РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 678 / 29.9.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на
прокурора СТАНКА ДИМИТРОВА, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.а.н. дело № 981 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на „Б. и
партньори“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в град гр. ………
срещу Решение № 484 от 20.07.2021 г., постановено по а.н. дело № 20205220201877 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г.,
с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 545035-F558725 от 29.10.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което за нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал.4,
т. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, на
едноличното търговско дружество е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
лева.
Счита се, че обжалваното съдебно решение е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, тоест касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Поддържа се, че на търговското дружество не е
бил връчен акт за установяване на административно нарушение, доколкото явилото
се за съставяне на акта представител на юридическото лице не е имал
представителна власт, поради изтекъл срок на пълномощното.
Според касационния жалбоподател, няма ясно
посочено нормативно и правно понятие в нормативен акт, кога за данъчни цели е
налице „отложено плащане“. Твърди се, че процесната сделка извършена при
условията на плащане чрез банков кредитен превод, като се сочи, че в сключения
между страните договор, не е уговаряно отложено плащане. Сочи се, че в случая е
налице регистриране на сделка като банков трансфер, а не наличие на отложено
плащане, за да се налага отчитането му в резерв. Поддържа се, че плащането чрез
банков трансфер по направена сделка за продажба на горива е изрично нормативно
предвидено в чл. 3, ал. 2, изр. 2 от Наредба Н- 18/2006 на МФ, в която правна
разпоредба изрично е предвидено като възможно плащане чрез банков кредитен
превод, както е и в настоящия случай.
Според касационния жалбоподател, конкретния случай
покрива признаците на „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
разкрива по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от този
вид.
Същите съображения и аргументи са подробно
развити в представената по делото писмена защита.
Иска се обжалваното съдебно решение да бъде
отменено, като се потвърди процесния електронен фиш. Иска се в полза на
администрацията да бъде присъдено възнаграждение за осъществена защита от
служител с юридическо образование.
3. Ответната Национална агенция за приходите,
чрез процесуалния представител юрк. Т. С., в представен по делото писмен отговор е на становище, че касационната
жалба е неоснователна. В контекста на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС се счита, плащането
по една доставка може да е в брой или по електронен път, но същественото е, че
едновременно се извършва продажба и плащане - в брой, чек, ваучер или банкова карта.
Поддържа се, че характерно за всички видове
платежни услуги определени в чл. 4 от Законът за платежните услуги и платежните
системи в чл. 4 определя видовете платежни услуги, които определят и начина за
плащане. Характерното за тези услуги е, че те винаги се извършват чрез
доставчик на платежни услуги (банка), с изключение на платежните инструменти,
които веднъж издадени заместват плащането през банката. При това положение се
счита, че е невъзможно с платежно нареждане да се плати гориво в търговски
обект при покупката му, а процесния случай е точно такъв — плащането е
извършено чрез издаване на платежно нареждане отправено до банката. Формиран е
извода, че плащането с платежно нареждане като начин на плащане не е в брой и
не е в търговския обект.
Сочи се, че когато се плаща преди извършване на
покупката, плащането има характер на авансово такова и следователно, когато се
плаща след извършване на покупката, плащането е последващо, отложено, като при
това положение, Наредбата са касовите апарати изисква отложеното плащане да се
приключва с вид плащане „резерв 1“-„отложено плащане“.
Според ответника по касационната жалба, не е
необходимо страните по покупко-продажбата да имат някакво намерение за
отлагане, отсрочване, разсрочване на плащането. Достатъчно е фактическото
състояние, при което продажба и плащане не са в един и същ момент, като смисълът
на нормата от наредбата е да се установи е точност до един ден паричния поток в
съответния дневен финансов отчет и фискалните бонове за деня. Нарушението
принципно е на формално извършване, като в случая липсва информация за паричния
поток за деня 30.06.2020г. - според цитирания фискален бон, сумата от 1653 лв.
е „банков трансфер“, т.е. не е в брой и не е платена в търговския обект на
30.06.2020г.
Поддържа се, че словосъчетанието „банков
трансфер” няма легално определение, като с оглед съдържанието на разпоредбите
на Закона за платежните услуги и платежните системи, банков трансфер е
дебитирането или кредитирането на банкови сметки по електронен път. Същото
съдържание според ответника, може да се вложи и при използване на платежни
инструменти - банкови дебитни/кредитни карти, като разпоредбата на чл. 118, ал.
4 от ЗДДС приравнява плащането с банкови карти на плащане в брой, въпреки че е
по електронен път. Формиран е извода, че „банков трансфер“ е родово понятие,
включващо повечето платежни операции.
В този аспект се сочи, че Наредбата, основавайки
се на определението за фискален бон, разграничава два вида плащане - в брой (в
това число с банкова карта) и отложено (чрез платежните операции кредитен превод,
директен дебит и т.н. в чл. 3, ал. 2). Според ответника, програмирането на
касовия апарат не е по преценка на търговеца или сервизния техник, а има строго
определение на съдържанието на полетата и формат на файла - Приложение № 17. В
конкретния случай, в дневния финансов отчет за 30.06,2020г. сумата от 1653 лв.
изобщо не е въведена по никакви критерии.
Счита се, че допуснатата от първоинстанционния
съд съдебно-техническа експертиза е по въпрос, какъвто изобщо не е оспорван от
НАП.
Заявява се, че претендирания адвокатски хонорар
е прекомерен.
Сочи се, че процесния АУАН е връчен на
упълномощено лице - Гергана Ламбрева, която е действала в интерес на дружеството, като са
упражнени всички права на защита в административно-наказателното производство.
Иска се Решение № 484 от 20.07.2021г. по НАХД №
20205220201877 по описа на районния съд за 2020г. да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно, като се присъдят разноски за осъществена юрисконсултска защита.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Счита се, че в хода на административно
наказателното производство не са допуснати твърдените в жабата процесуални
нарушения, които да са основание за отмяна на постановения съдебен акт. Като правилни
се определят изводите на първостепенния съд, относно липсата на основание за
приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Според изложението в диспозитивната част на процесното
наказателно постановление, на 03.07.2020 г., в 10:50 часа, контролни органи от отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Национална агенция за
приходите са извършили проверка в на търговски обект - бензиностанция, намираща
се с. Ветрен дол, общ. Септември, ул. „Велчова Черника“ № 38, стопанисван от
фирма „Б. и партньори“ ЕООД, ЕИК:*********. Установено е било, че дружеството в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, не е
спазило изискванията на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, като е допуснало
регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено
плащане, без да се приключва с вид плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“. В
резултат на изведен по време на проверката КЛЕН от инсталираното в обекта ЕСФП
- ОЙЛ-СИС и ФПр. Datecs FP-800 с ИН: ОS005993 и ФП:58005993 е
установено, че за 30.06.2020г. във ФБ №0049618 0018 от 30.06.2020г. в 17:04ч.,
сумата в размер на 1653,00 лв. е отразена като начин на плащане „банкови
трансфери“ с клиент „Пламбой Транс“ ЕООД с ЕИК: *********. Според контролните
органи, въпросния фискален бон е следвало да бъде приключен с вид плащане:
„резерв 1“ - „отложено плащане“ съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Посочено е, че според дадените обяснения към
момента на проверката от лицето, представляващо дружеството, сумата по банкови
трансфери в размер на 1653,00 лв. във фискален бон № 0049618 0018 от
30.06.2020г. е отложено плащане. Посочено е още, че нарушението е извършено на
30.06.2020г., като то не води до неотразяване на приходи.
Относно проверката и констатираните факти е
съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0380703 от 03.07.2020г.
Към Протокола е приложено писмено обяснение от В.
Н. Б., в което е заявено, че „…бон №
0049618 0018/30.06.2020г. е записано Банкови трансфери, а би трябвало да бъде
отложено плащане …“.
На 11.07.2020 г. е съставен Акт за установяване
на административно нарушение № F558725 в който са възпроизведени, прежде посочените
констатации и изводи. Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 3, ал. 2
от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал.4, т. 1 от ЗДДС
Съставена е разписка, според която акта е връчен
на Г. В. Л. в качеството и на „упълномощено лице“ спрямо „Б. и партньори“ ЕООД.
Приложено е пълномощно, по силата на което В. Н. Б., като управител на
търговското дружество е упълномощила Г. В. Л. да представлява същото „… пред ЦУ на НАП, офис „ГДФК“, както е
посочено в протокол за извършена проверка от НАП с № 0380703 от дата 03.07.2020
г….“, с правата „… да подпише от името на фирмата, всякакви протоколи, предписания и
други административни актове относно тази извършена проверка на
бензиностанцията, включително да получи акт за установяване на административно
нарушение, констатирано от НАП при надзорна проверка от 03.07.2020 г…..“.
В пълномощното, изрично е посочено, че „…настоящото е действията посочени в него и
е със срок на валидност за три дни от датата на заверяването му пред нотариус…“.
Подписа на упълномощителя е заверен нотариално
на 06.07.2020 г., според нарочно направеното в тази насока удостоверително волеизявление от Нотариус №
423 Анета Илкова, регистрирано с № 6384.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение е издадено процесното наказателно постановление, с
което административно наказващия оран, след като е възприел и изцяло
възпроизвел фактическите констатации и правни изводи, съдържащи се в протокола
за извършена проверка и акта за установяване на административно нарушение, на основание
чл. 185, ал.2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, е наложил на едноличното търговско
дружество имуществена санкция в размер на 500,00 лева.
7. В хода на първоинстанционното производство са
представени и приети:
- Фактура № ********** от 30.06.2020г., издадена
от „Б. и партньори“ ЕООД с получател „Пламбой транс“, ЕООД за доставка на 950л.
дизелово гориво, с данъчна основа 1377,50 лв., ДДС в размел на 275,50 лв. и
обща стойност 1653,00лв.;
- Фискален бон № 0049618 0018 от 30.06.2020г. за
сумата от 1653,00 лв. издаден на клиент „Пламбой транс“, ЕООД, съдържащ
пояснение „…банков трансфер 1653,00 лв. …“;
- Заявление от
„Б. и партньори“ ЕООД, чрез управителя В. Б., с което се оттеглят прежде
посочените писмени обяснения, дадени в хода на извършената проверка;
- Платежно нареждане за кредитен превод за
сумата от 1653,00лв., с наредител „Пламбой транс“, ЕООД и получател „Б. и
партньори“ ЕООД. Основание за превода е фактура № ********** от 30.06.2020г.
Датата на изпълнение е 06.07.202 г.;
- Договор за продажба на светли горива от
31.01.2020 г., сключен между „Пламбой транс“, ЕООД, като клиент и „Б. и
партньори“ ЕООД, като продавач, с предмет продажба на дизел и светли горива от
бензиностанция в с. Ветрен дол. Според уговорката в чл. VІ от Договора, клиента
заплаща продадените му горива в български лева с кредитен превод по банкова
сметка ***. Предвидено е още, че „…Между страните не е уговорено отложено или
разсрочено плащане, поради това при забава на плащането след законовите срокове
се дължат лихви, съгласно лихвения процент на БНБ…“.
В хода на първоинстанционното производство е
разпитан контролния орган, който е извършил проверката и е съставил акта за
установяване на административно нарушение. В показанията си Иванов е заявил, че
„…От обясненията разбрах, че става въпрос
за отложено плащане, а не за банково плащане…“.
Назначена и изслушана е била съдебно –
техническа експертиза, вещото лице по която е констатирало, че системните
настройки на ЕСФП, инсталирана и функционираща в процесния търговски обект,
позволяват прилагането на различните видове плащане, предвидени и изброени в
чл. 3, ал. 2 от Наредба Н – 18.
8. При разрешаване на правния спор с който е
сезиран, първоинстанционния съд в контекста на правилото на чл. 25, ал. 5 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. съобразно което, при работа с ИАСУТД се допуска
продажби на предоставени стоки/услуги, при които клиентът само поема задължение
за плащане, да се приключват с издаване на системен бон с вид плащане „резерв 2
- отложено плащане“, е формирал извода, че законодателят приема за отложено
плащане, всяко при което плащането на цената не се извършва при предаването на
стоката или на документите, които дават право на купувача да я получи, като
процесния казус е именно такъв. Според решаващия съд, правно ирелевантно е как
плащането е определено от страните по сделката, как същите са уговорили начина
на плащане, доколкото за целите на данъчното законодателство е относим
единствено обективният факт дали дължимата сума и предадена от купувача на
продавача по време на получаването на стоката, или в един следващ момент. Крайният
извод на съда е бил, че начинът на отчитане на получената сума от 1653,00 лв.
като „банков трансфер“ (позиция 4) по издадения фискален бон № 00496180018 от
30.06.2020 г. от въведената в обекта ЕСФП-ОЙЛ-СИС и ФПр. Datecs FP-800 с
HH:OS005993 и ФП:58005993, е в нарушение на изискванията на чл. 3, ал. 2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите.
Прието за установено от съда е още, че към
датата на извършване на нарушението, жалбоподателят не изпълнил задължението си
да приведе дейността си в съответствие с изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., като
въведе в паметта на регистрираната в обекта на 28.06.2019 г. ЕСФП начин на
плащане „резерв 1 -отложено плащане“, макар системните настройки да са
позволявали прилагането на различните видове плащане, предвидени и изброени в
чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
Според съда, процесното нарушение, макар да не
води до неотразяване на приходи, не може да се приеме за маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, с оглед значителния период от време, в което
жалбоподателят е бездействал да приведе дейността си в съответствие с
наредбата.
Относно възражението за допуснати нарушения на
административно производствените правила, първоинстанционния съд е приел, че действително
при съставяне на акта за установяване на административното нарушение се е явил
представител, който се е легитимирал с нотариално заверено пълномощно, срока на
което е изтекъл към датата, когато е съставен, но доколкото представителната
власт е учредена от Виолета Баташка, в качеството ѝ на управител на дружеството и тя е присъствала
по време на проверката, при която нарушението е констатирано, като е била
надлежно уведомена за датата, на която е трябвало да се яви за съставяне на
АУАН, удостоверено в съставяния и подписан от нея протокол № 0380703/03.07.2020
г., „...изготвяйки изрично пълномощно за процесуално представителство за
участие в производството по съставяне на акта за установяване на нарушението за
срок, необхващащ предварително известната датата, на която е следвало да се
състави акта, същата сама се е поставила в положение да не може да защити
адекватно правата на дружеството. На управителя е била известна датата на
съставяне на АУАН, поради което съставянето на изрично пълномощно да се подпише
и получи АУАН за констатирано при извършената проверка нарушение, със срок на
действие, който изтича преди датата съставяне на акта, е правно нелогично. Това
действие обаче не следва да се отразява на законосъобразността на
административнонаказателното производство. Жалбоподателят е надлежно уведомен
за датата на съставяне на АУАН, актът е съставен на същата дата, управителят е
могъл да се яви лично или да упълномощи друг процесуален представител, но не го
е сторил, без да сочи уважителни причини, поради което съдът намира, че
производството не е опорочено…“.
V. За правото :
9. Според чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(редакция бр. 80 от 2018
г.) - Лице,
което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е
длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на
фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари
в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1. Задължението за издаване
на фискален бон се отнася и за извършване на продажби от ЕСФП, работеща в режим
на самообслужване. Регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия
на отложено плащане се приключва с вид плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“.
В рамките на този нормативен текст, първоинстанционния
съд е изложил правилни в същността си мотиви относно наличието на процесното
административно нарушение, като проявен юридически факт.
Действително, легално определяне на съдържанието,
което се влага в понятието „отложено плащане“ липсва в националното ни законодателство.
В т. 2 от Преамбюла на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година, относно
борбата със забавяне на плащането по търговски сделки е посочено, че „…Повечето
стоки и услуги в рамките на вътрешния пазар се доставят от едни икономически
оператори на други икономически оператори и на държавни органи на базата на отложени
плащания, при които доставчикът дава на своя клиент време да плати фактурата
според договореното между страните, както е посочено във фактурата на
доставчика или както е определено от закона(курсива наш)..“.
Според чл. 69, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението
му веднага.
Съотнасянето на цитираните текстове, налага извода,
че изпълнението на задължението за заплащане на цената може да се иска незабавно,
след като продавача е осъществил престацията на стоката.
Според чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, при договори за
прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се
прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на
такова, когато бъдат предадени. Казано с други думи, в случая продавача „Б. и
партньори“ ЕООД е прехвърли собствеността върху родово определената вещ – 950,00л.
дизелово гориво, на 30.06.2020г. При това положение, за купувача „Пламбой
транс“, ЕООД е възникнало задължение да заплати продажната цена от 1653,00лв. в
момента на получаване на стоката. При това положение, всяко изпълнение на
задължението за заплащане на цената на придобитата стока, извършено след
момента на придобиване ѝ, не може да бъде определено, като осъществено веднага и следователно е отложено. Това разбиране не е в
противоречие с правилото на чл. 303, ал. 3, изр. първо от Търговския закон,
според което, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да
бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. Този текст се отнася до отговорността за забавено изпълнение и не
променя извода, че незабавното изпълнение на парично задължение е това, което
се извършва в момента на получаване на стоката.
Според чл. 305 от Търговския закон, когато
плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята
за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора. В случая, това е сторено 06.07.202
г., тоест шест дни след получаване на стоката.
В този смисъл, трябва да се посочи, че според
чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване
на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти, кредитният превод е платежна услуга за заверяване на
платежна сметка на получателя посредством една или няколко платежни операции,
извършвани по платежна сметка на платеца от доставчика на платежни услуги,
който води платежната сметка на платеца, въз основа на дадено от платеца
нареждане. Сиреч, момента на плащане посредством банков кредитен превод се
определя не от продавача на стоката, а от купувача и се обективира в неговото
нареждане до обслужващата го банка, да завери сметката на продавача със сумата,
която той дължи за продадената стока. Обратно, при директният дебит,
задължаването на платежна сметка на платеца(купувача) се извършва по инициатива
на получателя(продавача) въз основа на дадено от платеца съгласие.
В случая, съобразно Договора за продажба на
светли горива от 31.01.2020 г., „Пламбой транс“, ЕООД, като купувач и „Б. и
партньори“ ЕООД, като продавач, са се съгласили че клиента заплаща продадените
му горива в български лева с кредитен превод по банкова сметка ***. Сиреч,
дружеството продавач се е съгласило, че плащането на стоката няма да става в
момента на нейното получаване, а в по-късен момент определен от купувача и след
негово нареждане до обслужващата го банка, в рамките на установените в
Търговския закон четиринадесет дни. Това именно определя плащането като
отложено във времето.
10. С оглед конкретиката на правния спор и поддържаните
възражения в касационната жалба, трябва да се посочи, че според чл. 43, ал. 5
от ЗАНН(редакция
ДВ, бр. 59 от 1992 г.),
при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а
в акта се отбелязва датата на неговото подписване.
Това задължение е ясно, конкретно, императивно и
безусловно. То е възведено в закона за да създаде достатъчно и ефективни
гаранции за упражняване правото на защита на нарушителя в момента в който се
слага началото на административно наказателното производство. Именно,
връчването на препис от акта, дава пълната възможност на нарушителя да разбере
фактическите и правни основания на нарушението, което се твърди да е извършено
от него и във връзка с което се слага в ход производство за осъществяване на
неговата административно наказателна отговорност. Тоест, с връчването на акта,
нарушителя е несъмнено известéн за фактите и обстоятелствата въз основа
на които контролния административен орган е приел, че е извършено
административно нарушение и конкретното материално правило за поведение, което
се счита че е нарушено.
В този контекст, „връчването“ на акта позволява на правния субект, който е
„обвинен“ в извършването на конкретно административно нарушение посредством
неговото „предявяване“ по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, да организира защита
си срещу това „обвинение“, като събере или посочи необходимите доказателства, направи
съответните възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и съответно ангажира квалифицирана юридическа помощ. Неизпълнението
на задължението за връчване на акта за установяване на административно
нарушение лишава нарушителя от възможността да предприеме всички тези действия
и съответно в твърде съществена степен нарушава неговото право на участие и
защита в административно наказателното производство.
Поради тази причина, надлежното връчване на акта
е абсолютна предпоставка за законосъобразност на производството, нарушаването
на която, само по себе си има за
последица незаконосъобразност на постановеното при тези условия наказателно
постановление.
11. С оглед конкретиката на текущия казус,
следва да се констатира, че спор между страните не се формира по отношение на
факта, че акта за установяване на административно нарушение е съставен и връчен
на ….. В. Л. в качеството ѝ на „упълномощено лице“ спрямо „Б. и партньори“
ЕООД. Неспорно е, че в пълномощното изрично е посочено, че „…настоящото е за действията посочени в него и е със срок на валидност
за три дни от датата на заверяването му пред нотариус…“.
Както се посочи, подписа на упълномощителя е
заверен нотариално на 06.07.2020 г., тоест срока през който Л. е разполагала с
представителна власт по отношение на дружеството, относно описаните в
пълномощното действия е бил от 06.07.2020 г. до 09.07.2020 г., включително.
След този период, Ламбрева не е имала каквато и да представителна власт по
отношение на „Б. и партньори“ ЕООД, поради което действията ѝ предприети на
11.07.2020 г. при съставянето на Акт за установяване на административно
нарушение № F558725 от същата дата и неговото връчване, не са породили каквито
и да правни последици за търговското дружество. Тези действия не са акцептирани
от дружеството с последващо волеизявление, а са изрично оспорени в жалбата
заявена пред районния съд. Становището, че изготвяйки изрично пълномощно за
процесуално представителство за участие в производството по съставяне на акта
за установяване на нарушението за срок, необхващащ предварително известната
датата, на която е следвало да се състави акта, управителя на дружеството сам
се е поставил в положение да не може да защити адекватно неговите е
несъстоятелно и не следва да се обсъжда.
Безусловно право на управителя на дружеството е
да учреди представителна власт по отношение същото в полза на трето лице, като
определи какъвто сметне за необходим обем от представителни права и ограничи
упражняването на същите за срок, какъвто счете за необходим. Тази преценка на
управителя на дружеството не подлежи на контрол и на преценка дали тя е правно
логична или не.
Всичко това изключва възможността да се приеме,
че Акт № F558725 от 11.07.2020 г. е бил връчен на неговия адресат.
Това има за последица, допуснато от контролните административни органи,
съществено нарушение на административно производствените правила, което само по
себе си съставлява основание за отмяна издаденото при тези условия наказателно
постановление. Нормативно установените правила са задължителни в напълно
еднаква степен, както за гражданите и организациите на граждани, така и за
администрацията. В случая, административния орган не е изпълнил вменените му от
закона задължения да състави и връчи редовно акта за установяване на
административно нарушение, поради което ще следва да се приложат последиците от
това нарушение на процесуалния закон.
VІ. За разноските :
12. При констатираната
основателност на касационната жалба, на дружеството се дължат сторените
разноски за съдебните производства, които се констатираха в размер на 1000,00лв.
пред първата съдебна инстанция и 500,00лв. пред касационната инстанция,
съобразно представените по делото списъци и договори за правна защита и
съдействие, съдържащи разписки за изплатени в брой суми.
С оглед възражението
на процесуалния представител на администрацията, трябва да се посочи, че съразмерността
на исканите от страната разноски се определя като се съотнасат сумата заплатена
за възнаграждение на един адвокат и фактическата и правна сложност на казуса, а
не размера на наложената санкция. В случая, правния спор, макар да не усложнен
като фактология, включва разрешаването на няколко съществени правни въпроса.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 484 от 20.07.2021 г., постановено
по а.н. дело № 20205220201877 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г.,
вместо което
ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 545035-F558725 от 29.10.2020 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което за нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал.4,
т. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, на „Б. и
партньори“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в град гр. …..
е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите, гр. София, да заплати на „Б. и партньори“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в град гр. …., сумата от 1500,00 лв.(хиляда и
петстотин лева), представляващи извършени от последното разноски в съдебното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/