Р Е
Ш Е Н
И Е
№756
29. 10. 2019г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Диана Динкова и в присъствието на
прокурор Николай Гугушев при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 752 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от К.Ж.С. ***, срещу Решение №163/13.05.2019г.,
постановено по АНД №430 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г.
Касационният
жалбоподател счита, че решението било неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че
съдът приел, че били спазени всички законови изисквания за издаването на ел.
фиш. Приемал като доказателство и съставения Протокол по чл.10, ал.3 от
Наредбата, като считал същия за отговарящ на изискванията на наредбата.
Следвало да се отбележи още, че съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. на МВР, горният протокол се съпровождал със снимка на
разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС. Такава снимка на практика била
представена и приета по делото. Тази снимка именно давала и визуална представа
къде е било поставено мобилното АТСС и имало възможност да се прецени дали това
място отговаря на посоченото в протокола. Следвало обаче да се отбележи, че по
никакъв начин тази снимка не можело да се свърже с датата, на която се
твърдяло, че касационният жалбоподател извършил процесното нарушение и че била
направена именно на същата дата, а не на някоя предишна или след нарушението и
била използвана от АНО за окомплектоване на преписката. Липсата на дата на
снимката изключвала възможността тя да се приеме като годно доказателство
относно датата и мястото на заснемане на нарушението, описано в ЕФ. Т. е. в
случая имало съществено разминаване на описаното в ЕФ с представените писмени
доказателства по делото. Описаното било основание за отмяна на атакувания
електронен фиш, доколкото не се доказвало по безспорен начин извършеното и описано
във фиша нарушение, на същото място и време, както и надлежното заснемане и
документиране на измерената скорост. Моли се за отмяна на решението на районния
съд.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото,
Представителят на ОП -
Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила
на атакувания съдебен акт.
Административен съд –
Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №163 от 13.05.2019г.
по АНД №430/2019г., Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
Серия К № ……, издаден от ОДМВР – Хасково, с който, за извършено нарушение по
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.189, ал.4,
във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, на К.Ж.С. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 600 лева.
За да потвърди обжалвания
електронен фиш, районният съд приел, че в конкретния случай се установява
извършването на описаното в него административно нарушение, като е мотивирал
изводите си. Констатирал е, че атакуваният електронен фиш съдържа всички
реквизити, изискуеми по закон – чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът е обсъдил
наведените от жалбоподателя доводи и е изложил съображения защо приема същите
за неоснователни.
Настоящата инстанция
намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не
следва да се излага повторно, а и тя не се оспорва. Видно от събраните по
делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство
АRH CAM S1 №11743ВА,
което безспорно представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение и същата към дата на нарушението е преминала задължителна
техническа проверка, съгласно приложения протокол за това.
Член 189, ал.4 от ЗДвП
гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. В §6, т.65 (нова – ДВ, бр.19 от
2015 г.) от ДР на ЗДвП се определя, че "Автоматизирани технически средства
и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На основание чл.165, ал.3
от ЗДвП, от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата),
с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените
от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
В следствие анализа на
посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния момент на
нарушението на правилата за движение по пътищата е изцяло допустимо по закон да
се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при
използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и
оповестени по законово определения начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Настоящата инстанция
намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш
съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. В
допълнение към изложеното от съда следва да се посочи, че електронният фиш се
отличава, както от административните актове по смисъла на АПК, така и от
актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по
отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание
извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4 изр. второ от ЗДвП реквизити,
т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не
може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата
по съставянето им. В случая изискуемите реквизити са налице, като процесният
фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното й
заплащане. С оглед горното, безспорно са налице всички изискуеми елементи от
съдържанието.
В случая се установява,
както се сочи по-горе, че контролните органи изпълняват и изискванията на чл.4
от Наредбата, удостоверено с представени по административната преписка писмо
АУ-000029 №64140/11.12.2017г. на Български институт по метрология, Дирекция
„Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ от проверка на преносима
система за контрол на скоростта на МПС тип АRH CAM S1 и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №10.02.4835, валидно до 24.02.2020 г.
Ето защо, пред въззивния
съд не се установява друго освен обстоятелството, че АТСС, с което е извършено
измерването на скоростта на движение на управлявания от К.Ж.С. автомобил на
дата 18.04.2018 г. в 22:17 часа, е преминал през съответните проверки и те са
надлежно удостоверени с документи – протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол.
Най - същественото за
спора е, че в преписката се съдържа и задължителният Протокол за използване на
Автоматизирано Техническо средство или Система, за дата на използване 18.04.2018
г. (задължително изискване на чл.10 от Наредбата) и на която дата е извършено и
коментираното нарушение от страна на касатора. Видно от Протокола по чл.10 от
Наредбата, в него изрично се отбелязва обстоятелството, че се касае за общо
ограничение на скоростта от 50 км/ч (а не за пътен знак, променящ общото
ограничение на скоростта), важимо за мястото на нарушението. При така
попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от
органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Ето защо използваното АТСС законосъобразно е приведено в работен режим на
твърдяното място и време, технически изправно е, поради което
административно-наказателната отговорност на касатора е законосъобразно
ангажирана по коментирания специален правов ред.
Спазени са и изискванията
на чл.10, ал.3 от Наредбата, като в тази насока в решението на районния съд са
изложени подробни и обосновани съображения, които изцяло се споделят от
настоящия състав. В тази връзка наведените в касационната жалба възражения се
явяват неоснователни.
Настоящата инстанция
приема, че конкретното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е безпорно доказано от
представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков
материал от заснет клип. Превишаването на скоростта с 42 км./ч. в случая е
заснето с техническо средство и се установява от снимковия материал, приложен
към делото. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното
нарушение, за което е издаден процесният фиш, нито се сочат от жалбоподателя,
нито се иска тяхното събиране пред въззивния съд, а приетите и събрани от РС са
напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението.
Ако касаторът е считал, че
фактическата обстановка по делото е неизяснена и спорнае разполагал пред
въззивния съд, с напълно достъпен обем от процесуални възможности, чрез които
да се търси събиране и на други годни доказателства пред тази инстанция, чрез
които евентуално да се оборват данните от административно-наказателната
преписка. Такава процесуална активност липсва да е проявена от страна на
настоящия касатор или упълномощен от него адвокат в кориците на делото пред РС.
Непопълването на делото с относими според касатора доказателства не може да се
вменява за допуснато процесуално нарушение от страна на съда, който въз основа
на съвкупна преценка на събраните доказателства, достига до обоснования извод за
доказаност на деянието и неговия извършител. Настоящата инстанция, която е
контролна по отношение на акта на въззивния съд, с оглед разпоредбата на
чл.220, ал.1 от АПК, преценява материалния закон въз основа на фактическите
установявания пред районния съд.
Съобразявайки установените
от районния съд факти, касационната инстанция намира за изцяло правилен извода
на съда, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и провеждане
на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния
електронен фиш няма допуснати съществени нарушения, че безспорно са установени
нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано
законосъобразно, като наложената глоба от 600 лева съответства на нормативно
предвидения в чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на
констатираното превишение на скоростта за движение в този участък на пътя.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 163/13.05.2019г., постановено по АНД № 430
по описа на Хасковския районен съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.