Р Е
Ш Е Н
И Е
№260043
гр.
Добрич, 26.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и седми януари година 2021
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Румяна Радева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 938 по описа за 2020
година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивни жалби на двете насрещни
страни по гр.д.№4636/2019г. на Добричкия районен съд срещу постановеното по
това дело решение №260011/12.08.2020г.
Жалбата на „Енерго-Про Продажби“АД –
гр.Варна, чрез упълномощения адвокат, е срещу решението в частта, в която е
признато за установено, че ищецът по делото И.П.Н. *** не дължи на ответника
„Енерго-Про
Продажби”АД сумата 7 736,64 лева по
фактура №**********/09.10.2019г.
за
периода 25.10.2017г. - 24.10.2018г. за обект в гр.Д.с
клиентски №***и абонатен №**.
Жалбата на И.П.Н., чрез упълномощения адвокат, е срещу
решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от него отрицателен
установителен иск, че не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби”АД разликата над 7 736,64 лева до пълния размер от 10 839,95 лева по същата фактура.
В жалбите са изложени подробни доводи в подкрепа на
поддържаното от съответната страна становище за съществуването или
несъществуването на задължение на ищеца да заплати на ответника пълния размер
на сумата по фактурата, съставляваща стойността на електроенергия, отчетена в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване на доставяната такава в обекта на
ищеца. Всяка страна е изложила съображения по спорните въпроси за това дали е
доказано в невизуализирания регистър на средството за търговско измерване да е
отчетена електроенергия, за нейното количество, за доставянето й в обекта на
ищеца, съответно за потребяването й от него, за отговорността на потребителя
или електроразпределителното предприятие и доставчика за отчитането на
доставената електроенергия в невизуализиран на дисплея на електромера
регистър. Изложени са съображения по
въпроса за наличието на правно регламентиран ред за установяване на неизмерване
или неточно измерване на електроенергия към момента, в който е извършена
проверката на електромера на обекта на ищеца и на тази база се формират изводи
за наличие или липса на законово основание за коригиране сметките на ищеца.
Всяка страна иска
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалвана от нея част и спорът
да бъде разрешен с отхвърляне, респ. с удовлетворяване на иска до пълния му
предявен размер. Съответно, страните искат и пълния размер на разноските си за
първоинстанционното производство, както и за въззивната инстанция.
Жалбите са редовни,
подадени са в срок и са допустими.
В писмен отговор и
в съдебно заседание „Енерго-Про
Продажби“АД оспорва като неоснователна жалбата на И.П.Н. и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в частта, отхвърляща предявения
иск.
Отговор от И.П.Н. по жалбата на „Енерго-Про Продажби“АД
не е депозиран; в съдебно заседание същата се оспорва като неоснователна.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е
постановено по предявен от И.П.Н. срещу „Енерго – Про Продажби“АД отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1
от ГПК за установяване на това, че ищецът не дължи на ответника сумата 10 839.95 лева по фактура №**********/09.10.2019г., съставляваща стойността на електроенергия за
обект в гр.Добрич, ул.“Средна гора“ №7, с клиентски №***и абонатен №**.
По
делото не е спорно, че ищецът с клиентски №***и
абонатен №***е потребител на доставяната в гр.Д.електроенергия.
На 24.10.2018г. от
служители на „Електроразпределение Север”АД, действащи и като пълномощници
на „Енерго Про Продажби“АД, е извършена проверка на средството за търговско
измерване /електромера/ на доставяната в обекта на ищеца електроенергия. За
проверката е съставен констативен протокол №1202481/24.10.2018г., в който
проверяващите са отбелязали вида и номера на електромера, констатираното
техническо състояние, начин на свързване, констатираните показания на нощна тарифа
– 002554, на дневна тарифа – 002406 и на върхова тарифа – 002313. Съгласно отбелязаното в протокола,
проверяващите демонтирали и изпратили електромера за метрологична експертиза в
лаборатория на Българския
институт по метрология. Проверката е извършена в отсъствие на ищеца, при
отбелязано присъствие на две трети лица - свидетели. Разпитани по делото, те са
посочили, че действително са присъствали на проверката и са сверили данните на
електромера със записванията в констативния протокол. Показанията са дадени под
страх от наказателна отговорност, кореспондират помежду си и изхождат от напълно
незаинтересовани от резултата по спора лица, което в съвкупност дава основание
за извод, че записаните в констативния протокол обстоятелства и данни съответстват
на действителното фактическо положение при проверката.
Видно от
констативен протокол №2269/30.09.2019г. на БИМ – РО – Варна, средството за
търговско измерване от обекта на ищеца е постъпило в лабораторията пет дни след
горната проверка със заявление вх.№АУ-Е-000029-61463/02.11.2018г. Самата
метрологична експертиза на средството е извършена по-късно и за резултатите от
нея е съставен констативен протокол №2269/30.09.2019г. От протокола се установява,
че достъп до вътрешността на електромера не е осъществяван, той отговаря на
изискванията за точно измерване на електроенергията, както и записаните показания
на тарифите са 1.8.1 – 002554.9 kwh, 1.8.2 – 002406.7 kwh и 1.8.3 – 002313.6 kwh.
Установява се още, че при експертизата е извършено софтуерното прочитане, показало
намеса в тарифната схема на електромера,
който би трябвало да отчита преминаващата електроенергия в трите тарифи Т1, Т2
и Т3, но в действителност потребената електроенергия се разпределя и в
активирана и невизуализирана на дисплея тарифа Т4, в която са отчетени 057132.6
kwh.
Ищецът оспорва
метрологичната проверка в частта на заключението за записаните количества
електроенергия в тарифа Т4. Оспорването се основава на разпоредбата на чл.675а
ал.4 от НСИКПМК и факта на извършване на лабораторната експертиза единадесет
месеца след демонтиране на електромера. Това е неоснователно - разпоредбата не
поставя изискване за период от време, в който да се извърши метрологичната
експертиза, а поставя изисквания за организационни и технически мерки и период
от не повече от два месеца след демонтажа за транспортиране на електромера до
метрологичната лаборатория, които изисквания в случая са спазени. На следващо
място оспорването се основава на становище, че извършеното в лабораторията
софтуерно прочитане на паметта на електромера не е регламентиран способ за
проверка на електромер, въведен в утвърдената за това методика и лабораторията
не разполага със софтуер за прочитането. Това също е неоснователно -
метрологичната експертиза е извършена при прилагане на въведената на
11.06.2019г. Инструкция за метрологична експертиза на електромери и при
ползване от лабораторията на предоставения й от производителя програмен продукт
/л.132/.
Съгласно
заключението на вещото лице, средството за търговско измерване на доставяната в
обекта на ищеца електроенергия е трифазен статичен електромер Iskra МТ174, предназначен за
директно измерване на активна енергия в трифазни мрежи. Има до четири тарифни
регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. Показанията се
визуализират чрез течно-кристален дисплей. Електромерът е произведен през 2015г.
и монтиран на обекта на ищеца на 28.04.2015г.; в протокола за монтажа за
тарифните регистри 1.8.1 /нощна тарифа/, 1.8.2 /дневна тарифа/ и 1.8.3 /върхова
тарифа/ са записани нулеви показания, а за регистрите 1.8.4 и 1.8.0 няма
записани показания. Данните от констативния протокол показват активиране и на
регистъра 1.8.4, отчетените в който данни не са били визуализирани на дисплея. Електромерът
не е бил повреден и схемата му за свързване не е била променена, измервал е и е
отчитал цялата преминаваща през него и доставяна в обекта на ищеца
електроенергия, но част от нея се е отчитала в четвъртия активиран регистър,
чиито показания са невидими на дисплея. Няма данни и не може да се установи
кога точно е активиран невидимият четвърти регистър, в кои дни и в кое време на
денонощието преминаващата през средството за търговско измерване електроенергия
се е записвала на невидимия четвърти регистър.
Въз основа на
данните от метрологичната експертиза електроразпределителното предприятие е
издало становище, с което на ищеца са начислени 57 132 kwh.
Въз основа на становището ответникът е издал фактура №**********/09.10.2019г. за сумата 10 839.95 лева, съставляваща стойността
на доставените и отчетени в невизуализирания регистър на електромера 57 132 kwh. Стойността е формирана по цени за
технологични разходи за период от една година преди проверката /вещото лице/.
От
изложеното следва, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна в горепосочения
обект. Между
него и ответника съществува облигационно правоотношение, по силата на което
ответникът доставя, а ищецът дължи да заплаща доставената електроенергия. По
своята същност правоотношението между страните съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия. Това договорно правоотношение се развива при
действащите в съответния момент общи условия и е регламентирано от специалния
Закон за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане,
а за неуредените случаи се прилагат общите норми на ЗЗД. В периода след
отмяната на ПИКЕЕ /ДВ бр.98/2013г./ и преди влизане в сила на ПИКЕЕ /ДВ бр.35/2019г./ липсва специална уредба за преизчисляване
на сметки за
електроенергия за минал период
поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното и в такъв случай следва да се
приложат общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати цената на
продадената енергия.
В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия,
но по грешка то е отчетено
в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът
дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
В настоящия спор е
доказано, че ответникът е доставил в обекта на ищеца 57 132 kwh електроенергия, показани в четвъртия
регистър.
Показанията в четвъртия
регистър, както се посочи по-горе, са верни. Те следват от заключението на
метрологичната експертиза. Действително, че към датата на извършване на
проверката от електроразпределителното предприятие е липсвала специална регламентация на процедурата и
начина за преизчисляване на електроенергия
поради грешки в отчитането, но в исковото производство ответникът е доказал записванията в четвъртия
регистър на процесния електромер, а исковото производство е достатъчна за гаранция за равни права на страните
и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение
по гр.д.2991/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
Записаното в четвъртия
регистър количество електроенергия е преминало през електромера, който не е бил
повреден и е функционирал правилно. А щом електромерът е работил правилно, то
показанията в четвъртия регистър са верни, т.е. отразяват преминала през
електромера и доставена в обекта, на който този електромер е монтиран,
електроенергия.
Касае се за обекта
на ищеца. При монтирането му на неговия обект електромерът е бил нов,
параметризиран от производителя в три тарифи, което означава, че четвъртата
тарифа е активирана след монтажа и записаната в нея, преминала през електромера,
електроенергия е доставена именно в обекта на ищеца.
Доставената в
обекта на ищеца, записана в четвъртия невизуализиран регистър, електроенергия
не е била предмет на регулярно отчитане от ответника и не е заплатена от ищеца.
При неточно измерване или неизмерване на доставената електроенергия правото на
доставчика да извърши едностранна корекция на сметките на потребителя не е
предпоставено от виновно поведение на
последния, довело до неточното измерване или неизмерването на доставената
електроенергия. Корекцията цели възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да санкционира виновно поведение и по общото
правило на чл.183 от ЗЗД ищецът –
потребител дължи да заплати стойността на доставената му електроенергия, отчетена
в невизуализирания регистър /решение №150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на
3-то ГО на ВКС/.
Изводите в същия
смисъл на първоинстанционния съд в обжалваното решение са правилни. Неправилно
обаче е приетото, че ищецът дължи да заплати само част от отчетената в
невидимия регистър електроенергия. Така, отчетената електроенергия е потребена
в обекта му след 28.04.2015г. /монтажа на електромера/ и до 24.10.2018г.
/демонтажа/. По правило потребителят дължи заплащане по цена и по тарифа към
датата и часовия диапазон на потребяване. Отчетената в невизуализирания
регистър електроенергия обаче не е установено и не е възможно да се установи в
кой ден и в кое време на денонощието е потребена, което изключва възможността
за остойностяването й по съответни цени за потребление. Именно поради това
остойностяването й по усреднените цени за технологични разходи /въведено и в
сега действащия чл.55 на ПИКЕЕ/ балансира интереса на двете страни в
правоотношението. В случая фактурата не е издадена за потребени в период от една
година преди проверката 57 132 kwh,
а е издадена за потребени 57 132 kwh,
които потребителят дължи да заплати по цени за технологични разходи, действали
в период от една година преди проверката. Следователно ищецът дължи да заплати
изцяло стойността на потребените в обекта му 57 132 kwh, възлизаща общо в размер на
10 839.95 лева.
От изложеното
следва, че предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен и в частта, в която е
удовлетворен от първоинстанционния съд. В тази част неправилното обжалвано
решение следва да се отмени, а в частта, отхвърляща иска, то следва да се
потвърди.
Съответно на този
резултат и на осн.чл.78 ал.1 и 3 от ГПК ищецът няма право на разноски и
решението на районния съд, присъждащо му такива, следва да бъде отменено, а ответникът
има право да получи от ищеца всички разноски, които е сторил за водене на
делото в двете инстанции.
В първата инстанция
ответникът е платил за адвокатска защита 2 052 лева, а за въззивната
инстанция – веднъж 1 068 лева и още 1 716 лева. Съпоставени с
минималното адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ – 1 026.24
лева, платените от ответника за всяка инстанция такива, го надхвърлят
значително и несъразмерно на фактическата и правна сложност на спора. Възражението
на ищеца по чл.78 ал.5 от ГПК е основателно и адвокатските възнаграждения на
ответника, като прекомерни, следва да бъдат намалени до минималния размер от по
1 026.24 лева за всяка инстанция. Тук всички размери се посочват с включен
ДДС, какъвто страната е платила за оказаната й адвокатска услуга. Данъкът върху
адвокатското възнаграждение съставлява разход на ответника за водене на делото
и, противно на поддържаното от другата страна, той има право да получи
възнаграждението в минимален размер, ведно със съответния на този размер ДДС.
С
първоинстанционното решение на ответника са присъдени съразмерни части от
адвокатското възнаграждение и разноските за вещо лице, общо 400.80 лева. С
оглед изложеното по-горе и изгодния за него резултат по иска, ответникът има
право на адвокатско възнаграждение в размер на 1 026.24 лева и на пълния размер от 200 лева на разноските за
вещо лице. Така, с въззивното решение на ответника следва да се присъдят още
825.44 лева общо разноски за първата инстанция.
За въззивната инстанция
на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
1 026.24 лева, както и държавна такса по жалбата му в размер на 154.73 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№260011/12.08.2020г. по гр.д.№4636/2019г. на Добричкия районен съд в частта, в която е признато за
установено, че И.П.Н. не дължи на ”Енерго-про продажби“АД сумата
7 736.64 лева,
представляваща начислена сума по фактура №**********/09.10.2019г. за периода от
25.10.2017г. до 24.10.2018г. за обект в гр.Добрич., ул “Средна
гора“ №7, с клиентски № ***и абонатен № **, както и в частта,
в която ”Енерго-про
продажби“АД е осъден да
заплати на И.П.Н. съдебно-деловодни разноски общо в размер на 916.12 лева, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.Н.
с ЕГН ********** ***,
срещу
„Енерго-про продажби”АД – гр.Варна, „Варна Тауърс-
Г”, бул.„Владислав Варненчик”№258, иск за установяване на това,
че ищецът не дължи на ответника частта в
размер на 7 736.64 лева по фактура №**********/09.10.2019г., съставляваща стойността на електроенергия за
обект в гр.Добрич, ул.“Средна гора“ №7, с клиентски №***и абонатен №**.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260011/12.08.2020г. по гр.д.№4636/2019г. на
Добричкия районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА
И.П.Н. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Енерго-про
продажби”АД -
гр.Варна, „Варна Тауърс- Г”, бул.„Владислав Варненчик”№258, сумата 825.44 лева
разноски за първоинстанционното производство, сумата 1 026.24 лева
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и сумата 154.73 лева държавна
такса за въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.