РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и девети
състав
На
единадесети март Година две хиляди и двадесет и първа
В публично заседание
в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД №280 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „А.” ООД против
Наказателно Постановление № В-0050961/16.11.2020г.
на Директора на регионална дирекция за областите
Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което
на „А.” ООД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 лева,
на основание чл. 222 от Закона за защита на
потребителите.
Жалбоподателят
оспорва констатациите в НП, твърди че не е извършено
нарушението, описано в постановлението, както и че същото е постановено при
процесуални нарушения. Моли то да бъде
отменено.
В съдебно
заседание редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не явява упълномощен процесуален представител, но се изпраща писмено становище.
Била
направена проверка на 05.08.2020г. в гр. Варна, бул. „Трети март" №
59, в обект -„Фолксваген център“. Проверката в обекта е извършена във връзка с
потребителска жалба подадена в КЗП- РД- Варна с вх. N? В-03-1268/30.07.2020Г. Потребителят
Мария Негринова Негрева на 17.06.2019г. закупува на лизинг нов автомобил VOLKSWAGEN
T-Roc. В рамките на
гаранционния срок колата проявява един и същи дефект, необичаен шум, за което
жалбоподателят предявява три рекламации пред търговеца. Към жалбата са
приложени копия три констативни протоколи издадени от „Автотрейд* ООД от
23.04.2020Г., 11.05.2020Г., 11.06.2020Г.
При проверката в
обекта е представен регистър за рекламации, започнат на 01.01.2014г. От длъжностните лица е установено, че от името
на потребителя Мария Негрева са заведени два броя рекламации. Под №11 на
11.06.2020г. и №12 на 21.07.2020г. Предявената рекламация на 23.04.2020г., не е
заведена в регистъра за рекламации. когато автомобила е оставен в сервиза
съгласно издадения констативена потребителя се издава документ съдържащ датата,
номера под който е вписана рекламацията в регистъра, вида на стоката и подпис
на лицето, приело рекламацията.Търговецът не е изпълнил административното си
задължение, съгласно изискванията на чл. 127, ал. 3 от Закона за защита на
потребителите, която му вменява задължение при предявяване на рекламация от
потребител задължително я описва в регистъра. Нарушението е извършено в гр.
Варна на 23.04.2020г.
Въз основа
на акта за установяване на
административно нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление, с което административно-наказващият орган е възприел
изцяло фактическите констатации в акта.
В хода на
съдебното производство бе разпитана свид.А., чиито показания съдът кредитира
като дадени безпристрастно и обективно.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към
КТЗП, съгласно заповед №165/18.03.2020г. на Председателя на КЗП.
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до
въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът намира,
че АНО е приложил правилно материалния закон като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява факта на извършеното нарушение. Съдът намира, че правилно е била
орределена датата на извършване на нарушението-23.04.2020г.когато автомобилът е
бил оставен в сервиз и не е заведена рекламацията в регистъра. Мястото на
нарушението правилно е било определено като такова в гр. Варна, доколкото
продажбата на стоката; приемането й за сервизно обслужване и неописването на
рекламацията в ретистъра са осъществени на територията на гр. Варна. По делото
няма спор, че потребителят е купил автомобил
от магазин на „А.“ООД, за който били предявени три рекламации-две от
които описани в регистъра и трета неописана по
предвидения в ЗЗП ред и начин. Недоумение буди факта поради каква
причина щом жалбоподателят оспорва качеството на потребител на Негрева и
обстоятелството, че е следвало да впише третата рекламация в регистъра, е
описал другите две рекламации предявени от същата.
Разпоредбата на чл.127 ал.3 от ЗЗП, която се твърди, че е нарушена
от „А.” ООД предвижда, че търговецът е длъжен при предявяване на
рекламация от потребител задължително я описва в регистъра, като на потребителя се издава
документ съдържащ датата, номера под който е описана рекламацията в регистъра, вида на стоката и подпис
на лицето приело рекламацията. В конкретния случай това не е било сторено от
жалбоподателя. Същият е бил длъжен да съобрази поведението си със закона но не
го е сторил. Жалбоподателят има качеството на търговец и именно въззивното
дружество е продало лекия автомобил на М. Негрева.
Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че М. Негрева нямало право да предявява
рекламации пред „А.“ООД тъй като била сключила договор за лизинг относно автомобила. Същностната характеристика на договора за
лизинг дадена в Търговския закон, не изключва приложимостта на правилата за
продажбата спрямо него както в хипотезата на ал.2 на чл.342 Търговски закон,
посветена на финансовия лизинг, така и при случаите на ал.3 на чл.342 Търговски закон, уреждащ
клауза за изкупуване по време на договора или изтичане на срока му.
За лизингополучателя е налице специалната
защита на правата му като потребител по смисъла Закона за защита на
потребителите, предвидена и гарантирана в редица международни актове,
включително Директива 85/374/ЕИО на съвета за сближаване на законовите,
подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно
отговорността за вреди, причинени от дефект на стока. Нормата на чл.3 пар.2 на
Директива 85/374/ЕИО на съвета, като
приравнява към производителя всяко лице, което внася в Общността стоки с
цел продажба, отдаване под наем или лизинг, или всяка друга форма на
разпространение, в рамките на своята търговска дейност, предвижда, че то носи
отговорност за дефекти на стоката на същото основание както
производителят. Съдът намира, че
лизингополучателят също има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и като такъв има право
да получи изправна стока, съответно има право на рекламация при неизправност.
ЗЗП има за цел защита правата на потребителите, поради което разпоредбата на чл. 113 от ЗЗП следва да се тълкува
разширително. Касае се за облигационни
отношения между страните, поради което е допустимо разширително тълкуване на
нормите на ЗЗП.
Предвид гореизложеното съдът прие, че
въззивното дружество е нарушило административното си задължение по чл.127 ал.3 от ЗЗП , поради което законосъобразно с
обжалваното НП е ангажирана
административно наказателната му отговорност по чл.222 от същия нормативен акт.
Съдът
счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на
обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се
прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В
конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от
същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно
поведение за спазване на принципите,
условията и реда на ЗЗП. Поради изложеното до тук, съдът намира
че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
При определяне на
размера на наложената санкция, административно-наказващият орган се е съобразил
с тежестта на извършеното, с обстоятелството че жалбоподателят е бил наказван
многократно за други подобни нарушения. Съдът намира, че наказанието е правилно
определено, справедливо е и ще изпълни
целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
63, ал.3 от ЗАНН следва
на Регионална Дирекция
за
областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в три
съдебни заседания, с
разпит на двама свидетели, не
е с фактическа или правна сложност, представител на
КЗП не се явява /изпраща писмени становища/, поради което
следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № В-0050961/16.11.2020г. на Директора на
регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и
Силистра към КЗП, с което на „А.” ООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в
размер на 500 лева, на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „А.” ООД да заплати на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към
КЗП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ