Р
Е Ш Е
Н И Е
№........................../17.12.2021г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски Градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Вероника Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5262
по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от „М.С.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя К.А.К., подадена чрез
пълномощник, с която е предявен иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, срещу
Р.К.Е., с постоянен адрес:*** 25, в Ла Сел Сен – Клу,
Франция, за обявяване за окончателен на предварителен договор за
покупко-продажба на наследство, сключен на 03.06.2018г. в
гр. Сен Сен Клу, Франция, между ответницата, като продавач, и ищеца, като
купувач.
В исковата молба се твърди, че на 03.06.2018г. ищецът,
като купувач и ответницата като продавач са сключили предварителен договор за
продажба на наследство, по силата на който Р.К.Е. продава на „М.С.“ ООД цялото
си наследство като съвкупност от права, задължения и фактически отношения,
останало й от покойната й майка М.Х.К., бивш жител ***, починала на
23.04.2012г., както и цялото си наследство, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, останало й от покойния й баща Н.С.К.,
починал на 29.03.1983г. за обща продажна цена в размер на 25 000 евро,
платима при следните условия и в следните срокове: сума в размер на 1250 евро,
която сума страните уговарят като капаро/задатък/ в деня на подписването на
предварителния договор, като подписването на същия доказва и удостоверява
плащането на сумата и остатък от размера
на продажната цена, а именно сума в размер на 23 750 евро – в деня на
подписване на окончателния договор. Съгласно чл.3 от Договора, продавачът и
ответник в настоящото производство е поел изрично задължение на датата на
подписване на окончателния договор с нотариална заверка на подписите на страните,
която дата страните са приели да бъде 04.09.2018г. в 10,00 часа в кантората на
нотариус В.М., рег.№ 052 на НК, ул.“******, да се яви и да представи оригинал
на удостоверения за наследници на родителите си, както и всички изискуеми
документи от нотариуса, в това число и да се яви на цитираната дата и час за
оформяне на окончателния договор. Неявяването на продавача по предварителния
договор е удостоверено в констативен протокол, Акт № 173, том V, рег.№ 10324/04.09.2018г.,
съставен от Г.Т., помощник-нотариус при В.М., нотариус в района на Районен съд
– София, рег.№ 053 на НК, в който е отразено, че в 10,00 часа на същата дата
управителят на дружеството-купувач се явява, представяйки предварителния
договор за покупко-продажба на наследство, декларира, че дружеството-купувач
има готовност за подписване на окончателен договор, представя и справка-баланси
от сметка на дружеството за удостоверяване възможността на същото да заплати
уговорената продажна цена по договора, както и заверен протокол-решение на
купувача. В протокола е отразено, че на 04.09.2018г. от 10,00 часа до 11,00
часа в кантората не се явява нито госпожа Р.К.Е., нито друг нейн упълномощен
представител.
Поддържа се, че ищецът е изправната страна по
предварителния договор, тъй като същият е изпълнил всички поети с
предварителния договор задължения, както и че е бил в готовност да заплати
остатъка от договорения размер на продажната цена. След датата на съставянето
на констативния протокол купувачът е правил многократно безуспешни опити да
финализира сделката с продавача.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор
от ответницата.
Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и
след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна, следното:
От представените по делото доказателства от ищеца, се
установява, че на 03.06.2018г. в гр. Сел Сен Клу, Франция е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на наследство между Р.К.Е., в
качеството й на продавач и „М.С.“ ООД, ЕИК ******, представлявано от К.А.К., в
качеството му на купувач, по силата на който Р.К.Е. продава на „М.С.“ ООД
цялото си наследство, като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, останало й от покойната й майка М.Х.К., ЕГН **********, бивш жител ***,
починала на 23.04.2012г., както и цялото си наследство, като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, останало от покойния й баща Н.С.К.,
ЕГН **********, починал на 29.03.1983г., за обща продажна цена от 25 000
евро, платима при следните условия и в следните срокове: сума в размер на 1250
евро, която сума страните уговарят като капаро/задатък/ - в деня на подписване
на предварителния договор, като подписването на същия от страните доказва и
удостоверява плащането на сумата и остатък от размера на продажната цена, а
именно сума в размер 23 750 евро –
в деня на подписване на окончателния договор за покупко-продажба.
По силата на чл.3 от предварителния договор, с
подписване на същия, продавачът поема изричното задължение на датата на
подписване на окончателния договор с нотариална заверка на подписите на
страните, която дата страните приемат да бъде 04.09.2018г- в 10,00 часа, да се
яви при определения от страните нотариус В.М., рег.№ 053 на НК, в кантората му
в гр. София, ул.“******и представи оригинал на валидно към датата на издаването
му удостоверение за наследници на по покойните си родители, както и всички
изискуеми от нотариуса документи за оформяне на окончателен договор с
нотариална заверка на подписите на страните и вписване на същия, както и да се
яви на посочената дата и час за оформяне на окончателен договор за
покупко-продажба на наследствата по предвидения от закона ред.
Страните са уговорили, че разноските по оформяне на
продажбата са за сметка на купувача, както и че при неявяване на купувача за
нотариална заверка на подписите на страните под окончателния договорът или не
представи всички необходими документи, договорът може да бъде развален по вина
на купувача и задатъка в размер на 1250 евро остава в полза на продавача. В
чл.6 от предварителния договор страните са се договори, че в случай, че
продавачът не осигури всички необходими документи за нотариална заверка на
подписите под окончателния договор в уговорения срок и/или не се яви на
уговорената дата и час по чл.3 при нотариуса, договорът може да бъде развален
по вина на продавача и същият дължи на купувача връщане на платения задатък и
неустойка за разваляне на договора в размер на 1250 евро, които суми продавачът
трябва да изплати на купувача в срок до пет работни дни от деня на развалянето
на договора. В чл.7 от договора е предвидено, че изправната страна има право да
иска обявяване на договора за окончателен по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД и чл.297
и сл. от ГПК.
Видно от съставения на основание чл.593 от ГПК констативен
протокол от 04.09.2018г., Акт № 173, том № V, рег.№ 10324/04.09.2018г., от Г.Т.,
помощник-нотариус на В.М., нотариус в района на Районен съд гр. София, рег.№
053 в регистъра на Нотариалната камара е, че на уговорената между страните по
предварителния договор дата – 04.09.2018г., в кантората на нотариуса се е явил
само К.А.К., действащ в качеството си на упрвител и представляващ „М.С.“ ООД,
като е декларирал пред нотариуса, че представляваното от него дружество има
готовност за подписване на сделката и е представил справка за баланса от сметка
на дружеството в БАКБ, удостоверяваща, че дружеството разполага със средства за
заплащане на договорената съгласно предварителния договор продажна цена, като е
представил и надлежно заверен протокол-решение на купувача, а продавачът Р.К.Е.
не се е явила. В протокола е удостоверено, че на 04.09.2018г. от 10,00 часа до
11,00 часа в кантората на нотариуса не се е явила г-жа Р.К.Е., нито друг нейн
упълномощен представител.
От приложените по делото удостоверения
за наследници и удостоверение за съпруг и родствени връзки, се установява, че
ответницата Р.К.Е. е дъщеря на Н.С.К., ЕГН **********, починал на 29.03.1983г.
в гр. София и на М.Х.К., ЕГН **********, починала на 23.04.2012г. в гр. София.
От съдебно удостоверение изх. №
9002253/14.10.2020г. от Софийски районен съд се установява, че след направена
справка в особената книга на съда по чл.49 ал.1 от Закона за наследството за
периода 29.03.1983г. – 02.10.2020г.вкл., не са намерени данни за вписан отказ
от наследството на Н.С.К. с ЕГН **********, починал на 29.03.1983г. и М.Х.К. с
ЕГН **********, починала на 23.04.2012г., от страна на техния наследник Р.К.Е.,
родена на ***г.
По делото, във връзка с дадени от съда
указания за уточняване от ищеца на обстоятелството какви права и задължения са
включени в наследството на ответницата, с оглед преценка за размера на
дължимата по делото държавна такса, са представени: нотариален акт за право на
собственост върху апартамент, придобит въз основа на протоколно решение №
22/1959 г. на С. Г. Н. С., отстъпено право на обезщетение срещу отчужден имот №
19, том II/1960,
вписан в СВ-София; нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по наследство и по реда на ППЗСПЗЗ - Акт № 129, том LLXII, дело №
26464/2003 на СВ; нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по наследство и на основание чл. 1 от ЗВСОНИ и чл. 38, ал. 6 НДИ – нотариален
акт № 88, том V, дело №
104/1996 г. на I-ви нотариус при СРС.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа
страна, прави следните правни изводи:
За да се обяви за
окончателен на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД
един предварителен договор за продажба на наследство, следва да се установи
наличието на следните предпоставки: 1. предварителният договор да е сключен в
писмена форма, 2. да съдържа всички съществени елементи на договор за продажба
на наследство и 3. прехвърлителят да е собственик на недвижимия имот към
момента на обявяване на предварителния договор за окончателен.
Договорът за продажба на наследство е двустранен
възмезден договор, с който продавачът прехвърля на купувача наследствените си
права и задължения, т.е. цялата съвкупност от наследството, като в съдържанието
му не следва да се описват недвижимите имоти, които се включват в него, тъй
като при удостоверяване на подписите на страните продавачът удостоверява само
качеството си на наследник на лицето, чието наследство продава, което се отнася
и до предварителния договор за продажба на наследство. Предвид горното и вписването
не е изискване за действителността на договора, но е от значение за купувача,
когато в наследството има недвижими имоти, както е в случая, включително и за
определяне на дължимите държавна и нотариални такси.
Съгласно чл. 19 ал.1 ЗЗД предварителният
договор следва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния
договор - предмет, цена, срок на изпълнение и др. Той следва да е валиден и сключен
в установената от закона форма.
В случая сключеният предварителен
договор от 03.06.2018г.
между ответницата, в качеството й на продавач, и ищеца, в качеството му на
купувач отговаря
на изискванията на чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗЗД
- сключен е в писмена форма, тъй като за действителността на окончателния
договор за продажба на наследство е необходим писмен договор с нотариална
заверка на подписите /решение № 55/01.04.1962г. по гр. дело № 44/1962 г. на
ОСГК на ВС/. Предварителният договор като частен документ се ползва с формална
доказателствена сила и удостоверява изявленията на страните по договора. Сключеният между страните предварителен
договор съдържа всички съществени условия на договор за продажба на наследство
- уговорка относно продажба на наследството на ответницата от нейните родители,
и цената, като от събраните по делото доказателства се установи, че ответницата
е наследник по закон – дъщеря, на посочените в предварителния договор лица. При
съобразяване на разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, съдът намира, че волята на
обещателя – ответницата, е ясно изразена - да продаде наследството, получено от
родителите й, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Установи
се по несъмнен начин по делото, че купувачът по предварителния договор е платил
частта от договорената цена, дължима при подписването на предварителния договор,
както и че срока за сключване на окончателен договор е изтекъл, като на
уговорената между страните дата ответницата не се е явила пред нотариус за подписването
на окончателен договор.
Независимо от изложеното и като
съобрази, че когато е сезиран с иск за обявяване на предварителния договор за
продажба на наследство за окончателен, съдът е длъжен да провери дали
отчуждителят е собственик на активите и пасивите на наследството, с оглед
събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен по следните съображения:
За да се приеме, че призованата към
наследяване – ответницата, е придобила права върху наследството на своите
родители и може да се разпорежда с него, е необходимо съдът да прецени, въз
основа на събраните по делото доказателства, дали тя е приела наследството,
което е обещала да продаде.
От издаденото от районния съд
удостоверение се установи по несъмнен начин, че ответницата не се е отказала от
наследството на своите родители, но това не обосновава извод, че същата е
приела наследството поради липсата на направени възражения от нея в хода на
съдебното производство, в което не е участвала, а ищецът не доказа при условията
на главно и пълно доказване факта на приемане на наследството от продавача по
предварителния договор – ответницата.
Наследството се придобива с приемането му – чл.48 от ЗН, като приемането произвежда действие от момента на откриване на
наследството. Приемането като акт касае цялата съвкупност от права, задължения
и фактически отношения, които представляват наследствено имущество. Призованото
към наследяване лице придобива притежаваните от наследодателя права и поема
задълженията на наследодателя от момента на откриване на наследството/смъртта
на наследодателя/ само ако приеме наследството, т.е. ако изрази воля за това.
Приемането на наследството е възможно както изрично,
така и чрез конклудентни действия. Съгласно чл.49 ал.2 от ЗН приемане на
наследството има и когато призованото към наследяване лице извърши действие,
което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, като във
всеки конкретен случай, с оглед обстоятелствата по делото, съдът преценява дали
извършените от наследника действия съставляват мълчаливо приемане на
наследството/ППВС 4/64г./.
Конклудентните действия трябва да са такива, че да
сочат на действителната воля на наследника да приеме наследството – решение №
64/24.02.2016г. по гр.д.№ 3838/2008г. на ВКС, IV г.о.
Извършеното разпореждане с наследствено имущество
винаги предполага намерение за приемане на наследството, тъй като подобно
разпореждане може да бъде извършено от лицето само в качеството му на
наследник, т.е. на лице, което е придобило по наследство правото, с което се
разпорежда, доколкото друго основание за придобиване на правото не е
установено. В случая обаче с предварителния договор не е извършено разпореждане
с наследството, а е дадено само обещание за такова, което не е изпълнено от
страна на продавача по предварителния договор/ответницата/.
Съдът, като съобрази изложеното, намира, че по делото
не се доказа ответницата да е придобила права върху притежаваната от родителите
й съвкупност от права, задължения и фактически отношения, което е пречка да
бъде уважен предявения иск, поради което и същият следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.С.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя К.А.К., срещу Р.К.Е., с
постоянен адрес:*** 25, в Ла Сел Сен – Клу, Франция, иск с правно основание чл.19
ал.3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор за
покупко-продажба на наследство, сключен на 03.06.2018г. в гр. Сел Сен Клу, Франция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: