№ 10
гр. София, 20.03.2023 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20236000600009 по описа за 2023 година
образувано по жалба от адвокат Д. И. Д. от АК – П. – защитник на
обвиняемия ефр. Д. Г. Д. и по жалба от Г. А. Б. чрез защитника си адв. Щ. Ц.
от АК - П. срещу определение № 4/13.03.2023 г. по чнд № 47/2023 г. по описа
на Военен съд - Пловдив.
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 от НПК.
С обжалваното определение състав на Военен съд - Пловдив е уважил
искането на Военно-окръжна прокуратура - Пловдив и е взел мерки за
неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемите по ДП № 13-Рп/2023
г. по описа на същата прокуратура ефр. Д. Г. Д. от военно формирование ..... –
К. и гр. лице Г. А. Б. от с. Т., област П..
В жалбата на адв. Д. – защитник на обвиняемия ефр. Д. Г. Д. се твърди,
че определението е незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че
необосновано съдът е приел, че е налице опасност обвиняемият да се отклони
и да извърши друго престъпление, както и че деянието му не се отличава с
изключителна специфика от типичните действия при извършване на този вид
престъпления и не може да завиши обществената опасност на деянието и да
обоснове извод, че е налице опасност обвиняемите да вършат други
престъпни дела. Изтъкват се доводи, че процесуалното поведение на
обвиняемия попада в обхвата на регламентираното му от НПК и ЕКЗПЧОС
право на защита и спрямо ефр. Д. не може да се направи извод, че съществува
реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление.
Иска се да бъде изменено определението на Военен съд – Пловдив, с
което е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" на обвиняемия
ефр. Д. Г. Д. и да му бъде определена по-лека такава.
1
В съдебно заседание адв. Д. поддържа жалбата по изложените
съображения. Подробно изнася доводи в тази насока, като основно пледира,
че не е налице обосновано предположение обвиняемия ефр. Д. да се укрие от
съдебните органи или да извърши друго престъпление. Същият има
постоянен адрес и работа. Правят се и доводи за пристрастност на
първоинстанционният съд, който е приложил по делото предишни съдебни
актове за обв. ефр. Д..
В жалбата на обвиняемия гр. лице Г. А. Б., чрез неговия защитник адв.
Ц., се сочи, че взетата мярка за неотклонение "Задържане под стража" е
неоправдано тежка както с оглед постигане целите на чл. 57 от НК. Изтъкват
се също така доводи, че няма наличие на опасност обвиняемия Б. да се укрие
или да извърши друго престъпление и че необосновано е прието, че са налице
доказателства, свидетелстващи за такава опасност, а напротив – обвиняемият
преди задържането си е упражнявал обществено полезен труд, в тежко
материално положение е, живее заедно с баба си и полага грижи за нея. Иска
се мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ да бъде изменена в
„Домашен арест“.
В съдебно заседание обвиняемият гр. лице Г. А. Б. се представлява от
редовно упълномощен адвокат-защитник И. М. Ц. от АК-Б.. Същият
поддържа представената въззивна жалба. Представя писмени доказателства за
здравословното състояние на обвиняемия гр.л. Б. и допълнително
споразумение към трудов договор. Развива доводите, че обвиняемият
боледува от асма с преобладаваща алергична компонента, както и че същият
не може да бъде лекуван в местата за лишаване от свобода и че са му
необходими разходки и дишане на чист въздух. Акцентира се и че същият е
трудово ангажиран и има постоянна работа. Изтъква се и че се грижи за
болната си баба. Иска се по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под
стража, а именно „Домашен арест“.
Не е постъпило писмено становище от страна на прокуратурата относно
жалбите на обвиняемите.
В съдебно заседание представителят на Военно-апелативната
прокуратура счита, че атакуваното определение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадените жалби оставени
без уважение като неоснователни. Развива доводи, че обвиненията срещу
обвиняемите са доказани от събраните до момента по делото писмени и
гласни доказателства. Заявява, че е налице реална опасност същите да се
укрият или да извършат друго престъпление.
Военно-апелативният съд, като взе предвид материалите по
досъдебното производство, изложените от страните доводи и
първоинстанционния съдебен акт, намери за установено следното:
Жалбите на обвиняемите ефр. Д. и жалбата на гр. л. Б. са подадени от
легитимни лица, в законоустановения 3-дневен срок чрез съда, постановил
2
първоинстанционния съдебен акт и са процесуално допустими.
С постановление от 11.03.2023 г. ефр. Д. Г. Д. е привлечен в качеството
на обвиняемо лице за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във връзка с
ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 10.03.2023 г. в землището
на гр. Х., обл. Х., в съучастие като съизвършител с гр. л. Г. А. Б. от с. Т., общ.
М., обл. П. и гр. л. И.Н.П. от с. Т., общ. М., обл. П., с цел да набави за себе си
имотна облага противозаконно подпомогнал чрез извършване на превоз от гр.
Л. до землището на гр. Х., обл. Х., да пребивават група чужденци – осем лица,
всички граждани на Р.С., а именно:
А.С.К.;
М.А.Х.;
М.Ш.Б.;
Я.Ф.А.;
А.Ш.Б.;
Я.Х.А.;
С.Х.А. и
Е.Я.А.
В страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 22, ал. 1 т. 1 във връзка. с
чл. 9а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ)
„Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз
основа на издадена виза по чл. 9а, ал. 2 (чл. 9а, ал. 2, т. 1 от ЗЧРБ – за летищен
транзит; чл. 9а, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ – за краткосрочно пребиваване; чл. 9а, ал. 2,
т. 4 от ЗЧРБ – за дългосрочно пребиваване), чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ
„ПребИ.ето на чужденците в Република България се осъществява въз основа
на международни договори за безвизов и облекчен визов режим; чл. 22, ал. 1,
т. 3 от ЗЧРБ „Пребиваването на чужденците в Република България се
осъществява въз основа на разрешение на службите за административен
контрол на чужденците“ и да преминават в страната в нарушение на закона
по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ „Чужденец, който влиза в Република
България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост
от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за
задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато
такава е необходима“, като деянието е извършено чрез използване на моторни
превозни средства – лек автомобил марка „....., с рег. номер ..... и лек
автомобил марка „....“ м. „....“, с рег. номер ...... и по отношение на повече от
едно лице – престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във връзка с ал. 1, във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
С постановление от 11.03.2023 г. гр. лице Г. А. Б. е привлечен в
качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във
връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 10.03.2023 г. в
землището на гр. Х., обл. Х., в съучастие като съизвършител с ефр. Д. Г. Д. от
с. Т. , общ. М., обл. П. и гр. л. И.Н.П. от с. Т., общ. М., обл. П., с цел да набави
за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал чрез извършване на
3
превоз от гр. Л. до землището на гр. Х., обл. Х., да пребивават група
чужденци – осем лица, всички граждани на Р.С., а именно:
А.С.К.;
М.А.Х.;
М.Ш.Б.;
Я.Ф.А.;
А.Ш.Б.;
Я.Х.А.;
С.Х.А. и
Е.Я.А.
в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 1 във връзка. с
чл. 9а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ)
„Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз
основа на издадена виза по чл. 9а, ал. 2 (чл. 9а, ал. 2, т. 1 от ЗЧРБ – за летищен
транзит; чл. 9а, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ – за краткосрочно пребиваване; чл. 9а, ал. 2,
т. 4 от ЗЧРБ – за дългосрочно пребиваване), чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ
„ПребИ.ето на чужденците в Република България се осъществява въз основа
на международни договори за безвизов и облекчен визов режим; чл. 22, ал. 1,
т. 3 от ЗЧРБ „Пребиваването на чужденците в Република България се
осъществява въз основа на разрешение на службите за административен
контрол на чужденците“ и да преминават в страната в нарушение на закона
по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ „Чужденец, който влиза в Република
България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост
от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за
задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато
такава е необходима“, като деянието е извършено чрез използване на моторни
превозни средства – лек автомобил марка „....., с рег. номер ..... и лек
автомобил марка „....“ м. „....“, с рег. номер ...... и по отношение на повече от
едно лице – престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във връзка с ал. 1, във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НК, мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ се взема, когато е налице обосновано
предположение, че обвиняем е извършил престъпление, което се наказва с
лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание, и доказателствата по
делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемитте да се укрие или
да извърши престъпление.
Престъпленията, за които на обвиняемите ефр. Д. и гр. л. Б. са
подигнати обвинения са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и за тях се
предвиждат наказания лишаване от свобода от една до шест години и глоба
от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
Въпреки, че разследването по делото е в началната си фаза и предстои
извършване на редица процесуално - следствени действия, изготвяне на
4
експертизи и получаване отговори на искани справки и запитвания,
настоящият състав намира, че от събраните до момента доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, се очертава фактическа
обстановка, която сочи на значителна вероятност обвиняемите да са
извършили вменените им деяния и те да са престъпления, както и че е налице
реална опасност те да се укрият или извършат друго престъпление.
Изводът за вероятността обвиняемите ефр. Д. и гр. л. Б. да са извършили
вменените им деяния се подкрепя от събраните гласни и писмени
доказателства, както и от обясненията на обвиняемия гр. л. Б..
Първоинстанционният съд в мотивите си правилно е приел, че е налице
завишена степен на обществена опасност на деянието, което са извършили
обвиняемите и е налице реална опасност същите да се укрият, което се
презумира от обстоятелството, че деянията им сочат на предварителна
подготовка и професионални похвати.
От данните по делото относно поведението на обвиняемите ефр. Д. и гр.
л. Б. се установява, че съществува и основателна опасност те да извършат и
друго престъпление като въздействат върху настоящи и бъдещи свидетели по
делото, укриват доказателства и заличават следи от престъплението, за което
са обвинени.
По делото са налице и данни, че има и други неустановени лица, които
са участвали при извършване на деянията, извършени от обвиняемите.
Споменава се, че те са били организаторите, като са посочвали местата,
откъдето да бъдат взети мигрантите и къде да бъдат закарани, както и че те са
предоставили част от автомобилите, с които е извършено деянието. В този
насока се споменава и за парични обезщетения, които е следвало обвиняемите
да получат за своята дейност. Всичко това дава основание, че делото не е
изяснено в пълен обем и връзката на обвиняемите с тези лица може да бъде
съществена за тяхното неявяване пред органите на съдебната власт или
извършването на друго престъпление с оглед заличаване на престъпната си
дейност.
Не е вярно твърдението на адв. Д., че първоинстанционният съд е
приемал и прилагал по делото предишни съдебни актове за обвиняемия ефр.
Д.. От направената проверка се установява, че това не е вярно, а има
приложените такива в досъдебното производство, където прокуратурата е
5
събирала доказателства по делото. Както изтъкна и самият представител на
прокуратурата, те са приложени от тях с оглед изясняване на обективната
истина, както и задължението за събиране на доказателства, които обвиняват
обвиняемия и такива, които го оневиняват. Няма и доказателства, които да
сочат за пристрастност на съдебния състав от Военен съд – Пловдив относно
приложението на чл. 29, ал. 2 от НПК. Касае се за само за неоснователни
твърдения от страна на защитата горепосочения обвиняем.
Настоящият състав намира, че актуалното здравословно състояние на
гр. л. Г. А. Б. не налага лечение при условия на спешност. Дори и такова да се
наложи, няма законова пречка и то следва да бъде извършено от органите на
досъдебното производство и съответните компетентни длъжностни лица от
местата за изтърпяване на наказание на мярката за процесуална принуда
„Задържане под стража” при стриктно спазване изискванията на глава Х,
раздел І и глава ХVІІІ, част 4 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС) и Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и
реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена
от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието, обн. ДВ,
бр. 31/23.04.2010 г. В тези два акта е предвидена подробно уредена процедура
за оказване на медицински грижи на обвиняеми с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”.
По изложените съображения и като съобрази обществената опасност на
деянията, Военно-апелативният съд намери, че на този етап целите на
мерките за неотклонение по чл. 57 НПК спрямо обвиняемите ефр. Д. Г. Д. и
гр. л. Г. А. Б. могат да бъдат постигнати единствено с взетите им мерки за
неотклонение „Задържане под стража“ с определение № 4/13.03.2023 г. по чнд
№ 47/2023 г. по описа на Военен съд - Пловдив съд по ДП № 13-Рп/2023 г. по
описа на ВОП-София, поради което жалбите им й следва да бъдат оставени
без уважение, а определението бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Ето защо и на основание чл. 64, ал. 8 НПК, Военно-апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4/13.03.2023 г. по чнд № 47/2023 г.
по описа на Военен съд - Пловдив, с което на обвиняемите:
6
ефр. Д. Г. Д. от военно формирование ..... – К. и
гр. лице Г. А. Б. от с. Т., област П..
е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП № 13-
Рп/2023 г. по описа на ВОП – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7