№ 78
гр. Варна, 13.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600092 по описа за 2022 година
Второинстанционното производство е по реда на чл. 249, ал.3 от НПК и се
развива по глава 22-ва от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при ВОП срещу
определението на Окръжен съд гр. Варна по НОХД № 102/22 г., с което на
29.03.2022г. в разпоредителното заседание по делото съдебното производство
било прекратено по реда на чл. 248 ал. 5 т. 1 от НПК, а делото – върнато на
прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения, на основание чл. 249 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
В протеста, подаден в законния срок, се поддържа мнение, че
определението е неправилно. Прокурорът намира, че изложените от съда
мотиви са общи, неопределени и неясни, поради което и не успяват да
очертаят липсващите в обвинителния акт факти от значение за участието на
подс. М. и М.. Според прокурора, изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактология в достатъчна степен определя фактическата
рамка на обвинението и не нарушава правото на подсъдимите да организират
защитата си, както и да разберат в какво точно са обвинени – заявявано
трайно и последователно от тях в редица процесуални моменти: при
разпитите в качеството на обвиняеми и в двете проведени разпоредителни
заседания. Прокурорът оспорва допустимостта на коментирането в
определението на правна квалификация на деянието, от която и съдът е
изходил, за да приеме, че обвинителният акт на отговоря на условията по чл.
246 ал. 2 от НПК. Иска се отменяне на определението за прекратяване на
съдебното производство по НОХД № 102/2022г. по описа на ВОС и
връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Придвижването на протеста и материалите по делото до Апелативен съд
гр. Варна сочи, че съставът на ВОС поддържа изразеното в определението
становище и едновременно с това ангажира произнасяне на настоящия
1
състав.
Варненски апелативен съд, в настоящия състав, се запозна с
материалите по делото, прецени съображенията в разглежданото определение
и счете протеста за допустим и по същество основателен.
Производството пред първата инстанция е второ по ред, след
постановяване на решение № 11/04.02.2022г. по ВНОХД № 412/2021г. на
ВАпС, с което на основание чл.335,ал.2,вр.чл.348,ал.3,т.1 от НПК била
отменена присъда №68 от 12.10.2021г. постановена по НОХД №783/21г. на
ВОС и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия
на разпоредителното заседание. В отменителното решение въззивната
инстанция счела, че: „първоинстанционния съд е постановил своето
определение по чл.372,ал.4 от НПК без да проведе дължимата задълбочена
оценка относно обосноваността на самопризнанията на тримата подсъдими,
пренебрегвайки съществени противоречия и празноти в доказателствата,
създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на
инкриминираните престъпления и авторството им…. В такива случаи за
разкриване на обективната истина е нужно делото да се разгледа по общия
ред/вж ТР-1-2009-ОСНК/…. В конкретния случай, преценката на
първоинстанционния съд, за пристъпване на разглеждане на делото по реда
насъкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, е
неправилна…. проверявания съд е допуснал съществено процесуално
нарушение по чл.348,ал.3,т.1 от НПК, като е допуснал провеждането на
съкратено съдебно следствие,което не може да бъде отстранено във
въззивната инстанция и изисква отмяна на проверяваната присъда и връщане
на делото за ново разглеждане в първата инстанция от стадия на
разпоредителното заседание. Следва да се обърне внимание за съблюдаване
на забраната да се влошава положението на подсъдимите както в
първоинстанционното съдебно производство, така и при евентуално връщане
на делото в предходната процесуална фаза, т.к. инстанционния контрол се
осъществява само по тяхна жалба.“.
Предмет на образуваното във ВОС НОХД № 102/2022г. е внесеният на
15.07.2021г. обвинителен акт по д.п. № 1217/2020 г. по описа на І РУ при ОД
МВР- Варна срещу Р. Б. Н., Р. ИВ. М. и ЛЮДМ. Й. М. за престъпления по
чл.199, ал.2,т.1, пр.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.198, ал.4, вр.ал.1 НК и срещу
последните двама – престъпление по чл.354а, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК. (В
разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание неточно е
посочена квалификацията по първото обвинение чл.199, ал.2,т.1, пр.1, вр.ал.1,
т.1 (големи размери), вр.чл.198, ал.4, вр.ал.1 НК. Последиците от reformatio
in pejus с оглед оправдаването на подсъдимите с присъда №68 от 12.10.2021г.
постановена по НОХД №783/21г. и отсъствието на протест с искане за
постановяване на осъждане по признака по чл. 199 ал.1, т.2 от НК, по принцип
ангажират предстоящото съдебно производство, но не променят правната
оценка, извършена от прокурора в обвинителния акт.).
2
В разпоредителното заседание от 29.03.2022г. при изслушването по
въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, никой от лицата по чл. 247 б ал. 1 и 2 от
НПК не констатирал допуснато в ДП съществено и отстранимо процесуално
нарушение. За да постанови определението си за прекратяване на съдебното
производство, ВОС установил допуснати съществени процесуални
нарушения при изготвяне на обвинителния акт. При отсяване на
общотеоретичните и трайно приемани в съдебната практика възгледи за
значението на обвинителния акт, от конкретните съображения, съставът на
въззивния съд преценява, че в основата на този извод са следните
констатации на ВОС: „В обстоятелствената част на настоящия акт не са
отразени правно-релевантни факти на обвинението и съответно не са
изведени съставомерни признаци на деянието за обвиняемите М. и М. по
чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.198, ал.4, вр. ал.1 от НК . Това е
така според съдебния състав, защото ОА не съдържа ясно, конкретно,
точно и пълно описание на всички обстоятелства, свързани с време,
място и начин на извършване на престъплението, съобразно изискванията
на чл.246 от НПК. При анализ на внесения във ВОС ОА, съставът на съда
счита, че липсват в обстоятелствената част прецизирани действия или
бездействия на подс. М. и М., дали основание на прокурора да възведе
обвинението по чл.199, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.198, ал.4, вр. ал.1 от
НК.“. Според съда, по този начин е нарушен чл. 55 от НПК, определящ
осъществяването на правото на защита - обвиняемият следва да знае в какво
точно е обвинен, да дава обяснения по обвинението като организира защита и
ангажира доказателства във връзка с тях.
Съставът на въззивната инстанция не споделя изложените в
определението съображения.
Съдържанието на обвинителния акт, по който е образувано
производството в първата инстанция, напълно удовлетворява изискванията на
чл. 246, ал.2 от НПК. В обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът изчерпателно е посочил всички факти, които е счел за
обосноваващи правната оценка на престъплението, извършено от
обвиняемите, времето – 09.08.2020г. след около 04.30ч., мястото – стаи 51 и
12 на хотел „Каприз“, ул. „Парижка комуна“ 2 А, гр. Варна, начинът – в
самостоятелен абзац на стр. 7-8 от НОХД № 102/2022г. на ВОС. Доколкото
прокурорът твърди, че в извършването на престъплението са участвали
тримата обвиняеми, позиционирани в различните хронологични моменти в
коридор и различни стаи на хотела, поддържащи връзка помежду си по
телефон, в обвинителния акт се съдържат конкретни факти – кой, къде и
какво е правил. По отношение на обв. М. и М. прокурорът е разграничил
отделни епизоди, в които обв. Н. се е срещнала с обв. М., и други, в които
двамата – М. и М. са били в стая № 12 и са комуникирали с нея чрез
приложение на ползвания от обв. М. телефон. Дали ще бъде ползвано
числителното „двамата“ или ще бъдат изписани имената на всеки от тях – „М.
и М.“, е въпрос на писмен стил, като вложеното съдържание е еднозначно, а
3
именно двамата, обв. М. и обв. М., заедно са:
писали на обв. Н. „да накара клиента си да се изкъпе и докато е в банята
да му снима банковата карта“,
постигнали уговорка да й дадат наркотика, след което обв. М. й дал в
коридора конкретните вещества,
отговорили на обв. Н. „да взима телефона, дебитната карта и направо
цялото портмоне и да донесе всичко в тяхната стая“, след като на телефона на
М. (без да е ясно кой от двамата в стая 12 в този момент физически е държал
телефона на М.) е било получено съобщението й, че „яко е надрусала“
чужденеца и той е заспал,
продължили да обсъждат какво точно да вземе обв. Н., като накрая обв.
М. отишъл при нея и заедно взели посочените вещи.
Описаните фактически обстоятелства, придружени от изводите на
прокурора по отношение на квалифициращите извършеното признаци, на л.
18 от НОХД № 102/2022г. на ВОС, очертават в достатъчна степен предмета
на доказване и дават възможност на подсъдимите да разберат съдържанието
на обвинителните факти и да организират пълноценно защитата си –
установимо и от изразената от тях, многократно, процесуална позиция – при
разпитите в ДП, в проведените разпоредителни заседания, вкл. и при
иницииране на процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК при първото разглеждане
на обвинителния акт по НОХД № 783/2021г. на ВОС. Следователно,
подсъдимите, вкл. М. и М., напълно съзнават в какво са обвинени, могат да
излагат своите обяснения по коментираните факти и да ги твърдят или
оспорват.
Обвинителният акт е конструкция между обстоятелствена и
диспозитивна част, които в своята съвкупност представят обвинителната теза.
В случая, в съответствие с вътрешното си убеждение, прокурорът е отразил
всички свои фактически и правни съображения, позволяващи да се узнае
рамката на обвинението, конкретно по чл. 199 от НК. Дали тези изводи са
обосновани от доказателствената основа по делото е въпрос по съществото на
обвинението. На следващо място, при отчитане указаното в решението по
ВНОХД № 412/2021г. на ВАпС, предстои разгръщане на централната съдебна
фаза по общия ред, като в процеса на събиране и проверка на доказателствата
в хода на съдебното следствие прокурорът разполага и с правомощието по чл.
287 ал. 1 предл. 1 от НПК.
С оглед на изложеното съставът намери, че внесеният обвинителен акт
съдържа изискуемите реквизити, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002
г. на ОСНК на ВКС. Съставът съобрази и други примери от съдебната
практика: Решение № 575 от 18.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1862/2013 г., I н.
о. „при съизвършителство престъпният резултат се постига чрез съвместно
осъществяване на изпълнителното деяние, в което е възможен вариант за
различен принос на отделните съучастници, обединени от общ умисъл“;
Решение № 73 от 22.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 89/2019 г., II н. о. „В
4
обстоятелствената част на обвинителния акт ясно са очертани фактите, които
обуславят престъпната съставомерност на деянията и участието на
подсъдимите Г. и Г. в тях чрез посочване на времето, мястото,
изпълнителните деяния, механизма на извършване, предмета, както и
обстоятелствата, правнозначими за съответните субективни измерения на
тези обективни дадености в съзнанието на авторите на посегателството.“;
Решение № 78 от 6.08.2020 г. на ВКС по н. д. № 28/2020 г., II н. о., „С оглед
на това, макар определянето на точния момент на постигане на съгласието да
не е абсолютна предпоставка за повдигане на надлежно обвинение, то
посочване на изключително голям времеви период като време на извършване
на престъплението, неминуемо изправя защитата пред сериозни затруднения.
Още по-големи са тези затруднения по отношение изясняване мястото на
извършването му …"... се сговорили да вършат престъпления в страната, на
територията на североизточна България – Разград, Търговище, Исперих, а
именно да разпространяват наркотични вещества...“; Решение № 177 от
10.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 709/2017 г., III н. о.; Решение № 273 от
3.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 937/2016 г., III н. о.; и др.
Изложеното обосновава извод, че разглежданото определение е
неправилно и следва да бъде отменено, като съдопроизводствените действия
в първата инстанция следва да продължат с решаване на въпросите по чл. 252
ал. 2 от НПК.
Поради изложеното и на основание чл. 249 ал. 3 от НПК и чл. 345 ал.1 от
НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 29.03.2022г. на Окръжен съд гр. Варна, по
НОХД № 102/22г. в частта на прекратяване на съдебното производство на
основание чл. 249 ал. 2 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК и връща делото за
продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния
съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5