Р Е Ш Е Н И Е № 288
гр.Стара Загора, 05.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на двадесет и първи юни
през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 237
по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и
чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от П.Н.П., с адрес ***, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София за присъждане на сумата 5000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на служител на ответника, изразяващи се в отказ да
бъде администрирана молбата на П. за промяна в режима на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в по-лек и в отправяне на заплахи за живота и
здравето му. Твърди, че служителят Т.П. му обещал необходимото съдействие за
промяна на режима, но впоследствие получил от него негативно и обидно
отношение. Отправени му били заплахи от служителя,
че ще бъде преместен в друга килия, за да бъде бит и тормозен. Тези заплахи
породили у него чувство на основателен страх и непрекъснат стрес поради
психическия тормоз, оказван от служителя. В резултат на стреса отслабнал,
стряскал се и се свивал при всяко движение, чувствал, че сърцето му може да
спре.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С.П.Т.-С. в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва
предявения иск по основание и размер. Поддържа липса на
незаконосъобразна дейност от страна на служителите от Затвора Стара Загора.
Счита, че по молбата на ищеца по чл.66, ал.2 от ЗИНЗС съобразно съдебната
практика не може да се формира нито изричен, нито мълчалив отказ. Същевременно
заповедта, с която евентуално би се отказала замяна на първоначално определения
режим, не нарушава или застрашава правата на осъденото лице. Моли да се приеме
от съда, че не е налице един от кумулативно изискуемите елементи на
отговорността по чл.284 от ЗИНЗС и предявеният иск да бъде отхвърлен.
Окръжна прокуратура -
Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че претенцията
е неоснователна и недоказана, поради което предлага да бъде отхвърлена изцяло. Поддържа,
че изцяло в правомощията на администрацията на затвора е да извърши преценка за
замяна на първоначално определения режим на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в по-лек. Обосновава липса на доказани вреди по основание
и размер.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът П.Н.П. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ при определен първоначален „строг“ режим.
Постъпва на 23.02.2017 в Затвора Бургас. На 10.09.2019г е приведен в Затвора Стара
Загора по негова молба, за да бъде
включен в образователен процес в средното училище към затвора. До 13.05.2022г е
настанен в IV-та група /осъдени, неработещи, учащи се/, а след това е преместен във II-ра група /осъдени, неработещи, учащи се/ на основание чл.46, ал.3 от
ППЗИНЗС по предложение на Т.З.П.-ИСДВР на IV-та група, поради образуване на
настоящото съдебно производство.
Видно от съдържанието на докладна записка до Началника на
Затвора Стара Загора, изготвена на 05.11.2021г от Т.З.П. – ИСДВР, по повод
жалба вх.№ Ж-97/ 05.11.2021г от ищеца, инспекторът дава становище, че за П. не
са налице предпоставките за замяна на режима му в следващия по-лек. Цитирани са
наложени наказания, за което по делото са представени заповед за налагане на
дисциплинарно наказание рег. №Л-1732/21.04.2022г. на Началника на Затвора Стара
Загора, заповед рег.№Л2030/23.07.2020г. на Началника на
Затвора Стара Загора, заповед на ВДП Началник на сектор ЗО „Дебелт“ №431/04.10.2018г., заповед на ВДП
Началник на сектор ЗО „Дебелт“
№430/04.10.2018г., заповед на Началника на Затвора Бургас №1120/14.09.2017г., заповед
на Началника на Затвора Бургас №863/18.07.2017г.
С молба вх.№ М-51/ 09.02.2022г до Началника на Затвора
Стара Загора ищецът отново е поискал замяна на режима му на изтърпяване на
наказанието на „общ“ като се позовава на чл.64, ал.4 от ЗИНЗС. Молбата е
резолирана „г-н М.М.“ и е приложена към досието на 19.02.2022г.
По жалба на ищеца от Окръжна прокуратура Стара Загора е
разпоредено извършване на проверка в Затвора Стара Загора на оплакванията му,
че молбите му по изпълнение на присъдата не се придвижват до Началника на
затвора. С писмо изх.№1975/12.04.2022г. Началникът на Затвора Стара Загора
информира Окръжна прокуратура Стара
Загора за резултатите като посочва, че всички молби на ищеца са достигали до
него и той ги е резолирал „според нуждата от произнасяне и конкретна работа по
проблем“.
Ищецът е подал молба до ГДИН за преместване в Затвора
Пазарджик, по която с писмо от Началник отдел „СДВРП“ е отговорено, че към
момента не са налице основания за преместване - вх.№ 3433/ 27.04.2022г на
Затвора Стара Загора, с което ищецът е запознат на 29.04.2022г. С декларация от 04.05.2022г. до
министъра П.Н.П. обявява гладна стачка
докато не бъде преместен в Затвора Пазарджик. С декларация от 17.05.2022г
заявява, че нито е бил в гладна стачка, нито животът му е застрашен в Затвора
Стара Загора. По молба от 20.05.2021г. е приет и изслушан от Началника на Затвора Стара Загора
на 21.05.2022г във връзка с преместване в друго спално помещение. С писмо № 5511/2022г. от 02.06.2022г Районна прокуратура Стара Загора го уведомява
в качеството на пострадал за образувано на 02.06.2022г досъдебно производство
за престъпление по чл.157, ал.1 от НК.
Разпитан в качеството на свидетел, лишеният от свобода К.М.Т. заявява, че е
чувал от ищеца за давани му обещания от ИСДВР Т.П. за промяна на режима в
по-лек и за награди, но нищо не било изпълнено. Знае, че е подадена молба, но
не и дали е стигнала до администрацията и дали е получил отговор. На разговори
или заплахи към П.П. не е присъствал. Виждал го стресиран и уплашен, като
твърдял, че е заплашван да спре да си търси правата за по-лек режим.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпването на които се обосновава от фактическа страна с допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие на действия и
бездействия на затворническата администрация при изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода”, са допустими и подлежат на разглеждане в производство по
реда на чл.203 и сл. от АПК, тъй като Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е юридическо лице по смисъла на чл.205 от АПК.
Отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на
наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3.
Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в
исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В нормата на чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС примерно са изброени действия и
бездействия, които могат да се квалифицират като изтезания, жестоко,
нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените и задържаните под стража. Претенцията на ищеца е изрично
формулирана от него като търсене на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразни действия на ИСДВР Т.П., изразяващи се в отказ да
бъде администрирана молбата на П. за промяна в режима на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в по-лек и в отправяне на заплахи за живота и
здравето му. По делото не се събраха доказателства в изложения контекст, от
които по несъмнен начин да се установи, че извършените действия на служителя от
администрацията на Затвора Стара Загора инспектор Т.П. са незаконосъобразни. Приобщените
документи сочат, че всички молби на ищеца, включително за промяна на режима, са
достигнали до Началника на Затвора Стара Загора, който е компетентният орган по
чл.66, ал.2 от ЗИНЗС за промяна на първоначално определения режим на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Според формираната трайна
съдебна практика ЗИНЗС, като специален закон, не създава задължение за
произнасяне с изричен акт по подадено от лишен от свобода искане за замяна на
режима на изтърпяване на наказанието с по-лек. Видно от редакцията на цитираната
разпоредба, замяната е изцяло по
преценка на началника на затвора, т.е. от една страна, той не дължи изрично
произнасяне, а от друга – не е обвързан от становището на ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа. В този смисъл само наличието на
положително становище от инспектор Т.П. не е достатъчно за удовлетворяване
молбата на ищеца, но и по делото няма никакви доказателства, че се е ангажирал
да даде такова. Показанията на свидетеля К.Т. в тази насока не могат да бъдат
кредитирани с доверие, тъй като той няма лични впечатления, а възпроизвежда
разказаното му от ищеца. Предвид изложеното липсват доказателства за извършване
на действия от инспектор Т.П., изразяващи се в отказ да бъде администрирана
молбата на П. за промяна в режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ в по-лек и в отправяне на заплахи за живота и здравето му.
Затова съдът счита, че обстоятелствата, които съставляват основание на
исковата претенция, предявена на 07.04.2022г и уточнена на 26.04.2022г, не представляват
незаконосъобразна административна дейност и не могат да се характеризират като
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Субективната
преценка на ищеца, че е обиждан и
заплашван от инспектор Т.П., не съставлява третиране, което не е било
съобразено с изискванията на член 3 от ЕКПЧ, респективно не е достатъчно
основание да се приеме причиняване на неимуществени вреди и то в причинна
връзка с действия на конкретен служител на ответника. Настъпилите събития след
предявяване на иска не подлежат на обсъждане доколкото не са от значение за
спорното право, а именно поставяне на ищеца в неблагоприятно положение от
незаконосъобразно бездействие на служителя от администрацията на затвора Т.П..
Настъпилите вредни последици след предявяване на иска не са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с твърдяното бездействие. След като
на 17.05.2022г е декларирал, че няма заплаха за живота и здравето му в Затвора
Стара Загора, очевидно няма как точно процесните действия или бездействия на
затворническата администрация да са довели до този вредоносен резултат.
С оглед установените
фактически обстоятелства няма правно основание да се ангажира отговорността на
ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София поради липса на
елементи от фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. По тези съображения предявеният от П.Н.П. иск следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.285 от ЗИНСЗ, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на
П.Н.П. ЕГН **********, с адрес *** против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 5 000лв за от незаконосъобразни
действия на служител на ответника, изразяващи се в отказ да бъде администрирана
молбата му за промяна в режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ в по-лек и в отправяне на заплахи за живота и здравето му.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: