№ 1012
гр. Русе, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520105245 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Ищецът С. С. М. с ЕГН:********** твърди, че на 17.09.2020г. подписала
споразумение с ответника ЗД “Бул Инс“ АД с ЕИК:********* по ликвидационна щета
N:**********/21.08.2020г. образувана вследствие на ПТП от 13.08.2020г. за което по
НОХД-N:640/22г. по описа на Русенски районен съд П.С.П. с ЕГН:********** е признат за
виновен и осъден с Присъда от 10.05.2022г. по същото дело.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на споразумение
от 17.09.2020г. по ликвидационна щета N:********** /21.08.2020г. образувана вследствие
на ПТП от 13.08.2020г. поради противоречие с добрите нрави. Претендират се съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗД “Бул Инс“ АД с ЕИК:********* е подал
писмен отговор, в който развива подробни съображения за неоснователност на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено следното от фактическа на страна:
По делото няма спор и се установява от представените писмени доказателства, че на
17.09.2020г. ищцата е подписала споразумение с ответника ЗД “Бул Инс“ АД с
ЕИК:********* по ликвидационна щета N:**********/21.08.2020г. образувана вследствие
на ПТП от 13.08.2020г.
По делото няма спор и се установява от представените писмени доказателства, че ищцата е
1
получила плащане на договорената сума от 2 000,00 лева, но твърди, че го е подписала
поради липсата на опит и знания и че не е разбирала, че е ощетена от последиците на
споразумението.
От събраните по делото доказателства се установява, че за настъпилото на
13.08.2020г. ПТП ищцата е уведомила ответника ЗД“Бул Инс“, като лично е подала
заявление на 18.08.2022г. за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди по застраховка „Гражданска отговорност". В заявлението ищцата е посочила своите
претенции, а именно сумата от 2000,00 лева за претърпени неимуществени вреди и сумата
от 1140,00 лева за претъпени имуществени вреди.
Въз основа на подаденото заявление за изплащане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, ответникът предложил подписване на споразумение, което ищцата
приела доброволно.
От представеното по делото споразумение от 17.09.2020г. се установява, че същото е
сключено на основание чл.365 от ЗЗД, който предвижда, че „С договора за спогодба
страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си
правят взаимни отстъпки".
Въз основа на заявлението на ищцата от 18.08.2020г. и договорените взаимни отстъпки, по
общо съгласие на страните е определено обезщетение в размер на 2000,00 лева, което по
делото няма спор че е платено.
Ищцата изрично е декларирала, че не действа при крайна нужда и/или при явно неизгодни
условия, че сключва споразумението доброволно и е съгласна с размера на обезщетението -
т. 7 от споразумението.
На основание чл.108 от ЗЗД с подписания между страните договор задължението, за
горницата над 2000,00 лева, е опростено тъй като ищцата се е отказала от вземането си
срещу ответника и срещу делинквента, като този факт не е оспорен с подадената искова
молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, договорите, които накърняват добрите нрави са
нищожни. В настоящия случай, се иска процесното споразумение да бъде прогласено за
нищожно, поради накърняване на добрите нрави - под форма на недопустима липса на
еквивалентност на насрещната престация. Добрите нрави са неписани общовалидни
морални норми, които
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за
оценка на сделките. В практиката на ВКС е прието, че нееквивалентността на престациите е
нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в редица решения на
ВКС, както и в ТР № 1 от 15.06.2010г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените
2
нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да
не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право.
Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката.
В решение № 1444 от 4.11.1999г. по гр. д. № 753/1999 г. на 5 то г.о. на
ВКС е посочена нееквивалентността на престациите като конкретен пример
за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, като не са посочени критерии, по които съдът
преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща
нищожност на сделката. В решение №24 от 09.02.2016г. на ВКС по гр. д. №
2419/2015 г., III г. о., ГК, след анализ на практиката на ВКС, е даден отговор
на въпроса кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на
договор поради противоречие с добрите нрави, като е прието, че
само наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е
достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Приема се, че: "Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с
оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на
престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни
условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил
унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. При най-високата степен на нееквивалентност на
престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически
нулева. Тогава, ако сделката не е
симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с
добрите нрави".
С други думи, за да е налице нищожност на поддържаното
основание - значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации,
която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави,
неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. За да е налице накърняване на добрите нрави, поради
нееквивалентност на престациите, в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите - в решение № 615 от
15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС например е
прието, че нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от
пазарната, а в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г.
на I г.о. на ВКС - при двадесет и осем пъти по-ниска цена. Във второто
решение е подчертана необходимостта от значителна липса на
3
еквивалентност в насрещните престации. По абстрактен и принципен начин е
формулиран критерият за преценка на значителната нееквивалентност в
постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 452 от 25.06.2010 г. по
гр. д. № 4277 по описа за 2008 г. на I Г. О. на ВКС. Според това решение
съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от
приложимите към правоотношението законови разпоредби и от
добрите нрави. Законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може
да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри
нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е
такава, че практически да е сведена до липса на престация.
Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която
води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната
престация е практически нулева, каквато не е в настоящия казус.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда за ответника ЗД“Бул Инс“,
който се е представлявал от адв.М. Г.. Представен е договор за правна помощ и съдействие,
съгласно който на адвоката е заплатена сумата от 480,00 лева за процесуално
представителство по делото, която следва да се присъди в полза на ответника.
При този изход на делото в тежест на ищеца следва да бъде присъдената дължимата д.т. за
разглеждане на делото в размер на 50,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. М. с ЕГН:********** срещу ЗД “Бул Инс“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на регистрация гр.София иск за прогласяване
нищожността на споразумение от 17.09.2020г. между С. С. М. с ЕГН:********** и ЗД “Бул
Инс“ АД с ЕИК:********* по ликвидационна щета N:**********/21.08.2020г. образувана
вследствие на ПТП от 13.08.2020г. поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА С. С. М. с ЕГН:********** да заплати на ЗД “Бул Инс“ АД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на регистрация гр.София, сумата от 480,00 лева платено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото.
4
ОСЪЖДА С. С. М. с ЕГН:********** да заплати в полза на Русенски районен съд д.т. в
размер на 50,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5