№ 16660
гр. София, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110121786 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искови молби, подадени първоначално в Районен съд –
Благоевград, с вх. №№ 6398/28.03.2023 г.; 6401/28.03.2023 г.; 6404/28.03.2023
г.; 6425/28.03.2023 г.; 6429/28.03.2023 г., и 6437/28.03.2023 г., уточнени с молба
от 14.11.2023 г. (на лист 21 от делото), като исковите претенции са изменени
чрез увеличаването им в откритото заседание по делото на 05.06.2024 г. (на
лист 179 от делото) на ищеца К. Й. П. срещу „Файненшъл България“ ЕООД, с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника на недействителност на договори за поръчка за учредяване на
поръчителство с №№ 3612934/26.08.2019 г.; 3636766/23.09.2019 г.;
3686385/20.11.2019 г.; 37690002/14.02.2020 г.; 4098091/24.03.2021 г., и
4114912/12.04.2021 г., с които ответникът е поел задължение да поръчителства
за задълженията на ищеца по договори за кредит, сключени с „Изи асет
мениджмънт“ АД, със същите номера и от същите дати, както и за осъждане
на ответника да върне на ищеца следните платени по договорите за
учредяване на поръчителство суми:
1. по договор за осигуряване на поръчителство № 3612934/26.08.2019 г.–
132,20 лева;
2. по договор за осигуряване на поръчителство № 3636766/23.09.2019 г.
– 74,04 лева;
3. по договор за осигуряване на поръчителство № 3686385/20.11.2019 г.
– 99,25 лева;
4. по договор за осигуряване на поръчителство № 37690002/14.02.2020 г.
– 105,52 лева;
5. по договор за осигуряване на поръчителство № 4098091/24.03.2021 г.
1
– 88,66 лева, и
6. по договор за осигуряване на поръчителство № 4114912/12.04.2021 г.
– 77,32 лева.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил сключил с ответника шест
договора – с №№ 3612934/26.08.2019 г.; 3636766/23.09.2019 г.;
3686385/20.11.2019 г.; 37690002/14.02.2020 г.; 4098091/24.03.2021 г., и
4114912/12.04.2021 г., с които ответникът бил приел да се съгласи да
поръчителства по задълженията на ищеца към „Изи асет мениджмънт“ АД по
договори за кредит със същите номера, като за това ищеца да заплати на
ответника възнаграждение, което било в размери за посочените по-горе
договори съответно 200 лева; 150 лева; 150 лева; 150 лева; 150 лева, и 100
лева. Излагат се твърдения, че договорите за кредит, за които е учредено
поръчителство, са нищожни поради неправилно определяне на годишния
процент на разходите, като в същия не е включено възнаграждението за
поръчителство, което на практика е било задължително условие за
осигуряване на кредита, тъй като той се отпускал или при предоставяне от
ищеца на банкова гаранция, която за кредит в такъв размер никой не би бил
съгласен да учреди, или след намиране на двама много платежоспособни
поръчители. Отделно и самите договори за заплащане за предоставяне на
поръчителство се поддържа, че нямат основание, тъй като обслужват
задължение към свързано дружество, или са в противоречие с добрите нрави,
тъй като ответникът е дъщерно дружество на основния кредитор и реално не
се постига никакво обезпечение, а само се създава система от договори с цел
увеличаване на дължимите се разноски по договора за кредита. Претендират
се разноски.
Ответникът – „Файненшъл България“ ЕООД, е подал отговор на
исковата молба в законовия срок, с който оспорва исковата молба като
нередовна, защото съдържала данни относно договор за кредит, по който
вторият ответник не бил страна; поради липса на пълномощно на адвокат З. да
завежда дела по договори за осигуряване на поръчителство и заради неплатена
такса, както и защото с исковата молба не били представени доказателства, а
също и като недопустима, тъй като изпълнението на договора било
приключило и ищецът нямал интерес да иска обявяване на нищожността му, а
и вземанията по договорите били прехвърлени. Срещу основателността на
иска се посочва, че дружеството осъществявало по осъществяване на
гаранционни сделки за финансиране, каквато ищеца бил сключил свободно и
договорът бил независим от този за кредит, поради което бил действителен.
Договорите не нарушавали добросъвестността и не противоречали на добрите
нрави, като се плащало за действително предоставена услуга, която не
нарушавала добросъвестността в оборота. По искането за преценка на
неравноправността на възнаграждението се посочва, че клаузата за цена на
услуга не може да се проверява за неравноправност съгласно чл. 145, ал. 2
ЗЗП. Поради това се иска отхвърляне на иска.
Третото лице – помагач на ответника – „Изи асет мениджмънт“ АД,
излага становище, че не следва да бъде конституирано по делото.
2
В съдебното заседание страните не са се явили, за да вземат становище
по същество. В писмено становище ищецът поддържа исковете, като твърди,
че договорите очевидно са подписани със свързани с кредитор лице, за да
увечилат разходите по кредита.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението си за насрочване на делото от 12.03.2024 г. съдът е
обявил за безспорни между страните фактите, че между тях са сключени шест
договора, по силата на които ответникът възмездно се е задължил да
поръчителства на ищеца за задълженията му по шест кредита срещу третото
лице – помагач – „Изи асет мениджмънт“ АД, като договорите са представени
на лист 86 – 122 от делото, като са сключени съответно:
– за задълженията по договор за кредит № 3612934/26.08.2019 г. – срещу
възнаграждение от 463,19 лева (чл. 3, ал. 1, лист 87 от делото);
– за задълженията по договор за кредит № 3636766/23.09.2019 г. – срещу
възнаграждение от 347,19 лева (чл. 3, ал. 1, лист 91 от делото);
– за задълженията по договор за кредит № 3686385/20.11.2019 г. – срещу
възнаграждение от 347,49 лева (чл. 3, ал. 1, лист 95 от делото);
– за задълженията по договор за кредит № 37690002/14.02.2020 г. –
срещу възнаграждение от 288 лева (чл. 3, ал. 1, лист 98 от делото);
– за задълженията по договор за кредит № 4098091/23.03.2021 г. – срещу
възнаграждение от 231,96 лева (чл. 3, ал. 1, лист 112 от делото), и
– за задълженията по договор за кредит № 4114912/12.04.2021 г. – срещу
възнаграждение от 100 лева (чл. 3, ал. 1, лист 87 от делото) при главница по
кредита от 1000 лева.
Съгласно представен на лист 45 – 60 от делото Договор за паричен заем
№ 3612934/26.08.2019 г. ищецът е изтеглил на тази дата от „Изи асет
мениджмънт“ АД потребителски кредит в размер на 1000 лева, който е
следвало да върне на 13 двуседмични вноски по 84,37 лева с падеж на
последната – 24.02.2020 г., като кредитът е с лихва 35 % годишно, а в договора
е посочен годишен процент на разходите (ГПР) – 41,74 %, и обща сума за
връщане в размер на 1096,81 лева. В чл. 4 от договора е предвидено, че сумата
се отпуска на ищеца, ако той представи обезпечение – банкова гаранция или
двама поръчители, които да отговарят на определени условия, а ако не може
да предостави такова обезпечение до 3 дена от сключване на договора, то
кредиторът може да му посочи дружество поръчител.
Съгласно представен на лист 61 – 65 от делото Договор за паричен заем
№ 3636766/23.09.2019 г. ищецът е изтеглил на тази дата от „Изи асет
мениджмънт“ АД потребителски кредит в размер на 750 лева, който е
следвало да върне на 13 двуседмични вноски по 63,27 лева с падеж на
последната – 23.03.2020 г., като кредитът е с лихва 35 % годишно, а в договора
е посочен ГПР – 41,68 %, и обща сума за връщане в размер на 822,51 лева. В
чл. 4 от договора е предвидено, че сумата се отпуска на ищеца, ако той
3
представи обезпечение – банкова гаранция или двама поръчители, които да
отговарят на определени условия, а ако не може да предостави такова
обезпечение до 3 дена от сключване на договора, то кредиторът може да му
посочи дружество поръчител.
Съгласно представен на лист 66 – 70 от делото Договор за паричен заем
№ 3686385/20.11.2019 г. ищецът е изтеглил на тази дата от „Изи асет
мениджмънт“ АД потребителски кредит в размер на 750 лева, който е
следвало да върне на 13 двуседмични вноски по 63,27 лева с падеж на
последната – 20.05.2020 г., като кредитът е с лихва 35 % годишно, а в договора
е посочен ГПР – 41,68 %, и обща сума за връщане в размер на 822,51 лева. В
чл. 4 от договора е предвидено, че сумата се отпуска на ищеца, ако той
представи обезпечение – банкова гаранция или двама поръчители, които да
отговарят на определени условия, а ако не може да предостави такова
обезпечение до 3 дена от сключване на договора, то кредиторът може да му
посочи дружество поръчител.
Съгласно представен на лист 71 – 73 от делото Договор за паричен заем
№ 3769002/14.02.2020 г. ищецът е изтеглил на тази дата от „Изи асет
мениджмънт“ АД потребителски кредит в размер на 750 лева, който е
следвало да върне на 16 двуседмични вноски по 50 лева, като кредитът е с
лихва 40 % годишно, а в договора е посочен ГПР – 49,14 %, и обща сума за
връщане в размер на 800 лева. В чл. 4 от договора е предвидено, че сумата се
отпуска на ищеца, ако той представи обезпечение – банкова гаранция или
двама поръчители, които да отговарят на определени условия, а ако не може
да предостави такова обезпечение до 3 дена от сключване на договора, то
кредиторът може да му посочи дружество поръчител.
Съгласно представен на лист 74 – 78 от делото Договор за паричен заем
№ 4098091/23.03.2021 г. ищецът е изтеглил на тази дата от „Изи асет
мениджмънт“ АД потребителски кредит в размер на 750 лева, който е
следвало да върне на 12 двуседмични вноски по 65,67 лева с падеж на
последната – 16.06.2021 г., като кредитът е с лихва 40 % годишно, а в договора
е посочен ГПР – 47,84 %, и обща сума за връщане в размер на 788,04 лева. В
чл. 4 от договора е предвидено, че сумата се отпуска на ищеца, ако той
представи обезпечение – банкова гаранция или двама поръчители, които да
отговарят на определени условия, а ако не може да предостави такова
обезпечение до 3 дена от сключване на договора, то кредиторът може да му
посочи дружество поръчител.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 05.06.2024 г. (на лист 179 от делото), а в писмен вид –
на лист 142 – 177 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, се установява за
всеки договор, че ГПР при включване на задължението за плащане по
договора, по който ответникът е поел задължение за поръчителство, към
вноските по кредита се получава:
– по договор за кредит № 3612934/26.08.2019 г. – ГПР в размер на 112,31
% при посочен в договора ГПР – 41,74 %; по този договор за кредит, както и
4
по този за осигуряване на поръчителство по кредита, ищецът е платил общо
1159,83 лева (при главница от 1000 лева), от които за поръчителство – 132,20
лева;
– договор за кредит № 3636766/23.09.2019 г. – ГПР в размер на 112,31 %
при посочен в договора ГПР – 41,68 %; по този договор за кредит, както и по
този за осигуряване на поръчителство по кредита, ищецът е платил общо
839,49 лева (при главница от 750 лева), от които за поръчителство – 74,04
лева;
– по договор за кредит № 3686385/20.11.2019 г. – ГПР в размер на
112,31 % при посочен в договора ГПР – 41,68 %; по този договор за кредит,
както и по този за осигуряване на поръчителство по кредита, ищецът е платил
общо 869,96 лева (при главница от 750 лева), от които за поръчителство –
99,25 лева;
– по договор за кредит № 37690002/14.02.2020 г. – ГПР в размер на
146,87 % при посочен в договора ГПР – 49,14 %; по този договор за кредит,
както и по този за осигуряване на поръчителство по кредита, ищецът е платил
общо 873,84 лева (при главница от 750 лева), от които за поръчителство –
105,52 лева;
– по договор за кредит № 4098091/23.03.2021 г. – ГПР в размер на 154,59
% при посочен в договора ГПР – 47,84 %; по този договор за кредит, както и
по този за осигуряване на поръчителство по кредита, ищецът е платил общо
853,20 лева (при главница от 740 лева), от които за поръчителство – 88,66
лева, и
– по договор за кредит № 4114912/12.04.2021 г. – ГПР в размер на 156,43
% при посочен в договора ГПР – 46,62 %; по този договор за кредит, както и
по този за осигуряване на поръчителство по кредита, ищецът е платил общо
328,13 лева (при главница 1000 лева), от които за поръчителство – 77,32 лева.
При служебна проверка по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в
Търговския регистър съдът установява, че ответникът е еднолично дружество,
собственик на чийто капитал от 2017 г. е третото лице – помагач – „Изи асет
мениджмънт“ АД.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Първата група искове са установителни искове за установяване на
нищожността на договори за поръчителство с правна квалификация чл. 124,
ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД; чл. 26,
ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1,
т. 5 ЗЗП, и чл. 142, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПКр; чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр.
Възражението на ответника за недопустимост на тези искове е
неоснователно, тъй като отношенията по оспорените договори не са
приключили – ищецът твърди, че е плащал въз основа на тях и платеното
следва да му се върне, а съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т.
2 от Решение от 23 ноември 2023 г. по дело C-321/22 Provident Polska, за
5
предявяване на иск за установяване на недействителност на договор поради
неравноправни клаузи не се изисква установяване на специфичен интерес,
включително и когато ищецът разполага с друг иск или възражение, поради
което исковете са допустими.
Претенциите си за нищожност на договорите за поръчителство ищецът
на първо място обосновава с редица пороци на договорите за кредит, които
обаче сами по себе си не могат да се отразят на договорите за поемане на
задължение за поръчителстване, чиято действителност единствено е предмет
на исковете. Положението би било различно, ако ищецът претендираше
недействителност на договорите за кредит в отношенията си с ответника,
който не е страна по последните, но спрямо когото тези договори имат
рефлексно действие. Тези възражения имат отношение към възможния обхват
на поетото от ответника за ищеца поръчителство и точното съдържание на
правоотношението, но поради самостоятелния характер на договора за
предоставяне на поръчителство, те не влияят сами по себе си на неговата
действителност – така е прието и в практиката на ВКС в мотивите на Решение
№ 60260/19.08.2022 г. по гражданско дело № 490/2021 г., IV ГО.
Поради това съдът следва да приеме, че първата претенция за
нищожност на ищеца е за това, че договорите за предоставяне на
поръчителство са недействителни поради липса на основание – предвиждат
сключване на договор за обезпечаване на нищожен договор за кредит, и има
квалификация по чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД. Настоящият съдебен
състав намира, че тази претенция изисква преценка за действителност на
договорите за кредит, тъй като ако те се окажат напълно недействителни, не
би могло да съществува и поръчителство за тях.
Поради това, доколкото действителността на договора за кредит
съгласно чл. 22 ЗПКр е предварителен въпрос по този иск, настоящият състав
намира, че следва да се занимае първо с него в решението си, и по-конкретно с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно цитираните от ищцата принципни положения в практиката на
СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-
377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години
глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“,
дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на
потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична
сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1
ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати,
6
за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в
посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо,
което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги
води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в
знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са
част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
Напълно несъстоятелни са аргументите на ответника в отговорите му, че
това, че потребителят свободно бил избрал да сключи договор за кредит с
определени разходи означавало автоматично, че тези разходи могат да се
включат при изчисляването на ГПР не като разходи, а като получена по
договора за кредит сума, защото били свободно поето задължение. Ноторно е
от практиката на СЕС, прокламираните в Хартата на основните права на
Европейския съюз права, както и чл. 19, ал. 2 от Конституцията, че
потребителят е по-слабата страна в правоотношението, която е по-зле
информирана и неговото съгласие с погазването на правата му не може да се
тълкува като отказ от тях (така, между другото и чл. 3, ал. 2 ЗЗП). Поради това
основна задача на съда по потребителски дела е да отиде отвъд буквалното
съгласие на страните, за да възстанови икономическия баланс по договора в
съответствие със законовите правила за защита на потребителя и принципите
в тази насока – за това вж. и указанията, дадени от СЕС във вече цитираното
вече от решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, т. 52, и цитираната
там съдебна практика. Следователно с какво се е съгласил или не
потребителят, който не може да се очаква да е правно информиран, е въпрос
без всякаква релевантност за делото и повдигането му постига само,
единствено и едновременно две цели – да покаже търговец, който изразява
подобни аргументи, като флагрантно незачитащ правата на потребителите и
достоен за тяхната омраза, а не влизане в доверителни отношения, от една
страна, а от друга – да се досажда на съда с необходимостта да пише едни и
същи мотиви за преоткриване на отдавна постулирани принципи на правото.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
7
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
В случая във всички четири договори, по които се иска връщане на суми,
ГПР не включва възнаграждението за ответника, който автоматично става
поръчител по договорното отношение по първоначалните договори за кредит
на ищеца, ако последният не предостави друго определено в договора
обезпечение. Поради това възнаграждението на ответника се превръща в
разход за отпускане на кредита при описаните в текста на договора за кредит
условия (а не при други, напр. по-тежки, които първоначалният кредитор би
предложил, ако нямаше обезпечение), и следва да се включат н „общия размер
на разходите“ съгласно § 1, т. 1 ЗПКр. Това не е било направено в нито един от
текстовете на договорите за кредит, поради което всички те се явяват
нищожни на основание чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
Остава въпросът дали договорът за предоставяне на поръчителство се
явява сключен без основание, ако самият обезпечен договор е нищожен.
Причината да се прояви възможно колебание е правилото на чл. 23 ЗПКр, че
платеното по един нищожен договор за потребителски кредит се прихваща с
получената без основание от кредитополучателя главница, чието връщане
винаги се дължи. Тези разпоредби обаче се прилагат само между страните по
договора и не могат да променят факта, че поръчителството се урежда с
договор, който изрично следва да посочва предмета на главния дълг – така и
приетото от ВКС в Решение № 60260/19.08.2022 г. по гражданско дело №
490/2021 г., IV ГО, в което обаче се приема, че договорът за поръчителство е
относително самостоятелен и продължава да съществува и при частична
нищожност на обезпечения договор. Според настоящия съдебен състав обаче
това не е така при пълна нищожност на този договор, при която длъжникът не
може да търпи договорна обвръзка с поръчителя, особено такава, при която
поръчителството е възмездно, и макар че не дължи на първоначалния си
кредитор нищо повече от полученото от него, да трябва да плаща на гарант за
обезпечение, което не е съществувало. Подобно тълкуване е несъвместимо с
института на недействителността, особено в потребителското право, където
потребителят като по-слаба страна не трябва да търпи санкционни последици,
щом е сключил недействителен договор по вина на търговеца. Следователно
исковете за прогласяване на нищожност на договорите за осигуряване на
обезпечение следва да се уважат изцяло на първото заявено от ищеца
основание – липса на основание на договорите поради нищожност на
договорите за кредит.
Поради уважаване на предявените от ищеца искове на първото
основание за нищожност на договорите, тъй като останалите основания са
съединени при условия на евентуалност, съдът няма да ги разглежда.
По осъдителните искове: тези искове се предявяват за връщане на
платеното възнаграждение за осигуряване на поръчителство.
Съдът приема, че исковете са с правна квалификация по чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, т.е. за връщане на пряко платено от ищеца на ответника,
8
макар че тук има особеност – плащанията, извършени от ищеца, не са били по
сметка на ответника, а на първоначалния кредитор – третото лице – помагач
„Изи асет мениджмънт“ АД, съгласно изрична уговорка в договорите за
поръчителство, като съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД това лице се явява овластено
(има пасивна представителна власт) да получава пари за ответника.
Поради това по договорите, по които ищецът е платил на първоначалния
кредитор – третото лице – помагач, повече от сумата на получената главница,
което се установява от неоспореното заключение на счетоводната експертиза,
исковете следва да се уважат изцяло, т.е. за сумите:
– по договор за осигуряване на поръчителство № 3612934/26.08.2019 г. –
132,20 лева;
– по договор за осигуряване на поръчителство № 3636766/23.09.2019 г. –
74,04 лева;
– по договор за осигуряване на поръчителство № 3686385/20.11.2019 г. –
99,25 лева;
– по договор за осигуряване на поръчителство № 37690002/14.02.2020 г.
– 105,52 лева, и
– по договор за осигуряване на поръчителство № 4098091/24.03.2021 г. –
88,66 лева, като претенциите се уважат със законната лихва от датата на
получаване на исковата молба.
По договор № 4114912/12.04.2021 г., по който ищецът е платил на
третото лице – помагач 328,13 лева при главница (получена по договора сума)
от 1000 лева, исковата претенция трябва да се отхвърли. Това е така,
доколкото ищецът е имал към получателя на плащането дълг от 1000 лева, а
искът е предявен за платено изцяло и напълно без основание. Ако при самото
плащане ищецът изрично не е направил уточнение, че плаща за
предоставеното от ответника поръчителство, неговото плащане следва да се
отнесе към комбинацията от договори за кредит и поръчителство, по която той
е следвало да плаща всеки месец, то не може да се установи дали той е платил
предварително вноската си по кредита, по който пълният размер на
задължението все още не е погасен, или е направил плащане към ответника.
Поради това, доколкото предявеният иск е за връщане на платеното без
каквото и да е основание, той следва да се отхвърли за претендираните 77,32
лева по този договор.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът –
пропорционално на уважената част от исковете (5499,67 от 5576,99 лева, или
98,61 % от претенциите), и ответникът – пропорционално на отхвърлената
част (1,39 %), на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е освободен от разноски в производството, а адвокатът му
претендира адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за безплатна правна
помощ. За уговарянето представя договор от непосочена дата (на лист 140
от делото), който обаче е за договорена правна защита по договори за банков
кредит, а настоящото дело е по такива за осигуряване на платено
9
поръчителство, а съдът е наясно, че между ищеца и адвоката му има уговорки
за защита по множество дела, поради което следва да се приеме, че този
договор е за защита по други дела, които се водят или ще се водят за ищеца по
договорите за кредит. Представеното на лист 22 от делото пълномощно не
може да обоснове извод за уговорка за безплатна правна помощ, която
съгласно чл. 36 ЗАдв е изключение, а не правило. Поради това на адвоката на
ищеца не следва да се присъждат разноски.
Тъй като ищецът е освободен от разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК същите следва да се платят на съда от ответника пропорционално на
уважената част от исковете, като са извършени от бюджета на съда разноски за
експертиза – общо 900 лева, от които ответникът следва да възстанови 98,61
%, или 887,49 лева, както и държавна такса върху уважения размер на
исковете – 5499,67 лева, или 219,99 лева.
Ответникът се представлява от юрисконсулт, на когото съдът определя
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК поради неявяване по делото възнаграждение в
размер на 125 лева, от които ищецът следва да плати 1,39 %, или 1,74 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К. Й. П. искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал.
2, предл. четвърто ЗЗД, по отношение на „Файненшъл България“ ЕООД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, ет. 2, ап. 40 – 46, че същото не е страна по сключените с К. Й. П., с ЕГН:
**********, и постоянен адрес: Б., ж.к. „А. м.“, бл. **, ет. *, ап. **, договори за
предоставяне на поръчителство №№ 3612934/26.08.2019 г.;
3636766/23.09.2019 г.; 3686385/20.11.2019 г.; 37690002/14.02.2020 г.;
4098091/24.03.2021 г.; 4114912/12.04.2021 г. от страна на дружеството –
ответник по договори за кредит, сключени между ищеца и „Изи асет
мениджмънт“ АД със същите номера и от същите дати, поради липса на
основание заради нищожност на обезпечаваните договори за кредит.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Файненшъл
България“ ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, да плати на К. Й. П., с ЕГН:
**********, и постоянен адрес: Б., ж.к. „А. м.“, бл. **, ет. *, ап. **,
неоснователно удържаните от последния по нищожни договори
възнаграждения за осигуряване на поръчителство по следните договори и в
следните размери:
1. по договор за осигуряване на поръчителство № 3612934/26.08.2019 г.
– 132,20 лева (сто тридесет и два лева и 20 стотинки);
2. по договор за осигуряване на поръчителство № 3636766/23.09.2019 г.
– 74,04 лева (седемдесет и четири лева и 4 стотинки);
3. по договор за осигуряване на поръчителство № 3686385/20.11.2019 г.
10
– 99,25 лева (деветдесет и девет лева и 25 стотинки);
4. по договор за осигуряване на поръчителство № 37690002/14.02.2020 г.
– 105,52 лева (сто и пет лева и 52 стотинки), и
5. по договор за осигуряване на поръчителство № 4098091/24.03.2021 г.
– 88,66 лева (осемдесет и осем лева и 66 стотинки),
ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка от
горепосочените суми от датата на подаване на исковите молби – 28.03.2023 г.,
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Й. П. иск с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на „Файненшъл България“ ЕООД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, ет. 2, ап. 40 – 46, да плати на К. Й. П., с ЕГН: **********, и постоянен
адрес: Б., ж.к. „А. м.“, бл. **, ет. *, ап. **, сумата от 77,32 лева (седемдесет и
седем лева и 32 стотинки) – неоснователно платено по договор за осигуряване
на поръчителство № 4114912/12.04.2021 г. възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК К. Й. П., с ЕГН:
**********, и постоянен адрес: Б., ж.к. „А. м.“, бл. **, ет. *, ап. **, да плати на
„Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, сумата от 1,74 лева
(един лев и 74 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Файненшъл България“
ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, да плати по бюджетна сметка на Софийския
районен съд сумата от 887,49 лева (осемстотин осемдесет и седем лева и и 49
стотинки) – поети от съда разноски за експертиза, и 219,99 лева (двеста и
деветнадесет лева и 99 стотинки) – държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11