Г.за орган по възлагането на ревизията,
респ. без Л. Р. да е правомерно определена за ръководител на ревизиращия екип
/с валидна заповед по чл. 113, ал. 1 от ДОПК/, не е възникнало правомощието за
никой от посочените органи по приходите да участва в състава по чл. 119, ал. 2 ДОПК за издаване на РА.
Издаденият в хода на ненадлежно образувано
ревизионно производство и от некомпетентни органи по приходите ревизионен акт е
нищожен.
Останалите претендирани от жалбоподателя
основания, които да водят до нищожност на акта според съда не са налични, но
това е ирелевантно с оглед на изложеното.
С тези мотиви съдът счита, че оспореният
ревизионен акт е нищожен, като тази нищожност следва да се прогласи. При това
положение не е необходимо да се преценява обосноваността и материалната
законосъобразност на ревизионния акт.
При този изход на делото ответникът следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя претендираните от него в списъка по чл.
80 от ГПК и доказани разноски по производството. Същите
представляват внесена държавна такса в размер на 10 лв., депозити за ССЕ в общ
размер на 1244.80лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.,
заплатено по банков път /л. 433 от делото/.
Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
При материален интерес по делото от 50865.07
лв. /установените данъчни задължения и начислените лихви с РА в оспорената част/
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 2115.95 лв.
В случая претендираното адвокатско
възнаграждение надвишава минимално размера на установения в Наредбата минимален
размер на адвокатското възнаграждение, като съдът намира и че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, които не са незначителни в сравнение
със сложността на други дела / изслушани съдебно-счетоводни експертизи, изслушани свидетелски показания/,
имаща за предмет законосъобразността на издаден ревизионен акт, не е налице
основание за неговата корекция.
По изложените съображения и на основание чл.
160 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖЕН ревизионен акт №
Р-03001815007525-091-001/05.09.2018г., издаден от С.А.П.– началник сектор
„Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна, възложил ревизията и Л.Р.Р.
на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на
ревизията, потвърден с решение № 318/28.11.2018г. на директора на Дирекция
„ОДОП” Варна, в частта на
допълнително определените задължения за данък за внасяне от физическото лице –
свободни професии, граждански договори и други, както следва:
- за 2009 година –
данък в размер на 9778.06лв. и лихва в размер на 8338.48лв., изменен с
решението на директор на Дирекция „ОДОП” Варна, като е установен данък в размер
на 8811.99лв. и лихва в размер на 7514.64лв.,
- за 2010 година –
данък в размер на 18960.00лв. и лихва в
размер на 14206.20лв., потвърден с решението на директор на Дирекция „ОДОП”
Варна,
- за 2011 година -
данък в размер на 834.00лв. и лихва в
размер на 538.24лв., потвърден с решението на директор на Дирекция „ОДОП”
Варна.
ОСЪЖДА
Националната
Агенция за приходите, със седалище гр.София, да заплати на П.Ц.П. ***, с ЕГН **********,
сумата от 3754.80лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл.
137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: