МОТИВИ на присъда № 28 от 22.10.2018 г. по НОХД № 381/2016 г. по описа на Районен съд – Велики П.

 

Срещу подсъдимите Г.Й.Т., А.А.Р. и Н.С.П. са повдигнати обвинения за това, че „на 21.03.2012 г. в с. С.. обл. Шумен. ул. „***“ № * в съучастие като съизвършители влезли в чуждо жилище - собственост на А.М.Ш. от с. с., като за това била употребена сила и деянието било извършено от повече от две лица, с което осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 170, ал. 2, предл. 3-то вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.”.

В хода на съдебните прения представителят на ВПРП поддържа обвиненията и пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни. Прокурорът пледира за налагане на следните наказания: на подс. Г. Т. – една година и половина „Лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години, като на основание чл. 25,ал. 1 от НК бъде определено общо наказание; на подс. А. Р. – една година „Лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК и на подс. Н. П. – една година „Лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.

Подсъдимите Г.Т., А.Р. и Н.П. не депозират обяснения, тъй като производството спрямо същите бе проведено в тяхно отсъствие, на осн. чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК.

Защитникът на подсъдимите счита за недоказано обвинението. Позовава се на противоречиви показания на свидетелите. Освен това намира за недоказано влизането от всеки от подсъдимите в жилището, още по-малко чрез използване на сила. Моли, подзащитните му да бъдат оправдани.

Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – показанията на разпитаните свидетели, приетите експертизи и приложения по делото писмен и веществен доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Пострадалият А. Ш., бивш жител ***, към м. март 2012 г. живял в с. С., обл. Шумен, на ул. „***" № 6 заедно със съпругата си Н.Ш.. Къщата била обитавана и от свид. Г.Е. – негова снаха и сина му свид. К.М.. На 21.03.2012 г. в дома на ш. се намирал и неговият внук – малолетният Д. – низходящ на подс. А.Р. *** и на сина му свид. А.М., които били разделени. От неустановена дата Д. бил отглеждан от майка си А.Р., но тъй като същата имала намерение да пътува в чужбина, на неустановена дата преди 20.03.2012 г. тя го завела в с. ***, в дома на свид. А.М. – дъщеря на пострадалия ш., за да го отглежда по време на отсъствието й. След няколко дни ш. взел внука си от с. *** в дома си в с. С., където семейството му да полага грижи за него. Това обстоятелство станало известно на подсъдимата Р. и тъй като тя не била в добри отношения с бившите си свекър и свекърва, на 21.03.2012 г. решила да прибере сина си. За целта, последната тръгнала за с. С. заедно с тогавашния си съжител – подс. Г.Т. от с. ***, неговия възходящ от първа степен свид. Й.Т., подсъдимият Н.П. и свид. М.Т.. Петимата пристигнали привечер пред дома на пострадалия Ш. в с. С. на ул. „***“ № *. Всички слезли от автомобила, като Г.Т. носел метална щанга, а подс. Н.П. – метален пистолет. Третият от мъжете носел дървена бухалка. По това време обитателите на къщата се намирали в едната от стаите й. Свидетелката Е. видяла, че пред дома им спрял лек автомобил и разпознала, че от него слиза подсъдимата и непознатите мъже, като съобщила това лицата от кръга на домашните си. Групата, предвождана от А. Р. влязла в двора на имота, като тя започнала да вика: „Дайте ми детето“. Тогава, Ш. излязъл на площадка от къщата, обособена като антре посредством три стъпала и оттам отговорил, че няма да даде детето. След това влязъл в стаята и свидетелката Е. залостила вратата с резе отвътре. Тогава подсъдимите Р., Т. и П. решили да влязат вътре в къщата, за да вземат детето. Качили се на площадката, влезли в антрето, което било отворено и Т. блъснал отвън вратата на стаята. От удара тя се изкъртила, отворила се и той нахлул вътре, при което ударил Е., стояща от вътрешната страна в близост до вратата. След изкъртването на вратата в стаята влезли и подсъдимите Р. и П.. Пострадалият отново им заявил, че няма да даде детето, като Т. и П. започнали да му нанасят множество удари по тялото и главата. След това, Р. взела детето си и побягнала навън. Последвали я и останалите двама подсъдими. Цялата група, заедно с детето се качили в автомобила, с който пристигнали и потеглили в неизвестна посока.

Изложените фактически положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: свидетелските показания на Н.М., А.М., Б.Х., Ф.И., М.М., М.И., Г.Е., А.М., от приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, както и от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал, вкл. протоколи за разпознаване на лица.

В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските показания на Н.М., А.М., Б.Х., Ф.И., М.М., М.И., Г.Е., А.М., депозирани в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство, включени в доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 3 от НПК. С тях се установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията преди, по време и следващи извършването на деянието. Посочените показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се допълват. В същите се наблюдават известни противоречия, но обяснение за същите е изминалия дълъг период от време, както и обстановката при възприемане на правнозначимите обстоятелства.

В подкрепа на обвинението са следните приложени и приети по делото писмени доказателства, установяващи обстоятелства, свързани с времето, начина и мястото на извършване на деянието и авторството му.

За изясняване на обстоятелствата относно личността на подсъдимите, имащи значение за отговорността им, допринасят справки за съдимост и декларации за семейно и материално положение и имотно състояние.

Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе обстоятелства, прецени ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с подлежащите на доказване по делото извършване на престъплението и участието на подсъдимите в него, съдът счита, че същите в своето единство са безпротиворечиви и водят до единствено възможния и непораждащ никакви съмнения извод, че подсъдимите, на посочените в обвинението време и място, са участвали в извършване на описаното в обвинителния акт престъпление.

При така приетото за установено, съдът счита, че всеки от подсъдимите осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Същите, на 21.03.2012 г., в с. С., обл. Шумен, на ул. ****№ *, в съучастие като съизвършители, влезли в чуждо жилище – собственост на А.М.Ш., като употребили за това сила и деянието е извършено от повече от две лица.

При извършване на престъплението, всеки от подсъдимите осъществил признаците на изпълнителното деяние чрез влизане в чуждо жилище. В тази насока, по делото се доказа, че освен в дворното място, подсъдимите влезли и в жилищните помещения на описаната по-горе къща. За съставомерността на извършеното е необходимо при това влизане да е употребена сила – обстоятелство, което съдът намира за доказано от събраните гласни доказателства. Достатъчно за съставомерността е употребата на сила да е и само от единия от съучастниците – в случая – от подсъдимия Г.Т.. Безспорно, в изпълнителното деяние са участвали повече от две лица – всеки от тримата подсъдими.

Престъпното деяние е осъществено при условията на съучастие, като подсъдимите са действали като съизвършители. За наличието на съизвършителство от обективна страна е достатъчно всеки от съучастниците да извърши елемент от общата дейност, която като цяло да доведе до осъществяване на всички обективни признаци на престъпния състав.

Престъпното деяние е извършено от всеки от подсъдимите при форма на вина – пряк умисъл. Всеки от тях е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавайки общественоопасния му характер. В съзнанието им е била налице представа, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другите двама съучастници и воля да осъществи намерението си заедно с тях.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че всеки от подсъдимите следва да носи наказателна отговорност по цитираните по-горе законови текстове.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимия на нормите, гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост, а като условия – цялостната социално-икономическа обстановка и микросредата на подсъдимия.

При определяне размера на наказанията, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на всеки от подсъдимите, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността им, съобразно изискванията на закона.

Подсъдимият Г.Й.Т. е роден на *** г. в гр. ****, обл. ***, с постоянен адрес ***. ***. Същият е български гражданин, неженен, със средно образование. Т. е осъждан, като един от постановените срещу него съдебни актове е определение за решаване на делото № 275/04.04.2012 г., постановено по НОХД № 1447/2011 г. по описа на Районен съд – ****, влязло в сила на 04.04.2012 г.. за деяние, извършено в периода 01.09.2011 г. – 09.09.2011 г. – на шест месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено за срок от три години.

Като отегчаващи обстоятелства по отношение на същия съдът прие високата степен на обществена опасност на деянието – извършеното престъпление против неприкосновеността на жилището. Взе предвид и данните за предишни осъждания. Съдът обсъди като смекчаващи отговорността обстоятелства социалния му статус. При така установените имащи значение за наказателната отговорност на подс. Т. обстоятелства, съдът намери за справедливо на същия да бъде наложено наказание една година и шест месеца „Лишаване от свобода”.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на подсъдимия.

Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши друго престъпление. То е съответно на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана.

На основание чл. 25, ал. 1 от НК, съдът определи на подсъдимия общо наказание по настоящата присъда и по определение за решаване на делото № 275/04.04.2012 г., постановено по НОХД № 1447/2011 г. по описа на Районен съд – ****, влязло в сила на 04.04.2012 г., в размер на една година и шест месеца „Лишаване от свобода”, като на основание чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

Подсъдимата А.А.Р. е родена на *** ***, с постоянен адрес ***. ***. Същата е български гражданин, неомъжена, с основно образование. Неосъждана е.

Като отегчаващи обстоятелства по отношение на същата съдът прие високата степен на обществена опасност на деянието – извършеното престъпление против неприкосновеността на жилището. Съдът обсъди като смекчаващи отговорността обстоятелства социалния й статус, чистото й съдебно минало и мотивите за извършване на престъплението – осъществяване на родителските права спрямо малолетното й дете. При така установените имащи значение за наказателната отговорност на подс. Р. обстоятелства, съдът намери, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е справедливо на същата да бъде наложено наказание в размер на една година „Лишаване от свобода”.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на подсъдимата.

Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимата и ще й отнеме възможността да върши друго престъпление. То е съответно на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупредена, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана.

Подсъдимият Н.С.П. е роден на *** г. в гр. ****, с постоянен адрес ***. ***. Същият е български гражданин, неженен, със средно образование. Осъждан е.

Като отегчаващи обстоятелства по отношение на същия съдът прие високата степен на обществена опасност на деянието – извършеното престъпление против неприкосновеността на жилището, както и предходното му осъждане. Съдът обсъди като смекчаващи отговорността обстоятелства социалния му статус. При така установените имащи значение за наказателната отговорност на подс. П. обстоятелства, съдът намери, че е справедливо на същия да бъде наложено наказание в размер на една година и шест месеца „Лишаване от свобода”.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на подсъдимия.

Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши друго престъпление. То е съответно на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3, п. 1 и 3 от НПК, ВПРС осъди всеки от подсъдимите да заплати сума в размер на по 31,67 лв., в полза на държавата, по сметка на ОДМВР - Шумен, представляваща частта от направените по досъдебно производство № 138/2012 г. по описа на РУ Велики П. в ОДМВР - Шумен и по 5,00 лв., в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС –държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за така присъдените в полза на държавата разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

     Районен съдия: