Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Габрово, 13.06.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ГАБРОВО, в открито заседание на тридесети
май, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
секретар: Радина Церовска, като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 77 по описа на съда за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба вх. № СДА-01-685 от 13.04.2023
г., подадена от «***, против Отказ, съдържащ се в Писмо № 53-00-2600 от
11.04.2023 г. на АПИ НТУ, по подадено от жалбоподателя искане за възстановяване
на недължимо платени суми от НТУ при АПИ.
С оспорения АА е постановен отказ на началник
Национално тол управление по подадено от жалбоподателя Заявление рег. №
53-00-122 от 27.02.2023 г., с което дружеството е изискало възстановяване на
заплатени от него на 15.10.2020 г. компенсаторни суми поприложени към същото
пет фактури /касови бонове/, всяка от които по 750.00 лв., с общата стойност на
петте плащания – 3 750.00 лв. Процесният отказ препаща като мотиви към
предходно издаден такъв от началник Нациолано тол управление с изх. № 53-00-999
от 07.10.2020 г., като е направен извод, че по настоящото заявление не са
налице нови факти и обстоятелства и с процесния отговор се потвърждават изцяло
застъпените твърдения в предходното становище от 2020 г.
Тъй като жалбоподателят е депозирал жалбата си
директно в съда, като към нея не са приложени нито заявлението, нито
административната преписка, по делото първоначално, до постъпването на
преписката и провеждане на първото и единствено съдебно заседание са
конституирани двама ответника – директор Областно пътно управление - Габрово,
при когото е било входирано заявлението, видно от оспорения отказ, както и
директорът на Нациоланто тол управление – автор на процесния отказ.
Заличаването на недлажната може да се реализира и с настоящия съдебен акт,
който въпрос е засегнат по-долу.
По делото жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. Депозира писмено становище - молба от 30.05.2023 г. от адв. Цонев
от АК – Габрово, в която страната моли да се даде ход на делото и заявява, че
поддържа депозираната жалба против процесния отказ, обективиран в писмото от
11.04.2023 г., като се претендира и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът директор на Областно пътно управление –
Габрово се представлява от от същия - Д.И.
Г. и юрисконсулт Ц., които оспорват жалбата.
Ответникът директор на Национално тол управление,
не се представлява. Депозира писмено становище, подписано от главен юрисконсулт
И. с което оспорва жалбата.
Със съпроводително писмо от 24.04.2023 г. на
директор НТУ при АПИ по делото са изпратени документи, от които е видно, че на
26.06.2020 г. дружеството– жалбоподател е подало заявление до ЕПИ – Национално
ТОЛ управление /л.14/, в което сочи, че от момента на влизане в сила на ТОЛ
системата до 23.06.2020 г. дружеството е осъществявало дейност – превоз на
товари на територията на Република България чрез камиони с ремарке /повече от 7
броя/, регистрирани по надлежния ред. За тях били закупени GPS системи от „***“ ЕООД за
отчитане на изминатия пробег във връзка със заплащане на дължимите такси, които
да заместят закупените преди този период винетни стикери. След влизане в сила
на ТОЛ системата и тъй като нямало
фирми, с които дружеството да сключи договор за обслужване на закупените такива
системи се наложило съставяне на маршрутни карти, чрез които да се отчита този
изминат пробег от всяко МПС и за изчисляване и заплащане на дължимите такси. При
сключването на договора дружеството поискало притежаваните от него камиони да
бъдат регистрирани с пет оси, както било отразено в свидетелствата им за
регистрация, но от служител на АПИ им било обяснено, че системата към този
момент не може да регистрира по такъв начин камионите. Не била налице
възможност за пререгистрация на вече регистрирани МПС, които били регистрирани
като такива с две оси. От доставчика на GPS системите им била предоставена възможност за
достъп до три различни портала, а на 23.06.3020 г. им била предоставена
възможност по електронен път да променят броя регистрирани оси за всяко МПС. Така
в съответствие с действителното положение, жалбоподателят вписал корекция в
броя на осите и към момента на подаване на писмото всяко притежавано от него
превозно средство е регистрирано с толкова на брой оси, колкото действително
притежава, като това било съобразено и със свидетелствата за регистрация на
товарните автомобили.
От
момента на влизане в действие на ТОЛ системата до 23.06.2020 г. дружеството е
осъществявало тази дейност – превоз на товари на територията на Република
България чрез камиони, регистрирани по надлежен ред. Известни са изминатите от
тях километри /пробег/, като наличната в АПИ информация по този въпрос не се
оспорва от жалбоподателя. Той е заплащал всички дължими от него такси в тази
връзка, като изчисленията са правени въз основа на налични 2 оси за всеки
камион, а не съобразно изискванията за МПС с пет оси. Предвид така изложеното и
в случая, че АПИ приеме, че не е налице виновно поведение от страна на
дружеството се моли то да не бъде санкционирано, а да се извърши корекция на
дължимата сума за такси за ползване на пътищата от републиканска пътна мрежа
съобразно действителното положение, а именно – извършването на превози за
посочения период – от влизане в сила на ТОЛ системата до 23.06.2020 г.
/корекцията на данните/, като се приеме, че дружеството следва само да доплати
освен вече изплатената такса за ползване на пътищата от МПС с две оси горницата
до таксата за ползване от МПС с пет оси, като заявителят се задължава да
доплати таксата до пълния й размер.
На
така подаденото искане е отговорено от АПИ с писмо от 07.10.2020 г. /л. 17 и
сл./. Между страните няма спор, че превозните средства на жалбоподателя са с
допустима максимална маса над 3,5 тона и че за тях се заплаща такса за изминато
разстояние – тол такса. Не е спорно и това, че ППС са били регистрирани
неправилно като такива с две оси, докато техните оси са по пет на камион. Според
чл. 10б,ал. 4 от Закона за пътищата /ЗП/, размерът на дължимата такса се
определя въз основа на реално получените декларирани от собственика тол данни,
удостоверени по реда на специален подзаконов нормативен акт /Наредба/ или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от същия
закон, таксите зависят от посочени в нормата характеристики, една от които е
броя на осите на ППС, като, съответно, тя е по-висока за ППС с пет оси за разлика
от дължимата при такива с по две оси.
Отговорността за неправилно деклариране
на данни за ППС е на собственика им, като при неправилно декларирани
данни се счита, че за превозното средство не е заплатена дължима пътна такса.
Таксата за изминато разстояние зависи и от броя оси. Всяко отделно засичане на
движение на всяко от процесните МПС от Електронната система по чл. 176, ал. 3
от ЗДвП съставлява отделно нарушение и то не може да се компенсира със
заплащането на разликата в декларираните данни. Потребителят сам решава какъв
продукт да закупи и в случая дружеството е можело да закупи маршрутни карти за
верния брой оси, за да избегне нарушение и последващо
административнонаказателно преследване.
В
резултат след получаването на писмото жалбоподателят е заплатил пет
компенсаторни такси за едно от своите ППС с рег. № ЕВ 7772 ВА на 15.10.2020 г.,
всяка от които по 750.00 лв. Размерът на
компенсаторната такса се определя по реда на Тарифа за таксите, които се
събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа /Тарифата/, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г. /обн. ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г. /. В
конкретния случай компенсаторната такса, която е заплатил жалбоподателят в
размер на 750 лв. е определена на основание таблица към чл. 28, ал. 1 от
Тарифата, съобразно вида на пътното превозно средство, видно от приложения
талон на същото /л.20/, а именно – Товарен автомобил -
влекач *** 1846 ЛС /с брутно тегло 18 тона/ с рег. № *** , над 12т. с 4 и
повече оси, която разпоредба е в сила до 01.07.2022 г. или към момента на
плащанията е била приложима. Следователно плащанията са направени на валидно
правно основание, което не е отпаднало с обратна сила. Според чл. 26 от
тази Тарифа при установено движение по платената пътна мрежа, когато за
съответното пътно превозно средство по чл. 10а,
ал. 7 от Закона за пътищата не е
заплатена съответната такса по същия закон, водачът на пътното превозно средство,
неговият собственик или трето лице може да заплати
компенсаторна такса в посочените размери, съобразно вида на ППС. За да избегне
налагането на санкции, жалбоподателят е заплатил такива такси въз основа на
получения отговор на директора на Националното тол управление. Няма данни
дружеството да е било санкционирано, да са му наложени санкции за гореописаното
нарушение и да са издавани, съответно, актове с такава цел, по които то да е
правило плащания. Единствените суми, които то е поискало да му бъдат
възстановени, са така описаните по вид, размер и основание, посочени в
заявлението му от февруари, 2023 г., отразени в приложените към същото фактури
/касови бонове/.
С
това по своя характер ново заявление вх. № 53-00-122 от 27.02.2023 г.
дружеството се е обърнало към АПИ с искане „за възстановяване на неоснователно
заплатени такси по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от ЗП, както
и глоби и имуществени санкции по чл. 179,ал. 3д, изр. четвърто от ЗДвП“. В него
дружеството излага накратко следното: същото е собственик на ППС с рег. № ***,
регистрирано в България, с пет оси, като за същото е била заплатена
неоснователно такса при следните обстоятелства- „Некоректно обявени броя на
осите на композиите от фирмата доставчик на GPS системите, за което на дружеството е прихванат тол
за 4 оси неплатен.“. В случая става въпрос за конкретно ново искане по
възстановяване сума само за това МПС, а не за всички притежавани от
жалбоподателя тежкотоварни ППС, като сумите са заплатени след издаване и
получаване на отговора от 2020 година.
Процесните плащания са несъмнено направени след подаденото заявление от
26.06.2020 г. и отговора от 07.10.2020 г. и те не касаят направените в първото
заявление искания за приспадане на заплатени тол такси за МПС с две оси при
дължими такива за МПС с пет оси. По тази причина и съдът счита, че заявлението
от 2023 г. е новоподадено, с него е направено ново искане – за възстановяване
на недължимо платени суми и писмото на АПИ от 2020 г. не може да се счита като
вече изготвен отговор по същото искане, за да е налице недопустимост на жалбата
на основание чл. 159, т. 1 от АПК, т.к. не е налице произнасяне по същото
искане с влязъл в сила индивидуален административен акт.
На
това заявление е отговорено в писмото на директора на Национално тол
управление, оспорено от жалбоподателя - № 53-00-2600 от 11.04.2023 г. В него
органът препраща към мотивите на писмото си от 07.10.2020 година и на същото
основание заявителят е уведомен, че в случая не са налице новонастъпили факти и
обстоятелства след първия отговор, за да бъде мотивиран един различен извод. С
това писмо се отказва възстановяване на искана от жалбоподателя сума на вече
изтъкнати в предходно волеизявление на същия административен орган основания,
но по новонаправеното такова искане.
Съгласно
чл. 55, ал. 2 от ЗП /в сила от 10.02.2023 г./, недължимо платени такси по чл. 10, ал. 1 и 2, чл. 10а,
ал. 2 и чл. 10б, ал. 5, както и недължимо платените глоби и имуществени санкции в случаите по чл. 179,
ал. 3д, изречение четвърто от Закона за движението по пътищата се връщат по искане на заинтересованата
страна в срок до 5 работни дни по банков път или на
каса по ред, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". За да е налице хипотезата на тази правна норма обаче
жалбоподателят следва по безспорен начин да докаже, че е направил плащане на
основание ЗП /ЗДвП/ и че то е недължимо платено от него. В случая страните не
спорят, че плащанията по фактурите към процесното заявление са направени от
жалбоподателя, но ответната страна оспорва тяхната недължимост по аргументи,
изложени в процесния отговор, който изрично препраща и към мотивите от писмото
от 2020 година, приложено към преписката.
Съдът
приема, че със заявлението от 27.02.2023 г. се иска възстановяване на сумите по
приложените към същото пет платежни документа /фактури/ от 15.10.2020 г. С
писмото от 11.04.2023 г. на директор Национално ТОЛ управление на практика се
отказва на заявителя възстановяване на платени от него суми, като с него се
препраща към мотивите по предходно писмо изх. № 53-00-888 от 07.10.2020 г. на
същия държавен орган. По тази причина ответник следва да е този административен
орган и съдът следва да заличи конституирания като такъв втори ответник –
директор Областно пътно управление Габрово.
Жалбата
е подадена на 13.04.2023 г. – два дни след издаване на този отказ, поради което
следва да се приеме за подадена в срок. Самият отказ не е изрично и ясно
заявен, но от съдържанието на писмото става ясно, че на практика с него се
отказва да бъде удовлетворено заявление рег. № 53-00-122 от 27.02.2023г. В
писмо вх. № СДА-01-89 от 15.05.2023 г. на директора на НТОЛУ /л.47/ е посочено
също, че в случая става въпрос за отказ на постъпилото заявление, в който е
обосновано становището, че в случай на неправилно декларирани данни от
заявителя се счита, че за ППС не е заплатена пътна такса, както и че за всяко
засечено движение от електронната система по чл. 167, ал. 3 от ЗДвП,
представляващо собственост на жалбоподателя – юридическо лице и за което е декларирана
грешна категория оси, представлява отделно административно нарушение, което не
може да бъде компенсирано със заплащането на разликата в декларираните данни.
Според ответника не е налице правно основание за възстановяване на недължимо
внесени такси, т.к. случаят не попада в хипотезата на чл. 10б, ал. 4а от ЗП. Жалбоподателят
е имал и още една, алтернативната възможност - да закупи маршрутна карта за
верен брой оси на процесното ППС, за да избегне нарушение и плащане на санкции
или компенсаторни такси.
Дружеството
- жалбоподател сочи, че за собствените си 7 камиона с ремаркета е закупило на
27.01.2020 г. GPS системи за отчитане на
изминатия пробег във връзка със заплащането на дължимите такси, които да
заместят закупуваните преди това винетни стикери. Поради неправилно посочени
параметри /данни/ на ППС с рег. № ЕВ 7772 ВА, също собственост на
жалбоподателя, от АПИ са приели, че са налице установени и заснети с техническо
средство извършени нарушения с него в рамките на кратък период от време –
няколко месеца и за тези нарушения била заплатена дължимата сума. Съгласно
измененията на ЗДвП за този вид нарушения /неправилно посочени данни/ било
предвидено, че не следвало да се налагат повече от една санкции. За
законодателят не било от значение вида на ППС, както и вида и естеството на
сгрешените данни. Според чл. 55 от ЗП недължимо платени такси и санкции са случаите
на налагане на повече от една санкции за едно нарушение, като наложените в
повече от една такава подлежат на връщане по искане на заинтересованата страна
в срок до 5 работни дни. Жалбоподателят намира, че с промените на ЗП той не
дължи заплащане на повече от една санкции за едно и също нарушение, а
изплатените суми – санкции или компенсаторни такси, за същите по вид предходни
нарушения, извършени със същото МПС, като недължимо платени, следва да му бъдат
върнати, като законът не ограничава със срок възможността за търсене и
възстановяване на недължимо платени суми. Отказът на АПИ, обективиран в писмото
от 11.04.2023 г., според жалбоподателя, е неоснователен и незаконосъобразен,
поради което следва да бъде отменен.
Съгл.
чл. 55, ал. 1 от ЗП, възстановяването
на недължимо внесени такси по чл. 10, ал. 4 и 5 и по чл. 18 се осъществява по реда на Закона за държавните такси, като съгласно чл. 4б от него това става по
искане на заинтересованата страна. Ал. 2 на чл. 55 от ЗП предвижда недължимо
платени такси по чл. 10, ал. 1 и 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5, както и недължимо платените глоби и
имуществени санкции в случаите по чл. 179, ал. 3д, изречение четвърто от Закона за
движението по пътищата, се връщат по искане на заинтересованата страна в срок до 5 работни дни
по банков път или на каса по ред, утвърден от управителния съвет на Агенция
"Пътна инфраструктура".
В случая
страните не спорят, че сумите, които жалбоподателят иска да му бъдат
възстановени, са такива от платени от него през 2020 година за извършени от
него нарушения – управление на МПС с неплатени за вида му тол такси. За да е
налице недължимост обаче е необходимо са е признато, че за нарушенията са били наложени
санкции и те са незаконни, като актовете, с които са били наложени, са отменени
по съответния ред. По делото обаче няма такива твърдения и данни. За да се изисква
недължимо платена санкция, то е необходимо преди това актът, въз основа на
който е платена тя, да е отменена по съответния ред, а очевидно жалбоподателят
не само не е оспорил наложени му такива, респективно дължими от него
компенсаторни такси за такива нарушения, но е и заплатил доброволно през октомври,
2020 г., тези суми. Ако към този момент едно деяние е било нарушение и деецът е
изтърпял неблагоприятните последици от извършването му, то е недопустимо в
последствие, с промяна в закона, да се заобиколи принципът за стабилност на
юридическите актове, правоотношения и последиците от тях. Последващи законови
изменения не могат да касаят вече извършени преди влизането им в сила
нарушения, установени и санкционирани по съответния ред. В тази връзка и платените
във връзка с нарушенията суми не могат да се третират като недължимо платени и
да се търси и постановява тяхното възстановяване.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на необходимите реквизити, и при спазване на приложимата административна процедура.
В случая водачът се е възползвал от възможността, предвидена в чл. 10, ал. 2 ЗП, да
заплати компенсаторни такси – пет на брой, всяка от които на стойност 750.00 лв.,
което го е освободило от административнонаказателната отговорност за
извършените нарушения и в съответствие с посоченото законово предписание не са
му съставени актове по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). При преценката за
съответствието на постановения отказ с материалния закон, следва да се вземе
предвид, че нормата на чл. 179, ал.
3б ЗДвП предвижда наказуемо
с глоба или имуществена санкция в размер на 2 500.00 лв. деяние,
изразяващо се преминаването през платена пътна превозна мрежа без цялостно или
частично заплатена такса по чл. 10, ал. 1
ЗП, вкл. когато това е
резултат на невярно декларирани данни. В случая е заплатена такава частично –
за ППС с две, а не с пет оси и нарушение си е налице и при това положение. Безспорно
процесният товарен автомобил има характеристиките на ППС по чл. 10б, ал.
3 ЗП, поради което
дължи тол такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 с. з. За да
избегне налагането на тези по-големи по размер санкции, дружеството е заплатило
компенсаторни такси за пет отделни нарушения. Производството по събиране на
компенсаторната такса се извършва по опростени правила, които не предвиждат
съставянето на акт за установяване на административно нарушение или друг
формален акт на разпореждане, а единствено уведомяване на нарушителя за
установеното чрез електронната система по чл. 10, ал.
11 ЗП за събиране на
тол такси нарушение, за възможността за заплащане на изчислената автоматично и
въз основа на размерите, предвидени в Тарифата за таксите, които се събират
за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм.,
бр. 16 от 24.02.2020 г. компенсаторна такса, както и последиците от
незаплащането й, а именно – ангажиране на административнонаказателната
отговорност чрез съставяне на АУАН. Този извод следва от предвижданията в
нормите на чл. 167а, ал.
2, т. 2 – т. 8 ЗДвП правен механизъм, според който при изпълнение
на функциите си по този закон определените от председателя
на УС на АПИ длъжностни лица използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с
регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или
натоварването на ос на моторните превозни средства, въз основа на
предоставените им правомощия осъществяват контрол по спазване на задълженията
за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1,
т. 3 ЗП и предоставят
възможност за картово плащане на съответните такси (т. 4), проверяват
създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване
на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж (т. 7), като преди това, според предписанието
на чл. 189е, ал.
2 ЗДвП, уведомяват
нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2
ЗП.
Съгласно последователната и вече уеднаквена съдебна практика на Върховния административен съд, възлагането чрез посоченото уведомяване на задължението за заплащане на определен размер на компенсаторната такса представлява неформално властническо волеизявление, което осъществява елементите на акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, т. к. пряко засяга права и законни интереси на адресата, поради което е годен предмет на съдебен контрол и подлежи на самостоятелно съдебно обжалване с оглед условията за неговата законосъобразност. /В този смисъл вж. например: Определение № 902/01.02.2022 г., постановено по адм. дело № 253/2022 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 7582/04.08.2022 г., постановено по адм. дело № 11235/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 7464/27.07.2022 г., постановено по адм. дело № 11332/2021 г., VII о. на Върховния административен съд и др./. То обаче се различава от становището на компетентния административен орган по отношение последваща претенция за възстановяване на заплатената въз основа на него компенсаторна такса, което съставлява отделен и самостоятелен административен акт. Това са две отделни волеизявления, постановявани в рамките на различни административни производства, при съществено отличаващи се процесуални предпоставки и на недублиращи се правни и фактически основания. Изводът се налага от сравнението между нормата на чл. 10, ал. 2 ЗП, регламентираща извършеното нарушение като правопораждащ юридически факт относно ангажирането на отговорността за заплащането на компенсаторна такса, респ. за възникването на административнонаказателна отговорност и съставяне на АУАН по ЗАНН, от една страна, и чл. 55, изр. 2-ро ЗП, дефиниращ като основание за възстановяване на компенсаторната такса нейната недължимост, от друга. Очевидно е, че вторият акт, какъвто е и процесният, макар и пряко обусловен от законосъобразността на първия, доколкото неговото съществуване в правната действителност е единственият релевантен въпрос при решаването на спора по чл. 4б ЗДТ, вр. чл. 55 ЗП или чл. 55, ал. 2 от ЗП, не се идентифицира с него. Следва да се вземе предвид и това, че в правната система на Република България е въведен принципът на срочност на административния и съдебния контрол на административните актове, под формата на кратки преклузивни срокове за тяхното оспорване, изключения от който има единствено при атакуването на подзаконови нормативни актове и волеизявления, независимо от техния характер, с твърдения за тяхната нищожност, заявени пред съда. „Недопустимо е преодоляването на пропуснат преклузивен срок за оспорването на волеизявленията по определяне на компенсаторните такси, чрез депозиране на искания за възстановяване и иницииране на аналогична като предмет съдебна проверка.“ - Решение № 249 от 10.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9844/2022 г., VII о.
Следва да се вземе предвид и това, че платената от жалбоподателя сума е в резултат на доброволен избор на лицето, за да избегне съставянето на АУАН. Не случайно в чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата се казва, че "може" да заплати компенсаторната такса, за да се освободи от административно-наказателната отговорност. Във връзка с това, съгласно чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП при установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, преди съставяне на АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, а ал. 6 от същата разпоредба постановява, че ако таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП е заплатена в срока и при условията на ал. 3 и ал. 4, акт за установяване на административно нарушение не се съставя, а ако е съставен не се издава наказателно постановление и производството се прекратява. В настоящия случай, жалбоподателят като е заплатил компенсаторни такси, всъщност е признал извършването на нарушения. Ако не е бил съгласен, че е извършил такива е следвало не да плаща, а да иска да му бъде съставен АУАН и да оспори пред съда издаденото въз основа на него Наказателно постановление, като в това производство ангажира всичките си твърдения, мотиви и доказателства. В рамките на настоящото производство вече е недопустимо, при доброволно заплатена компенсаторна такса да се установяват подобни факти и то въз основа на изменен в последствие закон, действащ изцяло занапред и да се върне преписката с указания на органа да върне така заплатените суми, тъй като именно по волята не жалбоподателя не са съставени АУАН и не е развито административно-наказателно производство, където е можело и е следвало да се разглеждат възраженията за липса на административни нарушения. Административнонаказателното производство не може да бъде възобновено в рамките на настоящия административен процес и черпейки благоприятни правни последици от прекратяването му на база плащане на компенсаторни такси, не дават възможност на жалбоподателя в друго производство да иска пререшаване на въпроса налице ли е било нарушение, за да се приема, че недължимо са платени тези такси.
Проведената разлика между характера на процесния индивидуален административен акт, въведен като предмет на осъществявания в настоящото производство съдебен контрол, и предшестващото го безспорно обективирано в действителността, предвид предприетите действия по изпълнението му, състоящи се в заплащането на сумата от 3 750.00 лв., волеизявление по определяне на компенсаторната такса, прави развитите от жалбоподателя съображения за липсата на нарушения и основание за санкционирането им неотносими към правния спор. В настоящото производство съдът не прави преценка за наличието на такива нарушения. „Единствено липсата на волеизявление по определянето на компенсаторните такси, каквато не се твърди и не е налице, предвид представените доказателства за предприетите действия по неговото изпълнение, или отмяната на първото по предвидения в закона ред, каквито данни не се съдържат по делото, биха обусловили обратен на обективирания в атакуваното писмо правен извод. След като не се установява нито една от описаните предпоставки за уважаване претенцията на заявителя, то органът правилно е отказал възстановяването на заплатените такси.“ - Решение № 249 от 10.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9844/2022 г., VII о.
Въз основа
на гореизложеното съдът следва да остави жалбата без уважение като
неоснователна.
Както бе
посочено по-горе директорът на Национално тол управление се представлява по
делото чрез писмено становище, изготвено и подписано то упълномощен главен
юрисконсулт ***, която в становището си моли за оставяне на жалбата без
уважение и присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Такова е
дължимо в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“, в чиято структура се намира
Национално тол управление и административните органи и длъжностни лица при
същото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, чл. 24 от
НПП, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Воден от изложеното и на
основание чл. 172, ал 2 от АПК, Административен съд- Габрово
РЕШИ:
ЗАЛИЧАВА
като страна – ответник директор на
Областно пътно управление- Габрово.
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО по Жалба с вх. № СДА-01-685 от 13.04.2023 г. на „***,
представлявано от управител Х.М.П. на Отказ за възстановяване на недължимо
платени суми, обективиран в Писмо изх. № 53-00-2600 от 11.04.2023 г. на директора
на Нациолано тол управление, като неоснователно.
ОСЪЖДА
„*** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ деловодни разноски за
настоящата съдебна инстанция в размер на 100.00 лв.
Настоящият
съдебен акт подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез
Административен съд Габрово до Върховен Административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните в едно със съобщенията за изготвянето му.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА/