РЕШЕНИЕ
№ 1022
Хасково, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на седми
февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА
и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА канд № 20247260700008 / 2024 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Т. З. П.,
подадена чрез пълномощника й мл.адв.И. А. Д., с посочен по делото съдебен
адрес: [населено място], [улица], против Решение №216 от 21.11.2023 г.,
постановено по АНД №613/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че оспореното
решение било неправилно и необосновано. Сочи се, че правните изводи на съда, че
извършването на нарушението е доказано от обективна и субективна страна, се
основавали на неправилна оценка на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът бил приел за установено, че на процесния пътен участък е бил налице пътен
знак Б26 за ограничение на скоростта, както и че лекият автомобил бил заснет
именно в зоната на действие на ограничението на скоростта. Касаторът твърди, че
ограничението на скоростта действало от км.1+164 до км.1+514 (разклона за
[населено място]), но от представените доказателства – снимков материал, не
можело да се установи, че контролът за скоростта бил осъществен именно в зоната
на действие на пътния знак, а не непосредствено след разклона например. Нито от
снимката на лекия автомобил, нито от снимката на мобилното АТСС можело да се
установи точното място на осъществяване на контрол за скорост и дали то попада
в зоната на действие на пътния знак Б26, поради което извършването на
административното нарушение било недоказано.
Претендира се обжалваното съдебно решение да
бъде отменено, както и да се отмени електронния фиш.
В депозирано допълнително писмено становище от
пълномощника на касатора се излагат и доводите, че доколкото в представената по
делото Справка за нарушител/водач Т. З. П., в графа Фишове, липсвал процесния
ЕФ Серия К №6974455 на ОДМВР Хасково, то не можело да се установи кога е
издаден същият и се налагал извод, че издаването на ЕФ било след изтичане на
предвидените в чл.34 от ЗАНН давностни срокове, което било абсолютна
процесуална пречка за АНП и достатъчно основание за цялостна отмяна. Твърди се,
че в тежест на АНО било да докаже законосъобразното издаване на ЕФ, в това
число и спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН, а в случая не били
представени доказателства за датата на издаване на ЕФ.
Ответникът по касационната жалба, ОДМВР Хасково,
не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
изразява становище, че обжалваното съдебно решение не страда от посочените в
жалбата пороци и отговаря на процесуалния и материалния закон, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба се явява основателна,
по различни от изложените в нея съображения.
С проверяваното решение Районен съд – Свиленград
е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К
№6974455 от 09.09.2022 г. на ОДМВР Хасково, с който на касатора Т. З. П. от
[населено място] – законен представител на фирма „Торре“ ЕООД, на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00
лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
За да достигне този правен резултат, въззивният
съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 09.09.2022 г. в
11.34 часа по второкласен път №88, при км.1+500, до разклона за [населено
място], на територията на община Свиленград, [област], с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) радар №120с52а, представляващо преносима
система за контрол на скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено
разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1, е регистрирано и заснето
движещото се в посока ГКПП „Капитан Петко войвода“ МПС марка „Ауди“, модел „СКУ
7“ с държавен регистрационен номер [рег. номер], със скорост 91 км/ч, при
разрешена такава 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, съответно превишена
стойност на скоростта 31 км/ч. Собственик на превозното средство е „Торре“
ЕООД, със законен представител Т. З. П.. Съдът е преценил, че издаденият
Електронен фиш е по образец, съгласно Заповед №8121з-172 от 29.02.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи, връчен е на 06.02.2023 г., и въпреки
извършеното от адресата му плащане на 06.02.2023 г., подадената срещу него на
10.02.2023 г. жалба е процесуално допустима за разглеждане. Констатирал е, че
за използването на конкретното АТСС е изготвен Протокол, съгласно изискванията
на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
Министъра на вътрешните работи, от съдържанието на който Протокол се
установяват данни за датата на използване на АТСС и точното местонахождение на
мястото за контрол, където е използвана системата, за ограничението на
скоростта – 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, режима на измерване –
стационарен, и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. Съдът е
посочил, че Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за
заснетото нарушение на ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, на
156 метра – видно от снимката от заснетото нарушение – от мястото на
позициониране на техническото средство, като са отразени локацията с GPS
координати, датата и часът на заснемане. Съобразно указанията на касационната
инстанция, съдът е изискал от Агенция „Пътна инфраструктура“ и схема на
организацията на движението за конкретния пътен участък, с отбелязване на
поставените пътни знаци, въвеждащи забрана за движение със скорост по-висока от
означената, и на зоната на действие на тази забрана. От приетата като писмено
доказателство схема съдът е установил, че на пътния участък има поставен пътен
знак В26, указващ ограничение на скоростта от 60 км/ч в посока ГКПП „Капитан
Петко войвода“, като знакът е поставен при км.1+164 и няма поставен знак, отменящ
забраната до кръстовището за [населено място], което е при км.1+154. От
събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до извода за
безспорно осъществяване от обективна и субективна страна на вмененото на Т. З.
П. административно нарушение и правилното му санкциониране. Допълнително е
изложил и съображения относно годността и техническата изправност на
използваното АТСС, и относно приложението и спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло
фактическите и правни изводи, изложени в проверяваното решение, но във връзка
със задължението си да следи служебно за допустимостта на решението, предвидено
в чл.218, ал.2 от АПК, намира същото за процесуално недопустимо.
Предмет на съдебно обжалване пред Районен съд –
Свиленград е издаденият на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП Електронен фиш Серия
К №6974455 от 09.09.2022 г. на ОДМВР Хасково, който съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по реда на ЗАНН – в 14-дневен срок от
получаването му. Според ал.9, изр.първо на същата разпоредба, при плащане на
глобата, наложена с електронен фиш, в срока по ал.8 се дължи 70 на сто от
нейния размер. От писмените доказателства по делото е безспорно установено, че
Електронният фиш е бил връчен на своя адресат на 06.02.2023 г. и обжалван пред
Районен съд – Свиленград с депозирана на 10.02.2023 г. жалба, по която е било
образувано АНД №145/2023 г. Същевременно са налице доказателства, че на
06.02.2023 г., т.е. в срока за обжалване по чл.189, ал.8 от ЗДвП, е извършена
транзакция, с която за ел.фиш К 6974455 – МПС [рег. номер] е заплатена сумата
от 210 лв., или 70% от размера на наложената с фиша глоба 300 лв. Извършеното
плащане на наложената глоба на 06.02.2023 г. е възприето и от въззивния съд,
който го е обсъдил в мотивите на решението си във връзка с преценката относно
допустимостта на оспорването на фиша. Тази преценка обаче към датата на
постановяване на оспореното решение се явява неправилна, като несъответна на
приложимия закон.
Процесното решение е постановено, след като с
Решение №746/12.10.2023 г. по КНАХД №663/2023 г. състав на Административен съд
– Хасково е отменил Решение №107/24.04.2023 г. по АНД №145/2023 г. на Районен
съд – Свиленград и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд,
с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона.
До постановяване на процесното Решение
№216/21.11.2023 г. е влязла в сила новата разпоредба на чл.189, ал.10, т.4 от ЗДвП (ДВ бр.66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.), според която влизат в сила
електронните фишове, които са платени в срока за доброволно плащане – считано
от датата на плащането.
Предвид цитираната разпоредба, въвеждаща
законова фикция за влизане в сила от датата на плащането на електронния фиш,
платен в срока за доброволно плащане, представените по делото доказателства за
плащане обуславят влизането в сила на електронния фиш на 06.02.2023 г.
Макар до влизането в сила на чл.189, ал.10, т.4
от ЗДвП производството по съдебното обжалване на електронния фиш да се е
развивало допустимо, по изложените и от районния съд в проверяваното решение
мотиви, след влизането й в сила, доколкото разпоредбата е процесуалноправна и
намира приложение и към заварените правоотношения, то същата е следвало да бъде
съобразена от въззивния съд. Последният е следвало да прецени оспорването на
влезлия в сила електронен фиш като процесуално недопустимо за разглеждане, независимо
от указанията, с които касационната инстанция е върнала делото на Районен съд –
Свиленград за ново разглеждане.
Районният съд е следвало да остави подадената
срещу Електронния фиш жалба без разглеждане и да прекрати производството по
делото, а като не е сторил това и е разгледал жалбата по същество, съдът е
постановил решението си при наличие на отрицателна процесуална предпоставка –
влязъл в сила електронен фиш, който не подлежи на обжалване.
При това положение постановеното съдебно решение
следва да бъде обезсилено, на основание чл.221, ал.3 от АПК, която разпоредба е
приложима в производствата по чл.63в от ЗАНН, съгласно т.2 от Тълкувателно
постановление №3 от 28.04.2023 г. на Върховния административен съд – ОСС от НК
на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълкувателно дело №5/2022 г. Съответно
жалбата срещу Електронния фиш следва да бъде оставена без разглеждане като
недопустима, а производството по нея следва да бъде прекратено. Водим от
изложеното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №216 от 21.11.2023 г.,
постановено по АНД №613/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград, вместо
което:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата
на Т. З. П. от [населено място], против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К
№6974455 от 09.09.2022 г., издаден от ОДМВР Хасково и
ПРЕКРАТЯВА производството по обжалване на
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, Серия К №6974455 от 09.09.2022 г., издаден от
ОДМВР Хасково.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |