№ 102
гр. гр. Добрич, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20243200500036 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба с вх.№ 260555/15.03.2021г. подадена от С. В. С. с ЕГН **********, от
гр. В., и Д. Я. С. с ЕГН **********, от гр. Д., чрез адв.И. З.-САК, срещу
Решение №260015/02.02.2021г., поправено с решение 260024/01.12.2023г. по
гр.д.№11/2020 г. на РС-Т., с което са обявени за относително недействителни
по отношение на ищцата Ж. С. С. с ЕГН **********, действаща чрез
законния си представител-майка и И. А. П., с ЕГН **********, двете от гр.В.,
с настоящ адрес: Г., сключените между ответниците С. В. С. с
ЕГН********** и Д. Я. С. с ЕГН **********, договори за покупко-
прадажба от 09.10.2018 година , обективирани в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот - земеделска земя № 141, том IV, рег.№ 2966,
дело № 486/2018г., вписан в Служба по вписванията - гр. Т. под Акт № 162,
том VI, дело №845/2018г., вх.рег. № 1922/09.10.2018г., и в Нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот - земеделска земя № 142, том IV, рег.№
2967, дело № 487/2018г., вписан в Служба по вписванията - гр. Т. под Акт №
163, том VI, дело №846/2018г., вх.рег. № 1923/09.10.2018г.
Обжалваното решение намира за неправилно и незаконосъобразно с
1
доводи, свеждащи се до неправилен и немотивиран извод на районния съд че
ищцата Ж.а С. се лигитимира като кредитор на ответника С. С., тъй като към
момента на сделката и към момента на завеждане на настоящия иск всички
задължения на ответника към ищцата били погасени. Ищцата се възползвала
от правото си на авансово плащане на издръжката от Публичните органи в Г.
още преди да се сдобие с изпълнителен лист и едновременно с това същите
вземания повторно претендирала по изп.д.№20178950401238 на ЧСИ Л.С..
Чрез публичния орган в Г. погасил задължения в размер на 10 515евро и имал
надвенесени суми в размер на 1223евро към датата на издаване на
удостоверението от Социалната служба в М., което получил на 10.08.2020. По
изпълнителното дело имало множество писмени доказателства, които
опровергавали качеството и на кредитор и които не били съобразени от съда,
който не съобразил и отговорите на двамата ответника. Неправилен и
незаконосъобразен бил извода на съда за увреждащия характер на сделките,
без да имало доказателства в тази насока и без да е ясно как съда достигнал
до този извод. Неправилно РС приел за ирелевантно за иска по чл.135 от ЗЗД
обстоятелството, че длъжника разполага с друго имущество. Неправилно
приел и, че длъжника винаги знае за увреждането когато разпоредителната
сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Неправилен
бил и извода за знание у приобретателя . Нямало доказателства Д. С. да е
знаел към 09.10.2018г., че С. С. има задължения към кредитори, които не са
погасени. Не се установявало двамата ответници за определен период да имат
един адрес. Доказателствата по изпълнителното дело опровергавали този
извод. Към датата на сделката Д. С. не бил живял на съпружески начала с
майката на С. С.. Знанието, че С. С. дължи издръжка на детето си Ж. С. не
било равносилно на знание за увреждане, тъй като на Д. С. било известно, че
той своевременно погасява задължението си. Неправилно съдът не съобразил
висящността на две дела между същите страни, образувани по искове по член
439 от ГПК с преюдициално значение за настоящото производство, което
предпоставяло спирането му на основание по чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.
В писмен отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
насрещната страна излага доводи за неоснователност на оспорването на
изводите на РС, че е активно легитимирана по иска като носител на съдебно
признати вземания за издръжка по силата на постановеното на 30.12.2016г.
решение на РС-М.. В отговорите на исковата молба и двамата ответници
2
заявили знание за задължението за издръжка на С. С.. Поддържа, че
вземанията, за установяване погасяването на които въззивникът прилага ново
доказателство към въззивната жалба, са различни от вземанията за издръжка
– предмет на изпълнителния титул и съдебното решение и съставляват
вземания за социална помощ по Закона за авансовите издръжки. Правилни
намира и другите оспорени изводи в обжалваното решение- за увреждащия
характер на сделките, за знание у втория ответник за увреждането с оглед
приложимостта на презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД при установената
фактическа близост между него и длъжника, липсата на оборващи я
доказателства и с оглед предмета и условията по двете сделки- разпореждане
с повече от 70дка земеделска земя на цена приблизително равна на данъчната
оценка, с един и същ купувач, в един и същи ден, при един и същ нотариус,
но в две нотариални производства, и то 10дни преди да бъде обявен купувач
по публична продан с продължителност 18.09.2018г.-18.10.2018г. на
възбранени имоти на С. С.. Иска потвърждаване на решението.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало
25.02.2021г., когато е връчен препис от решението на обжалващите, и край
11.03.2021г., чрез изпращането и по куриер на 11.03.2021г., отговаря на
изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 и чл.261 от ГПК/след проведена
процедура за отстраняване на нередовности във връзка с дължимата държавна
такса, което е наложило прекратяване на образуваното при първоначалното и
постъпване в ДОС в.гр.д.№351/2021г.по описа на съда и връщане на
администриращия районен съд/.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при
надлежно упражнено с искова молба вх.№101/14.01.2020г. от малолетната
тогава Ж. С. С. с ЕГН **********, действаща чрез законния си представител-
3
майка и И. А. П., с ЕГН **********, двете от гр.В., с настоящ адрес: Г.,
срещу С. В. С. с ЕГН********** от гр.В., ***, и Д. Я. С. с ЕГН ********** от
гр.Д., право на иск по чл.135 от ЗЗД за прогласяване за относително
недействителни по отношение на Ж. С. С. в качеството и на кредитор на
ответника С. В. С. на увреждащите я четири договора за продажба на
земеделска земя от 09.10.2018 година , сключени с два нотариални акта -
нотариален акт за покупко-продажба № 141, том IV, рег.№ 2966, дело №
486/2018г. на нотариус с рег.№191 на НК, вписан в Служба по вписванията -
гр. Т. под Акт № 162, том VI, дело №845/2018г., вх.рег. № 1922/09.10.2018г.,
и нотариален акт за покупко- продажба № 142, том IV, рег.№ 2967, дело №
487/2018г. на нотариус с рег.№191 на НК, вписан в Служба по вписванията -
гр. Т. под Акт № 163, том VI, дело №846/2018г., вх.рег. № 1923/09.10.2018г., с
които ответникът С. В. С. е продал на втория ответник Д. Я. С. собствените
си четири недвижими имота: ПИ с идентификатор 39127.101.37 по КККР на
с. К., общ. Т., с площ от 17 337 кв.м.; 1/2ид.част от ПИ с идентификатор
72271.108.10 по КККР на гр. Т., с площ от 10 251 кв.м; ПИ с идентификатор
72271.48.24 по КККР на гр. Т., с площ от 22 006 кв.м.; ПИ с идентификатор
72271.48.25 по КККР на гр. Т., с площ от 22 004 кв.м.
Наведените от ищцата фактически твърдения са за образувано от нея на
04.07.2017г. срещу ответника С. В. С. изпълнително дело №20178950401238
по описа на ЧСИ Л.С. с рег. № 895 с район на действие Окръжен съд-В., за
събиране на вземането и за месечна издръжка, присъдена с влязло в сила на
30.12.2016г. съдебно решение по семейно дело № 524 FH 83/16 RE на Районен
съд М., за изпълнение на което решение, в производство по чл.627б от ГПК
по ч.гр.д.№893/2017г. на ОС-В. е издаден изпълнителен лист
№295/28.06.2017г.. Изложени са и доводи относно съдебно постановения
начин на определяне на размера на вземането и за издръжка на база
възрастовата група- определяема на етапи с нарастване на възрастта и, като
считано от 01.03.2016г. ответникът и дължал месечна издръжка за 2-ра
възрастова група, а от 01.03.2019г. и дължал месечна издръжка за 3-та
възрастова група. Със същото решение ответникът С. В. С. бил осъден и за
издръжка в нейна полза за минал период -от 01.11.2015г.до 29.02.2016г. в
размер на общо 746евро, както и за разходите и по дело - 492.45евро.
Излага се и, че към м.ноември 2017г. задължението на ответника С. В. С.
възлизало в размер на 7395,54 евро, в левова равностойност 14 464.42лева, че
4
в резултат на приложен изпълнителен способ „запор върху банкови сметки“
по изпълнителното дело постъпила по сметка на ЧСИ сума в размер на
11559,96 лева, че след дата 03.07.2018 година по изпълнителното дело
нямало постъпило плащане от длъжника. Към 01.01.2020г. задължението на
длъжника по изпълнителното дело възлизало на 10 454.06евро/20 446.36лева/.
Била кредитор с изискуемо и ликвидно вземане по силата на съдебното
решение и към датата 09.10.2018г., когато ответникът С. В. С. сключил с
ответника Д. Я. С. процесните договори за продажба и така се разпоредил със
земеделска земя на обща площ от 71.598дка, находяща се в землището на
общ.Т., за обща продажна цена от 13.500лева, сума достатъчна да
удовлетвори вземането и, което към него момент възлизало на 9.996.36лева/5
111.06евро/. Разпоредителните сделки С. В. С. извършил при наличие на
знание, че уврежда правата на кредитора си Ж. С. С. с присъдено вземане за
издръжка до навършване на пълнолетие, за което е издаден изпълнителен
лист и има висящо изпълнително дело. Налице било знание за увреждане и у
приобретателя Д. Я. С., който живеел в едно домакинство, на съпружески
начала с майката на С. В. С. на адрес гр.Д., бил баща на брата на С. В. С.,
което ги правело роднини по сватовство от първа степен. Това давало
основание да се приеме за невъзможно партньорът на биологичният родител
да не е наясно, че доведения/заварения му син има задължения, житейски
логично било да си знаят всички семейни и лични проблеми.
Тъй като била кредитор по силата на влязло в сила на 30.12.2016г.
съдебно решение по семейно дело № 524 FH 83/16 RE на Районен съд М., за
изпълнение на което е издаден изпълнителен лист №295/28.06.2017г. и
длъжникът С. В. С. извършил увреждащо я като кредитор действие при
знание за увреждане у него и у втория ответник, налице били условията на
чл.135, от ЗЗД да бъдат обявени за недействителни по отношение на нея на
договорите за продажба на четирите земеделски имота, каквото искане е
отправено към съда.
В срока по чл.131 от ГПК, в писмен отговор вх. № 716/03.04.2020 г.
ответникът С. В. С. е оспорил исковете. Излага и, че действително в полза на
ищцата е налице алиментно задължение, от което не следвало, че ищцата му
е кредитор, тъй като своевременно изпълнявал задълженията си да изплаща
месечна издръжка, като в много случаи предплащал същата. Съдебният
процес в РГ. протекъл в негово отсъствие поради трудовата му ангажираност
5
на борда на презокеански кораби. След като получил информация за
съдебното решение погасил изцяло задълженията за издръжка посочени в
исковата молба, както и тия, чиято изискуемост междувременно е настъпила.
Процесните сделки не били сключени с цел увреждане на ищцата, тъй като
паричните суми от продажбата на имотите били употребени за погасяване на
алиментните му задължения. Да се приемело, че всяка една сделка на
родител, който е задължен за издръжка към детето си до пълнолетие му е
относително недействителна означавало да се разшири обхвата на
императивната разпоредба на чл.135 от ЗЗД. Детето не следвало да се счита за
кредитор на родителя когато нямало неизплатени изискуеми месечни вноски.
Неправилната интерпретация, че детето е кредитор и за неизискуемите
вноски за издръжка давало възможност на законния му представител да
спекулира, като завежда различни дела с цел да му създава неудобства.
Излага и, че принципно децата в РГ. получавали издръжката си от социалните
служби, а осъденият родител заплащал издръжката на социалните служби и
не била възможна хипотеза детето да не е получило издръжката си. Получил
писмо от социалната служба, изискващо всички плащания за издръжка да
бъдат изплащани на нея, защото в противен случай издръжката щяла да се
счита неплатена. Въпреки това законният представител на детето образувал
изпълнително дело в РБългария, по което не били признати представените
доказателства за плащане на издръжката.
В срока по чл.131 от ГПК, в писмен отговор вх. № 685/23.03.2020г.
ответникът Д. Я. С. е изразил становище, че иска е допустим и
неоснователен. Конкретно излага, че Ж. С. С. няма качеството на кредитор
спрямо С. В. С., тъй като към завеждане на иска задължението му към нея
вече е било погасено. Оспорва, че към дата на сделките - 09.10.2018г. е
съжителствал на съпружески начала с майката на С. В. С.. Научил за
претенциите на ищцата от исковата молба по настоящия спор. Не му било
известно, че сключването на сделките увреждало интересите на ищцата.
Знанието, че С. С. дължи на ищцата издръжка не било равносилно на знание
за увреждане, тъй като бил наясно, че С. С. е добросъвестен гражданин и
баща, който своеременно погасявал ежемесечната издръжка към дъщеря си,
за което имал и материални възможности. Сделките не намалявали
патримониума му, а просто трансформирали недвижим имот в пари, която
трансформация завишавала ликвидността. С наличните пари той можел да
6
погасява задълженията си за издръжка, тогава, когато възникнат, докато не
можел да погаси с прехвърляне на имот. Защото алиментните задължения
били погасени, но продължавали да се претендират, С. С. предявил два иска с
правно основание чл.439 от ГПК пред РС-В. с преюдициално значение за
настоящия спор, който следвало да бъде спрян до приключване на
производството по гр.д.№18700/2019г.и гр.д.№17497/2019г. на РС-В..
Предявените искове са с правно основание чл. 135 от ЗЗД, уважени от
районния съд и обжалваното решение въззивната инстанция намира за
правилно по следните съображения:
Предмет на предявените искове по чл.135 от ЗЗД са сключени на
09.10.2018г. с нотариален акт за покупко-продажба № 141, том IV, рег.№
2966, дело № 486/2018г. на нотариус с рег.№191 на НК, вписан в Служба по
вписванията - гр. Т. под Акт № 162, том VI, дело №845/2018г., вх.рег. №
1922/09.10.2018г., и нотариален акт за покупко- продажба № 142, том IV, рег.
№ 2967, дело № 487/2018г. на нотариус с рег.№191 на НК, вписан в Служба
по вписванията - гр. Т. под Акт № 163, том VI, дело №846/2018г., вх.рег. №
1923/09.10.2018г., договори, с които ответникът С. В. С. продал на втория
ответник Д. Я. С. собствените си четири недвижими имота: ПИ с
идентификатор 39127.101.37 по КККР на с. К., общ. Т., с площ от 17 337 кв.м.
продал за сумата от 3000лева; 1/2ид.част от ПИ с идентификатор 72271.108.10
по КККР на гр. Т., с площ от 10 251 кв.м. продал за сумата от 1500лева; ПИ с
идентификатор 72271.48.24 по КККР на гр. Т., с площ от 22 006 кв.м. продал
за сумата от 4500лева; ПИ с идентификатор 72271.48.25 по КККР на гр. Т., с
площ от 22 004 кв.м. продал за сумата от 4500лева.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредитор може да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако последният при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също
да е знаело за увреждането. Следователно, предпоставките за уважаване на
иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, са: Ищецът да притежава
качеството на кредитор; Да е налице увреждащо кредитора действие от страна
на длъжника; Длъжникът да е знаел за увреждането към датата на
извършването му. Понеже в случая действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
7
От доказателствата по делото се установява, няма и спор между страните,
че с влязло в сила на 30.12.2016г. съдебно решение по семейно дело № 524 FH
83/16 RE на Районен съд М., ответникът С. В. С. е осъден да заплаща на
детето си Ж. С. С., родена на ***г., на първо число от всеки месец, считано от
01.03.2016г. месечна издръжка, определена по размер на 100% от съответната
минимална издръжка по чл.1612а, ал.1 от Граждански кодекс за 2-ра
възрастова група, минус половината помощ за отглеждане на 1дете, а считано
от 01.03.2019г. месечна издръжка, определена по размер на 100% от
съответната минимална издръжка за 3-та възрастова група, минус половината
помощ за отглеждане на 1дете , както и да заплати на Ж. С. С. издръжка за
минал период 01.11.2015г.-29.02.2016г. в общ размер от 746евро и разходи за
производството в размер на 492.54евро. Според мотивите на решението на
съда в М. минималната издръжка по чл.1612а, ал.1 от Граждански кодекс в
зависимост от възрастта на детето от 01.03.2016г. възлиза на: за времето до
навършване на шестгодишна възраст/първа възрастова степен/-335евро; за
времето от седмата до дванадесетгодишната възраст/втора възрастова
степен/-384евро; от 13-та година/трета възрастова степен/-450евро. Прието е
от съда в М. и, че тъй като детето се отглежда от единия родител, паричната
помощ за отглеждане на дете се начислява на половина и към 01.01.2016г.за
отглеждане на едно дете е 190евро. Посочено е, че в случай на повишаване на
законовата минимална издръжка съгласно чл.-1612а от Гражданския кодекс
или на повишаване на паричните помощи за отглеждане дете, размера на
издръжката може да се променя.
За изпълнение на решението на съда в М. по ч.гр.д.№893/2017г. на ОС-В.
е издаден изпълнителен лист №295/28.06.2017г.. За събиране на
удостовереното с изпълнителния лист вземане на Ж. С. С. за издръжката,
дължима от С. В. С., а именно: сумата от 289 евро месечно, платима
предварително на първо число от всеки месец, считано от 01.03.2016 до
31.12.2016г.; сумата от 297 евро месечно, платима предварително на първо
число всеки месец, считано от 01.01.2017г. до 01.03.2019г., от който момент
нататък издръжка в размер на 100% от съответната минимална издръжка по
чл.1612а, ал.1 от Граждански кодекс-Г. за 3-та възрастова група минус
половината помощ за отглеждане на 1дете , както и сумата от 756евро
издръжка за периода 01.11.2015г.-29.02.2016г. и 492.54евро разноски за
производството пред съда в М., на 04.07.2017г. е образувано изпълнително
8
дело № 20178950401238 по описа на ЧСИ Л. С. с рег. № 895 на КЧСИ и район
на действие Окръжен съд-В.. Изпълнението е насочено срещу имуществени
права на длъжника С. В. С. като е наложен запор върху вземанията му от
банки, на 17.04.2-17г. е вписана възбрана върху 1/2ид.част от имот/земя и
сграда/ в гр.Д.; на 12.07.2017г. е вписана възбрана върху 1/2ид.част от
апартамент №18 в гр.В., ***, върху 1/2ид.част от апартамент №3 в гр.В., ***,
вх./, ет.1; на 28.6.2018г. е вписана възбрана върху два земеделски имота-
№001011 в землището на с.Р.В., общ.В.д., обл.В., и №035118 в землището на
с.Ч., общ.В.д., обл.В.. По отношение на двата земеделски имота са
предприети и действия по осребряването им- насрочена е публична продан с
продължитеност 18.09.2018-18.10.2018г., провеждането на която е било
препятствано от наложената с определение от 15.10.2018г. по ч.гр.д.
№1322/2018г.на РС-Провадия „спиране на изпълнителното дело“, нова
публична продан е насрочена за времето 26.02.2019г.-26.03.2019г., но няма
данни за изхода от нея, респ.за осребряване на имотите.
Изпълнителни действия по отношение на имотите, предмет на
атакуваните по реда на чл.135 от ЗЗД договори няма данни да са
предприемани, същите не са били и обект на обезпечителни мерки.
До длъжника по изпълнителното дело С. В. С. с посочен по делото адрес
в гр.Д., е изпратена по пощата, с писмо с обратна разписка, покана за
доброволно изпълнение изх.№9882/05.07.2017г., към която според
съдържанието и е бил приложен изпълнителния лист. По данни от обратната
разписка пратката е получена на адреса на датата 12.07.2017г. от Д. Я. С.,
втория ответник. От приложената по изпълнителното дело справка от
НБД“Население“ от 26.07.2017г. длъжникът С. В. С. е имал регистриран
поС.ен адрес в гр.Д. от датата 07.07.2005г., а настоящ в гр.В., ***, ап.8 от
датата 29.06.2017г., регистриран и като поС.ен от датата 07.11.2017г.,
съгласно справка от НБД“Население“от 28.03.2019г.
С молба вх.№07320/26.07.2017г./л.57 от изп.д./ получИ.т адресираното до
С. В. С. писмо Д. Я. С. е уведомил ЧСИ, че след като е отворил плика,
установил, че в него се намират покана за доброволно изпълнение изх.
№9882/05.07.2017г. и изпълнителен лист №295/28.06.2017г., изпратени до
лицето С. В. С., че не е пълномощник и няма кръвна връзка с последния, към
настоящия момент не може да установи контакт със същия, поради което
9
връща получените документи.
Не е спорно, и данните по изпълнителното дело сочат в резултат на
приложен изпълнителен способ „запор върху вземане от банка“ да са
постъпили суми, както и съгласно отбелязванията на гърба на изпълнителния
лист, да са изплатени на взискателя на датата 15.11.2017г 10 441.81лева, на
датата 29.12.2017г.-87.45лева, на датата 02.07.2018г.-328.50лева.
Не е спорно, установява се и, че длъжника е оспорил по реда на чл.439 от
ГПК /в две искови производство по гр.д.№ 17497/2019 г. и по гр.д.
№18700/2019г., двете на Районен съд В./ дължимостта на суми за издръжка по
изпълнителния лист, поради погасяване чрез плащане, а именно:за периода от
01.03.2016г. - 25.08.2017 г. общо в размер на 14825, 39 лева, за периода
25.08.2017г. - месец октомври 2018 г./до крайната дата на обявената
публичната продан на неговите земеделски имоти- 19.10.2018 г./ общо в
размер на 8132,32 лева; сумата 746 евро, представляващи неплатена издръжка
за периода 01.11.2015 г. до 29.02.2016 г. и сумата от 492, 54евро,
представляващи разноски в производството пред съда в М./всичките предмет
на гр.д.№ 17497/2019 г.на ВРС/, и на сумата от 572 евро с левова
равностойност от 1 118. 74 лева, представляваща месечна издръжка за
периода 01.03.2019г.-01.05.2019г./предмет на гр.д.№18700/2019г.на ВРС/. С
влязло в сила на 20.03.2023г. решение по гр.д.№17497/2019 г. на Районен съд
В., е признато за установено, че вземането за издръжка на взискателя Ж. С. С.,
което се събира по изпълнително дело №20176950401236 на ЧСИ Л.С., рег. №
695 при КЧСИ с район на действие - ВОС, а именно за периода от 1.03.2016 г.
до 25.08.2017 г. общо в размер на 14825, 39 лева; за периода от 25.08.2017 г.
до месец октомври 2018 г. общо в размер на 8132, 32 лева; 746 евро неплатена
издръжка за периода 1.11.2015 г.- 29.02.2016г. и сумата от 492, 54 евро
разноски в производството пред съда в М., е погасено чрез плащане след
приключването на съдебното дирене в производството по семейно дело №
524FH83/16RE. С влязло в сила на 19.10.2022г. решение по гр.д.№17497/2019
г. на Районен съд В., е признато за установено, че С. В. С. не дължи на
взискателя Ж. С. С. и сумата от сумата от 572 евро с левова равностойност от
1 118. 74 лева, представляваща месечна издръжка за периода 01.03.2019г.-
01.05.2019г.
Така със сила на присъдено нещо е установено погасяване на
10
падежирани, „стари“ месечни задължения, но задължението за издръжка е за
периодично плащане и по силата на съдебното решение на съда в М.
ответникът С. В. С. дължи издръжка до навършване на пълнолетие на Ж. С. С.
, която понастоящем е на 17 години /родена е на 17.03.2007г./. Няма
обстоятелства от които да се изведе извод, че е освободен от задължението да
плаща и занапред периодично средства за издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете.
Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД може да е всеки титуляр на
действително парично или непарично вземане, което не е прекратено или
погасено. Възникването на потестативното право на кредитора да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделката, с която длъжникът го
уврежда дори не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила
решение/така ТР №2/2017г. ОСГТК на ВКС/, достатъчно е да е действително
и да съществува /дали е изискуемо или ликвидно не е от значение/. В
производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че
вземането съществува, ако то произтича от твърдяните от ищеца факти, освен
ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо/ решение №
35/12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2017 г., III г. о., решение №
65/25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № ********* г., ГК, IV г. о., решение №
639/06.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., ГК, IV г. о./.
В случая отречени със сила на присъдено нещо са само падежирани
месечни задължения/до 01.05.2019г./, но съдебните решения, цитирани по-
горе, не формират сила на присъдено нещо за останалите месечни издръжки
до навършване на пълнолетие на ищцата. Ищцата има качеството на
кредитор, който е легитимиран да иска обявяването за недействителна по
отношение на себе си на процесните увреждащи сделки - има вземания от
първия ответник, които подлежат и на принудително изпълнение, тъй като
разполага и с изпълнителен титул- изпълнителен лист, издаден въз основа на
влязло в сила на 30.12.2016г. съдебно решение по семейно дело № 524 FH
83/16 RE на Районен съд М.. Вземането за издръжка е възникнало преди
увреждащото действие, извършено на 09.10.2018г.. Дългът на ответникът С.
В. С. не е напълно погасен, а само пълното погасяване на задължението
спрямо кредитора може да има значение за резултата по иска. Осъщественото
в хода на изпълнителното производство плащане е погасило частично
задължението за издръжка, което както беше посочено по-горе е от
11
категорията на периодично плащаните, т.е.дължи се ежемесечно за периода
на непълнолетие. Не се касае за пълно предварително погасяване на
вземанията по изпълнителния лист и занапред-погасяване на всички
присъдени месечни плащания за целия период на издръжката. Принципно
няма пречка издръжката на ненавършило пълнолетие дете да се плати
авансово, но настоящия случай не е такъв. Изрично в този смисъл и
изявленията на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание
от 27.03.2024г., че не е погасил задължението си за издръжка за целия период
до навършване на пълнолетие на ищцата, а падежираните месечни плащания.
Вън от това фактът на съществуване на непогасени парични вземания към
датата на предявяване на иска не е и в тежест на установяване от ищцата.
Ако вземането понастоящем не съществува, решението по иска по чл.135 от
ГПК, предмет на който не е самото вземане, няма да изпълни
предназначението си, защото то поражда действие доколкото ищеца има
качеството кредитор. Относителната недействителност е само спрямо
кредитора, упражнил правото по чл. 135 ЗЗД/сделката запазва действието си
по отношение на страните по нея/, и доколкото съществува качеството му на
неудовлетворен кредитор, лесно може да бъде преодоляна като длъжникът
плати задълженията си към кредитора. Ако ищецът е изгубил това качество,
то не би могъл да иска изпълнение на решението като насочи и иска
принудително изпълнение чрез осребряване на правото, предмет на сделката,
призната по иска по чл.135 от ЗЗД за относително недействителна. Както
беше посочено по-горе в склучая ответникът-длъжник и не твърди
присъдената издръжка да е платена и занапред , т.е. напълно за периода на
непълнолетието на ищцата.
Що се касае до спорният между страните въпрос относно знанието за
увреждане, то същият е разрешен правилно от районния съд. Знанието на
длъжника за увреждане е установено винаги, когато същият знае, че има
кредитор, като увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който
се засягат правата на кредитора-всяко действие на длъжника, намаляващо
имуществото му, е увреждащо кредитора, тъй като цялото длъжниково
имущество служи за обезпечение на кредитора/чл.133 от ЗЗД/ и кредиторът
разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори. Без
значение е дали длъжника има друго имущество извън разпореденото, от
което кредитора да се удовлетвори. Увреждането не отпада и когато е
12
получена насрещна парична престация, равностойна или не на цената на
недвижимия имот. Предвид характера на иска като обезпечаване на
изпълнението на паричното вземане, без значение е и стойността на
имуществото, предмет на атакуваната по този ред правна сделка, защото, дори
тя да е по-висока, при изпълнението кредиторът ще се удовлетвори до
размера на вземането си. В редица решения на ВКС /така Решение №
18/04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., Решение № 93/28.07.2017 г.
по т. д. № 638/2016 г., ТК, II т. о./ е прието, че длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване
на кредиторовото вземане. В случая към датата на процесните
разпоредителни сделки 09.10.2018г. ответникът С. В. С. е бил вече длъжник,
знаел е, че има съдебно установено задължение за издръжка на
непълнолетното си дете, че са предприети и принудителни мерки за
събирането на издръжката. Разпоредителните действия с четирите земеделски
имота са извършени във времето когато е провеждана публична продан с
продължителност 18.09.2018-18.10.2018г. на други два негови земеделски
имота, за която е бил уведомен.
В хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, когато сделката е възмездна,
кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с
което длъжникът е договарял. В решение №13/19.02.2015г. по гр.д.
№4604/2014г.на ВКС, IVг.о. е прието, че за да е налице знание за увреждане
не е необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, да са
представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено
съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е
наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото
лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на
кредитора. Знанието на третото лице-приобритател за увреждане на
кредитора подлежи на установяване с всички доказателствени средства.
Доказването не е необходимо да е пълно и главно. При липса на преки
доказателства, доказването може да се изведе и въз основа на поредица
установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен
извод за наличието му.
В случая няма преки доказателства за твърдяните от ищцата отношения
между ответниците-съществуваща близост като членове на фактическо
семейство, но е установено, че С. В. С. е имал регистриран поС.ен адрес в
13
гр.Д. до 07.11.2017г., който ответникът Д. Я. С. сочи и за свой адрес.
Съгласно справките от НБД“Население“, приложени по изпълнителното дело,
това е регистрирания поС.ен и настоящ адрес на майката на С. В. С. – С.Д.Д..
Това е регистрираният поС.ен и настоящ адрес и на едноутробния брат на С.
В. С. – А.Д. Я., роден ***г.. Няма доказателства за произхода на
едноутробния брат на ответника С. В. С. от ответника Д. Я. С., но бащиното и
фамилното му име биха били такива по правилата на чл.13 и чл.14, ал.1 от
ЗГР, ако ответника Д. Я. С. е негов баща. На следващо място, и без оглед на
отношенията между ответниците, установеният факт, че Д. Я. С. е получил
изпратеното от ЧСИ на неговия адрес писмо до С. В. С., съдържащо покана за
доброволно изпълнение и изпълнителния лист, отворил е писмото и е имал
възможност да се запознае със съдържанието на двата документа, които
недвусмислено сочат насрещните права и задължения на страните по
изпълнителното дело, както и заявеното в отговора на исковата молба от
същия знание за това, че С. С. е добросъвестен баща, който своевременно
погасява ежемесечната издръжка към дъщеря си, са достатъчни да доведат до
извод за знание за увреждане и у него.
При така установеното, атакуваното решение, с което е уважен иска по
чл.135, ал.1 от ЗЗД е правилно и следва да бъде потвърдено на основание
чл.271 от ГПК.
С оглед изхода от спора в настоящото производство право на съдебно-
деловодни разноски има въззиваемата страна, удостоверила плащането на
договореното възнаграждение за адвокат от 1200лева с ДДС, както и
доплащането в производство по чл.129 от ГПК на сумата от 79.65лева
държавна такса за водене на процеса, както и 15лева държавна такса по
в.ч.гр.д.№599/2021г.на ВАпС.
Искът по чл.135 от ЗЗД по своята правна природа е облигационен, а не
вещен. В случая са предявени четири обективно кумулативно съединени
иска /относно четири разпоредителни сделки – продажби на четири
имота/ид.част от имот/ , с цена на отделните искове съответно 2930.80лева,
1017.15лева, 3558.40лева и 3558лева, при което за всеки от тях съгласно
правилото на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК касационно обжалване на решението е
недопустимо.
С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260015/02.02.2021г., поправено с
решение 260024/01.12.2023г. по гр.д.№11/2020 г. на РС-Т..
ОСЪЖДА С. В. С. с ЕГН **********, от гр. В., и Д. Я. С. с ЕГН
**********, от гр. Д., да заплатят на Ж. С. С. с ЕГН **********, действаща
със съгласието на законния си представител-майка и И. А. П., с ЕГН
**********, двете от гр.В., с настоящ адрес: Г., съдебно-деловодни разноски
както следва: 1200лева/с ДДС/ адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция; на договореното възнаграждение за адвокат от 1200лева с ДДС;
79.65лева доплатена държавна такса за водене на процеса; 15лева държавна
такса по в.ч.гр.д.№599/2021г.на ВАпС.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15