№ 87
гр. Р., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Александър Иванов
Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Галина Кунчева
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20224500600316 по описа за 2022 година
Про из во д с т во то е по глава ХХI от НПК.
С присъда № 117/16.12.2021г. на Русенския районен съд,
постановена по НЧХД № 1373/21 на РРС подсъдимият Т. АТ. Т. е признат за
виновен в това, че на 13.01.2021г в с.Ч., обл.Р., причинил на ПЛ. Т. Б.
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- лека
телесна повреда, като му нанесъл удари в областта на главата, с което
причинил сътресение на мозъка, с наличието на неврологична симптоматика,
кръвонасядане и оток на горния клепач на дясното око и охлузване на шията,
поради което и на основание чл.130 ал.1 от НК и чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание
ГЛОБА размер на 1500 лева.
Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението в размер
на 2000 лева, със законната лихва, считано от 13.01.2021г., както и разноски в
размер на 632 лева, като искът до пълния предявен размер от 5000 лева е
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Подсъдмият е осъден да заплати разноските по делото и държавна
такса върху уважения размер на гражанския иск.
1
Присъдата е обжалвана от подсъдимия във всичките й части.
Упълномощеният му защитник адв.Т.Б. от РАК навежда доводи за
постановяването на присъдата при нарушение на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост,
недоказаност на обивнението, явна несправедливост на наложеното
наказание, неправилно и несправедливо определено обезщетение за
причинени неимуществени вреди. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на оправдателна такава. Алтернативно намаляване размера на
наложеното наказание глоба и на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Излагат се подробин съобарежиня в подкрепа на
твърденията и исканията. Подсъдмият не се явва и не взема становище.
Частният тъжител и граждански ищец П.Б. не се явяа и не взема
становище. Повереникът му адв.И.Д. от РАК, считат жалбата за
неоснователна и изразяват становище, че атакуваната присъда следва да бъде
потвърдена изцяло, по подробно изложените съображения.
Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
От фактическа страна е установено следното:
Св.А. Т.а и частния тъжител П.Б. живеят на семейни начала.
Подсъдимият Т.Т. е брат на св.А. Т.а. Отношенията между тримата до
13.01.2021г. били нормални и без проблеми. До тази дата св.Т.а управлявала
магазина, в който работела, намиращ се в с.Ч., обл.Р.. Той се помещавал в
наследствен имот, със собстевници- св.Т., подс.Т. и баща им. Св.А. Т.а
плащала наем на брат си и баща си за ползването на магазина.
На 13.01.2021г., в късния следобед, св.Т.а видяла баща си и подс. Т.
седнали в стаичката зад магазина. Последните поискали да поговорят.
Тъжителят изчакал А. Т.а пред магазина, но тъй като тя се бавела, влязъл в
него и там видял тримата да разговарят. Св.Т.а всеки ден пътувала от гр.Русе
до с.Ч. и обсъждала с баща си вариант да затворят магазина. В един момент
подс.Т. отправил забележка на сестра си „да не вика“ и едновремено с това
изненадващо я ударил с юмрук в лицето. Тъжителят се обърнал към него с
думите „спри, какво правиш“, в резултат на което подсъдимият му нанесъл
няколко удара с юмрук в областта на лицето. От ударите тъжителят паднал на
2
близкото легло, като за кратко останал замаян. Скоро след това тъжителят и
св.А. Т.а напуснали магазина и отишли в полицейския участък в с.Иваново,
където поискали да пуснат жалба. Били посъветвани първо да се
освидетелстват при съдебен лекар.
На 14.01.2021г. тъжителят посетил УМБАЛ „Канев“ АД, където му
било издадено СМУ № 9095/21 и бил насочен към неврохирург. Бил
прегледан и приет на 14.01.2021г. в Неврохирургичното отделение при
УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, от където бил изписан на 17.01.2021г.
На св.А. Т.а било издадено СМУ № 9094/21, като тя също престояла в
Неврохирургичното отделение при УМБАЛ „Медика Русе“ ООД от
14.01.2021г. до 17.01.2021г.
Според СМУ на тъжителя Б. били причинени следните увреждания:
кръвонасядане и оток на горния клепач на дясното око и охлузване на шията.
Съгласно епикризата от Неврологичното отделение ИЗ № 692, КП № 208 на
тъжителя било причинено сътресение на мозъка, с налична неврологична
симптоматика /диагноза: Комоцио церебри. Контузио капатис ет фациеи/. С
оглед на това е изготвено допълнение към СМУ от 22.01.2021г., в което е
отразено допълнително увреждане: сътресение на мозъка, с налична
неврологична симптоматика. Това увреждане има характера на разстройство
на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК.
Съгласно заключението на СМЕ на тъжителя са причинени:
сътресение на мозъка, с налична неврологична симпотматика. Кръвонасядане
и оток на горния клепач на дясното око. Охлузване на шията. Експертът е
заключил, че тези увреждания следва да се преценят като разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Уврежданията са резултат
на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат
получени при инцидента на 13.01.2021г. по начин описан в представената
частна тъжба, а именно при удар/ удари с юмрук по лицето и други дайствия
свързани със съприкосновение на тъпоръбест предмет в областта на шията.
Установените травматични увреждания и по-точно сътресението на мозъка с
наличие на обективна неврологична симптоматика, е довело до временно
разстройство на здравето на пострадалия, не опасно за живота. В съдебно
заседание експерът е пояснил в какво се изразява сътресението на мозъка.
Посочил е, че при сътресенение на мозъка не се открива находка при
3
компютърната томография. По принцип не се прави и ЕЕГ, такова изследване
се прави само в случаите, когато след сътресение на мозъка оплакванията
продължат по-дълъг период от време, тъй като чрез ЕЕГ се установяват
настъпили фукционални изменения в мозъчната дейност. Няма данни на
пострадали да са правени компютърна томография и ЕЕГ.
Тази фактическа обстановка съответства на писмените и гласни
доказателства по делото: показанията на св.А. Т.а; СМУ и допълнение към
него, Епикриза, СМЕ на тъжителя; СМУ, допълнение към него и Епикриза на
св.А. Т.а, свидетелство за съдимост и други. Тази фактическа обстановка не
се опровергава от материалите по приложеното към настоящето дело гр.д. №
337/21 на РРС /между А. Т.а и Т.Т. за домашно насилие за случилото се на
13.01.2021г./.
Посочената фактическа обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд, като настоящият състав споделя напълно
направения от първата инстанция анализ на доказателствата и крайния извод
на съда.
Относно вида и характера на получените от тъжителя телесни
увражедния. По делото са налице безспорни доказателства за вида и
характера на тези увреждания. Те се съдържат в СМУ и допълненията към
него, в епикризата от болничния престой на Буюклиев, в СМЕ и
допълненията, направени от експерта пред първата инстанция. С оглед
изложеното съдът намира за безспорно установени вида, характера и тежестта
на причинените на пострадалия телесни увреждания.
Без значение е с какви медицински методи са установени тези
уврежадния, дали са правени изследвания като компютърна томография и
ЕЕГ или не, във връзка с установеното сътресението на мозъка. Това
увреждане е категорично установено, включително и от болничния престой
на пострадалия. С оглед изложеното възраженията на защитата в тази насока
са неснователни.
Относно механизма на получаване на посочените телесни
увреждания и авторството на престъплението, съдът намира, че по делото са
събрани достатъчно категорични доказателства, че те са в резултат от ударите
нанесен на Буюклиев от подсъдимия с юмруци в областта на главата. В тази
насока е заключението на СМЕ, в която е посочено, че уврежданията могат да
4
бъдат получени при инцидента на 13.01.2021г. и при удари с юмруци по
лицето, както и че те съответстват с начина на причиняването им, описан в
тъжбата. В тази насока са и показанията на св.А. Т.а, която е очевидец на
случилото се и на ударите нанесени от брат й по тъжителя.
Първоинстанционният съд е подложил на задълбочен и прецизен анализ
показанията на единствената свидетела, която е от една страна очевидец на
случилото се, а от друга страна е съжителстваща с пострадалия и сестра на
подсъдимия, с когото след горепосочената дата не са в добри отношения, като
законосъобразно ги е кредитирал с доверие.
Настоящият състав намира показанията на св.А. Т.а за
добросъвестни, обективни и житейски правдиви. Те напълно кореспондират с
медицинските документи и СМЕ на тъжителя и са дадени под страх от
наказателна отговорност, поради което съдът няма основание да се съмнява в
тях. Последователността, в която са се развили събитията и при които е
пострадала и св.Т.а не сочат, че тя не е могла да види ударите нанесени от
подсъдимия на тъжителя. В стаята са се намирали само тъжителя,
подсъдимия, св.Т.а и баща й, без да са присъствали други лица, като никой не
твърди, че тъжителят е пострадал при удари от страна на бащата на
подсъдимия. Тези факит, съотнесени към посещението при съдебен лекар и
последващото приемане в болница на тъжителя, установяват по категоричен
начин авторството на деянието, а именно, че телесните увреждания на
тъжителя са му причинени от нанесени удари именно от подсъдимия.
С оглед изложеното възраженията на защитата за необоснованост
на присъдата и неправилен анализ на доказателствата са неоснователни.
Районният съд правилно и мотивирано е
кредитирал
посочените доказателства, които е съобразил в тяхната съвкупност и е
достигнал до единствения възможен извод относно авторството на деянието,
времето и начина на извършването му. Първоинстнационният съд е направил
анализ на доказателствения материал, като е изложил подробни съображения,
които въззивният съд споделя.
Обсъдена е обективната и субективна страна на престъплението,
което правилно е квалифицирано като такова по чл.130 ал.1 от НК. Правилно
е приложен материалния закон.
5
Изложеното по-горе, приетата СМЕ за уврежданията на тъжителя и
показанията на кредитирания от съда свидетел дава основание да приеме, че
на тъжителят е причинено увреждане изразяващо се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- лека телесна повреда. Това
увреждане се дължи на активните действия от страна на подсъдимия, който е
нанесъл удари по главата на тъжителя. По делото липсват доказателства
тъжителят да е отвърнал на ударите на подсъдимия, поради което няма
осонвание за приложение на института на реторсията.
Законосъобразно е определен вида на наказанието на подсъдимия.
Съдът правилно е преценил, че за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до 2 години или пробация, че подсъдимият е
пълнолетен, неосъждан, тъй като е реабилитиран по реда на чл.88а от НК на
09.07.2019г., не е освобождаван от нак.отговорност по реда на чл.78а НК, не
са причинени имуществени вреди от престъплението, то не е извършено в
пияно състояние. С оглед на това са налице всички предпоставки на чл.78а
НК за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия и налагане
на администартивно наказание глоба.
Размерът на глобата съдът е определил малко над минимума
предвиден в текста на чл.78а от НК и е отмерен в размер на 1500 лева. В тази
насока е отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство- чистото
съдебно минало на подсъдимия. Не са отчетени отегчаващи такива.
Настоящият състав намира, че като отегчваващо отговорността обстоятелство
следва да се отчетат лошите характеристични данни на подсъдимия, с оглед
наличието на три предходни осъжадания, за които е реабилитиран.
Настъпилата реабилитация не заличава факта на извършването на
предходните деяния и следва да се отчете именно като лоши характеристични
данни за неговата личност. Въпреки посоченото от настоящата инстанция
размера на наложеното наказание глоба съотвества на тежестта на
извършеното и на личността на подсъдимия и се явява справедливо.
Неснователни са възраженията на защитата за явна несправедливост на това
наказание. Същото е минимално и с него ще се постигнат целите на личната и
генерална превенция, поради окето е справедливо.
Неоснователни са възраженията на защитата и относно явна
несправедливост на присъденото обезщетение за причинени неимуществени
6
вреди. Правилно, законосъобразно и в съответствие с направеното искане,
доказателствата по делото и справедливостта е присъден размера на
гражданския иск. Той е доказан по своето основание, предвид извършеното
противоправно деяние от подсъдимия по отношеине на тъжителя. Налице е
причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия и настъпилите
неимуществени вреди на тъжителя. Безспорно при нанесените телесни
увреждания тъжителят е понесъл вреди от неимуществен характер, които
следва да бъдат обезщетени. Първата инстаниця е отчела причинените
телесни уврежадния на пострадалия, техният вид и тежест, търпените болки
от пострадалия в момента на получаването им, престоя в болнично заведение,
което е свързано с неудобства и дисконфорт и периода на отшумяване на
болките. С оглед на това присъденият размер от 2000 лева, е обоснован,
доказан и справедлив. Не са налице основания за намаляване на гражданския
иск. Правилно сумата е присъдена със законната лихва от датата на деликта
до окончателното й изплащане. Мотивирано в останалата си част, до пълния
предявен размер до 5000 лева, гражданският иск е отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото законосъобразно са присъдани и
съответните държавна такса и разноски.
Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски от
страните, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 117/16.12.2021г. на Русенския
районен съд, постановена по НЧХД № 1373/21 на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7