Решение по дело №81/2019 на Районен съд - Свищов

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 75

 

гр. Свищов, 15.08.2019г.

 

Свищовският районен съд в публично заседание на 25.07.2019г.  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията НАХД  № 81 по описа за 2019год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Постъпила е жалба срещу наказателно постановление №19-0352-000176/13.02.2019г. на Началник РУП към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов.

Жалбоподателят Д.Й.К., ЕГН ********** *** чрез процесуалния си представител адв. Я.К. ВАК обжалва наказателното постановление, с което на основание чл.179, ал.2, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на 23, ал.1 от ЗДВП. Твърди, че издаденото срещу него НП е незаконсъобразно. На първо място счита, че са нарушени императивните разпоредби на чл.43, ал.2 от ЗАНН. При съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като подведеното под административно наказателна отговорност лице е отказало да подпише акта и в нарушение на процесуалните норми  за свидетел на отказа е вписано лицето, което е участвало при установяване на нарушението. Излага подробни съображения за това. На следващо място сочи, че в административно наказателното производство е извършено и друго съществено нарушение на процесуалните правила. Липсвало пълно съответствие между фактическата обстановка в  АУАН и в НП, което е отделно самостоятелно нарушение на чл.42, т.4 и чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Сочи, че била нарушена и нормата на чл.42, т.9 от ЗАНН, тъй като не бил посочен единния граждански номер и адрес на лицето, за което се твърди че е претъпяло имуществени вреди. На последно място сочи, че водачът на преднодвижещият се автомобил е извършил нарушение на нормата на чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, с което е създал предпоставки и е съпричинил настъпването на вредоносни последици. Моли съда да отмени издаденото срещу него наказателно постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – РУ Свищов, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат  становище.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: 

На 04.02.2019 г. около 16,20 часа жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил – “Ф.“ с peг. № * по  ул.“Петър Ангелов“ в гр.Свищов в посока към СОУ „Димитър Благоев“. В близост до бл.№10 водачът се движел зад автомобил „Р.“ с рег.№**, управляван от Б.С.В. от гр.Свищов. В този момент движещият се пред жалбоподателя автомобил спрял внезапно, при което предната част на автомобила му ударила задната част на автомобила пред него. На местопроизшествието пристигнал повикания полицейски екип – свидетелите Б.Д. и Р.Р. – и двамата полицейски служители в РУ на МВР Свищов.

След това св. Д. съставил АУАН №058153/04.02.2019г. В него описал следното нарушение извършено от жалбоподателя: на посоченото по-горе място (до бл.10 по  ул.“Петър Ангелов“ в гр.Свищов в посока към СОУ „Димитър Благоев“) управлява собствения си лек автомобил, като не спазва необходимото разстояние между него и движещият се пред него лек автомобил „Р.“ с рег.№**, управляван от Б.С.В. от гр.Свищов, който спира внезапно. К. блъска блъска задната част на движещият се пред него автомобил и претърпява ПТП с материални щети по автомобилите.  Актосъставителят приел, че водача е нарушил нормата на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъствителя и свидетеля Р.Р.. Жалбоподателят отказал да подпише акта,          като за лице свидетел на отказа бил вписан и се подписал св.Р.Р.. В разписката за връчване на акта има отбелязване, че жалбоподателят е отказал и да подпише разписката, удостоверено само с подпис без да се посочи чий е той.

На основание акта за нарушение, на 13.02.2019г. Началника на РУ на МВР Свищов издал обжалваното наказателно постановление, което възпроизвежда съдържанието на АУАН. Наказателното постановление е връчено на 05.03.2019г. Жалбоподателят подал настоящата жалба до РС Свищов на 11.03.2019г., видно от отбелязването на пощенското клеймо.

Изложената фактическа обстановка се е установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и от всички писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. Разгледана по същество е частично основателна.

На отношение на възражението за извършено нарушение по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Според чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Съответно, според чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Действително, буквалното разбиране на цитираните две норми предполага, отразеният в акта свидетел, който е присъствал при извършване или установяване на нарушението и свидетелят на отказа на нарушителя да подпише акта, да са различни лица, доколкото по отношение на свидетелят на отказа да се подпише акта, отново е възведено изискването в акта да се посочат името и точният му адрес. Явно е обаче, че нормативните изискванията за вписване в акта, както на свидетел който е присъствал при извършване или установяване на нарушението, така и свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта, са установени като гаранция за законосъобразно упражняване на правомощията от страна на съставителя на акта, а също така и с оглед осигуряване на възможността при възникването на спор по отношение на кой да е от фактите и обстоятелствата свързани с извършването или установяването на нарушението, със съставянето на акта и изпълнението на задължението същия да бъде предявен на нарушителя, те да бъдат еднозначно установени посредством свидетелските показания на същите тези свидетели. Ето защо, няма пречка, когато това е фактически възможно свидетелят който е присъствал при извършване или установяване на нарушението, да бъде свидетел и на отказа на нарушителя да подпише акта. Ясно е, че свидетелят на извършването или установяването на нарушението и на отказа на нарушителя да подпише акта, дори когато е едно и също лице, ще е в състояние да осъществи предвидените от законодателя функции, като гарантира законосъобразното упражняване на правомощията от страна на контролния орган и съответно, бъде източник на гласни доказателства при възникване на спор по отношение на кое да е от обстоятелствата, отразени в акта. Що се отнася до задължението на административния орган да връчи препис от акта на нарушителя, трябва да се отбележи следното: Според чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Това задължение е ясно, конкретно, императивно и безусловно. То е възведено в закона, за да създаде достатъчно и ефективни гаранции за упражняване правото на защита на нарушителя в момента в който се слага началото на административно наказателното производство. Именно връчването на препис от акта, дава пълната възможност на нарушителя да разбере фактическите и правни основание на нарушението, което се твърди да е извършено от него и във връзка с което се слага в ход производство за осъществяване на неговата административно наказателна отговорност. Тоест, с връчването на акта, нарушителя е несъмнено известен за фактите и обстоятелствата въз основа на които контролния административен орган е приел, че е извършено административно нарушение и конкретното материално правило за поведение, което се счита че е нарушено. В този контекст, "връчването" на акта позволява на правния субект, който е "обвинен" в извършването на конкретно административно нарушение посредством неговото "предявяване" по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, да организира защита си срещу това "обвинение", като събере или посочи необходимите доказателства, направи съответните възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и съответно ангажира квалифицирана юридическа помощ. Неизпълнението на задължението за връчване на акта за установяване на административно нарушение лишава нарушителя от възможността да предприеме всички тези действия и съответно в твърде съществена степен нарушава неговото право на участие и защита в административно наказателното производство. Поради тази причина, надлежното връчване на акта, независимо дали той е подписан или не е подписан от нарушителя е абсолютна предпоставка за законосъобразност на производството, нарушаването на която, само по себе си има за последица незаконосъобразност на постановеното при тези условия наказателно постановление. В настоящия случай в представения АУАН №058153 е видно, че отказа на жалбоподателя да се запознае с акта е потвърден от св.Р.Р.. Отказът на жалбоподателя да получи екземпляр от акта обаче не е удостоверен по надлежния ред с изписването  името и адреса на свидетеля,  а само е положен подпис без да е посочено чий е той. В този смисъл съдът приема, че е извършено нарушаване на правата на жалбоподателя в хода на административно наказателното производство.

По отношение на възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между АУАН и НП съдът намира, че такова липсва. Действително в АУАН е изписано „К. блъска в задната част движещият се пред него автомобил и претърпяват ПТП“, а в НП е изписано „го блъска в задната част и претърпяват ПТП“. Това разминаване е несъществено, тъй като с описването по тази начин на нарушението в наказателното постановление е избегната допуснатата в АУАН тавтология.

На следващо място съдът напълно приема доводите на жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, т. 9 от ЗАНН, като не са посочени точния адрес, както и ЕГН на лицето, за което се твърди, че е претърпяло имуществени вреди от нарушението, като липсва и описание на техния характер и вид. С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно за кого и какъв е техния размер. Видно от изискания от съда служебно протокол за ПТП №1467673 от 04.02.2019г. се установява, че при възникналото ПТП материални щети са нанесени и по двата автомобила, които са участвали в него – по този на жалбоподателя и на движещият се пред него, управляван от Б.В.. Допуснато е нарушение по чл. 42, т. 9 от ЗАНН, тъй като тази обстоятелства следва да се описани в описателната част на акта, а не да се извличат от приложени по делото писмени доказателства, което е съществено. В АУАН не отразен и изготвения протокол за ПТП, който е писмено доказателствено средство за отразените в него обстоятелства. Извършено е нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се липса на описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават

По същество: Нарушението, за което жалбоподателят е наказан е с правна квалификация чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно същата правна норма, водач на ППС е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго ППС, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението с тази правна квалификация. Ето защо съдът следва да остави без уважение възражението, че причина за ПТП е рязкото намаляване на скоростта на първия автомобил, участник в ПТП, тъй като, дори това да е било така - само по себе си то не би могло да предизвика ПТП, ако жалбоподателят бе изпълнил задължението си по чл. 23, ал. 1 ЗДвП - да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко. С оглед на това дори да се установи неправомерно поведение на другия водач, участник в ПТП, а такова не е установено - то не може да оневини жалбоподателя за настъпилото ПТП, а единствено да обоснове отговорност и на другия водач за съпричиняване на произшествието.

Независимо от това, съобразно изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  съдът

Р Е Ш И:

          ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0352-000176/13.02.2019г. на Началник РУП към ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов, с което на Д.Й.К., ЕГН ********** *** е наложено наказание „глоба“ на основание чл.179, ал.2, пр. 2 от ЗДвП в размер на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.

 

 

                                                                   РАОНЕН СЪДИЯ: