Р Е
Ш Е Н И Е
№ 134/04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и
двадесета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№74/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Л.И.В. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0294-000515/21.11.2019г. на Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с
която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС
лек автомобил „М*** Ц 200 К*** ” с рег.№М*** , за срок от една година. В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт и се поддържа искането за неговата отмяна. В съдебно заседание оспорващият
не се явява, като в писмена молба вх.№518/27.02.2020г. се излагат доводи за
отмяна на оспорения административен акт.
Ответника
по жалбата не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0294-000515/21.11.2019г. на Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ
Лом, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС
лек автомобил „М*** Ц 200 К*** ” с рег.№М*** , за срок от една година. Мотивите
се свеждат до това, че с Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) №GA143859/21.11.2019г. е установено, че на
20.11.2019г., около 23,40 часа на общински път №2136 на Т-образно кръстовище с
път III-114, оспорващия е управлявал лек
автомобил „М*** Ц 200 К*** “ с рег.№М*** , с концентрация на алкохол в кръвта
1,34 промила в издишания въздух установено с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 ARDM-0225.
При така описаното нарушения на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, административния орган е бил мотивиран на
основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП да издаде оспорения административен
акт, с които по отношение на оспорващия е наложена оспорената принудителна
административна мярка.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
С приетия на л.6 по делото АУАН №GA143859/21.11.2019г. е установено, че на
20.11.2019г., около 23,40 часа на общински път №2136 на Т-образно кръстовище с
път III-114, оспорващия е управлявал лек
автомобил „М*** Ц 200 К*** “ с рег.№М*** , с концентрация на алкохол в кръвта
1,34 промила в издишания въздух установено с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 ARDM-0225. На
оспорващия е издаден и връчен надлежно талон за изследване №0048324, който е
подписан от него с отбелязване, че приема показанието на техническото средство.
Оспорващият е подписал и АУАН с отбелязване, че има възражения, но не е посочил
такива. Въз основа на установеното с АУАН №GA143859/21.11.2019г., Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом е издал
оспорената в настоящето съдебно производство на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-0294-000515/21.11.2019г. на Началник РУ
към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП
на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване
на регистрацията на ППС лек автомобил „М*** Ц 200 К*** ” с рег.№М*** , за срок
от една година. Оспорения административен акт е връчен на лично оспорващия на
27.01.2020г., което се установява от подписа му върху разписка на
административния акт, тоест жалбата с вх.№000-1314/28.11.2020г., с която е
оспорен административния акт, е подадена в рамките на законоустановения срок и
е процесуално допустима.
От така описаната фактическа обстановка,
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът, извежда
следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от О*** Т*** И.,
който видно от Заповед №8121к-13783/04.11.2019г. на Министъра на Вътрешните
работи (л.23 по делото) е ВПД Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом. Със
Заповед №301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР Монтана (л.12 по
делото), която е основана на дадени правомощия със Заповед
№8121з-1524/09.12.2017г. на Министъра на вътрешните работи (л.11 по делото),
Началника РУ Лом е овластен с правомощия да издаде оспорения административен
акт, като в случая и заеманата
от административния
орган длъжност може да се идентифицира с ръководител на служба за контрол по
този закон (Арг.: чл. 172, ал. 1, вр. с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП), тоест налице е компетентност на
органа издал оспорения административен акт.
По разбиране на настоящата съдебна инстанция,
в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява,
че са налице материалноправните
предпоставки за
налагане на ПАМ. По делото с установява с надлежни писмени доказателства, че
оспорващия на 20.11.2019г., около 23,40 часа на общински път №2136 на Т-образно
кръстовище с път III-114,
оспорващия е управлявал лек автомобил „М*** Ц 200 К*** “ с рег.№М*** , с
концентрация на алкохол в кръвта 1,34 промила в издишания въздух установено с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDM-0225. На оспорващия е бил издаден
талон за изследване №0048324, който му е давал възможност да му бъде извършено
медицинско изследване, но оспорващия изрично е посочил, че приема констатацията
на техническото средство. Следва да се отбележи, че по аргумента на чл.5, ал3,
т.1 от ЗДвП, на водача на ППС се забранява да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, а в случая по делото е безспорно установено, че тази
забрана е нарушена от оспорващия.
При наличието на безспорно
установена материално правна предпоставка, каквато е управлението на ППС от водач с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, законосъобразно е наложена оспорената ПАМ, с която е
прекратена регистрацията на управляваното от него ППС, което в случая е негова
собственост. Настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че във
всички случай управлението на МПС от водач, които е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда застрашава безопасността на
движението, респективно живота и здравето на участниците в него, тоест следва
да се приеме, че при налагането на ПАМ е спазен принципа на съразмерност
регламентиран в чл.6 от АПК, тъй като с прекратяване на регистрацията на ППС ще
се преустанови възможността оспорващия, които е извършил описаното деяние, да
застраши на живота и здравето на останалите участници в движението. В тази
връзка следва да се посочи, че в административния акт са изложени достатъчно
обстойни мотиви, който ясно са отразили фактическата обстановка, която е
мотивирала административния орган да наложи принудителната административна
мярка. Липсват основания да се приеме, че в случая има смекчаващи вината на
оспорващия обстоятелства, а и този въпрос е изцяло ирелевантен за настоящия
случай, тъй като при установена материално правна предпоставка за налагане на
ПАМ, административния орган е наложил ПАМ за период от време предвиден в
материалноправната разпоредба, като е отчел степента на опасност, която е
създало извършеното административно нарушение.
По разбиране на настоящият съдебен състав, в
хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения,
които да се лишили оспорващия от правото му на защита. Следва да се отбележи,
че изискването за форма е спазено, тъй като видно от съдържанието на самата
заповед, тя съдържа фактически основания - точно посочен акт за установяване на
административно нарушение, дата и част на извършване на нарушението, на
нарушителя и регистрационен номер на автомобила, тоест всички релевантни за
приложимата правна норма факти са надлежно посочени, което е дало основание да
се посочи надлежно и правното основание за налагането на оспорената ПАМ.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на
законност - чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със
закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон.
Заповедта съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на
участници в движението и да се предодврати възможността за извършване на
повторно нарушение от същото лице. В случая оспорващият не е бил лишен от право
си на защита, тоест и изискването на чл.8 от АПК е спазено, тъй като макар че
органът не го е уведомил за започване на административното производство по реда
на чл. 26 от АПК, не е налице съществено нарушение, защото в случая става
въпрос за принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати
настъпването на неблагоприятни последици, които именно поведението на
оспорващия би могло да породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид
наличието на надлежно събрани доказателства, които установяват
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ не е налице и нарушение на
разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като при издаване на административния акт са
установени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Пълния разбор на
доказателствата изисква да се отбележи, че представеното от оспорващия
Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 26.02.2020г. по
преписка вх.№1585/2019г. по описа на Районна прокуратура Лом (л.29, 30 по
делото) не установява по надлежен ред пред настоящата съдебна инстанция, че
описаните по-горе предпоставки за налагане на ПАМ не са налице. Това е така,
тъй като от една страна по делото не са ангажирани годни писмени и гласни
доказателства, които да оборят доказателствената сила на АУАН, с който е
установено нарушението на чл. 5, ал3, т.1 от ЗДвП, а от друга страна липсват и
годни доказателства, които да установяват, че Постановление за прекратяване на
досъдебно производство от 26.02.2020г. по преписка вх.№1585/2019г. по описа на
Районна прокуратура Лом е влязло в законова сила. Пак в тази връзка следва да
се отбележи, че установяването на факти и обстоятелства в производство, което е
протекло по реда и по правилата на Наказателно-процесуален кодекс няма
обвързващо действие за настоящата съдебна инстанция, тъй като по аргумента на
чл.7, ал.3 от АПК, истината за фактите в производството по реда на АПК се
установява по реда и със средства, предвидени в този кодекс, а в случая
оспорващия не установява с годни доказателства поддържаните от него основания
за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Оспорващия е имал възможност да ангажира пред настоящата
съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, с които да обори
констатациите на АУАН, който като редовно съставен по аргумента на чл.189, ал.2
от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, но не го е сторил,
тоест не е оборил доказателствената сила редовно съставения АУАН и установеното
с него установява извършеното административно нарушение. Обстоятелството, че
оспорващия евентуално няма да е наказателно отговорен за извършено престъпление
по чл.343б, ал.1 от Наказателен кодекс е изцяло ирелевантно за
законосъобразността на наложената му ПАМ с правно основание чл.171, т.2а, б.”б”
от ЗДвП, която от събраните по делото доказателства се установява, че е законосъобразна.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила,
съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №19-0294-000515/21.11.2019г. на Началник
РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „М*** Ц 200 К*** ” с рег.№М***
, за срок от една година, е
законосъобразна и
следва да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид,
което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд
Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.И.В. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0294-000515/21.11.2019г. на Началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с
която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС
лек автомобил „М*** Ц 200 К*** ” с рег.№М*** , за срок от една година.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: