ПРОТОКОЛ
№ 576
гр. Варна, 27.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20233100900258 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:25 часа се явиха:
Ищецът А. Н. Н., в качеството си на майка и законен представител
на детето Д. С. С., редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание,
представлява се от адвокат Д.Е., редовно преупълномощена от адвокат П. В.
и приета от съда от днес.
АДВ. Е.: Представям ново пълномощно за Д., тъй като майката е със
сменени лични данни.
Ищецът М. С. С., действаща лично и със съгласието на законния си
представител – А. Н. Н., редовно призована, не се явява лично в съдебно
заседание, представлява се от адвокат Д.Е., редовно преупълномощена от
адвокат П. В. и приета от съда от днес.
Ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , редовно
призован, представлява се от юрисконсулт М. М., редовно упълномощена и
приета от съда от днес.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ ВАРНА, редовно призована, не изпраща представител.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. М.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Е.: Поддържам изцяло така предявените искови претенции.
ЮРИСК. М.: Оспорвам предявените искове изцяло, срещу
дружеството, като нашето становище е, че сме изпълнили своите задължения
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Намираме ги за неоснователни и недоказани. Изложили
сме становището в писмена молба, която поддържаме. Молбата е изпратена
вчера, с електронен подпис и я поддържам изцяло, като моля съда да я приеме
за разглеждане.
Не оспорваме задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, нейната валидност.
Моля съда, в случай, че и процесуалния представител на ищците не
оспорва, тъкмо обратното, твърди се в исковата молба, че е получила
обезщетение от застрахователя, всяка една от тях по 70 000 лв., съдът да
обяви това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството по делото.
Обосновала съм досежно определяне на размера, който сме изплатили,
като сме се ръководили от всички субективни и обективни фактори, както и
от критериите на Постановление № 4/1968 г. за определяне на обезщетението
и сме взели предвид приноса, който считаме, че е установен от пострадалия за
настъпване на вредоносния за него резултат досежно механизма на
получаване на телесните увреди, довели до фатален край.
СЪДЪТ докладва молба-становище вх. № 22969/25.09.2023 г. от
процесуалния представител на ответника, по отношение на предявените
искове. Оспорват същите по основание и размер. Твърдят, че сумата от
130 000 лв., формирана като разликата над 70000.00лв., изплатено
обезщетение до пълния размер от 200 000 лв. е завишен и несъобразен със
справедливия критерий. Твърдят съпричиняване на крайния вредоносен
резултат от страна на пострадалия, поради това, че същият е бил без поставен
предпазен колан. Излага се, че са налице данни от осъществени действия от
пострадалия С.С., с които е допринесъл за загуба на устойчивостта на МПС-
то и с това е допринесъл за настъпване на крайния вредоносен резултат.
По същество молят за отхвърляне на предявените искове.
2
АДВ. Е.: На първо място считам, че не е коректно поведението на
ответната страна с оглед представянето на отговор към становище,
непосредствено преди открито заседание по делото. По делото отговор не
постъпи. Изразеното становище в молбата, че нямало данни и самият
ответник не може да обясни защо не е постъпил отговор по делото, не е
основателна причина, нито е особено непредвидено обстоятелство по смисъла
на чл. 133 ГПК. Поради което считам, че в частта по приложения писмен
отговор към становището, следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на становището считам, че ответникът се домогва да
възразява срещу обстоятелства, факти, спорни моменти в производството
посредством становище преди съдебно заседание. Основното възражение,
което е релевирано в процесното становище е възражението за
съпричиняване. Това възражение считам за неоснователно поради следните
съображения: Първо, докато се стигне до този процес, търговски по своя
характер, това възражение за съпричиняване беше няколкократно
коментирано в нашите отношения с ответника. Изразявали сме становище
няколкократно, че това съпричиняване реално не е налице. В крайна сметка в
наказателното дело беше доказано по категоричен и несъмнен начин,
посредством приети и приложени автотехнически експертизи, два броя, чиито
становища бяха категорични, че с или без колан, резултатът щеше да е същия.
На основание чл. 145, ал. 3 от ГПК, съдът приканва страните към
спогодба.
ЮРИСК. М.: След подаване на исковата молба не е имало между нас
разговори за това. Дори последното действие, което виждаме, е едно
предложение, което е отхвърлено.
АДВ. Е.: Нямам възражения по проекта за доклад. Моля да бъде приет
за окончателен.
ЮРИСК. М.: Нямам възражения по доклада на съда, с оглед фактите
по делото.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се
придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение №
1115 от 06.08.2023 год. И допълва във връзка със становището на
ответника, поддържано в днешно съдебно заседание:
Производството е образувано по предявени
от М. С. С., действаща лично и със съгласието на законния си
представител - А. Н. Н. срещу „Дженерали застраховане" АД, иск с правно
основание чл. 432 от КЗ, да бъде осъден ответникът да заплати сумата 130
000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
3
болки и страдания от смъртта на бащата на ищцата – С.М.С., настъпила в
следствие на виновно причинено от М.С.И. ПТП на 05.12.2020г., дължимо по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № ****** със срок на действие от 19.01.2021г. до
19.01.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 09.05.2023г. до окончателното й изплащане.
от А. Н. Н., в качеството си на майка и законен представител на детето Д.
С. С. срещу „Дженерали застраховане" АД иск с правно основание чл. 432 от
КЗ, да бъде осъден ответникът да заплати сумата 130 000.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени болки и
страдания от смъртта на бащата на детето Д. – С.М.С., настъпила в следствие
на виновно причинено от М.С.И. ПТП на 05.12.2020г., дължимо по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№ ******, със срок на действие от 19.01.2021г. до 19.01.2021г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.05.2023г. до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба се твърди, че на 05.12.2020г. в гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“, кръстовището с ул. „Боян Блъсков“ до № 26 е настъпило
ПТП, при което, водачът М.С.И., при управление на лек автомобил „Тойота”,
рег. № ****** губи контрол върху автомобила, който се преобръща и пада в
скат на ул. „Б. Блъсков“, в следствие, на което по непредпазливост причинила
смъртта на С.М.С..
Срещу виновния водач М.И. е образувано досъдебно производство, като
с присъда № 1/16.02.2023г., постановена по ВНОХД № 386/2022 г. по описа
на Апелативен съд – Варна, влязла в законна сила, последната е призната за
виновна за това, че по непредпазливост причинила смъртта на С.М.С., за
което й е наложено наказание „лишаване от свобода“, отложено с три
годишен изпитателен срок, както и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“.
Излага се, че починалият С. има две деца, Д. С. и М. С., родени от брака
му с А. Н., прекратен по взаимно съгласие с решение от 05.12.2019г.,
постановено по гр. дело № 16141/2019г. по описа на ВРС. Излага се, че двете
деца са имали с баща си силна връзка родител - дете, и двете дъщери са били
изключително привързани към баща си, между тях е съществувала обич. В
следствие на загубата на баща си децата са претърпели болки и страдания, и
към настоящия момент продължават да тъжат и скърбят за своя баща.
Настъпило е влошаване в психическото състояние на ищцата М. С., което
наложило посещение при психиатър и психолог. Била поставена диагноза
„Разстройство на адаптацията“.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водачката И. е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
4
№ ****** със срок на действие от 19.01.2021г. до 19.01.2021г., който следва
да обезщети вредите причинени от застрахованото лице. Към ответника били
отправени четири застрахователни претенции, който изплатил обезщетение в
размер на 70 000.00лв. за всяко дете.
По изложените съображения претендира осъждане на ответника да
заплати процесните суми за преживените болки и страдания, съставляваща
разликата над изплатената сума до пълно претендираната от 200 000.00лв. за
всяко дете, както и сторените по делото разноски.
По делото не е постъпил отговор от ответната страна „Дженерали
Застраховане" АД в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Съгласно изразеното становище от ответника с писмената молба от
25.09.2023 г., се оспорват предявените искове по основание и размер, не се
оспорва сключването на Застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Твърди се, че е налице съпричиняване на крайния
вредоносен резултат от пострадалия, който е пътувал без предпазен колан.
Излага се, че има данни за осъществено действие от пострадалия, с което е
допринесъл до загуба на устойчивост на превозното МПС, с което също е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Считат, че изплатеното
обезщетение в размер на по 70 000 лв. на всяка една от ищците е справедливо,
като поисканото такова от 200 000 лв. се явява прекомерно.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищците, че
носят доказателствената тежест да докажат, че на посочената дата е
настъпило ПТП с посочения механизъм, че в следствие на ПТП е настъпила
смъртта на С.С., че починалото лице е баща на децата М. С. и Д. С., че в
следствие на смъртта на баща им, те са изпитали болки, страдания, скръб,
мъка, че между ответника и виновния водач е налице валиден договор за
застраховка със срок на действие покриващ датата на ПТП.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че
следва да установи положителните факти, на които се позова, изключващи
отговорността му, в т.ч. и съпричиняването на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице С.С., поради това, че същият е бил без поставен
предпазен колан и поради това, че със свои действие е допринесъл за загуба
устойчивостта на МПС - то.
На основание чл. 300 от ГПК съдът указва на страните, че влязлата в
сила присъда по ВНОХД № 386/2022г. по описа на ВОС е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК , съдът приема за безспорно
и ненуждаещо се от доказване между страните следните обстоятелства:
5
че лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег. № ****** е застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при „Дженерали
Застраховане“ АД за периода 20.01.2020 г. – 19.01.2021 г., със
застрахователна полица № ******,
че на Д. С. С., чрез нейната майка А. Н. Н. и на М. С. С. е изплатено
обезщетение в размер от по 70 000 лв. на всяка една от тях.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице
факти по отношение, на които страните не сочат доказателства.
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид
становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан
като окончателен.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ВПИСВА в протокола доклада, изготвен с Определение № 1115 от
06.08.2023 год. и допълнен в днешно съдебно заседание, като окончателен
доклад по делото с посочените изменения.
ЮРИСК. М.: Изложила съм в молбата съдържанието на този отговор,
да се счита като част от изложението в писмената молба.
СЪДЪТ докладва молба-становище вх. № 22969/25.09.2023 г. от
процесуалния представител на ответника, в частта в която е поискано
допускане на гласни доказателства, чрез разпит на свидетел – водачът на
МПС М.И., която да предостави данни относно механизма на ПТП, както и
механизма на добиване на телесните увреди на пострадалия. Направено е и
искане за допускане на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, с поставени въпроси.
АДВ. Е.: Имаме допуснати двама свидетели, които водим днес. Моля да
приемете приложените към исковата молба писмени доказателства.
Считам за неоснователни направените от ответника доказателствени
искания. По отношение на съпричиняването, считам, че същото е предмет на
изследване в наказателното производство, което води до неоснователност на
това възражение. В този смисъл считам, че допускането на експертиза се
явява неоснователно, както и разпита на конкретно поискания свидетел.
Механизмът на ПТП не се оспорва. Единствено се твърди съпричиняване.
ЮРИСК. М.: Не възразявам да се приемат представените
доказателства от ищцовата страна. Считам, че представените споразумения с
родителите на пострадалото лице, са неотносими към настоящия спор.
6
Моля да бъдат допуснати поисканите в настоящата молба-становище
доказателства, както с цел да защитим тезата си сме мотивирани и от факта,
че е приложено наказателното дело. В него се съдържат решения, присъди на
две инстанции, които съществено се различават досежно приетата фактическа
обстановка и заключението на съда. Още повече, в един наказателен спор
предмет е наказуемостта на деянието на лицето, което е признато за виновно
или оневинено, докато пострадалия и заключенията в тази посока, не са
задължителни за гражданския съд. Притежавайки в цялост това ние считаме,
че можем да обосновем нашите направени оспорвания, с цел да установим
тезата, която застъпваме и сме застъпвали от кореспонденцията.
Моля да се допусне експертизата със задачи, посочени в молба-
становище и да се допусне като свидетел виновния водач. Моля като
доказателства за бъдат приети доказателствата за плащанията.
Потвърждавам, отговорът да бъде считам като част от молба-
становище.
СЪДЪТ докладва постъпилото по делото НОХД № 1051/2021 г. по
описа на Окръжен съд-Варна, НО, ведно с приложения.
АДВ. Е.: Моля да се приеме.
ЮРИСК. М.: Да се приеме.
СЪДЪТ по доказателства намира, че следва да бъдат приети
представените с исковата молба писмени такива, както и представените
доказателства за плащане от страна на ответника, доколкото целят
установяване на относими към процеса факти и са и допустими.
Искането на процесуалния представител на ответника за ангажиране на
гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката М.С.И. с посочен адрес за
призоваване, се явява основателно, доколкото е насочено към установяване
на възражението за съпричиняване за крайния вредоносен резултат на
пострадалото лице.
По същите съображения е основателно искането за допускане на
комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза с посочените в
молба-становище задачи. Изготвените експертизи в наказателното
производство не могат да бъдат ползвани в настоящия процес, доколкото не
са събрани по определения от ГПК начин. Изложените мотиви към присъдата
по НОХД № 1051/2021 г. по описа на Окръжен съд-Варна, НО, досежно
съпричиняването, не могат да формират сила на присъдено нещо по
отношение на тези обстоятелства, съгласно чл. 300 ГПК, поради което и
събиране на доказателства по тези възражения се явяват допустими, относими
и нужни за изясняване на фактическата страна по спора.
Водим от горното, СЪДЪТ
7
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1668/05.12.2020 г., Уведомление от Д.Й. С. от 19.01.2021 г., Решение от
05.12.2019 г. по гр.д. № 16141/2019 г. по описа на РС-Варна, Пряк иск на
основание чл. 432 от КЗ вх. № **********/19.03.2021 г., писмо вх. №
310В014253/28.04.2021 г., писмо вх. № 310В020017/22.06.2021 г.,
Медицинско свидетелство за смърт № 477/05.12.2020 г., препис-извлечение
от Акт за смърт от 09.12.2020 г., проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност", удостоверение за раждане Серия КМР № 83473 на
М. С. С., удостоверение за раждане № **********/04.04.2016 г. на Д. С. С.,
писмо изх. № *********/24.03.2021 г., писмо изх. № *********/03.06.2021 г.,
писмо изх. № *********/05.07.2021 г., Удостоверение за наследници на
С.М.С. изх. № 30878/21.04.2021 г., Удостоверение за раждане на С.М.С.
Серия Р-78/04.01.1983 г., Споразумение от 21.07.2021 г. – 2 бр., Амбулаторен
лист № 000417/06.08.2021 г., Искане за преразглеждане вх. №
310В007871/05.04.2023 г., писмо изх. № *********/10.04.2023 г., Присъда №
1/16.02.2023 г. по ВНОХД № 386/2022 г. по описа на АС-Варна.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверен за
вярност препис от представените с молба-становище вх. № 22969/25.09.2023
г. от процесуалния представител на ответника писмени документи, както
следва: движения по сметка от УниКредит Булбанк.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото НОХД № 1051/2021 г. по описа на
Окръжен съд-Варна, НО.
ДАВА възможност на ответната страна да ангажира гласни
доказателства, чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване -
М.С.И., с адрес за призоваване: ****** за установяване на механизма на ПТП.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваването на свидетеля в размер на 50 лв.,
вносим от ответника в едноседмичен срок от днес.
ДОПУСКА комплексна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза, вещите лица по която, да отговорят на следните въпроси:
1. Да се изготви скица на ПТП, като се обозначи вертикална и
хоризонтална маркировка на местопроизшествието, прилежащата пътна
мрежа и се посочи посоката на движение и точното място на удара на
МПС.
2. Пострадалият С.С. бил ли е с поставен предпазен колан по време на
ПТП? Има ли данни от установените травми по тялото на пострадалия за
т.н. „коланна травма“.
8
3. Кои части на тялото и в какъв порядък/последователност са имали
съприкосновение с вътрешността на МПС при реализирането на ПТП и в
процеса на движение/ротация и преобръщане на автомобила до
установяването му в покой? Да бъде очертан процеса на движение и
динамика. Кои части от МПС и в какъв порядък/последователност са
имали съприкосновение с терена до момента на установяване на тялото
на г-н С. в покой?
4. Спрямо кои части от тялото динамиката на ударите /резултат от
инерционни и травмиращи сили/, е оказала най-силно влияние при
преобръщането на МПС? Кои от травмите, ако има такива получени при
ПТП, са в причинна връзка с леталния изход за пострадалия С.? Каква е
пряката/непосредствена причина за смъртта на г-н С.?
5. Ако би бил с поставен предпазен триточков колан, това би ли
спомогнало за намаляване интензитета на съприкосновението на тялото
с вътрешността на автомобила, биха ли се избегнали някои удари на
главата и тялото с части от автомобила и биха ли били травмите с по-
нисък интензитет, така щото да бъде избегнат фаталния за пострадалия
край?
6. На какво се дължи загубата на управление на автомобила от страна на
пострадалия, непосредствено преди ПТП /превишена скорост, маневра,
препятствие и пр. обстоятелства/? Имал ли е възможност пътникът на
предна дясна седалка да достигне до волана и да завърти в посока-дясно?
Сторил ли е това?
7. Ако не се беше намесил в управлението на МПС пострадалият, можеше
ли да бъде избегнат този механизъм на ПТП? Ако не би било това
издърпване на волана на л.а., можеше ли да се избегне по-нататъшното
безконтролно движение на процесното МПС?
8. Представлява ли внезапността на реакцията на пътника в автомобила,
стресова за водача и нарушава ли нормалното управление на МПС вън
от волята му?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на експертите
в размер на 800 лв., вносими от ответната страна.
Задължава ответника, в едноседмичен срок от днес, да представи
доказателства за внесен депозит за изготвяне на експертизата по сметка
на Окръжен съд-Варна.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица Д.Д. и Й.М..
Да се призоват вещите лица след представяне на доказателства по
делото за внесен депозит.
АДВ. Е.: След като съдът допусна до разпит в съдебно заседание
свидетел за ответника, моля да извършите разпитите едновременно, т.е. моля
да се отложи разпита на допуснатите ни свидетели за следващо съдебно
9
заседание, за извършване на едновременен разпит.
Моля да изясните дали приложения към молбата на ответника отговор,
е приет като писмено доказателство, или е изключен и няма да бъде
разглеждан. Моля да четете отхвърлителен диспозитив, ако не се приема.
СЪДЪТ намира искането за постановяване на изричен диспозитив за
отхвърляне на искане от страна на ответника за приемане като писмено
доказателство на отговор на исковата молба, недепозиран по делото, но
изготвен от страната, за неоснователно.
Представеният отговор на искова молба не представлява писмено
доказателство, с което да се цели установяване на конкретни обстоятелства по
делото. Същият представлява становище по исковете и с него се правят
възражения и излагат твърдения от ответната страна. Доколкото с отговора не
се цели установяване на конкретни обстоятелства, не е необходимо
приобщаването му по делото с изрично определение, като писмено
доказателство. Единственото определение, което съдът може да чете, е за
прилагането му към делото.
По отношение на искането за едновременен разпит на свидетелите,
същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото свидетелите са
допуснати за различни факти.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на ищците за постановяване на определение за отхвърляне на незаявено от
страна на ответника искане за приобщаване като доказателство на отговор на
исковата молба, с изх. № *********/12.07.2023 г., недепозиран по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на ищците за отлагане на разпита за следващото съдебно заседание на
допуснатите двама свидетели при режим на водене за осъществяване на
едновременен разпит с допуснатия на ответната страна свидетел.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят Д.Й. С., ЕГН: **********, 62 г., българка, български
гражданин, омъжена, неосъждана, без дела страните, баба на ищците Д. С. С.
и М. С. С..
СЪДЪТ уведомява свидетеля Д.Й. С. за правото по чл. 166, ал. 1, т. 2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелят С.: Желая да дам показания и обещавам да говоря
10
истината. А. Н. Н. ми е бивша снаха.
На въпроси на адв. Е.:
Свидетелят С.: М. и Д. бяха желани деца. Синът ми искаше да има
повече деца, тъй като той е единствено дете и безкрайно съжаляваше, че няма
братя и сестри. Когато заживя с А., тя забременя на 3-тия или 4-тия месец.
Той беше много щастлив.
Първо се роди М., тя е родена през 2009 г. Когато М. навърши една
годинка, решиха, че ще правят сватба, защото тя ще им бъде шаферка.
Организацията изцяло я направи синът ми. Беше много щастлив. Синът ми и
снаха ми живееха в самостоятелно жилище, което се намира в кооперацията
където живеем и ние. Ние сме на 4-ти етаж, а те на партерен етаж, който е с
двор. Имам преки впечатления от живота им.
Когато се роди М., още от първия ден синът ми беше много грижовен.
Водеше я навсякъде със себе си, когато има възможност, разхождаше я с
количката. Когато стана малко по-голяма, правеше й различни уреди,
пясъчник, батут, къща за кукли. М. каза първо „тати“, когато проговори. Беше
много привързана към баща си и като малка и по-нататък. Много силна
връзка имаха двамата помежду си. Редяха заедно пъзели. Той си беше купил
китара и я учеше да свири, тя имаше малка китара, правеха оркестър двамата.
Празниците прекарваха многолюдно, синът ми обичаше да има много хора
покрай него. Канеше приятели с деца, правеха партита на двора.
М. посещаваше детска градина, водехме я или аз, или майка й, защото
работехме в „Чайка“, където беше и детската градина, а баща й я вземаше.
Понеже снаха ми е танцьорка, народни танци към „Македонски дом“, М.
беше на 3 години, когато започнахме да я водим и нея. След това
самостоятелно. Баща й ни организира за първия й концерт. Майка й я водеше
за репетиция, а баща й я вземаше, понеже приключваха по-рано. На един
концерт, тя беше на 5 години, когато с носия, излезе на сцената, но се стресна
от публиката, излезе, поклони се и излезе от сцената.
На въпроси на съда:
Свидетелят С.: Снаха ми беше решила едно известно време да работи
като сервитьорка в „Хамбара“ и се налагаше при мероприятие, да отсъства
вечер. Тогава баща й я приспиваше, грижеше се за тоалет, за дрехи. Майка й я
вземаше със себе си на турнета, когато беше вече по-голяма, а един път
остана при нас. Баща й я водеше на градина, вземаше я. Имаше случаи при
нас да остане да спи, оставаше и при баща си и понякога при нас.
При инцидента с баща й, М. беше вече в Германия. 2020 година замина
първо снаха ми, сама, децата останаха тук. Тогава в началото ги гледаше баба
им, на С. майка й, но се получи един инцидент, М. получи перитонит. Баща й
беше с нея в болницата, той подписа документите. От там нататък я взехме
11
при нас. Двамата учиха онлайн. Малката остана при майката на С., за да
бъдат разделени, защото беше малка и да предпазим каката, заради шевовете
след операцията.
Майка й й е съобщила за смъртта на баща й. Така се разбрахме, когато
тя прецени. С. беше много притеснена, защото М. всеки ден говореше с баща
си по телефона, обаждаше се да пита „защо тати не ми вдига“. Когато разбра,
че баща й е починал М. говореше на дядо си. Питаше какво се е случило, не
можеше да повярва, че се е случило и искаше дядо й да й разказва как е
станало, кой е карал, каква е тази жена, която е била, защо той не е карал, а е
трябвало да го возят. Аз не можех да говоря с нея – свидетелката се разстрои.
Питаше непрекъснато „баба добре ли е“.
Към него момент М. плачеше непрекъснато. Тя поначало е много
чувствителна и за всяко нещо се просълзяваше, но тогава беше изключително
разстроена и непрекъснато питаше „наистина ли е така“. М. не е присъствала
на погребението на баща си. Аз след това не исках да ги водя на гроба му.
Сватята ми, две години след това, ги е завела на гроба на баща им.
М., след смъртта на баща си, когато дойдоха следващото лято, искаше
да влезе в къщата, където е живяла. Детската стая беше, макар той да
живееше сам, заключена и непокътната след като децата заминаха и М.
искаше да си види къщата, да си види стаята. Тръгнахме да отключваме, но не
пожела, притесни се, започна да плаче, каза, че не иска да влиза, защото иска
да види баща си.
Цялата й стая е подредена със снимки на баща й. Вади ги на хартия от
фейсбук и си е направила табла, колажи със снимки на баща й, тя и баща й.
Много се затвори след смъртта на баща си, не иска да разговаря.
Говорим си за приятелки, за училище, но не желае да говори за баща си. Аз я
водих на психиатър. Първата година, когато я взехме, тя беше много
разстроена, не искаше да вижда неща свързани с баща си, колата му, да влезе
в къщата, пък после се отказва, започва да плаче. Тези нейни прояви бяха
чести, два месеца бяха при нас първото лято и още на първия месец, след
третия случай на истерии. Примерно, предлагам нещо да направим, което по
някакъв начин е било свързано с баща й, да от идем на детския кът, на батут,
където ги дърпаше той с въжета. Тя се тръшва и казва, уж е щастлива и като
тръгнем да отиваме, казва „не искам, само с Д. идете, аз ще седя тук с дядо“.
Не иска да отиде, защото не иска аз да я дърпам, иска тати да я дърпа.
При психиатъра М. стоя два часа. Аз след това влязох при
психиатърката, която каза, че плакала през цялото време, че трябва да
посещава психотерапевт. Не е посещавала психотерапевт, върнаха се в
Германия, майка й каза, че няма смисъл. Започнаха да си говорят с майка й,
М. караше майка си непрекъснато да й припомня случки с баща й, весели,
тъжни, всякакви, нещо, което се е случило.
М. сега е по-успокоена, но е много затворена. Тя в Германия има
социални контакти и се чувства по-добре, промени се като отношение с
12
хората. Но тук, например, не иска да ходи на гробищата. Сега последно като
бяха тук, всички дискове от сватбата на родителите им, искат да ги гледат и
двете деца Д. и М., седят и с часове гледат записи от кръщенетата им. Това
беше основното им занимание. Тази година тя не пожела да се среща с други
деца, които й бяха приятели. М. все още се разплаква, когато говори за баща
си.
На въпроси на адв. Е.:
Свидетелят С.: Тази затвореност в характера на М., мисля, че е
следствие от смъртта на баща й.
За новия партньор на майка й М. казва – А., не го е наричала по друг
начин. Проявява търпимост.
На въпроси на съда:
Свидетелят С.: Д., когато почина баща й, беше на 4 години. Д. се роди
през 2016 година. Синът ми и снаха ми тогава все още бяха заедно. Д. беше на
3 години, когато се разделиха.
Когато Д. се роди, синът ми я пое грижите, а ако има някакъв
ангажимент, майка ми, защото М. беше първи клас и много й беше трудно.
Всички се занимавахме с М.. С Д. се занимаваше баща й, майка ми, аз. Когато
се роди Д., майка й спря да ходи на турнета, занимаваше се с М.. Баща й се
занимаваше с Д., да я разходи, да играят, за да не пречат на каката, която
трудно се справяше. Д. обичаше да се гушка в баща си. Когато баща й
трябваше да влезе в болницата с М., поради перитонита, Д. не искаше да го
пусне, искаше да влезе с него в болницата, да бъде с него през цялото време,
едва успяхме да я откъснем. Беше притеснена, че ще остане без баща си,
защото вече беше притеснена, че е без майка си. След това, когато се наложи
да ги разделим, той трябваше да ходи всеки ден при сватята, за да не се
чувства самотна, ревеше непрекъснато за майка си и баща си, не искаше друг,
не искаше баби и дядовци, искаше мама и тати.
Д. при смъртта на баща й беше в Германия. Майка й й съобщи, че тати е
звездичка и тя се обади да ни каже, че тати е на небето и от там я гледа. Не
знам точно какво е разбрала Д. към него момент. Чувахме се непрекъснато с
Д.. В началото не се е разстроила, знаеше, че баща й е звездичка. Разстрои се
когато дойде в България, тя тръгна да го търси. Влезе в къщата, видя си
стаята. Той й беше направил легълца на два етажа, и тръгна да търси баща си.
Казва „искам да вляза в гаража“, защото той там работеше, беше си направил
работилница. Д. каза, че баща й сигурно се крие там. Ние обяснихме, че е на
небето, че е звездичка, че я гледа оттам. Мисля, че тя не осъзна, че баща й го
няма. Търси си го. Обясняваше това лято, че той е звездичка, но я гледа и
съществува, че има един татко, който е временно, но не й е татко.
Сега, когато ги е водила баба им на гробища, там се е разплакала,
13
защото има снимка на паметника и сватята ми й е обяснила, че той е под
земята и тя се е разплакала. М. отказа да отиде това лято. Д. каза това, което й
е казала баба й, че е под земята, но не беше много наясно. Беше много
разстроена, каза – може ли да го извадим, че ще му е студено, има пръст там.
На въпроси на адв. Е.:
Свидетелят С.: Като види снимки на баща си, Д. е също като кака си.
Те имат две отделни стаи. Д. също прави табла със снимки. Продължава да
рисува семейство, рисува баща си.
На въпроси на юриск. М.:
Свидетелят С.: Сега децата живеят в Германия. М. завърши 4-ти клас,
започна 5-ти, едновременно с това учеше и немски. Малката тръгна на
градина. Сега в момента малката е 1-ви клас, приключи, а М. е 8-ми, тя не е
пропускала година.
Децата са в Германия от 2020 г. Снаха ми и синът ми се разделиха 2019
г. Грижите за децата, след като се разделиха, ги пое майката, А. се върна при
майка си, но сина ми беше всеки ден там, ходеше там. Пред децата те никога
не са проявявали лоши отношения помежду си. Синът ми живееше сам в този
период. След като се разделиха, синът ми ходи в Германия за два месеца,
заради децата.
А. има ново семейство и имат още едно дете, през миналата година.
Нямам преки впечатления от децата в Германия, отивам там за няколко
дена. Каката не може да свикне, много й е трудно там. Контактува най-вече с
българчета. Малката по се адаптира, но тя е по-малка, не споделя така, както
каката. Каката иска да се върне в България. Тя със сигурност не е преодоляла
състоянието си от смъртта на баща си.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят П.Н. М.-Б., ЕГН: **********, 53 г., българка, български
гражданин, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните,
предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
На въпроси на съда:
Свидетелят М.: Познавам А. от момента, в който се събраха да живеят
заедно със С.. Съседи сме. А. ми е приятелка. Преди, докато живееше там,
14
бяхме всеки ден заедно, сега вече не живее там, но се имаме, чуваме се. А. и
С. имат две момиченца - М. и Д.. Познавам ги. М. с моята дъщеря имат една
година разлика и като бяха малки, бяха постоянно заедно. Моментът, в който
се разделиха С. и С. и отидоха да живеят на друго място, те пораснаха заедно
децата, или в нас, или в тях.
М. беше като по-малка обичливо дете, и с майка си и с татко си много
добре. Двете с моята дъщеря, имаха състезание „моят татко ми направи това,
а моят татко ми направи това“. Излизаха с татковците на разходка, ние докато
готвим. Най-лесното нещо да извикат М. от къщи беше, да дойде С. да я
прибере. С. идва, хайде да се прибираме, още малко, още малко и като дойде
баща й, всичко свършва. Това го правеше от радост. С., от позицията на
майка, беше по-строга, а С. си я гевезеше. М., предполагам, че се гордееше с
баща си, фукаше се какво е направил баща й.
След инцидента с баща й, първия път когато дойде, сякаш беше друго
дете. Дойде при баба си и дядо си, дойде до вкъщи да се видят с дъщеря ми И.
Една такава, не знам, тя иначе, сега като не живее вече там, идва гушка се,
сега малко друго. Мина й, втория, третия път като дойде се поуспокои.
Нямам впечатления как М. е научила за смъртта на баща си. След
смъртта на баща й, сигурно е било август 2021 година, когато видях М., дойде
на гости. Не е говорила за баща си. Не съм я питала за баща й.
С. каза, че се е затворила и отказва да говори, че дори не иска да отиде
на гробищата. Не зная да има психични проблеми във връзка със смъртта на
баща си. На следващата година, когато дойде, не беше както първия път,
малко по-добре беше. По си влезе като в къщи. Те си влизат все едно са си в
тях, а първият път когато дойде беше сякаш не смееше да пристъпи.
Събирахме се много с баща й и майка й и децата в нашия дом. Не съм я
питала защо не иска да пристъпи. Това, което виждам после, не е като първия
път стресирана, но е променена, но може и от пубертет да е.
За Д., аз не я познавам така добре, беше малка когато се разделиха.
Когато идваха децата при С., тогава съм я виждала, но големите момичета,
дъщеря ми и М. бягаха от Д., за да могат се видят. От Д. имам по-малко
впечатления. С М. по-често са идвали.
На въпроси на адв. Е.:
Свидетелят М.: За новото семейство на майка й, питах М. , каза, че се
казва А., каза „не е лош, ама не е тати“.
На въпроси на юриск. М.:
Свидетелят М.: В началото на месец септември видях последно децата.
Те бяха при баба си и дядо си, които живеят до нас. Като дойдат при тях, то
се започва една организация и децата са в еуфория къде ще ходят, как ще
ходят. Добре изглеждаха, М. дойде веднага в къщи да спи при И. Те си
15
говорят двете. М. ми се стори по-спокойна. Д. се занимава с баба си и дядо си,
не я познавам така.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същата беше освободена и напусна съдебната зала.
За изготвяне на допуснатата по делото комплексна съдебно медицинска
и автотехническа експертиза и събиране на гласни доказателства, СЪДЪТ
намира, че делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 07.11.2023 год. от 10:30 часа, за която дата и час страните се
считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:38
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16