№ 3183
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110204566 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Б. Н. Н., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 23-4332-033234 от 15.01.2024 г., издадено от
началник сектор ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4
от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на Б. Н. Н. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало
санкционираното физическо лице, което в подадената от него жалба релевира
доводи за отмяната му. Сочи се, че са допуснати процесуални нарушения и не
е приложен правилно материалният закон.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. Д.,
с представено по делото пълномощно, който моли оспореното наказателно
постановление да бъде отменено. Изтъква се, че нарушението не е
реализирано в условията на системност. Акцентира се, че от описанието на
възприетата от наказващия орган фактология не се извежда недвусмислено
мястото на извършването му – в или извън населено място. Излагат се доводи,
1
че са нарушени разпоредбите, касаещи съставянето и връчването на Акта за
установяване на административно нарушение. Претендира се присъждането
на разноски.
Наказващият орган – Началник – сектор в ОПП – СДВР, редовно
призован, не изпраща представител. В представени писмени бележки от
главен юрисконсулт С. с пълномощно от наказващия орган, се излагат доводи
за законосъобразност на наказателното постановление и се моли същото да
бъде потвърдено, а на въззиваемата страна да бъдат присъдени разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Навежда се възражение за
прекомерност спрямо претендираното от жалбоподателя такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице и
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 21.02.2024 г., а жалбата срещу
него е подадена чрез наказващия орган на 22.02.2024 г., от което следва, че
същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподател е Б. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. хххххххххххх,
ул. „хххххххххххх“ № 1, ет. 5, ап. 5, притежаващ СУМПС № хххххххххх,
категория В/АМ, издадено от ОДМВР – ххххххххххххх, валидно до
15.09.2025 г. Жалбоподателят бил санкциониран за нарушения на правилата за
движение по пътищата, както следва:
С Електронен фиш серия К 3617689, издаден от ОДМВР – ххххххххххх, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, извършено на 13.05.2020 г., на
основание чл. 189, ал. 4 вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 16.11.2022 г., като на
23.11.2022 г. въззивникът заплатил наложената с него глоба и
електронният фиш влязъл в сила на датата на плащането му – 23.11.2022
г. (чл. 79б ал. 2 ЗАНН).
С Електронен фиш серия К 4476960, издаден от ОДМВР – София, с който
за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 1 ЗДвП, извършено на 15.01.2021 г.,
на основание чл. 189, ал. 4 вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста)
лева. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя и на 06.02.2023 г.
той заплатил наложената с него глоба. Така електронният фиш влязъл в
сила на датата на плащането му – 06.02.2023 г. (чл. 79б ал. 2 ЗАНН).
На 07.09.2023 г., около 12:31 часа, в гр. София, по Софийски
околовръстен път (път II-18), с посока за движение от бул. „Цариградско
шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, срещу номер 467, жалбоподателят Б. Н.
управлявал лек автомобил модел/марка „Ситроен Берлинго“, с рег. №
ххххххххххх, негова собственост, със скорост на движение от 125 км/ч., при
максимално допустима скорост на движение за извън населено място – 90
2
км/ч.
По същото време и място, за времето от 12:00 часа до 14:00 часа,
служители на ОПП-СДВР извършвали контрол на скоростта на движение на
преминаващите превозни средства, чрез Автоматизирано техническо средство
или система (АТСС) CORDON № MD1197, разположена на триножник на
пътния участък от Софийски околовръстен път, срещу номер 467. АТСС била
настроена да отчита скоростта на движение на МПС, движещи се в посочения
пътен участък, намиращ се извън населено място, при ограничение на
скоростта от 90 км/ч., работеща в стационарен режим на заснемане и
заснемаща приближаващите автомобили. Средството за измерване
представлявало видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации, което било одобрен тип със срок на валидност до 13.06.2027 г.,
както и било преминало последваща проверка за съответствие на 14.03.2023 г.
при Българския институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уред“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“,
със срок на валидност 1 година. В 12:31 часа АТСС заснела движението на
управлявания от жалбоподателя лек автомобил и регистрирала скоростта му
на движение.
При тази хронология в ОПП-СДВР била образувана преписка МD1197-
1328-24498/2023 г., която била изпратена за оказване на съдействие към
ОДМВР – ххххххххххххх. На 18.10.2023 г., в качеството му на собственик на
лек автомобил модел/марка „Ситроен Берлинго“, с рег. № ххххххххххх,
жалбоподателят попълнил декларация, в която потвърдил, че на 07.09.2023 г.,
около 12:31 часа е управлявал личния си лек автомобил. На същата дата му
била връчена покана от ОПП-СДВР за явяването му в двуседмичен срок от
получаването й в сградата на ОПП-СДВР за съставяне на акт за установяване
на административно нарушение.
В указания срок жалбоподателят Б. Н. Н. не се явил в сградата на ОПП –
СДВР за съставяне на АУАН.
На 28.11.2023 г. свидетелят С. С., на длъжност „младши
автоконтрольор“ при ОПП-СДВР, в присъствието на двама свидетели, в
отсъствието на жалбоподателя и въз основа на събраните по преписката
материали, съставила Акт за установяване на административно нарушение бл.
№ 069290, в който било прието за установено, че на 07.09.2023 г., около 12:31
часа, в гр. София, по Софийски околовръстен път, с посока на движение от
бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, срещу № 467,
жалбоподателят Н. управлявал със скорост от 121 км/ч. (след приспаднат 3 %
толеранс) лек автомобил модел/марка „Ситроен Берлинго“, с рег. №
ххххххххххх, при ограничение на скоростта от 90 км/ч. за извън населено
място, в условията на системност - след влизане в сила на ЕФ серия
К3617689, влязъл в сила на 01.12.2022 г. и ЕФ серия К 4476960, влязъл в сила
на 13.02.2023 г. – нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
АУАН бл. № 069290/28.11.2023 г. бил изпратен за връчване на
жалбоподателя с писмо изх. № УРИ 4332р-83368/04.12.2023 г. чрез органите
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – ххххххххххххх. Актът бил връчен
на жалбоподателя на 12.12.2023 г., който го приел с възражения.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били направени
допълнителни възражения.
3
На 15.01.2024 г. при идентично описание на фактите и цифровата
(правна) квалификация на нарушението, Д. Д. - началник сектор ОПП-СДВР
издала оспореното Наказателно постановление № 23-4332-033234 от
15.01.2024 г., с което на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП наложила
на Б. Н. Н., ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на
600 (шестстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
(шест) месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля С., както и писмените доказателства и
доказателствени средства, преценени на основание чл. 283 НПК – писмо от
АПИ с вх. № 128639/17.04.2024 г. и схема за организация на движението на
път II-18 (л. 13-14), писмо от ОД на МВР, с вх. №139324/26.04.2024 г., касаещо
ЕФ К 4476960 (л. 32-38) копие от електронен фиш серия К № 3617689 (л. 39),
справка за намерени фишове (л. 40-41), разписка за връчване (л. 42), копие от
електронен фиш серия К 4476960 (л. 59), справка намерени фишове (л. 60-61),
декларация по чл. 188 ЗДвП, извлечение от регистъра на одобрени типове
средства за измерване от сайта на БИМ, решение за одобрение на типа на
уреда за измерване на Държавен институт по метрология на Република
Хърватия, ведно с превод на български език, протокол от проверка № 022-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г., протокол за използване на АТСС от 07.09.2023 г., покана,
ежедневна форма на отчет, справка картон на водача, Заповед № 513з-
14425/19.10.2020 г., Заповед № 8121к-13312/29.10.2019 г., Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., веществени доказателствени средства - снимки към АУАН,
вещественото доказателство – снимка на разположението на уреда.
Така събраният доказателствен материал спомага по безспорен начин да
се установи дата, час и място на осъществяване на нарушението, както и
неговият автор. В тази насока съдът кредитира статичното изображение -
снимка към АУАН като годно веществено доказателствено средство, от което
по категоричен начин се установява регистрационният номер на МПС, което е
било в обхвата на АТСС, както и скоростта му на движение, дата, час и
точните пътни координати на контролирания пътен участък. Съдът кредитира
и пробщената схема за организацията за движение по II-18 Околовръстен път,
видно от която посоченият пътен участък е извън населено място, а
допустимата максимална скоростта на движение е била 90 км/ч., обозначена и
с пътен знак „В26“.
Съдът цени и вещественото доказателство – изображение на
разположението на системата за контрол на триножник. Разгледано съвкупно
и с протокола за използването й, позволяват да се изведат настройките, които
са въведени от служителите на ОПП-СДВР, както и режим и време на работа.
Видно от посочения протокол за използване техническо средство или система
рег. № 4332р-59347/08.09.2023 г., се установява, че за времето от 12:00 часа до
14:00 часа на 07.09.2023 г. спазването на режима на скоростта по Софийски
околовръстен път, срещу номер 467, с посока на движение от бул.
„Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“ се е осъществявало с
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
4
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
M2, № MD 1197. От приобщените към материалите по делото - извлечение от
регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на БИМ и
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия се доказва, че устройството е надлежно
одобрено. А от протокол от проверка № 022-СГ- ИСИС/14.03.2023 г. на БИМ,
ГД „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ се установява, че видео-радарната система с
идентификационен номер MD 1197 е преминала последваща периодична
проверка на техническата изправност за времето от 13 - 14.03.2023 г. със
заключението, че отговаря на метрологичните изисквания за съответния тип.
Не на последно място съдът цени с доверие и декларацията, която е
саморъчно попълнена от жалбоподателя Н., с потвърждение, че на посочените
дата и час е управлявал лекия си автомобил модел/марка „Ситроен Берлинго“,
с рег. № ххххххххххх. Приложената справка картон на водача, разгледана
заедно с приобщените копия от електронни фишове, справки за тяхното
връчване и заплащане в срок от жалбоподателя Н., доказват, че същият е бил
санкциониран за нарушения от същия вид.
От приобщените заповеди се установява компетентността на
актосъставителя и наказващия орган. В тази последователност съдът цени и
показанията на свидетеля С., които макар и слабо информативни относно
конкретното нарушение, спомагат да се изведе хронологията от действия,
които е предприела по съставяне и връчване на процесния акт. А приобщената
покана за явяване, адресирана до жалбоподателя, удостоверява датата, на
която му е била връчена, както и срокът, който му е бил предоставен за лично
явяване и съответно съставяне/връчване на АУАН.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Двата основни за настоящото производство акта – АУАН и НП са
изготвени от материално и териториално компетентни органи, при
съблюдаване на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., касаещи актосъставителя – С. С. на длъжност „младши
автоконтрольор“ в ОПП-СДВР, назначена със Заповед № 513з-
14425/19.10.2020 г., както и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., Заповед № 8121к-113318/29.10.2019 г. и акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г., относими към компетентността на наказващия
орган – Д. Д. на длъжност „началник сектор“ в ОПП-СДВР. Съобразено е, че в
конкретния случай, следва да бъде съставен АУАН, а въз основа на него да
бъде издадено наказателно постановление, доколкото не са налице
предпоставките на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
При изготвянето им са спазени изискуемата от закона писмена форма,
както и предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове. Обратно на
възраженията на жалбоподателя, съдът намира, че е спазен редът за съставяне
5
и връчване на процесния акт и в максимална степен е гарантирано правото му
на защита. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не
може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя и в негово отсъствие. От материалите по делото се доказва, че на
18.10.2023 г. на жалбоподателя лично му е била връчена покана за явяване в
сградата на ОПП-СДВР за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение в двуседмичен срок от датата на връчването й. В
рамките на така предоставения му достатъчен срок, същият обаче не се е явил,
както и не са налице доказателства, от които да се изведе, че е бил
възпрепятстван. В тази последователност, правилно актосъставителят – Силва
С. на 28.11.2023 г. е предприела действия по съставянето на АУАН бл. №
069290, в отсъствие на жалбоподателя Н., както и в присъствието на двама
други свидетели на съставянето на Акта. При спазване изискванията на чл. 43
ал. 4 ЗАНН съставеният в отсъствието на жалбоподателя АУАН е бил изпратен
за връчване чрез сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – ххххххххххххх и му е
бил връчен на 12.12.2023 г.
Наред с това, актът и наказателното постановление, отговарят на
изискванията поместени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В съдържанието им се
открива точно и ясно описание на нарушението, включително мястото и
времето на извършването му, както и обстоятелствата, които го
конкретизират.
Воден от горното съдът намира, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които
да се явяват самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно
постановление, поради което и спорът следва да бъде разгледан по същество.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Б. Н. е
ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за това, че на 07.09.2023 г.,
около 12:31 часа, в гр. София, по Софийски околовръстен път (път II-18), с
посока за движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско
шосе“, срещу номер 467 е управлявал лек автомобил модел/марка „Ситроен
Берлинго“, с рег. № ххххххххххх, със скорост на движение от 121 км/ч. (след
приспаднат 3 % толеранс, в негова полза), при максимално допустима скорост
на движение за извън населено място - 90 км/ч.
Надлежно са посочени и в акта, и в наказателното постановление дата,
час и място на извършване на нарушението. Отчетливо е изведено, че същото
е реализирано в пътен участък, който се намира извън населено място. Горното
надлежно се потвърждава и от приложената схема за организация на
движението по път II – 18 – Околовръстен път София. За понятието „населено
място“ е дадено легално определение в § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП - „населено
място е застроена със сгради територия, при която началото и краят са
обозначени със съответни пътни знаци.“ От чл. 54, ал. 5 от Правилника за
прилагане на ЗДвП се извлича информация, че началото и краят на населеното
място се обозначават с пътен знак „Д11“ и „Д12“. В конкретиката на
6
настоящия случай и от приложената схема се извежда, че в пътния участък, в
който е извършено нарушението не е поставен пътен знак, с който да се
сигнализира навлизането в населено място. От друга страна, Републикански
път II-18 е част от републиканската пътна мрежа на Република България,
който преминава изцяло по територията на Област София и само за яснота в
наказателното постановление е изведено населеното място, на чийто
околовръстен път е реализирано нарушението (Решение № 2128 от 31.03.2023
г. на АдмС - София по адм. д. № 450/2023 г., Решение № 4389 от 3.07.2023 г.
на АдмС - София по адм. д. № 3374/2023 г.).
На следващо място са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. От съдържанието на приложения протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
59347/08.09.2023 г. се възпроизвежда времето и мястото, на което е
реализиран контрол на правилата за движение по пътищата, посока на
движение на контролираните МПС, режим на измерване, посока на
задействане на АТТС. От приложената снимка към протокола се конкретизира
и нейното разположение. А от писмените доказателства се установява, че
техническото средство, с което е установено нарушението, е преминало
последваща техническа проверка за времето от 13 - 14.03.2023 г., която е
приключила със съставяне на протокол № 022-СГ- ИСИС/14.03.2023 г., в
който е възприето, че техническото средство отговаря на метрологичните
изисквания за съответния тип.
По-нататък, според чл. 21, ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост
на движение за пътни превозни средства от категория „В“ за извън населено
място е 90 км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено
различно ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак (чл. 21 ал.
2 ЗДвП). От писмените доказателства – писмо от Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление – София, ведно със схема за
организацията на движението по път II-18 Околовръстен път София, с посока
на движение от бул. „Цариградско шосе“ към „ бул. „Ботевградско шосе“ се
установява, че към 07.09.2023 г. максимално разрешената скорост на движение
в пътния участък е била 90 км/ч, сигнализирана с пътен знак „В26“. Горното
обаче не води до извод, че нарушената разпоредба е тази на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
И това е така, тъй като в случая пътният знак „В26“ не въвежда ограничение
на скоростта, различно от указаното в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП (в
този смисъл и Решение № 1206 от 24.02.2023 г. по адм. д. № 8895/2022 г. на
АССГ, Решение № 626 от 06.02.2023 г. по адм. д. № 8586/2022 г. на АССГ,
решение № 2937 от 07.05.2021 г. по адм. д. № 12364/2020 г. на АССГ).
От вещественото доказателствено средство и от писмените
доказателства се установява и конкретното превишаване на скоростта на
движение на лекия автомобил -измерената скорост на движение е 125 км/ч. От
протокола за проверка № № 022-СГ- ИСИС/14.03.2023 г. е видна стойността
7
на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3
% при скорост над 100 км/ч. Коментираната стойност от 3 % е приспадната в
полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 125 км/ч,
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със
скорост от 121 км/ч.
Правилно е определен и субектът на нарушението. Съгласно чл. 188, ал.
1 ЗДвП „собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство.“ Освен това
жалбоподателят в качеството си на собственик на лекия автомобил е попълнил
и декларация, в която е посочил, че именно той го е управлявал на 07.09.2023
г. в 12:31 часа в град София.
Ето защо съдът намира, че въз основа на събраните в производството
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят Н., като е
управлявал личния си лек автомобил модел/марка „Ситроен Берлинго“, с рег.
№ ххххххххххх на 07.09.2023 г., около 12:31 часа, в гр. София, по Софийски
околовръстен път (път II-18), с посока на движение от бул. „Цариградско
шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, срещу номер 467 със скорост на
движение от 121 км/ч., при максимално допустима скорост на движение за
извън населено място от 90 км/ч. е осъществил от обективна и субективна
страна нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
индивидуализирана на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП, а в
наказателното постановление, наказващият орган е обосновал извод, че ЕФ
Серия К 3617689 и ЕФ Серия К 4476960, обуславят приложението на по-тежко
наказуемия състав на нарушението, тъй като е извършено в условията на
системност. Съгласно § 6, т. 61 от ДР на ЗДвП: „Системно“ е нарушението,
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който
на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
С Електронен фиш серия К 3617689 за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
извършено на 13.05.2020 г., на основание чл. 189, ал. 4 вр. ал. 2, т. 5 ЗДвП, на
жалбоподателя Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 400 (четиристотин) лева. Електронният фиш му е бил връчен на 16.11.2022
г. и е заплатен на 23.11.2022 г., от което, на основание чл. 79б, ал. 2 ЗАНН,
следва, че същият е влязъл в сила в деня на заплащане на глобата, а не с
изтичането на срока на обжалването му. За да е налице системност, то следва
поне още две деяния да са били извършени след 23.11.2022 г. и в едногодишен
срок от тази дата – до 23.11.2023 г.
Видно обаче от приложеното копие от Електронен фиш серия К
4476960, с него жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на чл. 21,
ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, извършено на 15.01.2021 г., т.е. преди влизането в сила на
8
Електронен фиш серия К 3617689. От което следва, че само настоящото
деяние е извършено в посочения едногодишен срок, доколкото е реализирано
на 07.09.2023 г.
Въпреки горното макар и да не е налице системност, съдът намира, че е
налице „повторност“, по смисъла на чл. 182, ал. 4 ЗДвП. Съгласно § 6, т. 33 от
ДР на ЗДвП „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание
за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач.“
Настоящото нарушение е извършено на 07.09.2023 г., т.е. в едногодишен
срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К 3617689 (влязъл в сила
на 23.11.2022 г.), както и от влизането в сила на Електронен фиш серия К
4476960, заплатен на 06.02.2023 г. и влязъл в сила на същата дата. Макар и
жалбоподателят да е санкциониран с електронен фиш, то следва да се вземе
под внимание разпоредбата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП, съгласно която влезлият в
сила електронен фиш, се приравнява на влязло в сила наказателно
постановление, както и на последиците, които това влече след себе си.
Поради което и съдът намира, че е налице основание оспореното
наказателно постановление да бъде изменено на основание чл. 63, ал. 7, т. 1
ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2
и ал. 3, т. 1 - 5 е извършено в условията на повторност, нарушителят се
наказва с налагането на административно наказание „глоба“ в двоен размер.
Посочената разпоредба предвижда по-леко наказуемо нарушение в сравнение
с тази по чл. 182, ал. 5 ЗДвП, доколкото не е предвидено и кумулативното
налагане на наказание „лишаване от право да се управлява МПС“. От друга
страна не е налице съществено изменение на обстоятелствата, при което е
осъществено нарушението, жалбоподателят е имал възможност да се запознае
с всички правнорелевантни факти. Изводът на съда, че електронен фиш серия
К № 4476960, издаден от ОДМВР – София, е влязъл в сила на датата на
плащане на наложената с него глоба – 06.02.2023 г., а не на 13.02.2023 г., както
е посочено в обжалваното наказателно постановление, не представлява
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тъй като изводът
за датата на влизане в сила на електронния фиш е правен.
Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП в случаите на превишаване на
максимално разрешената скорост на движение за извън населено място, за
превишаване от 31 км/ч до 40 км/ч глобата е в размер на 300,00 лева.
Установеното превишаване на скоростта е 31 км/ч, като на основание чл. 182,
ал. 4 ЗДвП и доколкото нарушението е извършено в условията на повторност,
размерът на глобата следва да бъде удвоен. Така и за нарушение, извършено в
условията на повторност на жалбоподателя следва да се наложи
административно наказание „глоба“ в размер на 600, 00 (шестстотин) лева,
каквото му е наложено и с обжалваното наказателно постановление.
9
Наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
шест месеца обаче следва да се отмени, тъй като за нарушение по чл. 182 ал. 2
т. 4 ЗДвП, извършено в условията на повторност, разпоредбата на чл. 182 ал. 4
ЗДвП не предвижда налагане на наказание „лишаване от правоуправление“.
Предвид всичко изложено съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление следва да се измени като се измени правното основание за
налагане на административното наказание от такова по чл. 182 ал. 5 вр. ал. 2 т.
4 ЗдвП в такова по чл. 182 ал. 2 вр. ал. 2 т. 4 ЗАНН, а наложеното наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца следва да се
отмени.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д, ал. 4 ЗАНН, има наказващият орган, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, в производството пред районния съд е проведено едно съдебно
заседание, процесуалното представителство на наказващия орган в
настоящото производство се е изразило единствено в депозиране на писмени
бележки, без явяване на процесуален представител в съдебно заседание,
поради което съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
въззивникът следва да заплати на наказващия орган за процесуално
представителство, следва да е в минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80,00 лева.
Предвид изхода на производството и доколкото жалбоподателят не
постига цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, съдът
намира, че същият няма право на присъждане на разноски.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1
ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-033234 от 15.01.2024 г.,
издадено от началник сектор ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 5
вр. ал. 2, т. 4 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на Б. Н. Н., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600
(шестстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
(шест) месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, В ЧАСТТА относно
правното основание за ангажиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като ИЗМЕНЯ същото от такова по чл.
182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП в такова по чл. 182 ал. 4 вр. ал. 2 т. 4 ЗДвП и
ОТМЕНЯ наложеното на жалбоподателя административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Б. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на СДВР сумата в
размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11