Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.01.2024 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на петнадесети юни през
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Н.Масова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 7486 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 56762/04.03.2020 г. СРС, 79 с-в, по гр.д.№ 18060/2019
г. е признал за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу И.Т.К. установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал., пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ, че И.Т.К. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3 146,17
лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр.София, жк „******, с аб.№ 284278 за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018 г.,
както и сумата от 50,68 лв.1, представляваща цена на такса за услуга дялово
разпределение за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2018 г. със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-13.11.2018 г. до
окончателното плащане, за които суми по ч.гр.д.№ 72199/2018 г. по описа на СРС,
79 с-в, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.11.2018 г., като е
отхвърлил иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
3 146,17 лв. до пълния предявен размер от 3 605,80 лв. или за размера
от 459,63 лв. и за периода от 01.05.2015 г. до 30.09.2015 г.; иска за цена на
такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 31.10.2015
г.; исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
обезщетение за забава върху задължението за цена на топлинна енергия в размер
на 510,53 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 24.10.2018 г., както и обезщетение
за забава върху задължението за цена за такса за услуга дялово разпределение в
размер на 7,92 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 24.10.2018 г.Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата
И.Т.К. в частта, с която е уважен иска срещу нея за сумата от 3 146,17 лв.
за главница за топлинна енергия с оплаквания, че същото е необосновано.Въззивницата твърди, че част от сумата е погасена по
давност, а друга част в размер на 374,43 лв. за периода м.05.2016 г.-м.юли 2016
г. и м.май 2017 г.-м.юни 2017 г., е заплатена.Излага твърдения, че
първоинстанционният съд неправилно е присъдил суми за топлинна енергия за отопление,
тъй като от приетата техническа експертиза е установено, че в процесната ЕС
няма доставка на топлинна енергия за отопление, а само за БГВ.Моли съда да
отмени обжалваното решение в частта относно сумите за топлинна енергия за
отопление на имота, като сумите бъдат коригирани съгласно приетите по делото
експертизи и да се отхвърли иска за претендираната сума за отопление на имота.
Ответникът по въззивната жалба-
„Т.С.“ ЕАД оспорва същата.Поддържа становище, че обжалваното решение е обосновано.Моли
съда да потвърди решението.Претендира разноски.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на
13.11.2018 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу И.Т.К. за сумата 3 605,80 лв.-главница, представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г.-м.04.2018 г.,
която включва сума за потребена топлинна енергия, отразена
в общи фактури № **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г., №
**********/31.07.2018 г.; 510,53 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2016
г. до 24.10.2018 г.; 50,68 лв.-главница, представляваща суми за дялово
разпределение за периода м.05.2015 г.-м.04.2018 г. и 7,92 лв.-лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2016 г.-24.10.2018 г. със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
изплащане на задължението.С разпореждане по ч.гр.д.№ 72199/2018 г. СРС, 79 с-в е
уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение срещу длъжника.На основание
чл.415, ал.1 ГПК със съобщение, получено на 28.02.2019 г. на ищеца е даден
1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си срещу И.Т.К..Твърди,
че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ в качеството й на собственик на следния топлоснабден имот-
апартамент № 7 в гр.София, жк „******, абонатен № 284278
за периода м.05.2015 г.-.м.04.2018 г.Твърди, че съгласно
чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към
МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата не е упражнила
правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила ОУ.За процесния период
са били в сила ОУ, одобрени с решение № ОУ-002/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила
от 14.01.2018 г.,както и ОУ, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.С приетите ОУ с
решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. /чл.33, ал.1/ клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.Ищецът твърди, че от 2014 г. ежемесечно е удостоверявал публикуването
в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия в
присъствието на нотариус, за което са съставени констативни протоколи, като
достъпът се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.С.“ ЕАД.Твърди, че
ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период и не е погасила задълженията си.Сградата, в която се намира
имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му
дължи сумата 3 605,80 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за периода м.05.2015 г.-м.04.2018 г., която включва сума за потребена топлинна енергия, отразена в общи фактури №
**********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г., № **********/31.07.2018
г.; 510,53 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до 24.10.2018
г.; 50,68 лв.-главница, представляваща суми за дялово разпределение за периода
м.05.2015 г.-м.04.2018 г. и 7,92 лв.-лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2016 г.-24.10.2018 г. със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.
С отговора на исковата молба ответницата
е оспорила предявените искове, изложила е доводи за погасяване на част от
сумите по давност, а други-чрез плащане.
Със заявление вх.№ 3088102/13.11.2018
г. ищецът- „Топлофикация-София” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу И.Т.К. за процесните суми.На 23.11.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
посочените в заявлението суми.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено
от ищеца на 28.02.2019 г.Исковата молба е подадена на 28.03.2019 г. /в срока по
чл.415 ГПК/.
На 12.08.2002 г. ОС на ЕС, находяща се
в гр.София, жк „******е взело решение за сключване на
договор за извършване на услугата „индивидуално измерване на потреблението на
топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода и издаване на общи и индивидуални сметки“ с „Т.С.“ ЕООД.
На 22.11.2002 г. е подписан договор № 3040
между ЕС в гр.София, жк „******и „Т.С.“ ЕООД за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването
на обща и индивидуални сметки.
Видно от договор за продажба от
02.11.2011 г. И.Т.К. ***, находящ се в гр.София, жк „******.
С нотариален акт № 189 по н.д.№
1484/2013 г. И.Т.К. е продала на Т.К.К.процесния имот, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно
вещното право на ползване върху продавания имот.
Първоинстанционният съд е приел за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото
обстоятелствата, че ответницата И.Т.К. е била потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ за имот, находящ се в гр.София, жк „******,
аб.№ 284278, както и че сградата, в която същият се
намира, е топлоснабдена.
Представени са документи за дялово
разпределение за исковия период и отчетни документи, подписани от ответницата в
качеството й на клиент, както и отчетните данни на общия топломер.
От заключението на техническата
експертиза на вещото лице Н.М.е установено, че през разглеждания период в
процесната ЕС няма доставка на топлинна енергия за отопление на имотите.В блока
се доставя само услугата битово горещо водоснабдяване /БГВ/.През процесния период „Т.с.“ ЕООД е извършила отчет на водомерите
за гореща вода, монтирани в имотите във входа, преди изготвянето на
изравнителните сметки.В процесния апартамент през исковия период е извършен
допълнителен отчет на 19.05.2016 г. за периода 2015/2016 г. и редовен отчет на
10.05.2018 г. за период 2017/2018 г., като са отчитани само два водомера за
гореща вода.При отчетите на 24.04.2017 г. и 29.04.2017 г. за период 2016/2017
г. не е осигурен достъп до жилището, за което е съставен констативен протокол.Суми
за отопление на имота не са начислявани поради липса на отопление в сградата.Не
са начислявани и суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация
поради липса на доставка на топлинна енергия за отопление.За периода 2015/2016
г. и 2017/2018 г. сумите за гореща вода са формирани по отчетните показания за
консумирана вода на два водомера за топла вода в имота, за периода 2016/2017 г.
поради липса на достъп за отчет на водомера сумата е формирана на база три броя
потребители съобразно чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.-по 0,14
куб.м. на един потребител за едно денонощие.Фактурираната сума за топлинна
енергия за топла вода за исковия период е 3 049,43 лв., а след
изравнителните сметки-3 655,80 лв.,
която сума е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване
на лихви по тях, както и без сторниране на суми, платени по време или след
исковия период, както и без дължими суми, дължими на ФДР за отчет на уредите и
изготвяне на изравнителните сметки.Начисляваните суми са съгласно действащите
нормативни документи.Топлинните загуби в абонатната станция са за сметка на ищцовото дружество.Общият топломер е преминавал
метрологични проверки през две години съгласно изискванията на ДАМТН, извършени
от лицензирани фирми.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице В.С.е установено, че ответницата е извършила плащане
в размер на 50 лв. на 01.02.2017 г., с която са погасени задължения по фактури по
прогнозни стойности за м.05, м.06 и м.07.2016 г., съответно 20,10 лв. по
фактурите за м.05 и м.06 и 9,80 лв. за м.07.Плащанията са отчетени преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК и с тях не следва да се намалява
претендираната сума.В деня преди подаване на исковата молба е извършено плащане
в размер на 324,43 лв., която сума не е взета предвид и при съобразяване на
която остатъкът по главницата за топлинна енергия възлиза на 3 281,37 лв.Представената
вносна бележка от 31.12.2018 г. за плащане в размер на 314,69 лв. с основание
„Ф **********, Ф **********, Ф **********, Ф0098206018, Ф **********“ касае
суми извън процесния период-от м.07.2018 г. до м.10.2018 г. и плащането е
отнесено по тях.Дължимата сума за дялово разпределение възлиза на 50,68
лв.-главница и 8,65 лв. лихва за забава.Мораторната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г.-24.10.2018
г. възлиза на 508,87 лв.
Съдът не обсъжда представените
констативни протоколи за публикуване на фактурите, тъй като те не касаят
процесния абонатен номер.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение.
Първоинстанционният съд е приел, че ответницата е била потребител на
топлинна енергия през процесния период в качеството й на носител на вещното
право на ползване.Приел е, че от приетата по делото техническа експертиза е
установено, че в имота не е имало доставка на топлинна енергия за отопление и
че ищецът е начислявал само суми за два водомера за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/ съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба, като размерът на реално доставеното количество топлинна
енергия възлиза на 3 655,80 лв.Съдът е уважил възражението за погасителна
давност за периода м.05.2015 г.-м.09.2015 г. /за сума в размер на 135,20 лв./.От
дължимата сума за периода, непокрит от погасителна давност-01.10.2015
г.-30.04.2018 г. в размер на 3 520,60 лв., съдът е приспаднал сумата от
374,43 лв., на която съгласно заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза възлиза извършеното от ответницата плащане за
процесния период и е уважил иска за главница за топлинна енергия за сумата от
3 605,80 лв.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до
30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
От приетата техническа експертиза е
установен размера на реално потребената топлинна
енергия, а от съдебно-счетоводната експертиза-на извършените плащания от
абоната за исковия период.Техническата експертиза е изготвена въз основа на
показания на общия топломер в абонатната станция, протоколите за главен отчети при съобразяване на
изравнителните сметки.Представените документи за главен отчет подписани от
ответницата.
При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил възраженията, направени с отговора на
исковата молба за погасителна давност и за извършени плащания.
Неоснователни са оплакванията във
въззивната жалба, че първоинстанционният съд е следвало да съобрази
заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/,
на стр.11 от която въззивницата твърди да е посочен
размер на непогасена главница от 2 489,97 лв.В приетата ССчЕ /стр.1-9/ е констатиран размер на главница за целия
исков период след съобразяване на извършените плащания-3 281,37 лв.При
определяне на размера на реално доставената топлинна енергия
първоинстанционният съд правилно е съобразил заключението на техническата
експертиза, тъй като то е изготвено след съобразяване на изравнителните сметки
за процесния период.
Несъстоятелно е оплакването, че в
диспозитива на решението е посочено, че присъденият размер за главница е за
топлинна енергия за отопление на имота.В мотивите на решението изрично е посочено,
че от заключението на техническата експертиза е установено, че за процесния
имот е начислявана само сума за БГВ, тъй като в имота не е имало доставка на
топлинна енергия.С решението е прието за установено, че ответницата дължи сума
в размер на 3 146,17 лв. за главница за топлинна енергия, без да е
посочено, че сумата за топлинна енергия е за отопление на имота.
Други мотивирани оплаквания не се
съдържат във въззивната жалба, а съгласно чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е
обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете инстанции първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната
част.
Разноски на възизваемия
за настоящата инстанция не следва да се
присъждат, тъй като същият не е изпратил процесуален представител в
съдебно заседание, а е депозирал само бланкетен
отговор на въззивната жалба и молба за отхвърляне на жалбата и присъждане на
разноски.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56762/04.03.2020 г. СРС, 79 с-в, по гр.д.№
18060/2019 г. в обжалваната
част.
Решението е постановено при
участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.