№ 406
гр. Благоевград, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200500538 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от „Т. Б.“
Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., район „М.“, ж.к. “М.“,
Б. П. С., сграда *, със съдебен адрес гр.С., бул. “Б.“ № *, ет. *, ап. *, чрез адв.
В.П. Г. - САК, срещу решение № 8073/ 22.03.2021 г., постановено по
гражданско дело № 512/ 2020 г. по описа на Pайонен съд – П..
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че при постановяване на съдебния си акт съдът е нарушил
материалния закон, тъй като в случая, първостепенният съд погрешно е счел,
че от особено релевантно значение е обстоятелството, че абонатът - ответник
е подал заявление за пренос на номера към друг мобилен номер. Прави се
довод, че това обстоятелство е релевантно единствено с оглед факта, че така
абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния
срок за ползване на абонамента Тотал 24.99лв. към мобилен ноемр * до
1
20.11.2019 г., съгласно Допълнително споразумение от дата 20.11.2017 г.,
както и не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 36.99лв.
към мобилен номер * до 02.03.2020 г.. съгласно Допълнително споразумение
от дата 02.03.2018 г., както и не е спазил крайния срок за ползване на
абонамента Интернет 650 6.99лв. за мобилен номер 0893/461872 до 11.03.2018
г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 11.03.2016 г. По този начин
абонатът не е спазил договорения с ищеца срок за ползване на всеки от
процесиите мобилни номера.
Поддържа се, че първостепенният съд в тази връзка е приел, че в
клаузата на чл. 98 от ОУ на Оператора, при упражняване правото на
потребителя за преносимост на мобилни номера не е предвидена неустойка.
Прави се довод, че именно предсрочното прекратяване на договорните
абонаменти за мобилни услуги, преди изтичането на договорените крайни
срокове за ползване на предпочетените абонаменти, е обусловило правото на
мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно
изричната клауза, съдържаща се в t.IV-4 от допълнителните споразумения.
Действително, абонатът има право да пренесе мобилният номер от мрежата на
Т. към мрежата на друг оператор, което право е упражнено в настоящият
случай.
Оспорва се и извода на съда, че неустойка не се дължи. Съгласно
подписания между страните договорен абонамент /неоспорен от ответника/
абонатът дължи неустойка, в случай на прекратяване на подписан договор
преди изтичане на уговорения срок по негова вина или инициатива или
поради нарушение на задълженията му по договора или приложения,
свързани с него. Поддържа се, че в случая са налице кумулативно и двете
хипотези, а именно инициатива на абоната да прекрати предсрочно
сключения договор, както и неизпълнение на същия. В тази ситуация,
абонатът следва да понесе отговорността си за неизпълнението на
договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за
предсрочното прекратяване на сключените договори. При желание на абоната
да прекрати предсрочно ползвания абонамент и да пренесе ползвания номер в
мрежата на друг оператор, Т. изпраща CMC- известие, с което уведомява за
последиците от пренасянето на номера, както и за дължимата се договорна
неустойка.
Сочи се, че първостепенния съд не е изложил мотиви за отхвърляне на
лизинговите вноски. В съдържанието на атакувания акт никъде не се намери
аргумент защо искът за незаплатени вноски е неоснователен, както е
заключил първостепенния съд. Съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК: „Към
решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и
възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите
констатации и правните изводи на съда“. Мотивите съдържат всички правни и
фактически изводи, достигнати въз основа на дейността на съда, те са
2
писмените съображения на съда, обосноваващи решението. В тях съдът казва
защо вярва на едни, а отхвърля други доказателства. Диспозитивът на
решението следва мотивите, но изготвянето и произнасянето става
едновременно. Диспозитивът е правният извод относно предмета на спора, а
мотивите обосновават този извод. В настоящият случай липсват такива, които
да обосноват така констатираната неоснователност и отхвърлянето на
предявените искове. Дадените съображения касаят нарушения на изискването
за мотивиране на съдебния акт. В случай на такова нарушение, е налице
основание за отмяната на решението като неправилно.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 8073/
22.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 512/ 2020 г. по описа на
Pайонен съд – П., като бъдат уважени предявените искове като основателни.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба,
като претендира разноски в производството. Поддържа се, че решението на
първата инстанция е правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството пред РС – Благоевград е образувано по иск, предявен от
„Т. Б.“ Е., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.“,
ж.к.“М.“, Б. П. С., сграда *, със съдебен адрес гр.С., бул.“Б.“ № *, ет.*, ап.*,
чрез адв.В.П. Г. от САК против Р. Д. И., ЕГН: **********. Поддържа се от
ищеца, че между „Т. Б.“ Е., действащо в качеството му на доставчик, и
ответника Р.И., като потребител, са били сключени Допълнително
споразумение от 11.03.2016 г., за мобилен номер 0893/461872 по програма
Интернет 650, със срок на действие 24 месеца. Като лоялен абонат на
Оператора и при възползване на преференциални условия за повече от една
услуга, абонатът е взел втори абонаментен план с предпочетен номер * по
програма Тотал 24,99 лева, промо 2000МВ, съгласно Допълнително
споразумение от 20.11.2017 г. с уговорен срок на действие 24 месеца, като
възползвайки се от преференциалните условия абонатът е взел мобилно
3
устройство SAMSUNG модел J7 Gold на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски. Като лоялен абонат на Оператора и при възползване на
преференциални условия за повече от една услуга, абонатът е взел трети
абонаментен план с предпочетен номер * по програма Тотал 36,99 лева, с
допълнителни 10000МВ, съгласно Допълнително споразумение от 02.03.2018
г. с уговорен срок на действие 24 месеца, като възползвайки се от
преференциалните условия абонатът е взел мобилно устройство SAMSUNG
модел Galaxy S8 на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски.
Сочи се, че въз основа на посочените договори ответникът е ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № *. Посочва, че за
потребените от абоната услуги за периода от 15.08.2018 г. до 14.10.2018 г. е
издадена фактура № **********/15.09.2018 г. на стойност 2232,55 лева.
Твърди се, че предоставянето на услугата е деактивирано на дата 19.09.2018
г., поради инициатива на абоната да пренесе процесните номера от мрежата
на „Т.“ към мрежата на друг мобилен оператор Б... Е. чрез подаване на
Заявление за преносимост на националнозначим номер при смяна на
доставчика на мобилни услуги от дата 18.09.2018 г., като по този начин
абонатът не е спазил договорените с ищеца срокове за ползване на всеки от
процесните мобилни номера.
Поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ап.2 от
Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите
месечните вноски за предоставените на абоната устройства марка SAMSUNG
модел Galaxy J7 2017 Gold и SAMSUNG модел Galaxy S8 Black са обявени за
предсрочно изискуеми.
Посочва се, че поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му
абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите
условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни
или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези
договори плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими след месец 10/2018г., когато е издадено Кредитно известие
№**********/15.10.2018г., съгласно уговорения погасителен план, както
следва: За устройство SAMSUNG модел Galaxy J7 2017 Gold, взето във
връзка с мобилен номер *, се дължи цена в размер на 302.26 лв. за периода от
м.10/ 2018 г. до м. 10/ 2019 г. За устройство SAMSUNG модел Galaxy S8
Black, взето във връзка с мобилен номер *, се дължи цена в размер на 707.03
лв. за периода от м.10/2018г. до м 02/2020г. В тази връзка се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Р. Д. И., ЕГН: ********** от гр.П., ул.П. Б. № *, че към нея
4
съществува изискуемо вземане на ищеца Т. Б.“ Е., ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление гр.С., район „М.“, ж.к.“М.“, Б. П. С., сграда *,
представлявано от Д. К. К. и М. С., в общ размер на 1 799,29 /хиляда
седемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/, от които: -
262,69 /двеста шестдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/ лева,
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № * за периода от
15.08.2018 г. до 14.10.2018 г.; - 527,31 /петстотин двадесет и седем лева и
тридесет и една стотинки/ лева, неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от дата 20.11.2017 г. за абонамент Тотал 24,99
лева, за мобилен номер № * до 20.11.2019 г., предсрочно прекратен на дата
19.09.2018 г., също така за предсрочното прекратяване на договор за мобилни
услуги от дата 02.03.2018 г., за абонамент Тотал 36,99 лева, за мобилен номер
№ * до дата 02.03.2020 г., предсрочно прекратен на дата 19.09.2018 г.; -
1009,29 /хиляда и девет лева и двадесет и девет стотинки/ лева, незаплатени
лизингови вноски както следва: - 302,26 /триста и два лева и двадесет и шест
стотинки/ лева по Договор за лизинг от дата 20.11.2017 г., с абонатен № * за
устройство SAMSUNG модел J7 Gold, за периода м.10/2018 г. до м.10/2019 г.;
- 707,03 /седемстотин и седем лева и три стотинки/ лева по Договор за лизинг
от дата 02.03.2018 г. с абонатен № * за устройство SAMSUNG модел S8
Black, за периода м.10/2018 г. до м.02/2020 г., както и се претендират
сторените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
ответника, с който прави възражения, относно основателността на предявения
иск. Твърди, че лизинговите вноски са заплатени, поради което и е запазила
апаратите. Сочи, че няма ползвани и незаплатени мобилни услуги – месечни
абонаменти, мобилни разговори и текстови съобщения, а само лизингови
вноски, които е заплатила. Категорично твърди, че не дължи неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за услуги в размер на
527.31 лв. Твърди, че не е налице предсрочно прекратяване на договора, което
да влече сочените последици. Посочва, че надлежното упражняване на
правото на разваляне на договор се подчинява на общите правила на чл. 87,
ал. 2 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в
същата форма. Твърди, че операторът не й е отправял и не й е връчвал
писмено предизвестие, уведомление или покана, с което да й предостави
подходящ срок за изпълнение. С оглед изложеното навежда, че клаузата за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора следва да бъде
квалифицирана като неравноправна, съобразно чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Ответникът сочи, че не дължи сумите по посочената фактура
№**********/ 15.09.2018 г. за отчетения период на потребление 15.08.2018-
14.09.2018 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 2232.55лв./с ДДС/. Също, че отбелязаната сума представлява
отчетено потребление във време, в което е била извън страната, не е
получавала известие от оператора, че надвишава лимита за потребление и
5
съответно е начислена тази сума. Твърди, че за ползване на роуминг на данни
(GPRS/EDGE/UMTS/HSDPA) е въведена горна финансова граница,
приложима и за страни извън ЕС.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора, както и правна страна:
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена фактическа страна на
спора такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, тъй като не са
налице процесуални нарушения при установяването й, като препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 272 ГПК.
При изложеното и в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК,
преценявайки оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните в
производството, въззивната инстанция достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният установителен иск следва ищеца в
първата инстанция-въззивник в настоящата, да установи по несъмнен начин,
че през исковия период между страните е съществувало облигационно
правоотношение, с предмет доставка на мобилни услуги, че през същия
период е предоставена такава услуга, както и наличие на лизингово
правоотношение по отношение предоставен мобилен апарат на страната.
В конкретния случай се установява, а и страните не спорят, че между
тях са съществували трайни договорни правоотношения, като ищецът -
доставчик е поел задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни
услуги за определен срок. При така създадената между страните
облигационна връзка, възникнала от Договор за услуги ищецът е
предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по
смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава качеството „абонат на електронни
съобщителни услуги” по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС. В такива случаи,
разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ТЗ поставя допълнително изискване - за
предаване на Общите условия на насрещната страна по договора, когато за
действителността на договора има изискване за писмена форма, тъй като в
противен случай те няма да имат действие за нея. Възможно е законодателно
предвиждане и на допълнителни изисквания за валидност на Договор при
Общи условия, поради което при произнасяне по такива спорове следва да се
съобразява не само предвидените в ТЗ общи правила относно сключването на
такива търговски сделки, но и специфичните правила за регулиране на
определени отношения между търговци - доставчици на стоки или услуги и
абонати.
В настоящия случай, абонатът Р.И. на 18.09.2018 г. е подала заявление
за пренос на номера към друг мобилен оператор. В такава хипотеза
разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, изисква
6
предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги
чрез използване на номера от Националния номерационен план, да
осигуряват възможност за преносимост на номерата, като абонатите могат да
запазват негеографския номер при промяна на предприятието, предоставящо
съответната услуга. Съгласно чл. 12, т. 1 от Наредба № 1 от 22.07.2010 г. за
правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично
предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена,
издадена от председателя на КРС, негеографските кодове са и тези за достъп
до електронни съобщителни мрежи. В чл. 2, ал. 1 от приетите на основание
чл. 134, ал. 3 от ЗЕС, с Решение № 2426 от 19.12.2008 г. на Комисията за
регулиране на съобщенията, - функционални спецификации за
осъществяване на преносимост на негеографски номера при промяна на
доставчика, предоставящ съответната услуга изрично е признато, че
преносимостта е право на абоната да запази ползвания от него негеографски
номер при промяна на предприятието, предоставящо обществени телефонни
услуги (наричано по-нататък "доставчик"), чрез чиято мрежа се организира
достъпът до съответната услуга. Законът за електронните съобщения допуска
едностранно прекратяване на договора при упражняване на посоченото право,
като независимо от срока на договора, условията и процедурите за
прекратяване на договора между предприятията, предоставящи електронни
съобщителни услуги, и техните абонати, същите не могат да бъдат пречка за
смяна на предприятието, предоставящо услугите. Заявлението за пренасяне на
номер, като волеизявление на абоната за прекратяване на договорните
отношения с даряващия доставчик/вторичния доставчик, обуславя
прекратяване на договора на посоченото основание. Възможността за
преносимост, дружеството ищец „Т. Б.“ Е. в приложените Общи условия на
за взаимоотношения с потребителите /по надолу Общи условия/, изрично в
разпоредбата на чл. 98 от същите е предвидено, че е предоставена на
потребителите въможност за преносимост на номера от мрежата /на „Т.“/ в
мрежите на други предприятия, предоставящи обществена телефонна услуга,
посредством обществена мобилна наземна мрежа. Чрез тази услуга
потребителите могат да запазват предоставените им за ползване от „Т.“
номера при смяна на предприятието предоставящо обществена телефонна
услуга, посредством обществена мобилна наземна мрежа. В чл. 99 от същите
Общи условия е посочено, че потребител на „Т.“ може да подаде при избран
от него друг оператор, заявление по образец за пренасяне на предоставения
му от „Т.“ за ползване номер /или няколко номера/ в мрежата на друго
подобно предприятие. Разпоредбата на чл. 101 предвижда, че договорните
отношения на потребителя с „Т.“ се прекратяват по отношение на номера/та,
обект на искането за пренасяне, а разпоредбата на чл. 102 предвижда, че с
прекратяване на достъпа до мрежата се счита за прекратен и индивидуалният
договор между „Т.“ и потребителя по отношение на съответния номер /или
няколко номера/.
В влучая не е спорно, че процесните номера с абонат И. е деактивирано
7
на дата 19.09.2018 г., поради инициатива на абоната да пренесе процесните
номера от мрежата на „Т.“ към мрежата на друг мобилен оператор. Ето защо,
и по аргумент от чл. 102 от Общите условия, с прекратяване на достъпа до
мрежата, считано от 19.09.2018 г. е прекратен и индивидуалният договор
между „Т.“ и потребителя Р.И. по отношение на съответните номера
посочени в заявлението за преносимост - № 8893/588234 и *. Няма колизия и
с разпоредбата на чл. 106 от общите условия предвижда, че пренасянето на
номер от мрежата на „Т.“ в мрежата на друго предприятие предоставящо
обществена телефонна услуга, посредством обществена мобилна наземна
мрежа не освобождава абоната от задължението му да заплати всички текущи
задължения на потребителя към „Т.“, пряко свързани с пренасяния номер/а и
услугите, ползвани чрез него/тях, както и задължения отнасящи се до
заплащане на дължими суми, свързани с предсрочното прекратяване на
срочни договор и/или такива, за лизинг на крайни устройства или оборудване.
В случая обаче, от писмените доказателства - фискален бон № 0055540 от
21.02.2019 г. за сумата от 200 лева по фактура № ********** от 15.09.2018 г.,
фискален бон № 0049751 от 07.01.2019 г. за сумата от 300 лева по фактура №
********** от 15.09.2018 г., фискален бон № 0043711 от 21.11.2018 г. за
сумата от 200 лева по фактура № ********** от 15.09.2018 г., фискален бон
№ 0069425 от 14.06.2019 г. за сумата от 200 лева по фактура № ********** от
15.09.2018 г., фискален бон № DT 319987 от 12.09.2019 г. за сумата от 200
лева по фактура № ********** от 15.09.2018 г., фискален бон № DT319981 от
07.05.2019 г. за сумата от 250 лева по фактура № ********** от 15.09.2018 г.
и фискален бон № DT319981 от 18.03.2019 г. за сумата от 200 лева по фактура
№ ********** от 15.09.2018 г., се установява, че са извършени плащания по
фактура № ********** от 15.09.2018 г. Това води до извод, че са заплатени
всички текущи задължения. Още повече, въззивникът не не е ангажирало
доказателства, че поради твърдяното неизпълнение от страна на Р.И., в
определения за това срок, е поискало от Приемащото предприятие /в случая
„Б...“ Е./ да наложи ограничения за ползването на услуги от
абоната/потребител И. или да е заплатило дължимите от потребителя суми,
като това обстоятелство се преценява от приемащото предприятие, съобразно
текущата му търговска политика.
Ето защо, правилен е извода на първата инстанция, че с деактивирането
на предоставяне на услуги на 19.09.2018 г., поради инициатива на абоната да
пренесе процесните номера от мрежата на „Т.“ към мрежата на друг мобилен
оператор, ищецът е прекратил облигационната си обвързаност с И., поради
което и след тази дата не може да претендира заплащане на последващи
задължения. В този смисъл, е неоснователно и въведеното възражение във
въззивната жалба.
В допълнение следва да се отбележи, че ЗЕС урежда изрично случаите
на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от
потребителя на договор за мобилни услуги - в чл. 228, ал. 5 - при едностранно
8
прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му
в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на безсрочен договор
за мобилни услуги.
Прието в правната доктрина, че неустойката е договорно съглашение
или нормативно предварително определена отговорност за обезпечение на
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
По общо правило основателността на искова претенция за неустойка,
като договорно съглашение, е предпоставено от установяване, от ищеца: че
съществува главно задължение, което е правно; основанието, от което
произтича вземането за неустойка - наличие на валидна клауза, съдържаща
предварително установени условия и размер неустойка; настъпването на
предпоставките за плащане на неустойка - че договорът е нарушен, че от
неизпълнението за изправната страна са настъпили вреди, че вземането за
неустойка е изискуемо, било поради настъпил падеж, било след покана за
плащане, както и че валидно е упражнено право за предсрочно прекратяване
на договора.
Клаузата на чл. 98 от ОУ на оператора предвижда възможност за
преносимост на номера в мрежата на други предприятия предоставящи
обществена телефонна услуга, посредством обществена мобилна наземна
мрежа, като потребителят подаде при избран от него друг оператор заявление
по образец. При упражняването на това право не е предвидена неустойка.
Уговорената такава клауза в индивидуалния договор, е недействителна,
предвид противоречието й със закона, по изложените по-горе съображения. В
допълнение следва да се посочи, че в случая от приложените вносни бележки
по фактура № ********** от 15.09.2018 г. е видно изпълнение от ответника,
което обуславя неоснователност на въведеното във въззивната жалба
възражение, а по същество, неоснователност на предявения иск.
По изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи
на въззивната инстанция и тези на районния съд атакуваното решение следва
да се потвърди изцяло.
С оглед обстоятелството, че въззивната жалба е неоснователна, то на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия се следват разноски за адвокат в
настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8073/ 22.03.2021 г. по гр.д. № 512/ 2020
г. по описа на Районен съд - П..
ОСЪЖДА „Т. Б.“ Е., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр.С.,
9
район „М.“, ж.к.“М.“, Б. П. С., сграда *, със съдебен адрес гр.С., бул.“Б.“ № *,
ет.*, ап.*, чрез адв. В.П. Г. от САК, да заплати на Р. Д. И., ЕГН **********,
сумата в размер на 400.00 (четиристотин лева), представляваща разноски за
адвокат в настоящето производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10