Р Е Ш Е Н И Е №94
от 06.08.2020г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведен на 14.07.2020
г. в състав:
Председател: ПЕНКА П. ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Виолета Вълкова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело №87 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба вх. №4441/17.05.2019г, подадена от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път”
№260, представлявано от М.В. - прокурист и П. Д. - изпълнителен директор,
представлявано от Адвокатско дружество "Ч., П. и И.", Булстат:
*********, чрез адв. Х.Х.И. с искане да бъдат осъдени ответниците В.Д.К., ЕГН: **********,***
и Б.Р.К., ЕГН: **********,*** да заплатят на ищеца част от задълженията по
Договор за потребителски кредит №HL 41717 от 07.08.2008г. в размер на както
следва:
- главница в размер
на 28 614,83 CHF/
двадесет
и осем хиляди шестстотин и четиринадесет швейцарски франка и осемдесет и три
сантима/;
-договорна лихва за
редовна главница за периода от 25.05.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 4780,30
CHF/
четири
хиляди седемстотин и осемдесет швейцарски франка и тридесет сантима/;
- мораторна лихва за
периода от 21.05.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 4021,28 CHF/ четири хиляди и
двадесет и един швейцарски франка и двадесет и осем сантима/;
- просрочени такси за
периода от 21.05.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 347,88CHF / триста четиридесет
и седем швейцарски франка и осемдесет и осем сантима/;
- просрочени
застраховки за периода от 12.08.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 70,02 CHF/ седемдесет швейцарски
франка и два сантима/;
- нотариални разноски
в размер на 524,30/ петстотин двадесет и четири лева и тридесет стотинки/;
- законна лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда;
Претендират се и
направените разноски по настоящото дело.
Претендират се и
направените разноски по настоящото дело.
Ответникът Б.Р.К. не е ангажирал становище по предявените искове.
Ответницата В.Д.К. не е открита
на посочените адреси - постоянен и настоящ, поради което на същата на основание
чл. 47 ал.6 ГПК е назначен особен представител, който е депозирал отговор на
исковата молба и на допълнителната искова молба. След извършената размяна
ответницата e открита на новорегистрираната й месторабота и книжата по
делото са й връчени. В срока по чл. 367 ал.1 ГПК не е ангажирала становище по
предявения иск.
Предявените в условията на
обективно и субективно съединяване
искове са с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 430 ТЗ.
По делото са събрани
писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
пълнота, намира за установено от фактическа страна следното:
В
исковата молба се твърди, че на 07.08.2008г. в гр. Враца е сключен Договор за
потребителски кредит №HL 41717 от 07.08.2008г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ” АД, от една страна, и В.Д.К. и Б.Р.К. - като кредитополучатели, по
силата на който банката им е предоставила кредитен лимит в швейцарски франкове
в равностойността в швейцарски франкове на 40 000 лв.(четиридесет хиляди лева)
Ищецът
твърди, че видно от Приложение 1 от 07.08.2008г. към Договор за потребителски
кредит №HL
41717 от
07.08.2008г. предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове възлиза на 33 821 CHF / тридесет и три хиляди осемстотин двадесет и
един швейцарски франка/.
На
21.08.2008г. банката с банково бордеро №8728242 от 21.08.2008г., превежда по
банкова сметка *** В.Д.К. сумата от 33 821 CHF / тридесет и три
хиляди осемстотин двадесет и един швейцарски франка/, с което банката е
изпълнила задължението си по така сключения договор.
Задълженията
по банковата сделка се погасяват съгласно чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал.1 от Договор
за потребителски кредит №HL 41717 от 07.08.2008г., а именно ежемесечно на
погасителни вноски, включващи главница и лихва. Размера на лихвите е изрично
уреден в договора. Уредена е и наказателна надбавка при просрочие на дължимите
вноски по кредита. Дължима е и такса за управление на кредита в размер на
0,04%/ нула цяло нула четири десети/ процента върху размера на непогасената
главница.
Ищецът
твърди, че с договора вземането по банковата сделка е обезпечено с договорна
ипотека на недвижим имот, като таксите по учредяване, подновяване и заличаване
на същата са за сметка на кредитополучателите. За учреденото обезпечение е
сключен договор за застраховка, като в случай, че по обслужващата банковата
сделка сметка не е налична сума за покриване на дължимата се застраховка, то
банката заплаща от името на кредитополучателите дължимата застраховка, като с
платената сума се увеличава задължението на кредитополучателя. С договора
ответниците са поели и задължението да поемат изцяло разноските по организиране
принудителното събиране на вземането в случай на предсрочна изискуемост на
същото.
На
11.01.2013г. в Търговски регистър е вписана промяна в наименованието на
дружеството от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.
Поради
незпълнение на задълженията по Договор за потребителски кредит №HL 41717 от 07.08.2008г.,
а именно поради неплащане на погасителна вноска с падеж 21.04.2015г., на
основание чл. 18,ал.1 от Договор за потребителски кредит №HL 41717 от 07.08.2008г.
и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
обявява цялото задължение за изискуемо преди крайния срок без да се прекратява
действието на договора. Ответниците са уведомени за това с Нотариална покана
№3418, том 2, №64 на нотариус С. П. с per. №006, изпратена до В.Д.К., връчена чрез
залепване на уведомление на 02.11.2018г.; Нотариална покана №3417, том 2, №63
на нотариус С. П. с per. №006, изпратена до Б.Р.К. и получена лично от него на
23.08.2018г.
Поради
неизплатеното от кредитополучателите задължение произтичащо от Договор за
потребителски кредит №HL 41717 от 07.08.2008г. на основание чл. 124,
ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ ищецът твърди, че за него е се поражда правен
интерес от предявяване на настоящият частичен иск осъдителен иск за следните
суми :
•
28
614,83 CHF/
двадесет
и осем хиляди шестстотин и четиринадесет швейцарски франка и осемдесет и три
сантима/ - непогасена главница;
•
6910,45
CHF/
шест
хиляди деветстотин и десет швейцарски франка и четиридесет и пет сантима/-
непогасени договорни лихви за редовна главница;
•
4190,91
CHF/
четири
хиляди сто и деветдесет швейцарски франка и деветдесет и един сантима/-
непогасени мораторни лихви;
•
605,72
CHF/
шестстотин
и пет швейцарски франка и седемдесет и два сантима' непогасени такси;
•
120,79
CHF/
сто и
двадесет швейцарски франка и седемдесет и девет сантима/- непогасени
застраховки;
•
524,30/
пестстотин двадесет и четири лева и тридесет стотинки/ лв.- непогасени
нотариални такси;
Ответникът Б.Р.К. е получил лично исковата молба и приложените
доказателства, но не е ангажирал становище по предявените искове в указаните срокове.
Назначеният особен представителна на ответницата В.Д.К. в срока по чл.367 ал.1 ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, с който
оспорва исковите претенции, предявени при условията на кумулативност.
Според изложеното в
отговора е нарушен чл. 1 от договора за
отпускане на 40 000 швейцарски франка,като са отпуснати и преведени на
ответниците само 33 821.00 швейцарски франка, а не цялата сума от 40 000 швейцарски
франка по договора.
С
отговора е направено възражение за изтекла тригодишна погасителна давност, тъй
като вземането е станало изискуемо на 21.04.2015г, а Окръжен съд Враца е сезиран с тази
искова молба на 17.05.2019 год., т.е. изтекли са 4 години от възникване
на задължението за плащане. Според назначения особен представител за вземания по банков кредит е изготвен погасителен план, по
който тече кратка тригодишна
давност. Изтъква, че общото правило на
чл. 114. ал.
1 от ЗЗД за началния момент, от който започва да
тече давност е, че това
е денят, в който вземането е станало изискуемо,
а именно-възникването му
от 21.04.2015 год.
Позовава се на Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. от 18 май 2012
г.на ВКС и разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД, за която е посочено, че съдът
следи служебно.
Застъпва
и становище, че по заема не е настъпила предсрочна изискуемост. За да се
приеме, че писменото волеизявление на Банката чрез нотариалните покани, че
упражнява правото си да счита заема за предсрочно изискуем да е достигнало до
длъжника и е надлежно връчено. То следва да е оформена с подпис на получателя
или на друго лице, приело пратката, да е обозначено с трите имена на
получателя. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в
зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелство трябва
да е удостоверено с официален или е изходящ от длъжника документ./Решение № 73
от 30.03.2017 год. по т.д.№ 53570/2015 год. на Върховен касационен съд,4-то
гр.отделение.Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на исковата молба,то
вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание
/Решение № 77 от 10.05.2016 год. по т.д.№ 3247/2014 год. на Върховен касационен
съд-2-ро тър.отделение.В Тълкувателно решение № 4 /18.06.2014 г по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС разглежда два възможни варианта на предсрочна
изискуемост на банков кредит,ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60 ,ал.2 от Закона за кредитните институции. И за двата случая съдът приема,
че е необходимо изричното волеизявление на кредитора за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита да е достигнало до длъжника преди подаване на исковата молба. Не е представено
доказателство по делото,че ответника В.Д.К. е получила съобщението за
предсрочна изискуемост на кредита.В случая исковата молба, ведно с приложените към нея нотариални покани, не са връчени на
длъжника-ответник, а на назначения му особен представител.
По
отношение на предявените искания за лихви се посочва, че съдът следи служебно
за спазването на добрите нрави при разрешаване на спор за заплащане на
неустойка да извърши самостоятелна преценка за действителността на неустоечните
клаузи, независимо дали страните са се позовали на нищожността й. Посочена е
практика Решение № 178
от 26.02.2015г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение
№ 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., II
т. о., ВКС и решението по дело № С-472/11 на съда на Европейския
съюз.
С
депозираната допълнителна искова молба се поддържат предявените искове.
Във
връзка с възраженията на особения представител на ответницата В.К. се посочва,
че с Договора за потребителски кредит №HL 41717 от
07.08.2008г., банката не се е задължила да отпусне 40 000 CHF, а заем в швейцарски
франкове с равностойност от 40 000 лева. Видно от приложените към исковата
молба Приложение 1 от 07.08.2008г. към Договор за потребителски кредит №HL 41717 от 07.08.2008г.
и банково бордеро №8728242 от 21.08.2008г. предоставеният и усвоен от
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове възлиза на 33 821 CHF / тридесет и три
хиляди осемстотин двадесет и един швейцарски франка/, които се равняват на
40000 лв. по курса на CHF спрямо лева в деня на усвояване на кредита.
Поради
изпадане в просрочие по кредита, считано от 21.04.2015г. банката упражнява
правото си да отнеме преимуществото на срока по банковата сделка. До ответника В.Д.К.
е изпратена Нотариална покана №3418, том 2, №64 на нотариус С. П. с per. №006. Нотариалната
покана е изпратена по постоянен адрес на кредитополучателя, като видно от
приложените към нея Разписки ответника е търсен на постоянния му адрес, на
настоящия му адрес, като няма регистриран трудов договор, за да може ищеца да
направи опит за връчване чрез работодател.
Неуспешен
е и опита за връчване на книжата по настоящото дело, с оглед на което е
назначен особен представител на В.Д.К.. Независимо от факта, че поканата не е
връчена лично на адресата си, връчването на книжата на особения представител
трайната съдебна практика на ВКС приравнява на връчване на адресата, тъй като
именно с цел защита нейните законни интереси е назначено и лице с юридическо
образование и адвокат по професия. В този смисъл счита така релевираното
възражение за неоснователно.
За
противоречащо на трайната съдебна практика счита и направеното възражение,
обосновано с погасителната давност по чл. 111 ЗЗД, отнасяща се до периодичните
плащания. В случая се касае за банков кредит, който не попада в категорията на
периодичните плащания по смисъла на цитираното от особения представител на
ответника тълкувателно решение.
По
отношение на претенцията за лихви- то същите са за период от три години преди
подаване на исковата молба в съда, поради което счита и това възражение за
неоснователно.
С
депозирания отговор на допълнителната искова молба се поддържат възраженията в
първоначалния отговор, а именно, че ответницата В.К. не е намерена на
посочените от нея адреси и не е представено доказателство по делото, че същата
е получила съобщението за предсрочна изискуемост на кредита. В случая исковата молба, ведно с приложеното към нея нотариални покани, не
са връчени на длъжника-ответник, а на назначения му особен представител. В съдебно заседание
назначеният особен представител оттегли възражението си, че доказателствата по
делото не са достигнали до В.К..
Поддържа,
че съгласно решението по дело № С-472/11 та Съдът на Европейския съюз,
националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори.
От
представените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Съгласно
представения Заверен препис от Договор
за потребителски кредит №HL 41717
от 07.08.2008г. страни по същия са "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД и ответниците В.Д.К., ЕГН: **********,*** и Б.Р.К., ЕГН: **********,
като кредитополучатели. Страните са
постигнали съгласие банката да отпусне
на кредотополучателите кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 40 000 лв.(четиридесет хиляди лева). Разрешеният кредит се
усвоява по сметка на В.Д.К. в
швейрцарски франкове. Съгласно чл.3 ал.1 от договора за усвоения кредит
кредитополучателят дължи лихва годишна
лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на банката за жилищни
кредити и швейцарски франкове, валиден
за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,5 пункта. Изрично е
отразено , че към момента на сключване на договора БЛП на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5%. Чл.3
ал.3 предвижда при просрочие на на
дължимите погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер
на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Съгласно чл.13 от договора за
обезпечаване на вземанията на банката по предоставения кредит, в това число,
главница, лихви, такси и комисионни и други разноски кредитополучателят се се
задължава да осгигури учредяване на договорна ипотека на конкретно посочен имот
в кв. Бистрец, гр. Враца
От
представеното Приложение 1 от 07.08.2008г. към Договор за потребителски кредит №HL 41717 от 07.08.2008г. предвид действащия към
момента на сключване на договора курс купува за швейцарски франкове от
1,6568022 предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове възлиза на 33 821 CHF /
тридесет и три хиляди осемстотин двадесет и един швейцарски франка/.
От
представеното банково бордеро №8728242 от 21.08.2008г., е видно, че банката е превела
по банковата сметка на кредитополучателя В.Д.К. сумата от 33 821 CHF / тридесет и три хиляди осемстотин двадесет и
един швейцарски франка/, с което банката е изпълнила задължението си по така
сключения договор.
С
молба от 16.06.2020г ищецът е представил подписания от страните погасителен
план, съгласно който месечните погасителни
вноски по договора са в размер на 241,12 швейцарски франка. Първата погасителна
вноска е на 21.09.2008г, а последната на 21.08.2030г.
Към
исковата молба е приложена подробна справка, изготвена от ищцовото дружество по
Договора за потребителски кредит №HL 41717
от 07.08.2008г. с детайлно отразяване на дължимите и извършените от
кредитополучателите погасявания на главница, лихви и други задължения. От
същата е видно, че платената главница по договора е 5 206,17 швейцарски
франка. Общо начислената договорна лихва за редовна главница е 22 294,89 швейцарски
франка, погасената договорена лихва е
15 384,44 швейцарски франка или дължимата договорена лихва е 6910,45 швейцарски
франка.
С
исковата молба са представени два броя нотариални покани до В.Д.К. и Б.Р.К..
Съгласно отразеното в тях Б.Р.К. лично е получил поканата, а на В.Д.К. поканата
е връчена по реда на чл.47 ал.1 ГПК, като лицето е уведомено чрез залепеване на уведомление и на двата
регистрираните от нея към този момент адреса -постоянен и настоящ .
По искане на ищеца по делото е
изслушана Съдебно счетоводни експертизи. Вещото лице е дало отговор на
поставените въпроси.
В
заключението вещото лице е посочило, че на 21.08.2008г по банкова сметка *** В.Д.К. е постъпила сумата от 33821.00 chf, c което се приема ,че е усвоена тази сума по
предоставеният им потребителски кредит № Нl41717
от
07.08.2008 год.
Вещото лице е установило, че първото просрочие на
предоставения кредит е на 21.04.2015 год., а последното плащане извършено от В.Д.
е на 03.01.2017 год.
Размерът на непогасената главница по договора
за потребителски кредит е 28614.83 швейцарски франка, а размерът на
непогасената договорена лихва за редовен кредит за периода от 21 05 2016 год до
предявяване на иска е 4780.30 chf.
Размерът
на непогасената мораторна лихва за периода от 21.05.2016 год. до предявяване
на иска е 4021.28 chf.
Размерът
на непогасените договорени такси,застраховки и нотариални такси за процесния
период са както следва: договорени такси - 347.88
chf/остатък/ р-ди за
застраховки- 70 02 chf. и
разходи за нотариални такси 524,30лева.
След като анализира и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и
правна връзка, съдът приема за установено следното:
Предявените обективно и субективно съединени искови претенции са процесуално допустими. Съдът е сезиран с осъдителни искове основани на чл. 79,
ал. 1 вр. с чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ .
Правният
интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална
легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна
страна.
Съгласно
легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит, банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По
своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Установи
се от представените доказателства, че на 07.08.2008г между "ЮРОБАНК и ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД,(каквото е било наименованието на ищеца към момента на
сключване на договора), като кредитор, В.Д.К. и Б.Р.К., като кредитополучатели,
е сключен потребителски кредит №HL 41717
кредит в швейцарски франкове в размер равностойността в швейцарски франкове на
40 000 лв.(четиридесет хиляди лева). Към момента на сключване на договора
съгласно Приложение 1 от 07.08.2008г. към Договор за потребителски кредит №HL 41717 от 07.08.2008г. действащия курс купува
за швейцарски франкове е бил 1,6568022, поради което предоставения определен кредитен
лимит в швейцарски франкове е в размер на 33 821 CHF / тридесет и три хиляди осемстотин двадесет и
един швейцарски франка.
За обезпечение вземанията
на банката по договора, по силата на чл.13 от договора, кредитополучателят е
учредил договорна ипотека в полза на Банката върху подробно описан недвижимия имот.
За да настъпят
правните последици на едно договорно правоотношение,то същото следва да
отговаря на условията за валидност. Съществените и задължително изискуеми
елементи на договора за банков кредит са: страните, паричната сума-предмет на
договора, целта, за която е отпусната,условията при които е отпусната заемната
сума с оглед възмездния характер на договора-възнаградителна и санкционна
лихва,срок на ползване, съответно-връщане на отпуснатия и усвоен кредит.
В настоящият правен
спор, с отговора на исковата молба, депозиран от назначения особен представител
на ответницата В.Д.К. са въведени възражения, с които се позовава на наличието
на неравноправни клаузи, за които съдът следи
служебно.
Кредитополучателят е
физическо лице, на което по силата на договора за кредит е предоставена
обезпечен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или
професионална дейност, поради което той има качеството на потребител по смисъла
на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като предоставената и ползвана услуга не е
предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. В този
смисъл в правоотношенията си с банката ответниците се ползват от закрилата на
ЗЗП .
Според изложеното в отговора неравноправни са
клаузите в договора, регламентиращи заплащане на неустойка и за които съдът следва
служебно да извърши самостоятелна преценка за действителността им. Съдът приема
възражението за неоснователно. Чл.3 ал.3 от договора
предвижда при просрочие на дължимите
погасителни вноски , както и предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят
да дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена в
ал.1, плюс наказателна надбавка от 10
пункта. Последната
е в съответствие с разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, според която обезщетението за
забава на парични вземания е в размер на
законната лихва. Поради това съдът намира възражението за неоснователно.
В случая съдът при съпоставяне на
представените погасителен план и справка
по Договора за потребителски кредит №HL 41717 от 07.08.2008г. установи, че действително
начислените от ищеца договорни лихви значително надвишават дължимите такива по погасителния план. Това
надвишаване ищецът не е обосновал на какво обстоятелство се дължи. В случая в
чл.3.1 от договора предвижда възможност за изменение на дължимата договорна
лихва, която е сбор от базовия лихвен
процент/БЛП/ на банката, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка от 1,5 пункта, а в чл. 3.5 е предвидено, че БЛП на
банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни между страните. Банката уведомява за новия размер на БЛП
и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място. Чл.12.1 от
договора предвижда, че Банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата на условията, лихвите, таксите и комисионните,
които "ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД прилага при операциите си, както
приложимите лихви по настоящия кредит по реда на чл. 21.
Съдът
намира клаузите на чл.3.5 и чл.12.1 от
Договора за неравноправни. Възможността банката да
уговори промяна на лихвения процент по конкретен кредит е предвидена в чл. 58, ал.
1, т. 2 от ЗКИ. Разпоредбата е съобразена с обстоятелството, че
обикновено банковият кредит е с дълъг срок на погасяване и последващи промени в
икономическите условия, включително и протичащите инфлационни процеси могат в
дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е поставена в
неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение.
Целта на разпоредбата е да избегнат на неблагоприятните последици при
дългосрочното кредитиране. Но същевременно за да се гарантира
равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл. 58, ал. 2
от ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне
на разходите с договора за кредит. Т.е. те трябва да бъдат посочени в самия
текст на договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или
общи условия.
Липсата
на указана в договора конкретна методика за промяна на базовия лихвен процент,
доведена до знанието на кредитополучателя към момента на сключване на договора,
създава възможност банката - кредитор да променя лихвата по своя субективна
преценка съобразно собствените си вътрешни правила и нарушава изискването за
добросъвестност, както и равновесието между правата и задълженията на кредитора
(търговеца) и кредитополучателя (потребителя).
Както се установи по делото от представената Справка на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, е повишила БЛП, тъй като съгласно изр. Последно от чл.3.5 договорените надбавки не се променят. С оглед
на изложеното съдът приема, че чл.3.5 и чл.12.1 от договора за кредит са неравноправни
клаузи по чл.143, , т.3, т.10 и т.12 ЗЗП, което е основание за квалифицирането им
като нищожни съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП в каквато насока е практиката на
ВКС в решение № 95/13.09.2016 г. по т.
д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., и в решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. №
154/2016 г. на ВКС, І т. о., решение № 92/ 09.09.2019 година по т. д. №
2481/2017 година на ВКС.
Съгласно чл. 146, ал. 5 ЗЗП наличието на отделни
неравноправни клаузи в потребителски договор не води до нищожност на целия
договор, ако той може да се прилага и без тези клаузи.
В случая нищожността на чл.3.5 и чл.12.1 от договора не
е основание за прогласяване нищожност на цялото кредитно правоотношение и не освобождава
кредитополучателите от задължението за заплащане на лихва по кредита в
първоначално уговорения при сключване на договора размер – 6,5 %, респ.
кредитополучателите не са обвързани от последвалите сключването на договора
промени (увеличения) в размера на лихвата, които са резултат от едностранна
промяна на договорената лихва, извършена на основание признатите за
неравноправни, респективно нищожни договорни клаузи. Т.е. страните са във валидно
кредитно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях договор за
банков кредит, сключен в писмена форма и отговарящ на изискванията за
съдържание по отношение на условията на кредита, предвидени в чл.58 от ЗКИ с
изключение на горепосочените клаузи от договора, които съдът прие за нищожни.
В случая от
представеното бордеро и от заключението на вещото лице се установи, че кредитната
сума от 33 821,00 швейцарски франка с левова равностойност 40 890,27лева, е
преведена по сметка с IBAN: ***, с титуляр В.Д.К.. Неснователно е възражението
на назначения особен представител на ответницата, че банката не е изпълнила
задълженията си по договора, тъй като не е превела на кредитополучателите
договорените 40 000 франка. В случая договора е сключен за кредит в швейцарски
франкове с левовата равностойност на 40 000лева, а не в размер на
40 000швейцарски франка.
Съгласно събраните по
делото доказателства кредитополучателите в определен период от време са
извършвали плащания на погасителни вноски. Съгласно заключението на вещото лице
първото просрочие по кредита е на
21.04.2015г, а последното плащане по заема е на 03.01.2017г. Съгласно чл. 18.1
от договора при непогасяването на която и да е вноска по кредита , както и при
неизпълнение от кредитополучателя на
което й да е задължение по договора банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем.
Съгласно чл.
18.2 При неиздължаване на три месечни погасителни вноски изцяло или
частично целият остатък от кредита се превръща
в предсрочно изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо
каквото и да е волеизявление на страните.
С
отговора са направени две взаимно противоречащи си възражения. От една страна,
че вземането е станало изискуемо след
първата непогасна вноска на 21.04.2015г и е погасено по давност и от друга
страна, че предсрочната изискуемост не е настъпила, тъй като писменото
волеизявление на Банката чрез нотариалните покани, че упражнява правото си да
счита заема за предсрочно изискуем не е достигнало до ответницата, тъй като не
е надлежно връчено на последната.
Особеният
представител на ответницата поддържа възражение за изтекла тригодишна
погасителна давност, тъй като вземането е станало изискуемо на 21.04.2015г, а
Окръжен съд
Враца е
сезиран
с искова
молба на 17.05.2019 год., т.е. изтекли са 4 години от възникване на
задължението за плащане. Поддържаното
от защитата възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираното вземане е неоснователно. Вземанията на кредитора по договора за банков кредит не са за периодични
плащания. При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане
на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора (в този смисъл и Решение
№ 28/ 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/ 2011 г., ІІІ г. о.). Приложим
е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който започва да тече от
момента, в който вземането стане изискуемо, а това в настоящия случай предвид установеното,
че първата неплатена вноска е на 21.04.2015г, което е най-рано възможния момент
за обявяване на предсрочна изискуемост. От горното
следва, че към 17.05.2019 г., произтичащото от договора за банков кредит вземане не е било
погасено по давност.
Съгласно
задължителната практика на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а от ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В конкретния случай са налице и двете
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост – съгласно заключението на
вещото лице кредитополучателите са спрели плащанията от 21.04.2015г, както и
волеизявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
което се удостоверява от приложените нотариални покани.
Според
особения представител на ответницата по заема не е настъпила предсрочна
изискуемост. За да се приеме, че писменото волеизявление на Банката чрез
нотариалните покани, че упражнява правото си да счита заема за предсрочно
изискуем да е достигнало до длъжника и е надлежно връчено. То следва да е
оформена с подпис на получателя или на друго лице, приело пратката, да е
обозначено с трите имена на получателя.
Законодателят
не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните
по договорните правоотношения. Начинът за удостоверяване на връчването на
документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за
уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.
В
случая в чл. 30 от договора е посочено, че всички уведомления и изявления между
страните трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако
по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка
или с препоръчена поща, или с телеграма достигнат до адресите на страните,
посочени в началото на договора. В случай , някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на
договора , тя е длъжна да уведоми
писмено другата страна, като посочи новия си адрес, а до получаването на
такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес се считат за
получени. Т.е. връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до
длъжника е документ,който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу
подпис или по възлагане от нотариус/чл.50 ЗННД/ или от частен съдебен
изпълнител.При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата
на чл.37-58 ГПК,като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от
адреса по чл.47 ГПК се удостоверяват от длъжностно лице, а съобщенията се
считат за връчени.
В
процесния случай, ищецът е възложил на нотариус връчването на нотариалната
покана за уведомяване на кредитополучателите, че кредитът е обявен изцяло за предсрочно изискуем, което
право е надлежно упражнено от ищеца. Съгласно отразеното в нотариалната покана,
отправена до Б.Р.К., същата му е връчена лично.
Съгласно
отразеното в нотариалната покана на 02.11.2018г от С. П. - нотариус, извършващ
връчването поканата, същата е връчена на
адресата Вектория Д.К., ЕГН ********** на основание чл. 47 ал.1 ГПК – лицето
уведомено чрез залепване на уведомление на двата адреса на 10.09.2018г. В
случая по официален начин е удостоверено връчването на поканата за доброволно
изпълнение, включително и чрез конкретно извършени отделни действия от
процедурата по връчването по реда на чл.569, т.З ГПК. От представените две
разписки се установява, че при извършване на Процедурата са спазени
изискванията на чл. 47 ал.3 ГПК. Същата е извършена в цялост на посочения в
договора за кредит адрес на ответницата, както и на регистрания настоящ адрес,
съгласно справката НБД Население, поради
което следва да се приеме, че поканата е надлежно връчена. При наличие на редовно
връчена нотариална покана с уведомление за предсрочна изискуемост, възражението
на особения представител на ответницата, че такова връчване на изявление за
обявяване на предсрочна изискуемост не поражда никакви правни последици, защото
такова изявление следва до достигне до знанието на кредитополучателя, за да
породи правни последици е неоснователна, тъй като в случая ответницата сама се
е поставила в това положение, неявявайки се да получи нотариалната покана без
да сочи причини довели до това. Никой не
може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. В случая е
налице и лично връчване на уведомлението чрез връчването на исковата молба и
приложенията на ответницата Викатория К..
С
оглед на така установеното съдът приема, че в случая е налице валидно кредитно правоотношение, възникнало
въз основа на сключен между ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, В.Д.К. и Б.Р.К. договор
за банков кредит
№HL
41717 от
07.08.2008г. Договорената
кредитна сума от 33 821,00 швейцарски франка с левова равностойност 40
890,27лева, е преведена по сметка с IBAN: ***, с титуляр В.Д.К.. Съгласно
заключението на вещото лице кредитополучателите не обслужват кредита съгласно
договореното от 21.04.2015г, т.е. налице е неизпълнение от страна на
последните, поради което кредита е обявен за предсрочно изискуем, като
изявлението на банката за това е достигнало до кредитополучателите. Всичко това
дава основание на съда да приема предявените искове за доказани по основание.
За
доказване вземанията по размер е допусната и изслушана съдебно-икономическа
експертиза. Вещото лице е посочило, че размерът на непогасената главница по
договора за потребителски кредит е 28 614.83 швейцарски франка.
Съдът
при съобразяване с обстоятелството, че клаузите на чл.3.5 и чл.12.1 от договора
са обявени за нищожни, приема че ответниците дължат заплащане на договорна
лихва по кредита в първоначално уговорения при сключване на договора размер от
6,5 %, така какато е по погасителния план, а не по представената справка, така
както са поискани от ищеца. Съгласно погасителния план за периода от
21.05.2016г. до 13.05.2019г дължимата лихва е 4 905,69 швейцарски франка.
Съгласно представената справка платените през този период лихви възлизат на
сумата от 745,94 швейцарски франка или неизплатените задължения за договорна
лихва за периода от 21.05.2016г. до 13.05.2019г възлиза на 4 159,69 швейцарски
франка до който размер следва да бъде уважен иска.
Дължимата
мораторна лихва за периода от 21.05.2016г. до 13.05.2019г. възлиза на 4021,28 CHF/ четири хиляди и двадесет и един швейцарски
франка и двадесет и осем сантима/, предвид заключението на вещото лице.
Основателни
и доказани по размер са претенциите за заплащане на непогасени договорени такси,
застраховки и нотариални такси, предвид констатациите на вещото лице. За процесния
период непогасени са договорни такси от 347.88 CHF/остатък/, разходи за
застраховка 70 02 CHF и нотариални такси от 524,30лева.
При
този изход на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцеца следва да се
присъдят деловодни разноски съразмерно с уважената част от искове. От
представения списък на разноските се установява, че общия размер на направените
разноските възлиза на сумата от 8 593,99лева, включваща 2622,40 лева държавна такса, 2993,52лв
адвокатско възнаграждение, 400лева депозит за експертиза и 2578,07лева
възнаграждение на особения представител на ответницата В.К.. Уважената част от
исковете съставлава 98% , при което
дължимите на ищеца разноски възлиза на 8422,11лева.
С
оглед горното, ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в настоящият му състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН: **********
и Б.Р.К., ЕГН: **********, да заплатят на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София следните задълженията по Договор за
потребителски кредит №HL 41717
от 07.08.2008г.:
- главница в размер
на 28 614,83 CHF/
двадесет
и осем хиляди шестстотин и четиринадесет швейцарски франка и осемдесет и три
сантима/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
17.05.2019г/датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й
изплащане
- договорна лихва за
редовна главница за периода от 25.05.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 4 159,69
CHF/
четири
хиляди сто петдесет и девет швейцарски франка и шестдесет и девет сантима/;
- мораторна лихва за
периода от 21.05.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 4021,28 CHF/ четири хиляди и
двадесет и един швейцарски франка и двадесет и осем сантима/;
- просрочени такси за
периода от 21.05.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 347,88CHF / триста четиридесет
и седем швейцарски франка и осемдесет и осем сантима/;
- просрочени
застраховки за периода от 12.08.2016г. до 13.05.2019г. в размер на 70,02 CHF/ седемдесет швейцарски
франка и два сантима/;
- нотариални разноски
в размер на 524,30/ петстотин двадесет и четири лева и тридесет стотинки/;
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на договорна лихва за
редовна главница за периода от 25.05.2016г. до 13.05.2019г. в частта над
4 159,69 CHF до пълния претендиран размер от 4780,30 CHF/ четири хиляди
седемстотин и осемдесет швейцарски франка и тридесет сантима/, като
неоснователен.
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН: **********,
с и Б.Р.К., ЕГН: **********, да заплатят на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, сумата от 8422,11лева, представляваща деловодни разноски пред
настоящата инстанция, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: